Държавните болници все пак ще получават допълнителни бонуси, независимо от дълговете
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавните болници все пак ще получават допълнителни бонуси, независимо от дълговете

Заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева отстъпи за допълнителното материално стимулиране на болниците на първата дискусия по новия финансов стандарт, въведен от министерството.

Държавните болници все пак ще получават допълнителни бонуси, независимо от дълговете

Здравният зам.-министър Жени Начева обеща да прецизират допълнително финансовия стандарт за управление на клиниките

Десислава Николова
5424 прочитания

Заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева отстъпи за допълнителното материално стимулиране на болниците на първата дискусия по новия финансов стандарт, въведен от министерството.

© Красимир Юскеселиев


Държавните и общинските болници все пак ще могат да дават като бонуси и заплати на медицинските си екипи средствата от клинични пътеки, както е и в момента. Според новия финансов стандарт за управление на лечебните заведения, въведен от здравното министерство, директорите нямаха право да раздават допълнителни средства за заплати, ако болницата има просрочени дългове. Това стана ясно от изявлението на зам. -министъра на здравеопазването Жени Начева пред парламентарната здравна комисия.

Тя обяви, че управляващите болници могат съвсем спокойно да разпределят средствата, получени за лечение от здравната каса и министерството за заплати и бонуси, но няма да имат право да го правят с другите допълнителни приходи на клиниката. Вероятно в случая става въпрос за приходите от частни пациенти и доплащане, както и от наем на площи в рамките на болницата, които са минимална част от приходите на болниците.

След като изслуша народните представители и представителите на сдруженията на университетските и областните болници, както и на лекарския съюз, Начева отбеляза, че стандартът за управление ще бъде коригиран. Той предвижда министерството да дава разрешение за всяка по-голяма поръчка, а клиниките се задължават да не трупат нови просрочия.

Затънали в дългове

Според данните на министерството половината от 70-те държавни болници, между които има и множество санаториуми, нямат просрочени задължения. За сметка на това останалите 35 имат 155 млн. лв. просрочени дългове. Над 25 клиники имат просрочия над 1 млн. лв., като най-големият изискуем дълг е на стойност 21 млн. лв. При някои от държавните клиники делът на просрочените дълговете се равнява на между 50 и 80% от получените средства за лечение от НЗОК. 13 от клиниките са с изпаднали в просрочие задължения на стойност до 1 млн. лв., като най-малките просрочия са около 24 хил. лв.

В същото време държавните клиники получават 50% от средствата за болнична помощ от НЗОК, които са 1.824 млрд. лв., а освен това се очаква да получат и 90 млн. лв. субсидии от здравното министерство за дейности, плащани от държавата.

Целият публичен сектор – държавни и общински болници, дължат общо над половин милиард на доставчици.

Защо се случва това

Според представителите на болниците причината за трупане на дългове са недофинансираните клинични пътеки, по които им плаща здравната каса. Всички те бяха изключително притеснени, че няма да могат да плащат достатъчно добре на персонала си и така ще го загубят.

"Трябва да бъде допълнително дефинирано допълнителното стимулиране да бъде само от средства от НЗОК и здравното министерство, а не въобще да го няма. Освен това за нас е доста стряскащ текстът, че не трябва да имаме увеличение на просрочията, като се има предвид, че финансирането на болниците не зависи от нас", коментира д-р Нели Савчева, председател на Националното сдружение на областните болници. Тя смята още, че финансовият стандарт предвижда прекалено голяма отговорност за изпълнителния директор, но не и за членовете на борда, сред които има представител на министерството.

Според Момчил Мавров, заместник-председател на Националното сдружение на универститетските болници, клиниките в България са твърде различни като капацитет, георгафско положение и възможности и трудно могат да се вместят в стандарта за управление на финансите.

"Не е възможно те да отговарят на един стандарт. Не смятам, че състоянието на просрочията се дължи само на финансовото състояние на болнициге. Много малка част от приходите могат да се управляват ефективно. Проблем е моделът на типово заплащане по клинична пътека на пациент, без да се отчита тежестта на заболяването, обема, нивото на компетентност, професионалната квалификация на лекарите. Този модел е в ущърб на големите университетски болници", отбеляза Мавров. Той отбеляза, че изискването на стандарта всяка поръчка над 70 хил. лв. да бъде одобрявана от министъра, не е правилна.

"Една ренгенова тръба на скенер струва 100 хил. лв. Докато чакаме министърът да подпише, не трябва да диагностицираме 24-48 часа", каза Мавров. Той отбеляза още от основните проблеми на болниците – липсата на достойно заплащане на персонала, текучеството, липсата на инвестиции в държавните клиники, забавените плащания от касата и неплатената надлимитна дейност.

Депутатите очакват повече

Народните представители от опозицията коментираха, че са очаквали повече от това да има само стандарт за финансово управление на болниците.

"Очаквахме въвеждане на единна информационна система, а не на общи правила за счетоводна политика, което виждаме. Как ще намалите просрочията – според стандарта болниците не трябва да плащат, да не приемат пациенти, да не стимулират лекарите ли. Счетоводството ли е най-големият проблем за натрупването на неразплатени средства, смятам, че се нуждаем от промяна в модела на здравната система", отбеляза д-р Нигяр Джафер от ДПС.

Проф. д-р Георги Михайлов отбеляза, че това, че медицинските дейности не са остойностени, е основен проблем.

"Един болен с една херния е много различен от друг болен с друга херния. Не чух какво точно пречи да се дава допълнително стимулиране от парите от касата, а в стандарта пише, че болниците с просрочия не могат. Има императивна забрана да се увеличават просрочията, а при сегашния начин на договаряне и финансиране това е невъзможно", отбеляза Михайлов.

В крайна сметка заместник-министърът отбеляза, че бележките на участвалите в дискусията ще бъдат взети предвид при коригирането на стандарта.

Държавните и общинските болници все пак ще могат да дават като бонуси и заплати на медицинските си екипи средствата от клинични пътеки, както е и в момента. Според новия финансов стандарт за управление на лечебните заведения, въведен от здравното министерство, директорите нямаха право да раздават допълнителни средства за заплати, ако болницата има просрочени дългове. Това стана ясно от изявлението на зам. -министъра на здравеопазването Жени Начева пред парламентарната здравна комисия.

Тя обяви, че управляващите болници могат съвсем спокойно да разпределят средствата, получени за лечение от здравната каса и министерството за заплати и бонуси, но няма да имат право да го правят с другите допълнителни приходи на клиниката. Вероятно в случая става въпрос за приходите от частни пациенти и доплащане, както и от наем на площи в рамките на болницата, които са минимална част от приходите на болниците.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ymu52560793 avatar :-|
    D.r D junior

    Какво странно има? Този министър е счетоводител: цял живот е давал и рязал виртуални пари по бюджетите! Ако Борисов беше сложили кондуктор за министър, щеше да въведе билети и компостьори на рецепциите.
    Здравеопазването не може да се ръководи от инженери, водолази, синоптички, шофьори на автобуси, мастър шефове, луксозни компаньонки и т.н., колкото и гениални да се в основната си дейност.
    И за да избегна въпроса за предишния министър Москов, ще кажа, че и аз имам свидетелство за управление на яхта, ама не се смятам за капитан...

    Здравеопазването е терен за височайшо крадене. Затова и никой не преследва онова всекидневното на дребно с надписаните изследвания и направления.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK