Вече четвърти ден след ареста на кметицата на "Младост" Десислава Иванчева коментарите за това дали акцията не е била ненужно (и целенасочено) показна и в нарушение на правата й продължават на най-високо институционално ниво, но в задочен порядък. В четвъртък Цацаров скастри вицепремиера Екатерина Захариева, а през нея - и правителството, за една кратка реплика: "Мисля, че малко се прехвърлиха границите", казана в отговор на журналистически въпрос след правителственото заседание в сряда. Въпреки че Захариева прави изричната уговорка, че всяка подобна акция се прави тайно и целта е да се запазят всички доказателства по време на процеса, това не предотврати гнева на Сотир Цацаров.

Цацаров: Критиката срещу прокуратурата е удар срещу борбата с корупцията

В телефонно интервю от Рим главният прокурор Цацаров попита дали това е официална позиция на кабинета, защото то би поставило под съмнение готовността на правителството за борба с корупцията. Неговото послание бе много ясно – и най-малкият знак за критика срещу прокуратурата и новата антикорупционна комисия е лош сигнал за правоохранителните органи: "Ако посланието, отправено към нас, е, че има граница, която ние не трябва да преминаваме, за мен очевидно има пълно разминаване между официалните декларации за борба с корупцията и действителните очаквания, които изпълнителната власт има", каза Цацаров. В същия тон се намеси и шефът на антикорупционната комисия Пламен Георгиев: "Прокуратурата си свърши работата по единствения възможен по закон начин", обяви той и изрази учудване от позицията на вицепремиера.

Междувременно още в сряда специализираната прокуратура и КПКОНПИ дадоха съвместен брифинг, на които ръководителите им Иван Гешев и Пламен Георгиев надълго обясняваха, че акцията е била перфектна от всяка гледна точка, а събраните и налични доказателства – мечта за всеки прокурор. В профила си във Фейсбук адвокатът правозащитник Емилия Недева написа: "Откога процесуално-следствените действия са публични и защо следствената тайна покрива само определени дела", което е може би най-лаконичният и точен коментар на проблема.

Иначе твърденията на прокурор Гешев и Пламен Георгиев, че НПК не дава друг начин да се подсигурят доказателствата в случая, освен да се броят 56 000 евро на тротоара в присъствие на заподозрените, бе опровергана многократно през изминалите дни от специалисти по наказателен процес. Всъщност тези твърдения не кореспондират с житейската логика. Какво щеше да стане например, ако във вторник по обяд в София имаше буря, проливен дъжд или градушка, как щяха да броят парите разследващите? Какво би се случило, ако някоя от задържаните на тротоара жена колабира и се наложи да я откарат в "Пирогов"?

Такива въпроси задават адвокати по наказателно право, за да илюстрират целия абсурд. Има поемни лица, има процесуално-следствено действие "оглед на иззетите доказателства", достатъчно е да бъде установено, че банкнотите се намират в колата, да бъдат заснети, да се опишат по пачки или в какъвто вид са намерени, да бъдат запечатани и откарани в следствието. Там спокойно могат да бъдат преброени в рамките на огледа на веществените доказателства – пак в присъствието на задържаните, които пък имат право да присъстват, но имат и право да откажат да присъстват – както при броенето на тротоара, така и в следствието, коментират адвокати.

Всеки може да критикува прокуратурата, ако не си върши работата

Иначе проблемът със задочната препирня между Цацаров и Захариева има няколко страни.

От една страна, това е съзнанието на главния прокурор и антуража му за всевластието му и усещането, че всяка критика към прокуратурата е недопустима. По-сериозното е, че очевидно такова е усещането в обществото. В петък сутринта Екатерина Захариева говори за страх и войни, а правителството е поставено в позиция да се обяснява: "Ако ме питате дали се страхувам - не, не се. Ако ме питате дали ще водя войни, не, няма да водя, аз съм миролюбив човек. Но продължавам да считам, че малко е премината границата. Не бива да приемаме всичко като лична нападка, аз не съм искала да нападам никого, изразих позиция, тя не е на кабинета", каза Захариева.

Истината е, че и пред прокуратурата, както и пред всяка друга държавна институция, има граници – това са конституцията и законът. И посланието на Захариева по същество е вярно. Остава въпросът какво има предвид главният прокурор, когато поставя под съмнение идеята за граници пред държавното обвинение.

В едно демократично общество никой не може да има забрана да коментира действия на разследващите, включително и членове на правителството. Единственото условие е, че външните коментари не трябва да са такива, че да пречат на разследващите да си свършат ефективно работата.

Твърдението "Не беше необходимо да държат тази жена пет часа на кръстовището с белезници!" по никакъв начин не пречи на прокуратурата да си върши работата. Ако би била пречка, то виновно ще е цялото общество, защото това мнение е повсеместно - достатъчно е да се прочетат коментарите в медиите и в социалните мрежи, че даже и посланията на политици. Както при всеки друг държавен орган и работата на прокурора може да бъде коментирана – дали е свършена добросъвестно в обществен интерес.

А в случая прокуратурата показва, че не е мръднала и сантиметър през последните десет години след скандала с ареста, извършен от тогавашния зам. градски прокурор на София Роман Василев и останал в историята ката ареста на "абсолютния престъпник". През изминалия период Европейския съд по правата на човека в Страсбург постанови серия осъдителни решения по един тип дела, които най-общо могат да се обединят в категорията "изкуствено свръхмедиатизирани арести" - на Гуцанов, Дамбовците, Тенчо Попов и др. Оказва се, че тези решения още не са стигнали до прокуратурата, макар и прогрес да има - вече институциите не си носят камери, за да заснемат арестите, а устройват спектакъл в центъра на София - достатъчно продължителен, за да се запечата от всички желаещи.