Повечето държави от Централна и Източна Европа вече са достигнали пика на икономическия растеж и ще започнат постепенно да започнат се забавят, но в България "най-доброто предстои".
Това твърдят икономистите от Unicredit, които представиха очакванията си за развитието на страната и региона през следващите две години.
Анализаторите на банката прогонизират, че българската икономика ще нарасне с 4.4% през тази година - вторият най-бърз темп в ЦИЕ (след Унгария), а през 2019 г. да заеме челното място с 4.2%. За сравнение, растежът през 2017 г. беше 3.6%. "Това е голямо постижение за държава, в която демографията би трябвало да забавя растежа", счита Дан Букша, главен икономист на Unicredit за ЦИЕ. Същевременно високата норма на спестявания на населението показва, че растежът е устойчив. А докато в Унгария, Чехия и Румъния икономиките вече започват да показват признаци на прегряване, прогнозите за България остават стабилни. Рисковете пред растежа са свързани предимно с външната търговия и по-конкретно - заплахата от търговски войни и позицията на Русия и Турция в Близкия изток.
Световната икономика като цяло се намира в добър период, а растежът ще се задържи силен, особено в Европа. Вероятността положителният икономически цикъл на САЩ да се oбърне през следващите три години обаче надвишава 90% според моделите на експертите, което ще се отрази и на глобалния растеж.
Двигателят на растежа
Частното потребление ще продължи да бъде основен двигател на растежа, подкрепено донякъде от новосъздаващите се работни места и ниските цени на потребителски кредити. Според главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов през тази година ще бъдат създадени около 30 хил. нови работни места, а през 2019 г. - 20 хил. "За икономика, в която броят на хората в работоспособна възраст намалява с около 60 хил. годишно, това е огромно постижение", допълва той.
Недостигът на работна ръка обаче става все по-видим и остър проблем за бизнеса. "Над 40% от мениджърите в България посочват липсата на достатъчно работна ръка като основна пречка за бъдещи планове за експанзия на бизнеса", коментира Павлов. Положението обаче не е толкова критично, колкото в страни като Чехия, Полша и най-вече Унгария, където делът е цели 90%, посочва още той. А в България още има възможности и за увеличаване на заетостта, тъй като делът на икономически активното население е по-нисък, отколкото в голяма част от страните в ЦИЕ. За това са необходими повече и по-добре обмислени мерки за повишаване на заетостта от страна на държавата, счита Павлов.
Ускорение от инвестиции
Според експертите на банката публичните инвестиции в България са паднали с 3% през 2017 г., докато капиталовите вложения от страна на частния сектор са отбелязали ръст от 7%. Най-голям принос за положителните резултати от миналата година имат инвестициите в строителство, задвижени от по-високите цени на жилищата. Павлов подчертава, че раздадените разрешения за строителство нарастват, но все още са едва на около половината от нивата, наблюдавани през бума от 2007-2008 г. "Не смятаме, че е налице балон при цените на жилищата", коментира той.
Фактор за увеличението на инвестициите през предстоящите две години е усвояването на европейски средства, което трябва да се ускори. "Нереалистични прогнози и слабо планиране на новите проекти бяха в основата на забавянето на инвестициите на публичния сектор през миналата година", отбелязва Кристофор Павлов. Той предупреждава, че ако тенденцията продължи, има значителен риск от загуба на европейски средства над 5% (колкото беше в края на предходния програмен период).
Повод за оптимизъм при инвестициите е и производственият капацитет на предприятията в целия регион. Всички държави се движат над потенциалния си растеж, което означава, че свободният производствен капацитет се изчерпва. Това ще предизвика компаниите да инвестират в разширяване на производствените си мощности.
Три препятствия пред еврото
Макар че България без проблем покрива номиналните критерии, нужни, за да бъде приета в еврозоната, няколко фактора ограничават ентусиазма от страна на ЕС.
"Най-големият проблем е реалната конвергенция. България все още отчита БВП на глава от населението на половината на средното за ЕС ниво, дори след като се вземат предвид различните нива на покупателна способност", коментира Букша. За сравнение, балтийските държави бяха на нива от около или над 60% при присъединяването си към еврозоната. Според Букша решението за приемането на България ще трябва да е политическо, тъй като тук този дял няма да бъде достигнат през следващите 5-10 години.
Върховенството на закона, или липсата му, също е проблем. Това е въпрос, за преодоляването на който ще е нужно много време, но е от съществено значение за европейските власти, счита Букша. Вторият източник на несигурност идва от банковия сектор. Макар че проверката на активите и стрес тестовете трябваше да успокоят инвеститорите, фактът, че под надзора на БНБ настъпи най-големият фалит на европейска банка като дял на активите в банковата система от кризата насам, ще преследва България през следващите години.
Трети фактор е опазването на границите с оглед приемане в Шенген. "От бюджетна гледна точка България е една от малкото страни, която може да си позволи да подсили границите си", счита Букша.
МВФ остави без промяна прогнозата си за българската икономика
За разлика от оптимизма на Unicredit прогнозата за ръста на БВП на Международния валутен фонд (МВФ) за България е по-консервативна - 3.8% през тази година, следван от забавяне до 3.1% през 2019 г. Числата остават непроменени спрямо предходната прогноза на фонда. Очакванията за по-слаб ръст са за цяла Европа. Същевременно нагласите за инфлацията са ревизирани нагоре - от 1.4% в предходната макропрогноза до 2% в текущата за 2018 г., измерена чрез европейския Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Съдейки по изводите на експертите от последната мисия на МВФ в България, притесненията за инфлационен натиск идват от растящите заплати и цени на вносни стоки в комбинация с ниската безработица и все по-големия недостиг на кадри.
Повечето държави от Централна и Източна Европа вече са достигнали пика на икономическия растеж и ще започнат постепенно да започнат се забавят, но в България "най-доброто предстои".
Това твърдят икономистите от Unicredit, които представиха очакванията си за развитието на страната и региона през следващите две години.
4 коментара
Незнам колко и какъв икономист е господина но гледайки колко хора са на санитарния минимум по оцеляване!!!!!!!! Имайки в предвид че най големия инвеститор в България са работещите българи в чужбина.... Незнам за каква икономика и развитие говори....... Стига сапунки....
Профилът на Уни кредит е да работи на такива пазари, за които говори шефа им - без правосъдие, без закони, с корупция (Африка, Източна Европа и Азия). Подобна измамническа банка не би оцеляла в нормална държава.
Българската икономика е сред най-добрите примери в региона
Заплатите са показател и ако Албания ни изпреварва?
Ако го каже Слави Трифонов на края като виц е смешно.
Но аз мисля ,че това е лъжа. Платена
Има вариант, но трябва усилие и от държавата и от банките. Държавата да въведе 50% в магазини да е българска стока направена в България. Както са направили Румънците. Съответно да инвестира заедно с банките и да се работи на ниски проценти след 3 години, за да си стъпят на краката. Малко надграждане в бизнеса малко надграждане и заплати всяка година. Специалисти има от българите в западните страни, за да ги върнем трябва да им предложим добри условия като апартаменти близко до работите им съответно да са добре платени или поне да им се каже, че ще има плавно дигане според развитието на фирмата. Даже имат и връзки и контакти. Работника ентусиазиран да работи за повече. Съответно и частника взима повече. Допълнително можем да търсим работна ръка и от българите в Украйна. Ще искат да се спасят от войната. Има варианти само дела трябва.