Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 4 май 2018, 11:18, 13726 прочитания

Чакалня с добавена стойност

Евентуалното решение България да бъде допусната до преддверието на еврозоната би било печат за качество пред света

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Евентуалното присъединяване на България към валутния механизъм ERM II дава възможност и време на икономиката да настигне европейските си съседи.

- Макар въвеждането на самото евро да е далеч, решението страната да бъде допусната до преддверието на еврозоната би било печат за качество пред инвеститори.

- Сред преките позитиви от стъпката са по-високият кредитен рейтинг и по-евтиният капитал.

Част от темата

Има ли България шанс за чакалнята на еврозоната

Сделката на Борисов за еврозоната

България ще пробва да влезе в клуба на еврото до два месеца. Засега без да даде надзора над банките си, а това намалява шансът ни

Неясната заплаха от Брюксел

Европейската комисия предлага нови санкции за страните, чиито правосъдни системи не могат да гарантират върховенство на закона и липса на системни кражби от еврофондовете

Защо България не иска в банковия съюз

След четири години протакане, нежеланието на България да влезе в единния банков надзор може да попречи на устрема й към еврозоната


Датата е 25 ноември 2005 г., петък вечер. Международният валутен пазар е вече затворен за уикенда и спекулативните сделки са приключили за седмицата. В този момент Европейската централна банка (ЕЦБ) обявява, че в понеделник, 28 ноември, словашката крона официално ще се присъедини към ERM II – преддверието на еврозоната. И макар че самото въвеждане на еврото в Словакия ще отнеме още четири години, решението да бъде допусната страната до валутния механизъм произвежда познат от всички страни минали по този път коктейл - реални икономически позитиви и публично развявани страхове, че цените ще скочат.

На този праг със своето над десетилетие закъснение сега стои и България. На практика ERM II няма пряк ефект, особено при фиксирания курс на лева към еврото, но може да се разглежда като печат за качество пред международната общност. Ако страната бъде приета това дава сигнал, че не планира да стои в периферията на Европейския съюз и очертава обозрим хоризонт, в който валутният риск ще бъде елиминиран напълно и ще може да се възползва изцяло от финансовата инфраструктура в ядрото на ЕС. И докато цените едва ли ще помръднат, това, което веднага ще се усети, е подобрение на имиджа на България. А това се превежда в инвеститорски интерес и по-евтиното финансиране.


Новият имидж

"Всичко, което имате в бизнеса, е репутацията си." Думите са на британския предприемач и собственик на Virgin Group Ричард Брансън. Макар че предупреждението е насочено към корпоративния свят, то е също толкова приложимо и на национално ниво. Всяка държава изгражда свой имидж пред международната общност с политиките, които предприема, макроикономическите и социалните си показатели, а международните рейтингови агенции, дават количествена оценка на националното реноме за пред света под формата на кредитен рейтинг.

Така погледнато, през последните две десетилетия репутацията на България не е особено добра, въпреки че, ако се гледат макроикономическите данни, е сред отличниците. Страната се лута на границата на спекулативния рейтинг (виж графиката) и преддверието на еврозоната се очаква да промени това. "Независимо от това какво се говори, валутен риск съществува", коментира финансовият анализатор и бивш зам.-министър на финансите Любомир Дацов. "Валутният борд се определя законово и функционира на базата на политическо решение, което означава, че вярата или невярата в политиците води до съществен риск. ERM II прави хоризонта по-предвидим", допълва още той.



"Почти сигурно е, че кредитните агенции ще повишат рейтинга на страната при самото съобщение", счита икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.

В свой анализ експертите в Института за пазарна икономика (ИПИ) показват как стъпката към ERM II и след това еврозоната се отразява положително на кредитния рейтинг. Така например оценката на Словакия, която е последната страна, приета във валутния механизъм, се повишава от всички агенции в рамките на година преди присъединяването към "чакалнята на еврозоната" и в периода, докато е вътре. Литва и Латвия също получават по-добра оценка непосредствено преди да се присъединят към механизма, изкачвайки се от "среден" до "висок" инвестиционен рейтинг.

Стръв за инвеститори

Макар да измерва кредитоспособността на правителството и съответно сигурността, че ще обслужва дълга си, тази оценка е особено важна за развиващите се страни като България, защото се приема за политически компас – предизвиква държавата да преследва по-предпазливи фискални политики, тъй като подобни решения се отразяват на рейтинга. Политическият риск е голям фактор и за интереса на инвеститори, които асоциират ниския рейтинг на държава с по-голяма доза несигурност и обратното – висок рейтинг със стабилна бизнес среда.

Това означава, че, ако държава иска да привлече инвеститори с дълбоки джобове, добрата оценка на кредитните агенции е необходимо условие. Според Ганев приемът в ERM II може да предизвика преразглеждане на привлекателността на българския пазар от страна на различни бизнеси, включително и европейски. Тъй като хората действат на база на очаквания, ползите от предприетия път на България към еврото може да бъдат консумирани преди самото влизане във валутния съюз.

"Ако погледнем членството в евросъюза, огромните позитиви бяха консумирани преди това", коментира Ганев. "Когато се разбра, че България има ориентировъчна дата за 2007 г. започна огромният приток на капитали, активизира се кредитирането на банките и капиталообразуването", допълва още той.

Евтините пари

Плюс покрай подобрения рейтинг на страната ще бъде и цената на заемите. Анализ на ЕЦБ от 2011 г. показва, че доходността на правителствените облигации в Европа е силно зависима от промени в кредитния рейтинг и перспективите на дадена страна.

Стъпката нагоре в оценките на практика би означавала, че рискът държавата да не успее да изплати задълженията си намалява, поради което и лихвите, при които се финансира, също падат. Така например Германия с висок инвестиционен рейтинг ААА плаща 0.6% доходност, докато Франция с АА - 0.8%, по книжа с една и съща срочност. Страна с относително по-нисък рейтинг ще има да връща повече пари, отколкото държава с висок рейтинг, а това се отразява и на бюджета - спестените разходи за лихви могат да се използват за друго. По-ниската доходност по ДЦК се отразява и на всички лихвени нива в страната, което би означавало и относително по-евтино кредитиране и съответно ускорен растеж. Същевременно основният негатив - отказът от собствена парична политика и вносът й от ЕЦБ, за България при нейния режим на валутен борд вече е изконсумиран.

Тук обаче трябва да се подчертае, че сравнението на лихвите в бъдеще не трябва да се прави спрямо сегашното им ниво, а спрямо нивото им в алтернативния сценарий - България да не бъде приета в ERM II. Към момента лихвите в цяла Европа са на рекордно ниски стойности, но очакванията са посоката да се промени през 2019 г. и те да започнат да нарастват.

"В конюнктура на вдигащи се лихви, ако сравняваме нивата в ERM II спрямо тези извън ERM II, то тогава отговорът вероятно е, че във валутния механизъм лихвите в страната биха били по-ниски", коментира Ганев.

Константата лев - евро

Потенциалният прием на България в ERM II събуди отново въпросите за обменния курс на националната валута спрямо еврото.

Основната идея зад валутния механизъм е да намали колебанията на валутните курсове. След споразумение между ЕЦБ, министрите и управителите на централните банки на страната кандидат и страните членки се фиксира централният курс на валутата (лева) спрямо еврото, при допустими колебания от +/- 15%. В случая с държава с валутен борд обаче курсът може да бъде запазен.

Според Георги Ганев вероятността да се договори курс към еврото, различен от сегашния, е нула. "ЕЦБ има ангажимент да преговаря, защото така е записано в договора, но всички знаят какъв ще бъде курсът след всички тайни преговори – 1.95583," допълва той. "При сегашното състояние на платежния баланс няма никакъв проблем с текущата сметка и търговското салдо, което показва, че валутният курс си е на мястото. Оттук нататък няма причина да се дискутира нещо по-различно от това", счита и Дацов.
Крайната цел

Дори и да получи зелена светлина за чакалнята, на България й предстои доста дълъг престой в ERM II. Последната държава, въвела еврото – Литва, изкара във валутния механизъм единадесет години, а преди нея Латвия чака девет. Не е пресилено да се предположи, че и България я очаква период от порядъка на десетилетие.

Но целта си остава една – еврото, което ще донесе преки и косвени плюсове. Така например на събитието "България в еврозоната" ИПИ представи свой анализ, според който членството на страната във валутния съюз ще предостави достъп до 700-милиардния механизъм за стабилност – значителна фискална подкрепа при криза.

Самото евро пък ще понижи транзакционните разходи. Хора и фирми ще могат да преведат парите си при по-ниски такси, което ще спести 5-6 млн. евро на година, според сметките на експертите. Успоредно с това 450 млн. евро разходи ще могат да бъдат зачеркнати заради обмяната на валута при външната търговия.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

През 2019 г. страната е платила обезщетения за общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро

2 апр 2020, 561 прочитания

Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата

И още: Седмичен рекорд от 6.6 млн. без работа в САЩ; Матурите отложени с 10 дни

2 апр 2020, 1000 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пич, къде са ми отпечатъците

Данните от сканираните пръсти на над половин милион пациенти продължават да се съхраняват. Опасно ли е това?

Още от Капитал
Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10