Ако някога сте се питали коя е най-голямата рядкост в българския дом сред основните стоки за дълготрайна употреба, отговорът дава Националния статистически институт (НСИ) - миялната машина. През 2017 г. едва 10% от хората в България притежават подобна, като преднина имат, очаквано, живущите в градовете, където делът е 12%. Изненада е обаче, че сред относително по-нестандартните стоки по домовете все още са също компютрите и интернет връзката - съответно 55% и 56% от домакинствата са притежатели на продуктите, докато преди десетилетие делът е бил около една четвърт. От друга страна, някои стоки постепенно губят популярност, като видео системите и стационарните телефони, които биват измествани от мобилните. Това става ясно от последните данни на Националния статистически институт за българските домакинства през миналата година. Проучването е направено сред 3 хил. домакинства в края на миналата година.
Общият годишен доход на глава от домакинството нараства с 8.1% през 2017 г., до близо 5.6 хил. лв., като увеличението идва основно от работната заплата. Същевременно, разходите на хората също се повишават - с 9.7% до 5.2 хил. лв., почти една трета от които отиват за храна. Значителен ефект върху растящата покупателна способност на хората в страната има увеличението на заплатите и заетостта през последната година.
Доходи от заплати и пенсии
Над половината от доходите на домакинствата идват от работната заплата, а друга четвърт - от пенсии. Съотношението традиционно не се променя значително. Най-голям принос за увеличението на доходите през 2017 г. има работната заплата, която нараства с 8.2% до 3 хил. лв. на глава от домакинството. Ефект обаче върху общите постъпления към семейния бюджет имат и "Други приходи", където повишението е с 42.2% до 209 лв., като тук влизат приходи от застраховки, подаръци, наследство. Доходите от самостоятелна заетост пък добавят още 1.1 пр. п. към общото увеличение, като през последната година нарастват до 377 лв. на човек. Същевременно, значителен спад е видим при доходите от трудова дейност извън работната заплата, които намаляват с 14% до 129 лв. на глава от домакинството.
Данните за потреблението на домакинствата обаче показват, че няма значителна промяна в покупките на основни хранителни стоки. Това означава, че повишението вероятно се дължи на по-високите цени на храните тази година. Подобна е ситуацията и при комуналните разходи, където ефект оказва поскъпването на горивата на международните пазари и последвалото увеличение на цените на природния газ и топлоенергията. От друга страна, потреблението на алкохол и цигари нараства, но по-високите акцизи вероятно също допринасят за увеличението на разходите на домакинствата.
Ако някога сте се питали коя е най-голямата рядкост в българския дом сред основните стоки за дълготрайна употреба, отговорът дава Националния статистически институт (НСИ) - миялната машина. През 2017 г. едва 10% от хората в България притежават подобна, като преднина имат, очаквано, живущите в градовете, където делът е 12%. Изненада е обаче, че сред относително по-нестандартните стоки по домовете все още са също компютрите и интернет връзката - съответно 55% и 56% от домакинствата са притежатели на продуктите, докато преди десетилетие делът е бил около една четвърт. От друга страна, някои стоки постепенно губят популярност, като видео системите и стационарните телефони, които биват измествани от мобилните. Това става ясно от последните данни на Националния статистически институт за българските домакинства през миналата година. Проучването е направено сред 3 хил. домакинства в края на миналата година.
Общият годишен доход на глава от домакинството нараства с 8.1% през 2017 г., до близо 5.6 хил. лв., като увеличението идва основно от работната заплата. Същевременно, разходите на хората също се повишават - с 9.7% до 5.2 хил. лв., почти една трета от които отиват за храна. Значителен ефект върху растящата покупателна способност на хората в страната има увеличението на заплатите и заетостта през последната година.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Още от Капитал
0 коментара