В ЕС започва голямaта битка за пари

- Средствата от следващия бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. по селскостопанската и кохезионната политики ще бъдат намалени, но не драстично. - По-големи промени може да се очакват в тях, както например въвеждане на обвръзка между спазването на върховенството на закона и европейските фондове, както и намаляване на субсидиите за големите фермери.

На всеки седем години, от клуб на страни, които проповядват ценностите на демокрацията, солидарността и борбата с световните неправди, Европейският съюз се превръща в шумен базар. Причината – обсъжданията на многогодишния бюджет на евросъюза.

За близо година дипломатите от страните членки, служителите на европейските институции и европейските депутати започват да приличат повече на търговците в храма, които спорят коя страна колко точно евро да даде за бюджета, коя да изгуби и как всичко това да се покрие под благовидни предлози.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Процесът стартира официално утре, когато Европейската комисия ще предложи проекта си за бюджет за периода 2021-2027 г.

Очаква се през следващата година обсъжданията да бъдат особено брутални. От една страна ЕС за първи път от 20 години е изправен пред толкова фундаментална промяна. В началото на настоящия век страните членки трябваше да намерят пари за новите страни в ЕС, но тогава болезнените мерки се приемаха по-лесно на фона на всеобщия ентусиазъм. Сега, освен напускането на Великобритания, за лошото настроение на преговарящите ще допринесат споровете между Изтока и Запада за това кой и защо трябва да дава и получава пари от европейския бюджет.

Какво ще се случва? - На 2 май Европейската комисия ще представи само част от проекто-предложението си са многогодишния бюджет на ЕС. Комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер ще презентира общия размер за периода 2021-2017 г., предвидените средства по отделните глави (например "Интелигентен и приобщаващ растеж), както и предложението за приходите по собствените ресурси на ЕС (виж речник). Утре ще стане ясна общата картина на бюджета, по която могат да се правят приблизителни предположения за ефекта им върху отделните страни членки. - Числата в предложението на ЕК вероятно няма да бъдат известни до последния момент. Досега националните представителства в Брюксел все още не са получили крайния вариант на предложението, макар че отделни детайли от него вече изтекоха. При представянето на бюджета през 2013 г. ЕК е променяла числата до последния момент. - Конкретните суми по кохезионната или селскостопанската политика (т.нар. Секторни предложения) ще бъдат представени на 29 май. Тогава ще се знае с точност колко пари се очаква да получи България по тях. - На 6 и 12 юни ще бъдат представени и секторните предложения в областта на отбраната, миграцията, изследванията, граничната охрана, политиката по добросъседството, изследванията, Европейския фонд за стратегически инвестиции. - След предложението на ЕК проекто бюджета започва да се обсъжда от страните членки. Окончателният му вариант, който може да е доста различен от предложението на ЕК, се приема съвместно от страните членки и Европейския парламент. България, като председател на Съвета на ЕС, ще води първите заседания по бюджета на страните членки. - ЕК се надява новия многогодишен бюджет да бъде одобрен преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г. Вероятността това да се случи тогава обаче е малка.

Как беше изкопана 20-милиардната дупка?

Със сигурност, заради напускането на Великобритания, която е нетен вносител в бюджета на ЕС (т.е. дава повече пари, отколкото получава), приходите ще спаднат. През 2016 общата вноска на Лондон е била 16.621 млрд. евро (включително собствените ресурси на ЕС), което представлява 12.1% от общите приходи на европейския бюджет.



Чисто обаче (като се приспаднат получените от Великобритания европейски фондове и финансирания) Лондон е внесъл 6.272 млрд. евро, т.е. това са средствата, които трябва да бъдат компенсирани. Представени по този начин, сумите не изглеждат особено драматични.


В същото време, заради новите приоритети на ЕС като отбрана, охрана на външните граници, и инвестиции в цифрови технологии, или пък увеличаване на средствата за изследвания, новите разходи, при равни други условия (т.е. сегашните бюджетни линии и разходи по тях остават неизменни) ще увеличат разходите с 10%.

Например, очаква се предложените средства за охрана на границите, които към настоящия момент са определени на четири милиарда за седем години, да нараснат пет пъти. За новия фонд за отбрана пък ще бъдат предложени по 1.5 млрд. годишно. Бюджетът за външни дейности, който сега е около осем млрд. годишно, ще надскочи 100 млрд. за следващия бюджетен период (тук обаче биха влизали и програми, които сега не са част от европейския бюджет).

Вероятно ЕК ще предложи да се вдигне тавана на бюджета на ЕС. Сега той е ограничен до 1% от съвкупния брутен национален продукт на страните членки. Това стана след настояване на Великобритания през 2013 г. Преди това таванът беше 1.12%. Новоангажираните средства, според предложението на ЕК, обаче вероятно няма директно да се влеят в бюджета на ЕС. Част от тях ще бъдат използвани като резерв. Той би могъл да се активира като гаранция пред финансовите институции, ако на Брюксел отново му се наложи да спасява някоя страна членка, изпаднала във финансова криза.

Как ЕК предлага да запълни дупката?

В началото на годината комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер каза, че "дупката" образувана заради напускането на Великобритания и предвижданите нови разходи би трябвало да бъде попълнена с 20% икономии в настоящите разходи и 80% свежи пари (т.е. нови вноски). Йотингер имаше предвид обаче само някой от програмите, които са политически по-лесни за орязване – например селско стопанство и кохезионна политика, но не и за изследвания или миграция, за които се предвижда всъщност нарастване на средствата.

Речник: Кохезионна политика – финансирането, което ЕС отпуска на по-бедните страни и региони (с БВП на глава от населението по-ниско от 75% от средното за 28-те). Кохезионният фонд покрива 15 страни – всички държави, които се присъединиха след 2004 г., заедно с Гърция и Португалия. Собствени ресурси – Такива са приходите от мита и налози върху захарта, 0.3% от хармонизираната база за ДДС, както стандартен процент от брутния национален доход на всяка държава членка за разходите, които не се покриват от другите собствени ресурси. Ангажирани средства – budgetary commitments, които се превеждат по-често като "поети задължения" (пълният термин е "бюджетни кредити за поети задължения"), покриват пълната стойност на правните задължения, които могат да бъдат подписвани през дадена финансова година. Реалните плащания са по-ниски от ангажиментите.

Преведено на прост език, ЕК мисли, че в сегашния бюджет на ЕС трябва да се направят икономии от порядъка на 8.5 млрд. евро годишно (ако се ползва като основа годишния бюджет на ЕС за 2015 г.), т.е. около 6%. Увеличението на вноските на страните членки пък ще трябва да бъде около 14 млрд. евро. или около 10%. По този начин ще бъда намерени средства, както за попълване на дупката от напускането на Великобритания, така и за новите приоритети на ЕС.


Ако липсващите пари трябва да бъдат намерени само чрез свиване на настоящето финансиране, то общата селскостопанска и кохезионната политика би трябвало да бъдат орязани със 30%, както показа един от разработените от ЕК в началото на годината сценарии.

1. С орязване

От изтеклата информация (интервю на Йотингер за Politico) може да се заключи, че общата селскостопанска политика, която сега формира около 38% от бюджета на ЕС, ще бъде свита с 6% (т.е. с 3.4 млрд. годишно, ако за база се използва бюджетът на ЕС за 2016 г.). Идеята е субсидиите да бъдат непропорционално орязани, така че основно да бъдат засегнати големите фермери, като малките бъдат по-малко ударени. В изтеклия проекто регламент се предлагат две възможности. Или да се наложи таван от 60 хил. евро, които една ферма може да получава, или да се ограничат плащанията за големите фермери за сметка на малките. Последното предложение обаче редовно се повтаря в обсъжданията за предходните два многогодишни бюджета на ЕС, но досега не се е случило.

Средствата в кохезионната политика вероятно няма да бъдат орязани драстично. В същото време се очаква да се увеличи процента за самоучастие на страните членки. Сега този дял е около 16%, което кара повече страни членки да търсят използване на предоставения им ресурс на всяка цена, което води до поредица от безсмислени проекти. Според различни предложения ЕК може да предложи собственото участие на страните членки да нарасне до 30%. Част от загубеното финансиране ще трябва да се намери чрез използването на финансови инструменти по подобие на т.нар. "План Юнкер", който осигурява гаранции за външно финансиране.

2. С нови източници на финансиране

За да попълни бюджета ЕК има и няколко нестандартни предложения за нови източници на приходи, но засега не е ясно дали те ще са част от предложението за бюджета за периода 2021-2027 г. Има вероятност те да бъдат оставени като възможност за набиране на средства, ако страните членки откажат да повишат вноските си. Това би било предпочитаното решение за ЕК, която отдавна настоява да има по-голяма финансова самостоятелност.

Първото е печалбата на Европейската централна банка да се влива в европейския бюджет. В момента тя се изплаща на финансовите министерства на страните членки. Това би донесло над 52 млрд. евро за бюджета за период от седем години.

Второто е за създаването на нови "собствени ресурси", жаргона за приходите, които не зависят от вноските на страните членки (като например митата върху вноса).


ЕК вероятно ще предложи създаването на специален данък върху пластмасите, както и приходите от търговията с права за емисии на CO2 да влизат в европейския бюджет. Идеята се промотира особено усилено от комисаря по бюджета Йотингер.

Последното би било особено болезнено за България, тъй като тя използва тези средства, за да намали ефекта от високите преференциални цени на ВЕИ върху крайните цени на електроенергията.

По-стандартно решение за намиране на някой липсващ милиард е идеята да се промени процента на средствата, който страните членки имат право да задържат заради това че имат разходи за събиране на митата при внос от трети страни. Сега те имат право да задържат 20% тях.

3. С повече наказания

Вероятно ЕК ще предложи и повече мерки срещу неправилното използване на европейските средства. Досега бяха предлагани много идеи – от финансови наказания за страните, които отказват да приемат бежанци, до корекции на фондовете за тези държави, които имат проблеми с върховенството на закона и базовите демократични ценности.

Конкретните предложения няма да станат ясни утре, но по всичко личи, че Европейската комисия няма да стига до крайности. За сметка на това ще бъде засилен елемента на "изпълнението". И досега, на теория, ЕК имаше възможност да наказва страните, които не изпълняват формално поети си ангажименти за постигане на целите на ЕС. Това става по т.нар. "Европейски семестър".

В началото на всеки програмен период страните членки приемат национална програма за реформи, която се одобрява от ЕК. След това, по предложение на ЕК Съветът на ЕС (т.е. страните членки) могат да отправят препоръки или да наказват страните, който не се справят със собствените си програми. До този момент обаче нито една страна не е била наказана. Сега европейската бюрокрация вероятно ще предложи страните, които имат проблеми с върховенството а закона да бъдат наказвани финансово, тъй както е могат да гарантират правилното използване на европейските фондове.

В същото време, ЕК се очаква да предложи повече средства за страните, които приемат най-много бежанци – Италия, Гърция, Испания, Франция и Германия, като по този начин косвено накаже Унгария и Полша, които са твърдо против.

Кой е за и против?

Засега пет страни – Холандия, Швеция, Дания, Финландия и Австрия, твърдо заявяват, че са срещу увеличаване на вноските, които страните членки правят в бюджета.

Франция, Германия, Италия, Испания, както и централно и източноевропейските страни са за увеличаване на вноските. България официално не е заемала позиция заради настоящото си председателство на Съвета на ЕС, но е ясно че подкрепя идеята.

България се присъедини и към другите източноевропейски страни, които са противници на създаването на механизъм за финансови санкции за страните, които имат проблеми с върховенството на закона.