Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 22 апр 2018, 12:23, 14877 прочитания

ВЕИ ще могат да сключват договори директно с потребителите

"Не си губете времето с проекти като АЕЦ "Белене", казва президентът на EUFORES Клод Турме

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Инвеститорите във възобновяеми енергийни източници ще получат право да сключват дългосрочни договори за изкупуване на енергията директно с индустриалните потребители. Това обяви председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев по време на конференцията "Пазарната интеграция на ВЕИ и прехода към чиста енергия", която беше организирана от Българската фотоволтаична асоциация и е част от официалната програма на българското председателство на Съвета на ЕС.

По време на форума беше представен и доклад на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA), според който България и Югоизточна Европа като цяло имат огромен потенциал за развитие на зелени енергийни технологии. Което пък може да се използва за покриване на екологичните цели в северните европейски държави чрез статистически трансфер на възобновяема енергия.


"Не си губете времето с АЕЦ "Белене" и заложете на ВЕИ", заяви Клод Тюрме, който е член на Европейския парламент и президент на EUFORES – европейска неправителствена организация, ориентирана към възобновяемата енергия. А председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов изнесе данни, според които във Франция и Германия възобновяемата енергия вече е до два пъти по-евтина от прогнозните цени на строящите се или планирани атомни централи в ЕС.

Всичко това се случва ден след като в София се проведе неформален съвет на енергийните министри на ЕС, в рамките на който бяха дискутирани бъдещите цели за дял на ВЕИ в електроенергийното производство.

Стръв за инвеститори



Сега Законът за енергетиката задължава всички зелени централи с мощност над 4 МВ да продават тока си на борсата, след като постигнат определената от КЕВР годишна квота, която НЕК изкупува по дългосрочните им договори на преференциални цени. С обсъжданите в момента нормативни изменения от 1 юли цялата енергия от ВЕИ ще се търгува на свободния пазар, като производителите ще бъдат компенсирани с договори за премия, които се очаква да покрият разликата между постигнатата цена на борсата и настоящата им преференциална тарифа.

По този начин обаче се ограничава значително възможността за нови инвестиции във вятърни или соларни паркове, които няма да получат премия, тъй като не разполагат с договори за преференциално изкупуване на тока. Точно за това, според Делян Добрев, се обмисля възможност такива проекти да бъде позволено да сключват споразумения директно с консуматорите и да не са длъжни да продават чрез борсата. "Това ще осигури една сигурност за финансиращите институции, които сега не искат да отпускат кредити за нови ВЕИ поради непостоянството на приходите им. Също така ще е и от ползва за предприятията, тъй като ще имат яснота за разходите си за електричество в бъдеще", обясни още Добрев. От изказването му се разбра, че вече има заявен интерес за вятърна централа от 35 МВ и при промяна в законодателството проектът ще се осъществи.

Скритият потенциал

Желанието да се развиват подобни проекти не е никак случайно. Рикардо Горини от IRENA представи доклад на организацията, според който България е една от страните в ЕС с голям потенциал за развитие на ВЕИ. Сметките показват, че инсталираните сега мощности могат да се увеличат до десет пъти. Същото изтъкна и Мехтилд Вьорсдьорфер, директор на департамент "Възобновяеми източници, проучвания, иновации и енергийна ефективност" към главна дирекция "Енергетика" в Еврокомисията. Според нея това е пътят, който страната ни трябва да следва.

Клод Турме пък обърна внимание на това, че трябва да се работи за интеграция на добре развития в България ИТ сектор с технологиите за възобновяема енергия. "Ако постигне това, ще има истинска полза за икономиката и заетостта", твърди той и напомня, че до 2050 г. трябва да постигнем икономика с нулеви въглеродни емисии. А за да се случи това, е необходимо още през следващото десетилетие да се положат основите.

Статистически трансфер

Какви икономически ползи обаче може да извлече България от потенциала си за развитие на ВЕИ. Този въпрос, поставен зам.-министър на енергетиката Жечо Станков, е важен и от гледна точка на това, че страната вече е изпълнила ангажиментите си за дял на зелената енергия в крайното потребление. Национална цел в пакета "20-20-20" беше 16% до 2020 г., но в момента ВЕИ произвеждат близо 19% от тока. Според председателя на КЕВР Иван Иванов ВЕИ са около 43% от обща инсталирана мощност, която е малко над 12 000 мегавата. Има над 700 мегавата вятърни турбини, 1000 мегавата соларни панели, 3200 мегавата ВЕЦ, а биомасата участва с малко под 100 мегавата инсталирана мощност.

"Отлична възможност да се възползваме от това е статистическо прехвърляне на възобновяема енергия", каза Иванов, давайки пример с договора между Естония, Литва и Люксембург за статистическо прехвърляне на зелена енергия от двете прибалтийски страни към Люксембург. "Средствата, които се получават за това прехвърляне, могат да се ползват за допълнително развитие на сектора. Този пример може да бъде следван и от нашата страна", заяви още регулаторният шеф.

От скъпо към евтино

Цената на тока от ВЕИ непрекъснато поевтинява заради все по-ниските разходи за вятърни турбини или фотоволтаични панели. По данни на КЕВР във Франция и Германия вече са постигнати цени от 4-6 евроцента за киловатчас. За сравнение минималната необходима цена за АЕЦ "Белене" е 8 евроцента за киловат, а за ядрените проекти във Великобритания и Унгария, които се реализират в момента - 8-10 евроцента.

Защо обаче в България нямаме такива ниски цени на зелената енергия и дори плащаме 5-6 пъти повече? Причината е в това, че инвестициите в сектора у нас се случиха в периода 2007-2010 г. , когато технологиите бяха много скъпи. Сега соларните панели например са с 80% по-евтини. И ако например се бяхме забавили с изпълнението на целите и проектите се реализираха сега, ситуацията щеше да е съвсем различна.

"Изстрадахме вече трудно. Първите дългосрочни договори на ВЕИ с високи преференциални цени изтичат през 2021 г. След това такива скъпо производства масово ще отпадат от енергийния микс за регулирания пазар и ще започнат да продават на свободния", каза Делян Добрев. Той обаче е категоричен, че държавата ще продължи да подкрепя с по-висока изкупна цена и задължително изкупуване малките ВЕИ проекти за собствени нужди като покривните соларни панели. "Те, освен всичко друго, спомагат за намаляване на технологичните загуби и инвестициите в нови далекопроводи. Такава е и политиката на ЕС", обясни още председателят на енергийната комисия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 600 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 497 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Държавните болници все пак ще получават допълнителни бонуси, независимо от дълговете

Здравният зам.-министър Жени Начева обеща да прецизират допълнително финансовия стандарт за управление на клиниките

Още от Капитал
Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10