С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 27 апр 2018, 13:01, 22145 прочитания

Изтърканата реклама на лотариите

Вицепремиерът Симеонов предлага да се забрани рекламата на лотарийни игри и продажбата на талончета да става само в лицензирани помещения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Пазарът на лотарийни игри продължава да расте и достига 345 млн. лв. през миналата година. Според изследвания всеки втори българин търка лотарийни билетчета

- Освен компаниите на Божков промените биха засегнали и националните телевизии, тъй като секторът е сериозен рекламодател в тях
Дори и да не сте заклет фен на телевизията, сигурно сте попадали на някой от многобройните репортажи с печеливши от лотарийните игри на късмета. В тях различни хора разказват колко са щастливи, как с част от парите ще си платят кредита, ще си купят апартамент, ще отидат на екзотична почивка или ще дадат по-голямата част от печалбата на децата и внуците си. Някои от тях дори съветват да се играе редовно, защото така са спечелили те. На теория тези видеа може да минат за обявяване на резултати, на практика обаче са реклама на хазарт, която уж е забранена по закон.

Никой не знае колко точно талончета се продават в тиражите на лотарийните игри, организирани от трите играча в бранша - държавния "Български спортен тотализатор" и двете частни "Ню геймс" с "Национална лотария" и "Евробет" с "Лотария България", зад които стои Васил Божков. Ако се съди по данъчните приходи от моментна лотария, които растат с всяка изминала година, през миналата пазарът е достигнал обем от 345 млн. лв. При средна цена 3 лв. на талонче излиза, че продадените през 2017 г. в търговската мрежа билетчета са над 100 милиона.


До масова истерия сред хората във всички възрасти доведе агресивната реклама за бързо и лесно забогатяване в праймтайма на националните телевизии. Тя беше наложена първо от двете частни компании, а впоследствие възприета и от държавното тото. Така през последните години търкащите талончета търсачи на лесни пари се превърнаха в обичайна гледка из заведения, паркове и дори в софийското метро.

"Всеки втори клиент си купува лотарийни билетчета. Положението е драматично", казва продавачка в павилионче за алкохол и цигари на една от малките централни улици в столицата.

Три години след като т. нар. софт хазарт избуя, разрастването му беше забелязано и от политиците - вицепремиерът Валери Симеонов ще внесе конкретни промени в Закона за хазарта, които да ограничат продажбата и непряката реклама на лотарийните игри. С подобни идеи за законодателни поправки излезе и новосформираното обединение "Демократична България".



Да убием пандемията

"В изследване на Световната здравна организация хазартната зависимост е заложена като болестно състояние. Въздействието чрез агресивната реклама на лотарийните игри върху българските граждани и особено върху децата е пагубно. И това е една от основните причини да подготвим този законопроект", казва Валери Симеонов пред "Капитал".

Той цитира изследване, направено сред ученици във Видин и Монтана, според което 10% от младите хора на възраст между 16 и 19 години си купуват всеки ден талончета за търкане, а 11% - всяка седмица. Според проучването 11% от учениците между 8-ми и 12-и клас са изложени на висок риск от задълбочаване на хазартното поведение, а 9% вече са развили проблемно хазартно поведение. Оказало се и че почти половината от анкетираните са споделили, че родителите им редовно участват в някакъв вид хазартни игри.

"Деморализиращата роля на хазартните игри е тази, че се подменя ценностната система, че всичко се постига чрез труд, и се внушава, че може да постигнеш всичко само защото си си купил едно талонче. Организаторите на тези игри навсякъде много агресивно рекламират печелившите и наградите, но никъде не се казва какъв е броят на непечелившите", казва Симеонов. И добавя, че текстовете, които той предлага, не са крайно ограничителни, а целта им е да предпазят от агресивната реклама, която създава убеждението за печеленето на лесни пари, придобило размерите на пандемия в България.

Законодателните поправки

Симеонов предлага редакция на конкретни текстове от Закона за хазарта, които забраняват пряката реклама на хазартни игри (чл. 10), като към тях се прибавя и непряката реклама. Според проекта непряка реклама е "всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или внушение, в която е включено и наименованието на хазартна игра, или на търговската марка на организатор на хазартна игра и/или дейност, независимо че рекламираните продукти и стоки не са свързани с хазарт".

От същия член отпада и текстът, според който се допуска обявяването на резултатите от игрите и спечелените награди - вратичката, която сега дава право на организаторите на лотарийните игри да излъчват телевизионни репортажи с печелившите и спечелените от тях суми. Предлага се да отпадне и текстът от Закона за радиото и телевизията, според който игрите на късмета, в които се залагат пари, включително лотария, се причисляват към аудио-визуалните медийни услуги. "Този текст е вкаран много удобно в Закона за радиото и телевизията през 2012 г., когато са разрешили пряката реклама на хазартни игри, и е откровено лобистки", казва Симеонов.

Другата промяна в Закона за хазарта, която предлага вицепремиерът, е изискването хазартните игри, продажбите и разпространението на билети, фишове и талони, както и плащането на печалби от тях, да става на лицензирани от комисията по хазарта места.

Освен законопроекта на Валери Симеонов предложения за промени в ресорния закон направиха и от извънпарламентарното обединение "Демократична България" (ДСБ, "Да, България" и "Зелените"). От съюза предлагат ограничаването на рекламата за хазартни игри, като тя се приравни с тази на тютюневи изделия и спиртни напитки. От "Демократична България" изпратиха законопроекта на председателя на парламента Цвета Караянчева и на парламентарните групи в Народното събрание.

Ще получат ли подкрепа поправките

Във вторник вицепремиерът Валери Симеонов представи законопроекта си пред депутатите от "Обединените патриоти". В началото на следващата седмица въпросът ще се обсъди първо в рамките на политическия съвет на националистическата формация, а след това и на съвета на управляващата коалиция ГЕРБ - "Обединени патриоти".

Засега обаче няма яснота дали предложенията ще получат подкрепата на депутатите от ГЕРБ, ВМРО и "Атака", а прогнозите на депутати от формацията на Симеонов НФСБ са по-скоро песимистични. От ГЕРБ казаха, че първо искат да се запознаят с предложенията за поправки и едва тогава ще решават дали да ги подкрепят. Техен представител в правителството коментира, че няма да пречат на подобна законодателна инициатива, но те самите не биха я инициирали.

Според депутати от ВМРО премахването на рекламата на хазартните игри може да има обратен ефект. "Това може да доведе до преориентиране на хората към онлайн залозите, което ще доведе до намаляването на приходите от хазартна дейност в бюджета", каза депутатът от ВМРО Юлиан Ангелов. Според него има и други начини за ограничаването на влиянието на рекламата върху хората, като например по време на излъчването им да върви предупредителен текст, че хазартните игри могат да доведат до зависимост.

Телевизионен (д)ефект

Другият ефект, който ще има забраната за реклама на хазартни игри, е, че трите национални телевизионни канала БНТ, бTV и Нова TV ще загубят немалка част от приходите си от реклама. По данни на Nielsen AdMosphere "Национална лотария" е най-големият рекламодател в телевизиите през миналата година. Дружеството, което е и лидер на пазара, излъчва тегленията и рекламите си в "Нова телевизия" и има свое предаване там, докато държавният тотализатор се изявява в БНТ и в bTV (където се излъчват тегленията на тотото). На сайта на "Национална лотария" сред общите условия за участие в игрите е посочено, че "всеки участник, спечелил печалба в размер над 4999 лв., се съгласява неговото име, снимки и клипове, съдържащи лика му и негова реч, да бъдат публикувани и съобщавани в средства за масова информация".

"Най-силният рекламен канал за хазартните компании са именно собствените им телевизионни предавания. По този начин те присъстват директно в съдържанието на медиите, не просто със закупено рекламно време. По Закона за радиото и телевизията СЕМ няма правомощия да наблюдава хазартните игри, а телевизиите, съответно на регулация не подлежат и спорните по отношение на съдържание и послания рекламни клипове", се посочва в доклад-анализ на медийния пазар в България, изготвен в средата на миналата година от "Гравити О" по поръчка на държавния тотализатор. Там се цитира и национално представително проучване на Института за социални изследвания и маркетинг, което показва, че почти половината българи играят хазартни игри, "а 44% от тях редовно залагат на шанса си за лесна печалба. Само 10% обаче участват в игрите на късмета по-скоро за забавление".

Възходът на талончетата за търкане

Бизнесът с талончета избуя през последните няколко години, като през 2017 г. достига оборот от около 345 млн. лв., което е ръст с почти 8% спрямо предходната година, показват изчисления на база платени данъци за миналата година. Приходите на държавата от такси от моментната лотария са се повишили спрямо 2016 г. с 4 млн. лв. и достигат 52 млн. лв., по данни на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), предоставени на "Капитал". Компаниите - организатори на лотарии, се облагат с 15% върху направените залози, както е и при игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и тотото (виж графиката).

Бумът при игрите с талончета започна през 2015 г., като година по-късно пазарът им нарасна с цели 30%. Все още няма данни за приходите на трите дружества за миналата година, тъй като не са публикувани отчетите им, но на база продажби за 2016 г. се вижда, че лидер в сектора е частната "Национална лотария", зад която стоят "Ню геймс" и "Национална лотария" АД (виж таблицата) и в чието управление е Божков.

Освен агресивната телевизионна реклама на спечелилите внушителни суми щастливци другото предимство на моментните лотарийни игри е, че талончетата могат да се купят навсякъде - от големите вериги бензиностанции и хипермаркети до малките магазинчета за хранителни стоки и будките за вестници. Има ги дори в офисите на "Български пощи" и на някои от мобилните оператори.

За разлика от държавното тото обаче, което дава 33% от постъпленията си за българския спорт (за 2017 г. за финансиране на спортни дейности са отишли 28 млн. лв. по данни на спортния тотализатор), двете частни дружества на Васил Божков нямат такова задължение. Това на практика им дава предимство да инвестират част от постъпленията си в реклама и нови разновидности на игри.

Другият бонус, който фирмите на Божков получиха от държавата още на старта си, беше по времето на кабинета на Пламен Орешарски, когато държавата "пропусна" да обложи лотариите с данък за 2014 г. И така им спести около 30 млн. лв.

Теоретично държавата може да ограничи лотарийния бизнес и като изиска по-голяма част от приходите от продажби на талончета да се разпределя като печалба след това. В момента минимумът е 50%, като според хора от бранша лотариите разпределят много малко над този процент. А ако не се реализира целият тираж на дадена игра, вероятно платеният награден фонд пада още. Има още един момент - че при големите печалби опцията те да се изплатят наведнъж е ограничена, като обикновено лотариите предлагат една част от сумата веднага, а останалата - за две десетилетия напред.

"Никой не контролира частните лотарии - каква част от приходите им отиват обратно за печелившите. Да не говорим, че при тях има и още една форма на измама - печалбите над 1 млн. лв. се изплащат за срок от 20 години", казва вицепремиерът Валери Симеонов.
Кой контролира

Регулатор на дейността на хазартните оператори е Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Досега обаче тя не е наложила санкция на нито един оператор заради нарушение на нормативната уредба в частта реклама. Преди месец и половина финансовият министър Владислав Горанов освободи от поста председателя й Огнемир Митев, а на негово място беше назначен юристът Мария Филипова. След публикация на "Медиапул" по темата за рекламата на т.нар. софт хазарт стана ясно, че новият ръководител на ДКХ е инициирала цялостна проверка на трите най-големи национални телевизии – БНТ, бTV и Нова TV, във връзка с излъчвани реклами на хазартна дейност. От комисията обясниха пред "Капитал", че резултатите от проверката ще бъдат обявени в края на април, т.е. след редакционното приключване на броя.

При желание Съветът за електронни медии (СЕМ) също би могъл да се намеси в този казус. Ключовото в случая е как СЕМ определя "съобщаването на резултатите" - дали като журналистически продукт или като реклама. До момента регулаторът третира хазартните прозорци като предавания. Ако обаче се прецени, че това е реклама, то тези блокове трябва да се прибавят към излъчените минути реклама. В момента Законът за радио и телевизия ограничава рекламирането в частните канали до 12 минути на час. Ако СЕМ прецени, че хазартните предавания са по същество реклама, това ще означава, че тяхната продължителност трябва да е максимум 12 минути и каналът няма да може да излъчва други клипове. Според Закона за радиото и телевизията "Реклама е форма на търговско съобщение, придружаващо или включено в аудио-визуално или радиопредаване срещу заплащане или подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция на публично или частно предприятие (...) имащо за цел да се популяризира доставянето на стоки и услуги (...), или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия срещу заплащане."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци

ГЕРБ внесе допълнение на съществуващите текстове в Наказателния кодекс, което се отнася най-вече за юридически лица

10 дек 2019, 613 прочитания

Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня

И още: Три журналистки взеха приза "Човек на годината", партия на Слави би била трета политическа сила, утре управляващите гласуват Цацаров за шеф на КПКОНПИ

10 дек 2019, 578 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Делото КТБ тръгва по същество на 9 май

Апелативният специализиран съд потвърди отказа на долната инстанция за връщане на процеса на прокуратурата

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10