С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 апр 2018, 9:00, 16629 прочитания

Македонският залог на България

Определянето на дата за започване на преговори за членство със Скопие щеше да бъде един от символичните успехи на българското председателство на Съвета на ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Въпреки препоръката за започване на преговори Македония едва ли ще получи дата за началото им по време на българското европредседателство.

- Страните от Западните Балкани ще трябва да се справят със скептичното обществено мнение за разширяването на ЕС.

Големият успех в цялото усилие Западните Балкани да са приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС трябваше да бъде поканата към Македония и Албания да започнат преговори за членство в Европейския съюз. София можеше убедително да твърди, че не само първа е признала независимостта на Македония през 1991 г., но и че е осигурила старта на преговорите през юни 2018 г. А когато месец по-късно НАТО приемеше Скопие за 30-ия си член, това също можеше да се припише като успех на българската дипломация.

Въпреки че тази седмица Европейската комисия препоръча на страните членки да одобрят започването на преговори с Македония и Албания, изгледите това да се случи до края на юни са малки. Причината е противопоставянето на Гърция на името на Македония. Атина вече спря веднъж Скопие през 2009 г. да влезе в НАТО и да стартира процеса на присъединяване към ЕС.


Това не е единственият проблем за кандидатките за членство. В момента едва 47% от анкетираните граждани на ЕС подкрепят разширяването му. В старите членки подкрепата е доста по- ниска, като едва 28% от германците биха искали да видят нови страни в съюза. Последното поставя под напрежение българското правителство, което се надява срещата на високо равнище в София на 17 май за Западните Балкани да изпрати силно послание към шестте страни от региона, вместо да затъне в спорове може ли Косово да се смята за кандидат за ЕС или пък дали обещанията за засилена финансова подкрепа няма да се окажат проблем при предстоящите преговори за многогодишния бюджет на ЕС. Повечето европейски политици искат да гарнират обещанията си за повече помощ с подчертаване на изискванията, които шестте страни трябва да изпълнят. Това не предвещава обща декларация, която да бъде посрещната с ентусиазъм в Западните Балкани.

Проблемът между Атина и Скопие

Само допреди месец изглеждаше, че Гърция и Македония най-сетне могат да разрешат спора си за името. Между двете страни има договореност, че Скопие ще приеме името Горна Македониjа (на латиница Gorna Makedonija, за да се разграничи от гръцката Macedonia).



Спорът беше как то да се използва. Гърция настоява наименованието да се запише в македонската конституция, докато Македония иска да бъде повторена формулата с Бивша югославска република Македония (БЮРМ). БЮРМ се използваше само в международни документи, докато вътрешно македонците си използваха конституционното име. Сега в Скопие се притесняват, че исканията на Атина на практика ще им забранят да се наричат македонци, като поне конституционно те ще трябва да се определят като горномакедонци. Отделно представители на албанските партии в Македония не са доволни от определението "горна", тъй като то подчертавало славянския характер на страната.

"Съмнявам се, че двете страни ще постигнат цялостен компромис до началото на лятото. След последната среща на двамата външни министри в Охрид вече не си личи предишният ентусиазъм", смята Йоанис Армаколас, професор в университета на Македония (в Солун).

Единият вариант е Македония да бъде поканена за преговори за членство още през юни, но те да започнат едва когато се решат споровете с Гърция. Или Гърция да не налага вето, а да позволи водене на преговори, докато проблемите се решат. "Спорът с името може да бъде оставен за последно", смята Весела Чернева, директор на Европейски съвет за външна политика – София. Такъв прецедент вече има със Сърбия, чийто спор с Косово беше оставен за разрешаване в последната, 35-а преговорна глава.

Армаколас обаче смята, че без цялостно споразумение (което включва и очаквания референдум в Македония за новото име) Гърция ще продължи да блокира Скопие.

Български официални лица на няколко пъти изразяваха несъгласие с определението "горна", тъй като това може да означава, че има и Източна Македония. "България няма да допусне териториални претенции в новото име на Македония", каза в средата на февруари министърът на външните работи Екатерина Захариева. София обаче вероятно ще свали възраженията си, ако в македонската конституция изрично се запише, както настоява Гърция, че Скопие няма териториални претенции към съседни страни.

България трудно можеше да направи нещо в спора между Македония и Гърция. "Проблемът между тях има много особености, а българско-македонските отношения винаги са били в друг коловоз", смята Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council. Бечев припомня, че и България в последните години по-често се е намесвала в гръцка полза, което едва ли щеше да допринесе за евентуално посредничество в Скопие.

Проблемът със забавеното решение с името, освен че България ще изгуби някоя и друга червена точка, е, че ако не се постигне бърз напредък, споровете между двете страни могат отново да ескалират. Това вече се случи през 2005 г. и след това и през 2008 г., когато изглеждаше, че Гърция и Македония са близо до намиране на решение. Всъщност именно тогава се появи и предложението за Gorna Makedonija.

Има ли опасност за стабилността на Македония

"Нашата политика е да изнасяме сигурност и стабилност, а не да внасяме несигурност и нестабилност и това постоянно трябва да припомняме на нашите граждани", каза комисарят по разширяването Йоханес Хан при представянето на т.нар. пакет за разширяването във вторник.

Европейската комисия се опитва да приложи доста сложен трик. От една страна - да убеди скептичното обществено мнение, че приемане за членки на ЕС на страните от Западните Балкани ще ги стабилизира и ще отблъсне вредното влияние на външните фактори (без те да се споменават изрично – Русия, Турция, Китай и Саудитска Арабия). Върховният представител на ЕС в областта на външната политика и сигурността Федерика Могерини на няколко пъти каза, че новият рунд от разширяването има и геополитически мотиви.

От друга страна обаче, подобен подход не е много убедителен за тези, които се чудят с какво точно Албания ще допринесе за сигурността и просперитета на ЕС. Заради това и комисарите не се скъпят на обещания как няма да се повтори случаят с България и Румъния, които по масовото убеждение в старите членки са влезли в ЕС през 2007 г. неподготвени. За да продаде по-лесно началото на преговорите със Скопие и Атина, ЕК изрично уточни преди месец, че Сърбия и Черна гора, които вече преговарят, едва ли ще станат членки на ЕС преди 2025 г.

"ЕС ясно дава да се разбере, че залага на стимулиране на процеса (на реформи, а и на преговори), без да дава гаранции за времевата рамка, смята бившият зам.- министър на външните работи Любомир Кючуков, но това не може да бъде процес без край, защото тогава отново на преден план ще излязат засилващите се национализми, а и рисковете за самата държавност на няколко страни от Западните Балкани."

Македония е под очевиден руски натиск. Преди два месеца руският външен министър Сергей Лавров предупреди Ско- пие да не влиза в НАТО. А през 2015 г. Москва беше доста активна в подклаждането на споровете в страната с опортюнистичната си подкрепа за тогава управляващата ВМРО–ДМНЕ, когато имаше масови протести заради корупцията в управлението. Скопие бързо може да се изправи и пред етнически противоречия, които никога не е било трудно да се разпалят. Или пък да изпадне в политическа дупка както след 2009 г., когато липсата на външен интерес към страната задейства авторитарните инстинкти на местните политици.

Но далеч по-голям проблем са другите наследнички на бивша Югославия – Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина. Основната причина Белград да не ескалира напрежението с Косово е именно обещанието за бъдещо членство в ЕС. "Сръбският президент Александър Вучич е убеден, че неговата страна е единствената стабилна държава в региона и затова не позволява никакви компромиси с Косово, докато самото Косово е много нестабилно политически и като цяло е на друго ниво по отношение на членството си в ЕС", казва Чернева.

"Аз не мисля, че Балканите са на ръба на конфликт, но без перспектива за скорошно присъединяване към ЕС ще спре и двигателят за реформи. Сега ЕК е много по-взискателна към кандидатките, но без ясна перспектива за членство няма как да се изисква от тях да изпълнят тези критерии", е мнението на Флориан Бийбър, професор в Центъра за европейски изследвания в университета в Грац.

"Никой не се запитва как щяха да изглеждат България и Румъния, ако не бяха станали членки през 2007 г.", отговаря Бийбър на давания пример с тях като обяснение за нежеланието на повечето страни членки да се ангажират с разширяването на ЕС.

И другият залог

Именно геополитическите проблеми поставят на изпитания и предстоящата среща на високо равнище в София през май. Въпреки че тежката артилерия в лицето на германския канцлер Ангела Меркел едва ли ще пропусне да участва, има вероятност някои държавни и правителствени ръководители на страни от ЕС да откажат да дойдат. Причината е поканата към Косово за участие в срещата.

Испания може да я пропусне, за което премиерът Мариано Рахой вече предупреди. Мадрид не признава отделянето на бившата сръбска провинция, за да не насърчи собствените си каталунски и баски сепаратисти. Подобна е и ситуацията с Румъния, но заради Приднестровието, което не признава властта на Молдова. Белград също даде подобен сигнал, но е много вероятно все пак да реши да участва, тъй като с отсъствието си нищо няма да спечели.

Решението на България да покани Косово обаче едва ли може да бъде критикувано, тъй като, без да се разреши въпросът с Прищина, трудно може да се говори за стабилност на Балканите.

По-големият проблем може да е нежеланието на европейските лидери да се обвързват с обещания. Преди два месеца Европейската комисия публикува стратегия, в която предвиждаше сериозно увеличаване на средствата за страните кандидатки, като помощта за тях след 2020 г. трябва да достигне нивата, които биха получавали като членки. Мотивът е, че по този начин преходът към членството ще стане по-плавен. Тези обещания обаче не се харесват на страни като Холандия, които настояват за свиване на европейския бюджет. И на 17 май шестте страни от Западните Балкани едва ли ще бъдат зарадвани с щедри обещания.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Неочакван стопанин за летище София, има задържан за хакерската атака срещу НАП Вечерни новини: Неочакван стопанин за летище София, има задържан за хакерската атака срещу НАП

И още: Кьовеши ще е европейски прокурор; Мониторинг за върховенството на закона ще има за всички в ЕС; HBO и Netflix в битка за наградите Emmy

17 юли 2019, 2788 прочитания

В очакване на електрическите тротинетки в София 2 В очакване на електрическите тротинетки в София

Три компании имат интерес да предлагат услуга за отдаването им под наем

17 юли 2019, 1381 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Стажове, стипендии, конкурси (16-22 април)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Да управляваш 520 000 души

Франк Апел, главен изпълнителен директор на Deutsche Post DHL Group

Великанът на входа на София

Рибният бизнесмен Петко Русинов инвестира в жилищна сграда с 31.5 хил. кв. м РЗП до Околовръстното в "Младост 4"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш