Какво се предлага в проекта за нов закон за пътните превозни средства

Въведените правила у нас се провалят по три линии. Първо, правилата често са въведени не с мисъл за тяхната необходимост, практичност и приложимост, а с идеята да се подпомогне бизнеса на някого чрез изкривяването на пазара. Второ, гражданите смятат, че правилата са нещо, което не се отнася до тях. Системата трябва "да се цака", дори ако въведените правила са логични и за доброто на самите граждани. Трето, институциите, които трябва да съблюдават спазването на правилата (нови или стари) не функционират, защото основната им дейност е да "усвоят" парите от бюджета си, да осигурят работни места на всички роднини на шефа и да служат като инструмент за изнудване на частния бизнес в услуга на държавния служител (на дребно) и неговия политически "шеф" (на едро). Към това се добавят обичайни характерристики на работещите в сферата на услугите като немарливо отношение към работата и селяндурски тарикатлък, както и неустоимият порив на нашенеца "да мине тънко", се получава общата картина, пред която всички тъжно клатим глави...

Техническото досие на автомобила е т.нар. сервизна книжка, но няма да се учудя ако се заговори за създаване на централни бази данни, сървъри и агенция, които да се занимават с този изключително важен за страната въпрос. Що се отнася за контрола на над продадените части втора употреба, то битката от сега е загубена. Кой ще контролира дали лада с рег. номер АБС не е станала донор на 3 скоростни кутии, 10 врати и 8 колянови вала и 25 моторчета за чистачки за мерцедес, рено и опел? При условие, че тези части нямат серийни номера и липсват описи на частите на всеки употребяван автомобил? Или след 1 година някой ще предложи да се създаде контролен орган по частите втора употреба, който да брои продадените части (пак по документи разбира се), на когото всеки ден по електронен път да се праща информация за продажбите и който орган ще струва милиони на държавата при никакъв ефект? Защо влизаме в такива сложни схеми? Не е ли единствената причина да не се пипа МВР, принцесата на властта, чиято задача е да контролира криминалната и криминогенната обстановка в страната? Защо да хвърляме безумни ресурси, за да коригираме последствието (кражбите на автомобили), а не се захванем с причината? Цялото това скодоумно законотворчество разрушава държавата. В Германия по изработката на закони се привличат специалисти, които работят в сферата и познават процеците в детайли. У нас лобисти пишат недоразумение под формата на закони.

Корекция:
Да се чете: "Последствието от кражбата на автомобили"

Продължение:
И лошото е, че веднъж създадени административни структури не се пипат от следващите правителства, за да не се създава социално напрежение сред уволнените чиновници и техните семейства. Всяко правителство предпочита да дава едни пари от бюджета, за да си осигурява социален комфорт, защото хоризонтът на целите му е да избута до края на мандата и да си завърши корупционните сделки. Защо никое правителство не се захвана да преустрои работата на МВР, съдебна система и други стълбове на държавността? Нямат интерес! Трудна и неблагодарна работа, от която няма печалба. Крепи се статуквото. Пардон, стабилността. Животът ни минава в някакъв делириум, от който не можем да се събудим вече почти 30 години.

Хубаво е да има контрол, но не и пак в жертва да бъдат дадени "малките" участници...

Основната цел, която напоследък се превръща и в тенденция, е да се направи всичко възможно употребата на коли втора ръка(след гаранция) да се оскъпи по възможност в такава степен, че по-скоро да се замисля човек да си купи нова на изплащане. Дискутират се основно безрезултатни на практика мерки, които обаче ще оскъпят покупка, сервиз, части и др. за втора употреба автомобили.