ИПИ: Общините остават в силна зависимост от централната власт

Едва 40% от парите в бюджетите на общините, или 2.2 млрд. лв., идват от местни данъци и такси, докато останалата част се финансира от държавата. Липсата на средства прави местната власт силно зависима от централната и премахва стимулите й да развива местната икономика.

От години като решение на проблема се посочва фискалната децентрализация, а най-видимата крачка в тази посока е отстъпването на част от постъпленията към централния бюджет на местната власт. Така например споделянето на една пета от приходите от данъка върху доходите на физически лица би увеличило собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. (30% нагоре), показва изследване на Института за пазарна икономика.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Централната власт обаче множество пъти е изразявала нежеланието си да отстъпи част от постъпленията, като така темата за фискална децентрализация продължава да остава извън дневния ред. Механизмът за финансово оздравяване, по който министърът на финансите може да отдава безлихвен заем на силно задлъжнели общини, е само краткосрочно решение, което не решава основния проблем, става ясно от доклада.

Какъв е проблемът

Близо две трети от общинските бюджети се финансират от държавни трансфери, което ги прави силно зависими от държавата. Ресурсите за инвестиции пък зависят почти изцяло от европейските фондове. Същевременно общините задлъжняват все повече. Докато през кризисните 2007-2008 общинският дълг е бил в размер на 350-450 млн. лв., шест години по-късно той се е утроил.



Липсата на достатъчно средства затруднява самостоятелната фискална политика, а успоредно с това местната власт няма стимул да развива икономиката на региона, тъй като общинският бюджет не зависи от нея (с изключение на имотния пазар), посочват от института.

Според експертите фискална самостоятелност е възможна единствено чрез преструктуриране на данъчната система. Те предлагат една пета от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) да се споделя с общините. Съдейки по заложените в бюджет 2018 г. приходи от данъка, преотстъпването би увеличило собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. (30% нагоре).

Децентрализацията би довела до няколко положителни промени. Като за начало това ще обвърже приходите на общините със социалните и икономическите процеси, които протичат в тях, става ясно от доклада. Същевременно зависимостта от приходите от данъка върху доходите създава стимул за общините по-усилено да привличат инвеститори, за да повишат заетостта и съответно постъпленията към бюджета. Допълнително политическата зависимост на местната власт от централната ще се понижи, докато в същото време се отваря възможност за участие на гражданското общество в процеса при определянето на икономическите политики.

Само пари не стигат

"Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не трябва да бъде изолирана, самоцелна и безусловна промяна в структурата на данъчната система", посочват от ИПИ. За да бъде успешна, промяната трябва да бъде осъществена успоредно с подобряване на ефективността и прозрачността както на местните финанси, така и на общинската собственост и предприятия. Допълнително споделянето на данъка с общините върви ръка за ръка със засилване на политическата отговорност на местната власт, както и включването на гражданското общество в процеса по изготвяне на местни политики.

Рисковете

На теория децентрализацията може да доведе до увеличаване на административните процедури, предупреждават от ИПИ. "Специално в случая с българската данъчна система е важно преобладаващата част от администрирането на данъчните политики да бъде запазено в настоящия си вариант" според експертите.

Друг риск е липсата на заинтересовани граждани, които да наблюдават и да се включат в процеса по изготвянето на политики на местно ниво. Така общинската власт би била по-податлива на лобистки и корупционни практики.