С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 4 май 2018, 12:51, 18562 прочитания

Защо България не иска в банковия съюз

След четири години протакане, нежеланието на България да влезе в единния банков надзор може да попречи на устрема й към еврозоната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко:

- От фалита на КТБ качеството на банковия надзор на БНБ е обект на постоянни критики от международни институции.
- Въпреки консенсуса от 2014 г. да се прехвърли към ЕЦБ част от правомощията на централната банка управляващите постоянно го отлагат.
- Сега Брюксел и Франкфурт използват Банковия съюз като условие за влизането в ERM-II, което може да попречи на кандидатурата на страната.

Част от темата

Има ли България шанс за чакалнята на еврозоната

Сделката на Борисов за еврозоната

България ще пробва да влезе в клуба на еврото до два месеца. Засега без да даде надзора над банките си, а това намалява шансът ни

Неясната заплаха от Брюксел

Европейската комисия предлага нови санкции за страните, чиито правосъдни системи не могат да гарантират върховенство на закона и липса на системни кражби от еврофондовете

Чакалня с добавена стойност

Евентуалното решение България да бъде допусната до преддверието на еврозоната би било печат за качество пред света

На 14 юли 2014 г. насред институционалните руини около затворената КТБ всички лидери на водещите политически сили след консултации при президента Росен Плевнелиев излязоха с консенсусна позиция "незабавно да стартира процедура за влизане на България в единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз".

Четири години по-късно от това усещане за решимост и спешност не е останало нищо. Отложеното сключване на "тясно сътрудничество" с ЕЦБ, което е начинът за страните извън еврозоната да влязат в банковия съюз, изведнъж се превръща в пречка по пътя на страната към еврото. "Това, което искат от нас, е първо да влезем в банковия съюз, а след това в чакалнята на еврозоната. А ние искаме първо да влезем в чакалнята и един ден след това в банковия съюз", обясни премиерът Бойко Борисов пред журналисти.


Макар думите му на пръв поглед да звучат като някаква детинска разправа, кой пръв ще се вози на влакчето, реално разминаването има и принципни, и практически измерения. А от това може да зависят важни неща като как да се разчистят известните, но заметени под килима, проблеми в банковия сектор и колко бързо България ще може да напредне по пътя към еврозоната.

Ето най-важните въпроси и какво се знае по темата:

Какво е банковият съюз?



Това е опитът на ЕС да отговори на финансовата криза след 2008 г., когато се наложи спасяване на редица банки, и последвалите дългови кризи в Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия. Идеята е да се създадат общи правила и да се скъсат връзките банкери - политици - регулатори, така че да се минимализира рискът отново да има нужда от парите на данъкоплатците.

Банковият съюз се състои от набор общи правила за регулирането на финансовия сектор, които обхващат целия ЕС, а също и от два конкретни механизма, които автоматично влизат в сила само за страните от еврозоната. Това са Единният надзорен механизъм (който предвижда прехвърляне на надзора над трите най-големи банки, както и на други проблемни или получаващи държавна помощ, към ЕЦБ) и Единният механизъм за преструктуриране (който изнася решенията за преструктуриране на фалиращи банки извън граница). По замисъл третият стълб на банковия съюз трябва да е Единна схема за гарантиране на депозитите, но по нея няма съгласие в страните членки.

Как България може да влезе?

За страните извън еврозоната начинът да участват в банковия съюз е чрез механизъм на "тясно сътрудничество", който е нещо като ограничено членство. То се сключва между националния регулатор (БНБ) и ЕЦБ. Чрез него БНБ се съгласява да спазва всички препоръки на ЕЦБ (което тя и без това прави) да прехвърли надзора над трите най-големи банки и да предоставя всякаква поискана от ЕЦБ информация за целите на нейния надзор. ЕЦБ може по своя инициатива да поеме и надзора над всяка друга банка в страната.

Какъв е проблемът тогава?

За разлика от пълноправните членки на еврозоната страните в "тясно сътрудничество" нямат глас при окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в ЕЦБ. Също така българските банки ще останат без достъп до механизмите за ликвидна подкрепа на ЕЦБ. Няма да има достъп и до Единния стабилизационен механизъм, при нужда от рекапитализиране на банка, но за сметка на това страната няма да прави и вноска за него.

Най-общо казано, ако ЕЦБ реши да се намеси, може да поеме надзора над всяка банка и да й наложи всякакви мерки, включително и да й отнеме лиценза, като българските институции трябва да ги изпълнят. Това може да породи фискални проблеми - ако единният надзор открие капиталови проблеми, това може да означава необходимост от покриването им от бюджета при липсата на достъп до общата спасителна инфраструктура. Освен това често се изтъква и че надзорните решения на ЕЦБ не са правно обвързващи извън еврозоната и ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на БНБ, кой то дори и несъгласен с тях, ще трябва да ги защитава пред съда.

Заради всичко това досега нито една страна извън еврозоната да не е предприела тази стъпка.

Каква е позицията на България?

Досега тя не беше много пълно и ясно артикулирана и се променя във времето. При изграждането на банковия съюз БНБ, ръководена от тогавашния управител Иван Искров, беше открито против с аргумента, че това е едностранното прехвърляне на значителен национален суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без обаче в замяна страната ни да получи нищо.

След надзорния провал с КТБ през 2014 г. обаче БНБ беше принудена да преосмисли публичната си позиция и дори беше част от "консенсуса" за бързо влизане в банковия съюз. Тя дори веднага след това обяви, че е осъществила контакт с изпълнителния съвет на ЕЦБ и започва конкретни стъпки за стартирането на процедура за кандидатстване в единния надзорен механизъм

В следващите години обаче не бяха предприети никакви действия. Първо оправданието беше непълният състав на БНБ (липсваше титуляр на поста подуправител отговарящ за "Банков надзор"), а и висящите искания за оставка на Искров. След смяната през 2015 г. отлагането се аргументираше с нуждата да се премине през преглед на качеството на активите (AQR) и стрес-тестове, както и провеждането на оценка на финансовия сектор от МВФ и Световната банка (FSAP). Впоследствие забавянето беше обяснено и с политическите трусове около оставката на кабинета "Борисов 2" в края на 2016 г.

Последно - според финансовия министър Владислав Горанов и правителството, и БНБ са против банков съюз преди ERM2. "Позицията на българското правителство и на централната банка е, че е неприемливо банковият съюз или механизмът за близко сътрудничество (close cooperation) да бъде предусловие за членство в ERM II. Готови сме в деня след евентуално одобрение на присъединяването на лева към валутния механизъм да кандидатстваме и в Механизма за тясно сътрудничество", казва той в интервю за "Капитал".

Защо Брюксел и Франкфурт искат първо да сме в банковия съюз?

От краха на КТБ качеството на банковия надзор и въобще регулациите на финансовия сектор са обект на постоянни критики от Европейската комисия и други международни институции. Въпреки предприетите от БНБ реформи и проведените AQR и стрес-тестове през 2016 г., те не изчезнаха. Тогава БНБ констатира капиталов недостиг само в две банки - ПИБ и Инвестбанк, но в размер под дори и най-оптимистичните очаквания, а при представянето на резултатите не бяха дадени достатъчно данни, което опорочи цялото упражнение.

Затова и основната официална причина за настояването България да влезе първо в банковия съюз е да се изчистят тези неизвестни. Процедурата по влизане в "тясно сътрудничество" дава на ЕЦБ право да проведе задълбочена оценка на институциите, които ще надзирава. Към момента това биха били Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, но ЕЦБ може да реши да го приложи и спрямо други институции.

Теоретично ЕЦБ може и да пропусне тази стъпка, ако националният регулатор е правил такава оценка, за каквато AQR и стрес-тестовете на БНБ могат да се приемат. Това обаче не е особено вероятно, защото от публикуването на резултатите им вече наближават две години, а и към начина на провеждането им имаше сериозни критики от Европейската комисия.

Извън това много анализатори разчитат в това допълнително изискване и дипломатичен начин да се поохлади ентусиазмът на София за бързо влизане в ERM 2. По процедура заявление за Банковия съюз се подава минимум 5 месеца преди желаната дата за влизане, като ЕЦБ може да изисква и допълнителна информация при преценката си, така че реално решението може да остане и за 2019 г.

Защо София (или поне правителството) иска първо да е в ERM 2?

Официалната позиция традиционно изтъква добре известните описани по-горе негативи. В своя публикация подуправителят на БНБ Калин Христов дори аргументира, че включването с "тясно сътрудничество" в банковия съюз не само преди ERM 2, а и преди членство в еврозоната е рисково. От БНБ не отговориха на въпросите на "Капитал" дали това е обсъждано на управителен съвет и дали отразява официална позиция на централната банка. "Обобщените в текста факти е вероятно да бъдат използвани като входяща информация при дефиниране на непредубедена позиция по темата", се казва в изпратения по мейл коментар от БНБ.

Реалните притеснения може да са по линия на недоизчистените проблеми в банковия сектор. Ако ЕЦБ констатира коренно различна картина от това, което БНБ декларира две години по-рано, това би било репутационен удар за централната банка. А за правителството може да е равнозначно на връчване на сметка за плащане на суми, каквито няма предвидени в бюджета. Предвид ангажимента за кандидатстване за "тясно сътрудничество" веднага след евентуално влизане в ERM 2 обаче това явно не е най-големият страх, защото би отложило проверката само с няколко месеца.

А вероятно е валидно и опасението, че ако се тръгне по по-продължителния път на кандидатстване за банковия съюз, може прозорецът от сравнително благоприятни фактори да се затвори. След края на българското европредседателство и с наближаването на изборите за европарламента и реденето на нов състав на Европейската комисия неизвестните ще се увеличават, а апетитът за резки движения ще намалява.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Медиен съветник от кабинета "Орешарски" оглави пресцентъра на прокуратурата Медиен съветник от кабинета "Орешарски" оглави пресцентъра на прокуратурата

До преди дни Веселин Иванов беше главен редактор на сайта "Правен свят", който подкрепяше всички действия на главния прокурор Сотир Цацаров и криткуваше противниците му

26 яну 2020, 3 прочитания

Каква е прогнозата за прогнозните сметки за парно Каква е прогнозата за прогнозните сметки за парно

Нова наредба се очаква да сложи край на проблемите с такса "сградна инсталация", но има съмнения, че текстовете ще сработят

26 яну 2020, 482 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Македонски войници ще маршируват в София за Гергьовден

Небето над столицата е затворено за дронове

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10