Проверка пак откри разлики при храните в България и на Запад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проверка пак откри разлики при храните в България и на Запад

Предлагани в България шоколади са с по-ниско съдържание на мляко, какао и лешници спрямо аналозите им в Западна Европа според агроведомството

Проверка пак откри разлики при храните в България и на Запад

Подготвят се промени в законодателството на европейско ниво

Деница Ватева
8730 прочитания

Предлагани в България шоколади са с по-ниско съдържание на мляко, какао и лешници спрямо аналозите им в Западна Европа според агроведомството

© Цветелина Белутова


Трета поредна проверка, организирана от земеделското министерство, е открила "двоен стандарт" при храните, продавани на българския пазар и в няколко други европейски държави. Проблемите са в различни посоки - от по-високо съдържание на по-евтини съставки в някои от продаваните в България продукти, до по-ниско съдържание на основна съставка. Това става ясно от съобщение на агроведомството, публикувано в понеделник.

Резултатите от българската проверка идват на фона на дебатите на ниво ЕС за промени в законодателството, свързано със защитата на потребителите, както и обявената инициатива за провеждане на съпоставими проверки в различни държави членки.

Отклонения в България

От съобщението на земеделското министерство стана ясно, че са открити разминавания при част от продуктите. Както и при предходните анализи, от ведомството спестяват конкретните търговски марки, които са изследвани, с което на практика не може да се даде ориентир на потребителите кои компании имат такава практика (виж карето).

Изследвани са 53 храни и напитки, предлагани в България, както и в Германия, Австрия, Италия и Чехия. Данните са показали, че при шест продукта има по-сериозни разминавания. Така например при изследвано мляко за малки деца е установено, че в предлаганото на българския пазар има по-високо съдържание на растителни мазнини, включително палмово масло, за сметка на по-ниско съдържание на мляко на прах. Българският продукт не съдържа млечна суроватка на прах и има по-ниско съдържание на микроелементи и витамини. "Въпреки че българският аналог може да се определи като с по-ниско качество, той се предлага на сходна цена с тази в Италия", съобщават от агроведомството.

Ведомството е установило още, че предлагано в България сирене моцарела има наличие на шупли и утайка в саламурата. Същевременно закупеният в страната продукт е с по-ниско нетно количество и по-малко сирене в опаковката за сметка на повече саламура за разлика от "западноевропейския" аналог. По-малко колбас и твърдо сирене е установено в бързо замразени багети, става ясно от съобщението. За сметка на това в предлагания в България продукт е имало по-високо количество чушки, доматено пюре и хлебна база, твърдят от ведомството.

Намалено количество основни съставки е открито и в предлагани в България две марки млечен шоколад. За разлика от продуктите в другите държави тук е открита по-ниска масленост, по-ниско съдържание на какао и на лешници. Подобен е случаят с портокалова напитка. В българския й аналог плодовото съдържание е по-ниско, а освен това захарта е заменена с по-евтиния еквивалент- фруктозо-глюкозен сироп, се вижда още от информацията на ведомството. Оттам твърдят още, че при 31 изследвани продукта (тоест 58% от всички) цените в България са по-ниски от тези в другите държави, като разликите варират между 0.4 и 64.8%. В останалите 42% от продуктите на българския пазар се предлагат по-скъпи еквиваленти, като разликите варират между 1 и 166%.

"Съпоставими" проверки в ЕС

Третото подред българско изследване идва на фона на обявената от ЕС инициатива за изготвяне на обща методика, по която да се правят съпоставими проверки в ЕС. Още през миналата есен в годишната си реч "За състоянието на съюза" председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер съобщи, че "няма да приеме в някои части на Европа на хората да бъдат продавани храни с по-ниско качество, отколкото в други страни, независимо че опаковките и търговските марки са идентични". Така през май се очаква да започнат сравнителни изследвания по обща методология, за които са отделени общо 2 млн. евро.

Същевременно се готвят и корекции в законодателството за защита на потребителите, които се очаква да бъдат представени в рамките на българското председателство. В сутрешния блок на бТВ министърът на земеделието Румен Порожанов съобщи, че има предложение за промени в три директиви и от днес започват работните срещи по тях в Брюксел.

Анонимните проверки

Досега земеделското министерство не е обявявало търговските марки на продуктите, които изследва, както и тези, при които са открити отклонения, за разлика от други държави в Централна Европа. Още при първата проверка през миналата година "Капитал" поиска имената на производителите и продуктите по Закона за достъп до обществена информация, но получи отказ от агенцията по храните. От ведомството се позоваха на текст в закона за храните, според който "при изпълнение на своите задължения компетентните органи са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелства, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с цел защита интересите на физическите и юридическите лица". От ведомството твърдят, че в случаи на настъпили вреди компаниите могат да предявят претенции към контролния орган. Същевременно обаче в предходни години е имало случаи, когато агенцията обявява имена на фирми при резултати от проверки. Така например през 2010 г. агенцията обяви имената на четири български фирми, които според нея са произвели колбаси по стандарта "Стара планина", в които, пак според нея, е била добавена умишлено соя като заместител на месото и с това са нарушени изискванията. Впоследствие лабораторни анализи в чужбина опровергаха тази теза - при три от фирмите съдържанието бе между 0.1 и 0.7%, а при четвъртата резултатът беше отрицателен.

Трета поредна проверка, организирана от земеделското министерство, е открила "двоен стандарт" при храните, продавани на българския пазар и в няколко други европейски държави. Проблемите са в различни посоки - от по-високо съдържание на по-евтини съставки в някои от продаваните в България продукти, до по-ниско съдържание на основна съставка. Това става ясно от съобщение на агроведомството, публикувано в понеделник.

Резултатите от българската проверка идват на фона на дебатите на ниво ЕС за промени в законодателството, свързано със защитата на потребителите, както и обявената инициатива за провеждане на съпоставими проверки в различни държави членки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Да приемем, че промените в законодателството ще доведат до уеднаквяване на продуктите, продавани в ЕС, но какво ще правим с БЪЛГАРСКИТЕ продукти, които са 90% ментета или нискокачествени, въпреки високите си цени?

  • 2
    n.youroukov avatar :-|
    Един препатил

    "В останалите 42% от продуктите на българския пазар се предлагат по-скъпи еквиваленти, като разликите варират между 1 и 166%."

    Имам следния въпрос:
    - Когато говорим за цени държим ли сметка, че сравняваме цени на дребно в магазина, а не цени на производител? Което би трябвало преди въпроса на какви цени продават производителите в България да постави въпроса с какви проценти на печалба работят търговците в България?
    - Този въпрос става особено неудобен когато разберем, че български хранителни продукти се продават в чужбина на цени по-ниски отколкото в България. В момента във "Фейсбук" обикаля снимка на лютеница "Дерони", която в Англия се предлага в комплект от две бурканчета по 400 гр. всяко за 1 паунд ( 2,24 лв. или 1,12 лв. за брой) докато в магазините в България само едното бурканче е близо 4 лв.

  • 3
    cuam4o avatar :-|
    Ангел

    До коментар [#2] от "Един препатил":

    Обикновено тези снимки показват промоционален продукт, намален на 50% (в случая 2 лютеници на цената на 1), сравнено с най-високата цена в България. Аз лютеница на Олинеза за 4лв 400гр не съм виждал.

    После, всеки може да продава с каквато си иска надценка, вика му се свободен пазар - като има кой да купува, ще си слагат колкото си искат отгоре. Ако не ти харесва - ей я Англия, докарай лютеница от там и продавай с по-ниска надценка.

  • 4
    desolater avatar :-|
    Desolater

    Въпросът е елементарен: Ако продаваш нещо със същото име и опаковка, но с различно съдържание, то това е умишлена заблуда и измама. И тъй като не може да се оплачеш в полицията, че са те измамили, има нужда от регулация. А отделен е въпросът че всеки лев е бюлетина с която гласуваш всеки ден!

  • 5
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    [quote#2:"Един препатил"]да постави въпроса с какви проценти на печалба работят търговците в България?[/quote]

    Там е скрит ключът...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK