Кристалина Георгиева: Еврозоната е позитивна за кандидатурата на България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кристалина Георгиева: Еврозоната е позитивна за кандидатурата на България

Правителствата на 189 държави подкрепиха капитала на Групата на Световната банка да нарасне с 13 млрд. долара, което е "най-голямото увеличение на капитала в историята на тези институции", коментира Кристалина Георгиева

Кристалина Георгиева: Еврозоната е позитивна за кандидатурата на България

Опасността от нова дългова криза в бедните страни е сериозна, посочи директорът на Световната банка

4939 прочитания

Правителствата на 189 държави подкрепиха капитала на Групата на Световната банка да нарасне с 13 млрд. долара, което е "най-голямото увеличение на капитала в историята на тези институции", коментира Кристалина Георгиева

© Велко Ангелов


Настроенията в еврозоната към желанието на България да приеме общата валута са сравнително положителни, а опасенията, че страната може да се превърне във втора Гърция, са "несериозни".

Така Кристалина Георгиева, главен изпълнителен директор на Световната банка, отговори на журналистически въпрос за възможния резултат от кандидатурата на България за ERM II - т.нар. преддверие на еврозоната. Заявката беше дадена в началото на годината от финансовия министър Владислав Горанов.

В ролята си на главен изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева говори пред журналисти за резултатите от пролетните срещи на банката и МВФ.

Георгиева сподели, че при разговори с комисаря по икономическите въпроси Пиер Московиси и комисаря по финансовата стабилност и капиталовите пазари Валдис Домбровскис чува положителни отзиви за интереса на страната ни към влизането във валутния съюз.

През последните месеци обаче ентусиазмът на България среща по-скоро резервираност в Европа и най-вече в някои германски медии. А позитивните изказвания от страна на европейските политици обикновено накрая са придружени с едно "но все още има по какво да се работи".

Повече инвестиции за региона

Правителствата на 189 държави подкрепиха увеличението на капитала на Групата на Световната банка с 13 млрд. долара, oт които 7.5 млрд. отиват за Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), а останалите – за Международната финансова корпорация (МФК). "Това е най-голямото увеличение на капитала в историята на тези институции", коментира Кристалина Георгиева. Така общият капацитет на организацията за инвестиции нараства от 62 млрд. долара през 2017 г. до 100 млрд. годишно между 2019 и 2030 г. Освен повече възможности за финансиране на страните - членки на групата, пакетът от мерки включва ангажимент за реформи. Една от тях е създаването на финансов буфер, който да бъде използван в моменти на кризи.

За България увеличението на капитала на МФК означава, че частният сектор ще има възможност за достъп до повече ресурси. Парите за МБВР също са плюс, тъй като могат да бъдат използвани във важен за страната регион - Западните Балкани. Освен за инфраструктурни проекти има планирано финансиране и за самите институции в държавите и за увеличаване на конкурентоспособността.

Новата дългова криза чука на вратата

Макар че експертите на Световната банка и МВФ залагат силният икономически растеж да продължи и тази година, повод за безпокойство има, считат експертите на Световната банка и МВФ.

Първият е свързан с увеличаването на задлъжнялостта по света, като най-голям скок се наблюдава в най-бедните страни. Повод за тревога са както характерът, така и условията, при които е взет този дълг, което създава сериозна опасност от нова дългова криза, става ясно от думите на Георгиева.

Смут всяват и очакванията за увеличение на лихвените проценти по света. Макар че няма да са резки, дори малките промени на цената на дълга, които се очакват, ще направят обслужването му още по-трудно за задлъжнелите държави.

Отсъствието на структурни реформи допълнително усложнява положението. Периодите на икономическо оживление са възможност за "ремонт на покрива" в икономиката, но към момента държавите, които предприемат сериозни структурни реформи, са малко. Добрите примери, споменати по време на срещите, са Южна Африка, Аржентина, Саудитска Арабия и Индия. "Ако няма по-агресивно отношение към структурните реформи, когато излезем от този позитивен цикъл, може да имаме сериозни проблеми", коментира Георгиева.

Третото предизвикателство е свързано със страха от търговска война, който беше подбуден от протекционистичните мерки от страна на САЩ. Опасността обаче, изглежда, намалява. "Видяхме, че най-големите икономики положиха усилие в закритите срещи, както и в публичните дискусии, да успокоят страха, че търговска война е неизбежна", коментира Георгиева. В същото време търговията е един от двигателите на световната икономика, като през 2017 г. отбелязва ръст от 4.6% на глобално ниво. Значението на сектора е друга причина експертите да считат, че до търговска война няма да се стигне.


1 коментар
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Запазва се грешката да няма защита срещу щетите от еврото и опасността за начало на катастрофална дългова криза се увеличива.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK