Чакалня с добавена стойност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чакалня с добавена стойност

Shutterstock

Чакалня с добавена стойност

Евентуалното решение България да бъде допусната до преддверието на еврозоната би било печат за качество пред света

14091 прочитания

Shutterstock

© Капитал


Темата накратко

- Евентуалното присъединяване на България към валутния механизъм ERM II дава възможност и време на икономиката да настигне европейските си съседи.

- Макар въвеждането на самото евро да е далеч, решението страната да бъде допусната до преддверието на еврозоната би било печат за качество пред инвеститори.

- Сред преките позитиви от стъпката са по-високият кредитен рейтинг и по-евтиният капитал.

Датата е 25 ноември 2005 г., петък вечер. Международният валутен пазар е вече затворен за уикенда и спекулативните сделки са приключили за седмицата. В този момент Европейската централна банка (ЕЦБ) обявява, че в понеделник, 28 ноември, словашката крона официално ще се присъедини към ERM II – преддверието на еврозоната. И макар че самото въвеждане на еврото в Словакия ще отнеме още четири години, решението да бъде допусната страната до валутния механизъм произвежда познат от всички страни минали по този път коктейл - реални икономически позитиви и публично развявани страхове, че цените ще скочат.

На този праг със своето над десетилетие закъснение сега стои и България. На практика ERM II няма пряк ефект, особено при фиксирания курс на лева към еврото, но може да се разглежда като печат за качество пред международната общност. Ако страната бъде приета това дава сигнал, че не планира да стои в периферията на Европейския съюз и очертава обозрим хоризонт, в който валутният риск ще бъде елиминиран напълно и ще може да се възползва изцяло от финансовата инфраструктура в ядрото на ЕС. И докато цените едва ли ще помръднат, това, което веднага ще се усети, е подобрение на имиджа на България. А това се превежда в инвеститорски интерес и по-евтиното финансиране.

Новият имидж

"Всичко, което имате в бизнеса, е репутацията си." Думите са на британския предприемач и собственик на Virgin Group Ричард Брансън. Макар че предупреждението е насочено към корпоративния свят, то е също толкова приложимо и на национално ниво. Всяка държава изгражда свой имидж пред международната общност с политиките, които предприема, макроикономическите и социалните си показатели, а международните рейтингови агенции, дават количествена оценка на националното реноме за пред света под формата на кредитен рейтинг.

Така погледнато, през последните две десетилетия репутацията на България не е особено добра, въпреки че, ако се гледат макроикономическите данни, е сред отличниците. Страната се лута на границата на спекулативния рейтинг (виж графиката) и преддверието на еврозоната се очаква да промени това. "Независимо от това какво се говори, валутен риск съществува", коментира финансовият анализатор и бивш зам.-министър на финансите Любомир Дацов. "Валутният борд се определя законово и функционира на базата на политическо решение, което означава, че вярата или невярата в политиците води до съществен риск. ERM II прави хоризонта по-предвидим", допълва още той.

"Почти сигурно е, че кредитните агенции ще повишат рейтинга на страната при самото съобщение", счита икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.

В свой анализ експертите в Института за пазарна икономика (ИПИ) показват как стъпката към ERM II и след това еврозоната се отразява положително на кредитния рейтинг. Така например оценката на Словакия, която е последната страна, приета във валутния механизъм, се повишава от всички агенции в рамките на година преди присъединяването към "чакалнята на еврозоната" и в периода, докато е вътре. Литва и Латвия също получават по-добра оценка непосредствено преди да се присъединят към механизма, изкачвайки се от "среден" до "висок" инвестиционен рейтинг.

Стръв за инвеститори

Макар да измерва кредитоспособността на правителството и съответно сигурността, че ще обслужва дълга си, тази оценка е особено важна за развиващите се страни като България, защото се приема за политически компас – предизвиква държавата да преследва по-предпазливи фискални политики, тъй като подобни решения се отразяват на рейтинга. Политическият риск е голям фактор и за интереса на инвеститори, които асоциират ниския рейтинг на държава с по-голяма доза несигурност и обратното – висок рейтинг със стабилна бизнес среда.

Това означава, че, ако държава иска да привлече инвеститори с дълбоки джобове, добрата оценка на кредитните агенции е необходимо условие. Според Ганев приемът в ERM II може да предизвика преразглеждане на привлекателността на българския пазар от страна на различни бизнеси, включително и европейски. Тъй като хората действат на база на очаквания, ползите от предприетия път на България към еврото може да бъдат консумирани преди самото влизане във валутния съюз.

"Ако погледнем членството в евросъюза, огромните позитиви бяха консумирани преди това", коментира Ганев. "Когато се разбра, че България има ориентировъчна дата за 2007 г. започна огромният приток на капитали, активизира се кредитирането на банките и капиталообразуването", допълва още той.

Евтините пари

Плюс покрай подобрения рейтинг на страната ще бъде и цената на заемите. Анализ на ЕЦБ от 2011 г. показва, че доходността на правителствените облигации в Европа е силно зависима от промени в кредитния рейтинг и перспективите на дадена страна.

Стъпката нагоре в оценките на практика би означавала, че рискът държавата да не успее да изплати задълженията си намалява, поради което и лихвите, при които се финансира, също падат. Така например Германия с висок инвестиционен рейтинг ААА плаща 0.6% доходност, докато Франция с АА - 0.8%, по книжа с една и съща срочност. Страна с относително по-нисък рейтинг ще има да връща повече пари, отколкото държава с висок рейтинг, а това се отразява и на бюджета - спестените разходи за лихви могат да се използват за друго. По-ниската доходност по ДЦК се отразява и на всички лихвени нива в страната, което би означавало и относително по-евтино кредитиране и съответно ускорен растеж. Същевременно основният негатив - отказът от собствена парична политика и вносът й от ЕЦБ, за България при нейния режим на валутен борд вече е изконсумиран.

Тук обаче трябва да се подчертае, че сравнението на лихвите в бъдеще не трябва да се прави спрямо сегашното им ниво, а спрямо нивото им в алтернативния сценарий - България да не бъде приета в ERM II. Към момента лихвите в цяла Европа са на рекордно ниски стойности, но очакванията са посоката да се промени през 2019 г. и те да започнат да нарастват.

"В конюнктура на вдигащи се лихви, ако сравняваме нивата в ERM II спрямо тези извън ERM II, то тогава отговорът вероятно е, че във валутния механизъм лихвите в страната биха били по-ниски", коментира Ганев.

Константата лев - евро

Потенциалният прием на България в ERM II събуди отново въпросите за обменния курс на националната валута спрямо еврото.

Основната идея зад валутния механизъм е да намали колебанията на валутните курсове. След споразумение между ЕЦБ, министрите и управителите на централните банки на страната кандидат и страните членки се фиксира централният курс на валутата (лева) спрямо еврото, при допустими колебания от +/- 15%. В случая с държава с валутен борд обаче курсът може да бъде запазен.

Според Георги Ганев вероятността да се договори курс към еврото, различен от сегашния, е нула. "ЕЦБ има ангажимент да преговаря, защото така е записано в договора, но всички знаят какъв ще бъде курсът след всички тайни преговори – 1.95583," допълва той. "При сегашното състояние на платежния баланс няма никакъв проблем с текущата сметка и търговското салдо, което показва, че валутният курс си е на мястото. Оттук нататък няма причина да се дискутира нещо по-различно от това", счита и Дацов.

Крайната цел

Дори и да получи зелена светлина за чакалнята, на България й предстои доста дълъг престой в ERM II. Последната държава, въвела еврото – Литва, изкара във валутния механизъм единадесет години, а преди нея Латвия чака девет. Не е пресилено да се предположи, че и България я очаква период от порядъка на десетилетие.

Но целта си остава една – еврото, което ще донесе преки и косвени плюсове. Така например на събитието "България в еврозоната" ИПИ представи свой анализ, според който членството на страната във валутния съюз ще предостави достъп до 700-милиардния механизъм за стабилност – значителна фискална подкрепа при криза.

Самото евро пък ще понижи транзакционните разходи. Хора и фирми ще могат да преведат парите си при по-ниски такси, което ще спести 5-6 млн. евро на година, според сметките на експертите. Успоредно с това 450 млн. евро разходи ще могат да бъдат зачеркнати заради обмяната на валута при външната търговия.

Темата накратко

- Евентуалното присъединяване на България към валутния механизъм ERM II дава възможност и време на икономиката да настигне европейските си съседи.

- Макар въвеждането на самото евро да е далеч, решението страната да бъде допусната до преддверието на еврозоната би било печат за качество пред инвеститори.

- Сред преките позитиви от стъпката са по-високият кредитен рейтинг и по-евтиният капитал.

Датата е 25 ноември 2005 г., петък вечер. Международният валутен пазар е вече затворен за уикенда и спекулативните сделки са приключили за седмицата. В този момент Европейската централна банка (ЕЦБ) обявява, че в понеделник, 28 ноември, словашката крона официално ще се присъедини към ERM II – преддверието на еврозоната. И макар че самото въвеждане на еврото в Словакия ще отнеме още четири години, решението да бъде допусната страната до валутния механизъм произвежда познат от всички страни минали по този път коктейл - реални икономически позитиви и публично развявани страхове, че цените ще скочат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    ulv44560576 avatar :-|
    ulv44560576

    Прекомерно бликащ свръх оптимизъм, но реалността е друга: https://bivol.bg/bnb-stress-test-euro.html

  • 2
    ixt24562383 avatar :-|
    ixt24562383

    Когато Швеция и Дания тръгнат да влизат в Еврозоната, тогава и ние с тех. При положение че половин Европа реве от еврото и иска да го маха, а тия които още не са го въвели изобщо не бързат, защо точно ние и точно сега да се бутаме в шамарите? И махайте го вече тоя валутен борд, очевидно е че води само до стабилност на мизерията - нито напред, нито назад. На България ѝ требва не стабилност, а възможност за икономически ръст и то бърз и ударен. След 20 години пак ще е на същото дередже, но нема да са останали хора в тая държава. Освободете валутния резерв от 50 млрд. лв. и инвестирайте в икономиката и инфраструктурата, ако разчитаме на смешните подаяния от ЕС далеко нема да стигнем. Дори Сърбия привлича повече чужди инвестиции и то двойно повече, има и повече километри магистрали! Срам!

  • 3
    valliee avatar :-|
    vallie

    Лева и валутния борд са предпазителя срещу кризи като тази от 1997 г. и
    гръцката криза. С влизането в еврозоната сме готови за нова и по-страшна криза. Омръзна ми от купени, пишман финансисти и икономисти.

  • 4
    boe16550766 avatar :-|
    boe16550766

    Очаквах доста по-аргументирана статия/анализ. С някои изключения, това са общи приказки, а тия 5-6млн спестявания са абсурдни - толкова са незначителни, че сигурно се закръглят при изчисленията на паричните потоци.

    Също, няма никакви контрааргументи...както отбелязва колегата преди мен, има редица държави чиито икономики се представят страхотно без да са част от Еврозоната или ERM2 - Полша, Румъния, Дания.

    В заключение, Еврозоната не е панацея и не гарантира икономическия просперитет на България, така както Европейския Съюз не изкорени корупцията и не спомогна институциите да заработят по-добре.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK