Председателят на КЕВР Иван Иванов обаче изрази подкрепа за тази промяна, защото по думите му, ако тя не бъде направена, регулаторът няма да има възможност да осъществи своята политика на балансирано решение за цената на електрическата енергия.

По-конкретен в това отношение беше председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Според него изчисленията на експертите са показали, че цената на тока за бита ще трябва да се увеличи с цели 16% само заради тези три централи. "Това е абсолютно недопустима нова държавна помощ. Нямаме дефицит, за да сме принудени да купуваме скъпа енергия и да вдигаме цената на тока", категоричен бе той.

Няколко думи обръщат модела

На практика този въпрос за стотици милиони се решава с дописването на едно единствено изречение в чл. 21, ал.1,т. 21 от Закон за енергетиката. Сега той гласи, че всеки производител на електрическа енергия, пък бил той и най-неефективният, може да поиска да започне да продава ток и да осигурява разполагаема мощност за регулирания пазар на изгодна за него цена. И КЕВР ще трябва да му позволи, или казано по-точно - да му отреди място на пазара, като ограничи останалите участници, дори те да са по-ефективни.

С гласуваната от парламентарната комисия добавка обаче на регулатора се забранява да включва производители, чието предложение за регулирана цена надхвърля с повече от 10% прогнозната пазарна цена на тока за съответния регулаторен период.

Какво поискаха трите централи

Най-солено е искането на ТЕЦ "Варна". При средна цена за този регулаторен период от 75 лв. за мегаватчас дружеството иска да продава на 195.12 лв./мВтч. Това според анализите на собственика й Данаил Папазов ще покрие производствените разходи (централата ще работи на природен газ), ще осигури средства за ремонти и модернизации и ще позволи възвращаемост на инвестицията от 7% - ТЕЦ-ът бе купен от CEZ срещу 48.5 млн. евро.

ТЕЦ "Марица 3" е обявила, че иска да работи на цена 157.09 лв./мВтч, а "Бобов дол" - на 120.98 лв./мВтч. Тъй като не са конкурентни да продават на свободния пазар, през последните години двете централи си осигуряват приходи предимно от търговете на ЕСО за студен резерв. Показателно е, че преди месец "Бобов дол" дори спря напълно дейността си заради ниската изкупна цена на тока на борсата.

Защо КЕВР е с вързани ръце

Абсурдното положение, в което се намира регулаторът сега - да не може да отказва участие на централи в регулирания пазар, се дължи на едно решение на Върховния административен съд от 2016 г. по повод жалба на ТЕЦ "Бобов дол". Свързаната с Ковачи централа подава през 2014 г. заявление до КЕВР с искане да бъде включена сред производителите, от които НЕК изкупува ток. КЕВР обаче отказва да включи централата в сметките си, поради което ТЕЦ-а внася жалба в Административния съд - София-град. На 29 октомври 2015 г. магистратите решават, че регулаторът е действал правилно, и отхвърлят претенциите на "Бобов дол". Следва обаче обжалване пред Върховния административен съд. Там делото приключва на 16 ноември 2016 г. с коренно противоположно решение. Висшите магистрати приемат доводите на ТЕЦ-а и задължават регулатора да преразгледа решението си. Като резултат от това и след извършването на допълнителни анализи на 11 октомври миналата година КЕВР е ревизирала решението си от 2014 г. и е предоставила със задна дата на ТЕЦ "Бобов дол" разполагаемост в размер на 886 777 мегаватчаса.