Премиерът е против връщането на салоните за пушачи в заведенията

Премиерът Бойко Борисов обяви, че е твърдо против връщането на разделението в заведенията на салони за пушачи и салони за непушачи. Идеята е на вицепремиера Валери Симеонов, но двамата не са я обсъждали нито лично, нито на коалиционен съвет. Това заяви Борисов след представянето на данните от традиционното изследване на дела на контрабандните цигари.

Без крайни мерки за рекламата на цигари

Борисов освен това обяви, че няма да се въвеждат крайни мерки в рекламата на цигари. Неправителствените организации настояват за забрана на рекламата на цигари в местата за продажба и за въвеждане на еднакви опаковки за всички цигари. Главният прокурор Сотир Цацаров коментира, че ако се въвеждат подобни драстични мерки за вредни продукти, същото трябва да се случи и с алкохола.

Контрабандата обръща тренда

Данните за дела на незаконните цигари показват, че за първи път от второто тримесечие на 2014 г. делът на контрабандните цигари бележи ръст, стана ясно по време на представянето на последното проучване на петте компании от "Инициатива срещу незаконната търговия". През миналата година е имало три проучвания, като през третото тримесечие незаконните цигари достигнаха най-ниското ниво на потребление от началото на проучването през 2010 г. – 6%. През четвъртото тримесечие обаче има покачване и те вече са 6.6%. В същото време това число е с 1.2 процентни пункта по-ниско спрямо същия период на 2016 г., когато незаконното потребление беше 7.8% и с 0.4 процентни пункта по-ниско спрямо второ тримесечие на 2017 г., когато то беше 7%.

Нарастване само за месец

Според проучването, което изследва празни цигарени кутии в 26 града през месец ноември 2017 г., в множество населени места делът на контрабандните цигари се е увеличил в пъти само за едно тримесечие. В Ямбол например увеличението е 6 пъти – от 2% през третото тримесечие на 12.7% през четвъртото. Подобна тенденция показва статистиката и в Дупница. В Свиленград нарастването е три пъти - от 8% през третото тримесечие през последното те са 28% от потреблението. Двоен ръст има в Сандански – от 5% на 10.9%, и в Стара Загора – от 6.5% на 11.3%, както и в Асеновград. В множество градове нелегалното потребление е над средното ниво за страната. Сред тях са Хасково, Пазарджик, Сливен, Видин.

В няколко града на страната потреблението на незаконни цигари е под средното за страната – това са Варна, Шумен, Велико Търново, Монтана и Добрич. Само за едно тримесечие делът във Велико Търново е намалял от 16 на 5.3%.

Трите най-разпространени бранда цигари без бандерол, разпространявани в България, са Merylin – с легален производител "КТ интернешънъл" ("Кингс табако"), Karelia – на едноименната гръцка компания, и изненадващо – Royal – бранд на фабриката на British American Tobacco в Сараево, Босна и Херцеговина.

Участници в срещата коментираха и друга интересна тенденция на пазара – засилената поява на цигари Eva без бандерол. В изследването те имат дял от около 2%. От август миналата година търговските марки на "Булгартабак", предназначени за българския пазар, сред които е и Eva, са собственост на ВАТ. Те обаче се произвеждат в благоевградската фабрика на "Булгартабак". Самата "Булгартабак" има сравнително скромен дял в цигарите на нелегалния пазар – 5.9%. Другият местен производител – "КТ интернешънъл", например е с дял от 12.9%. Лидер по разпространение без бандерол остават цигарите с неизвестен производител, предназначени само за продажба на нелегалния пазар, следвани от Karelia.

Недоволството на институциите

Въпреки че с този дял България е на едно от последните места по дял на контрабандните цигари в ЕС и я следват само Чехия, Хърватия и Италия, премиерът Бойко Борисов не беше доволен от данните.

Той традиционно даде един месец срок на дирекциите на МВР, в които има повишение на потреблението на контрабандни цигари, да се справят със сивия сектор. Освен това Борисов отбеляза, че според проучването в Ирландия всеки 38 на 100 кутии цигари са нелегални, а в Англия - всеки 28, и трябва да се търси резерв за намаляването на сивия сегмент, за да може ЕС да си позволи да удължи срока на ползване на кохезионните фондове.