С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 22 апр 2018, 13:08, 5037 прочитания

Държавните болници все пак ще получават допълнителни бонуси, независимо от дълговете

Здравният зам.-министър Жени Начева обеща да прецизират допълнително финансовия стандарт за управление на клиниките

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Държавните и общинските болници все пак ще могат да дават като бонуси и заплати на медицинските си екипи средствата от клинични пътеки, както е и в момента. Според новия финансов стандарт за управление на лечебните заведения, въведен от здравното министерство, директорите нямаха право да раздават допълнителни средства за заплати, ако болницата има просрочени дългове. Това стана ясно от изявлението на зам. -министъра на здравеопазването Жени Начева пред парламентарната здравна комисия.

Тя обяви, че управляващите болници могат съвсем спокойно да разпределят средствата, получени за лечение от здравната каса и министерството за заплати и бонуси, но няма да имат право да го правят с другите допълнителни приходи на клиниката. Вероятно в случая става въпрос за приходите от частни пациенти и доплащане, както и от наем на площи в рамките на болницата, които са минимална част от приходите на болниците.


След като изслуша народните представители и представителите на сдруженията на университетските и областните болници, както и на лекарския съюз, Начева отбеляза, че стандартът за управление ще бъде коригиран. Той предвижда министерството да дава разрешение за всяка по-голяма поръчка, а клиниките се задължават да не трупат нови просрочия.

Затънали в дългове

Според данните на министерството половината от 70-те държавни болници, между които има и множество санаториуми, нямат просрочени задължения. За сметка на това останалите 35 имат 155 млн. лв. просрочени дългове. Над 25 клиники имат просрочия над 1 млн. лв., като най-големият изискуем дълг е на стойност 21 млн. лв. При някои от държавните клиники делът на просрочените дълговете се равнява на между 50 и 80% от получените средства за лечение от НЗОК. 13 от клиниките са с изпаднали в просрочие задължения на стойност до 1 млн. лв., като най-малките просрочия са около 24 хил. лв.



В същото време държавните клиники получават 50% от средствата за болнична помощ от НЗОК, които са 1.824 млрд. лв., а освен това се очаква да получат и 90 млн. лв. субсидии от здравното министерство за дейности, плащани от държавата.
Целият публичен сектор – държавни и общински болници, дължат общо над половин милиард на доставчици.

Защо се случва това

Според представителите на болниците причината за трупане на дългове са недофинансираните клинични пътеки, по които им плаща здравната каса. Всички те бяха изключително притеснени, че няма да могат да плащат достатъчно добре на персонала си и така ще го загубят.

"Трябва да бъде допълнително дефинирано допълнителното стимулиране да бъде само от средства от НЗОК и здравното министерство, а не въобще да го няма. Освен това за нас е доста стряскащ текстът, че не трябва да имаме увеличение на просрочията, като се има предвид, че финансирането на болниците не зависи от нас", коментира д-р Нели Савчева, председател на Националното сдружение на областните болници. Тя смята още, че финансовият стандарт предвижда прекалено голяма отговорност за изпълнителния директор, но не и за членовете на борда, сред които има представител на министерството.

Според Момчил Мавров, заместник-председател на Националното сдружение на универститетските болници, клиниките в България са твърде различни като капацитет, георгафско положение и възможности и трудно могат да се вместят в стандарта за управление на финансите.

"Не е възможно те да отговарят на един стандарт. Не смятам, че състоянието на просрочията се дължи само на финансовото състояние на болнициге. Много малка част от приходите могат да се управляват ефективно. Проблем е моделът на типово заплащане по клинична пътека на пациент, без да се отчита тежестта на заболяването, обема, нивото на компетентност, професионалната квалификация на лекарите. Този модел е в ущърб на големите университетски болници", отбеляза Мавров. Той отбеляза, че изискването на стандарта всяка поръчка над 70 хил. лв. да бъде одобрявана от министъра, не е правилна.

"Една ренгенова тръба на скенер струва 100 хил. лв. Докато чакаме министърът да подпише, не трябва да диагностицираме 24-48 часа", каза Мавров. Той отбеляза още от основните проблеми на болниците – липсата на достойно заплащане на персонала, текучеството, липсата на инвестиции в държавните клиники, забавените плащания от касата и неплатената надлимитна дейност.

Депутатите очакват повече

Народните представители от опозицията коментираха, че са очаквали повече от това да има само стандарт за финансово управление на болниците.

"Очаквахме въвеждане на единна информационна система, а не на общи правила за счетоводна политика, което виждаме. Как ще намалите просрочията – според стандарта болниците не трябва да плащат, да не приемат пациенти, да не стимулират лекарите ли. Счетоводството ли е най-големият проблем за натрупването на неразплатени средства, смятам, че се нуждаем от промяна в модела на здравната система", отбеляза д-р Нигяр Джафер от ДПС.

Проф. д-р Георги Михайлов отбеляза, че това, че медицинските дейности не са остойностени, е основен проблем.
"Един болен с една херния е много различен от друг болен с друга херния. Не чух какво точно пречи да се дава допълнително стимулиране от парите от касата, а в стандарта пише, че болниците с просрочия не могат. Има императивна забрана да се увеличават просрочията, а при сегашния начин на договаряне и финансиране това е невъзможно", отбеляза Михайлов.

В крайна сметка заместник-министърът отбеляза, че бележките на участвалите в дискусията ще бъдат взети предвид при коригирането на стандарта.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Изненадваща смяна на директора на "Топлофикация София" Изненадваща смяна на директора на "Топлофикация София"

Новият мениджър има спорна бизнес биография. Досегашният шеф, който е бивш служител на Христо Ковачки, е освободен, а не е напуснал доброволно

18 ное 2019, 355 прочитания

Защо телевизиите не разказват бизнес истории Защо телевизиите не разказват бизнес истории

Ситуацията може да се промени чрез промени в Закона за радиото и телевизията

18 ное 2019, 637 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Шефът на антикорупцията иска законови промени за строителството, размирици в Армения, Ким спира ядрените тестове и кой спечели маратона в Лондон

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10