Защо България не иска в банковия съюз
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо България не иска в банковия съюз

Защо България не иска в банковия съюз

След четири години протакане, нежеланието на България да влезе в единния банков надзор може да попречи на устрема й към еврозоната

Николай Стоянов
19738 прочитания

© Shutterstock


Темата накратко:

- От фалита на КТБ качеството на банковия надзор на БНБ е обект на постоянни критики от международни институции.

- Въпреки консенсуса от 2014 г. да се прехвърли към ЕЦБ част от правомощията на централната банка управляващите постоянно го отлагат.

- Сега Брюксел и Франкфурт използват Банковия съюз като условие за влизането в ERM-II, което може да попречи на кандидатурата на страната.

На 14 юли 2014 г. насред институционалните руини около затворената КТБ всички лидери на водещите политически сили след консултации при президента Росен Плевнелиев излязоха с консенсусна позиция "незабавно да стартира процедура за влизане на България в единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз".

Четири години по-късно от това усещане за решимост и спешност не е останало нищо. Отложеното сключване на "тясно сътрудничество" с ЕЦБ, което е начинът за страните извън еврозоната да влязат в банковия съюз, изведнъж се превръща в пречка по пътя на страната към еврото. "Това, което искат от нас, е първо да влезем в банковия съюз, а след това в чакалнята на еврозоната. А ние искаме първо да влезем в чакалнята и един ден след това в банковия съюз", обясни премиерът Бойко Борисов пред журналисти.

Макар думите му на пръв поглед да звучат като някаква детинска разправа, кой пръв ще се вози на влакчето, реално разминаването има и принципни, и практически измерения. А от това може да зависят важни неща като как да се разчистят известните, но заметени под килима, проблеми в банковия сектор и колко бързо България ще може да напредне по пътя към еврозоната.

Ето най-важните въпроси и какво се знае по темата:

Какво е банковият съюз?

Това е опитът на ЕС да отговори на финансовата криза след 2008 г., когато се наложи спасяване на редица банки, и последвалите дългови кризи в Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия. Идеята е да се създадат общи правила и да се скъсат връзките банкери - политици - регулатори, така че да се минимализира рискът отново да има нужда от парите на данъкоплатците.

Банковият съюз се състои от набор общи правила за регулирането на финансовия сектор, които обхващат целия ЕС, а също и от два конкретни механизма, които автоматично влизат в сила само за страните от еврозоната. Това са Единният надзорен механизъм (който предвижда прехвърляне на надзора над трите най-големи банки, както и на други проблемни или получаващи държавна помощ, към ЕЦБ) и Единният механизъм за преструктуриране (който изнася решенията за преструктуриране на фалиращи банки извън граница). По замисъл третият стълб на банковия съюз трябва да е Единна схема за гарантиране на депозитите, но по нея няма съгласие в страните членки.

Как България може да влезе?

За страните извън еврозоната начинът да участват в банковия съюз е чрез механизъм на "тясно сътрудничество", който е нещо като ограничено членство. То се сключва между националния регулатор (БНБ) и ЕЦБ. Чрез него БНБ се съгласява да спазва всички препоръки на ЕЦБ (което тя и без това прави) да прехвърли надзора над трите най-големи банки и да предоставя всякаква поискана от ЕЦБ информация за целите на нейния надзор. ЕЦБ може по своя инициатива да поеме и надзора над всяка друга банка в страната.

Какъв е проблемът тогава?

За разлика от пълноправните членки на еврозоната страните в "тясно сътрудничество" нямат глас при окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в ЕЦБ. Също така българските банки ще останат без достъп до механизмите за ликвидна подкрепа на ЕЦБ. Няма да има достъп и до Единния стабилизационен механизъм, при нужда от рекапитализиране на банка, но за сметка на това страната няма да прави и вноска за него.

Най-общо казано, ако ЕЦБ реши да се намеси, може да поеме надзора над всяка банка и да й наложи всякакви мерки, включително и да й отнеме лиценза, като българските институции трябва да ги изпълнят. Това може да породи фискални проблеми - ако единният надзор открие капиталови проблеми, това може да означава необходимост от покриването им от бюджета при липсата на достъп до общата спасителна инфраструктура. Освен това често се изтъква и че надзорните решения на ЕЦБ не са правно обвързващи извън еврозоната и ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на БНБ, кой то дори и несъгласен с тях, ще трябва да ги защитава пред съда.

Заради всичко това досега нито една страна извън еврозоната да не е предприела тази стъпка.

Каква е позицията на България?

Досега тя не беше много пълно и ясно артикулирана и се променя във времето. При изграждането на банковия съюз БНБ, ръководена от тогавашния управител Иван Искров, беше открито против с аргумента, че това е едностранното прехвърляне на значителен национален суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без обаче в замяна страната ни да получи нищо.

След надзорния провал с КТБ през 2014 г. обаче БНБ беше принудена да преосмисли публичната си позиция и дори беше част от "консенсуса" за бързо влизане в банковия съюз. Тя дори веднага след това обяви, че е осъществила контакт с изпълнителния съвет на ЕЦБ и започва конкретни стъпки за стартирането на процедура за кандидатстване в единния надзорен механизъм

В следващите години обаче не бяха предприети никакви действия. Първо оправданието беше непълният състав на БНБ (липсваше титуляр на поста подуправител отговарящ за "Банков надзор"), а и висящите искания за оставка на Искров. След смяната през 2015 г. отлагането се аргументираше с нуждата да се премине през преглед на качеството на активите (AQR) и стрес-тестове, както и провеждането на оценка на финансовия сектор от МВФ и Световната банка (FSAP). Впоследствие забавянето беше обяснено и с политическите трусове около оставката на кабинета "Борисов 2" в края на 2016 г.

Последно - според финансовия министър Владислав Горанов и правителството, и БНБ са против банков съюз преди ERM2. "Позицията на българското правителство и на централната банка е, че е неприемливо банковият съюз или механизмът за близко сътрудничество (close cooperation) да бъде предусловие за членство в ERM II. Готови сме в деня след евентуално одобрение на присъединяването на лева към валутния механизъм да кандидатстваме и в Механизма за тясно сътрудничество", казва той в интервю за "Капитал".

Защо Брюксел и Франкфурт искат първо да сме в банковия съюз?

От краха на КТБ качеството на банковия надзор и въобще регулациите на финансовия сектор са обект на постоянни критики от Европейската комисия и други международни институции. Въпреки предприетите от БНБ реформи и проведените AQR и стрес-тестове през 2016 г., те не изчезнаха. Тогава БНБ констатира капиталов недостиг само в две банки - ПИБ и Инвестбанк, но в размер под дори и най-оптимистичните очаквания, а при представянето на резултатите не бяха дадени достатъчно данни, което опорочи цялото упражнение.

Затова и основната официална причина за настояването България да влезе първо в банковия съюз е да се изчистят тези неизвестни. Процедурата по влизане в "тясно сътрудничество" дава на ЕЦБ право да проведе задълбочена оценка на институциите, които ще надзирава. Към момента това биха били Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, но ЕЦБ може да реши да го приложи и спрямо други институции.

Теоретично ЕЦБ може и да пропусне тази стъпка, ако националният регулатор е правил такава оценка, за каквато AQR и стрес-тестовете на БНБ могат да се приемат. Това обаче не е особено вероятно, защото от публикуването на резултатите им вече наближават две години, а и към начина на провеждането им имаше сериозни критики от Европейската комисия.

Извън това много анализатори разчитат в това допълнително изискване и дипломатичен начин да се поохлади ентусиазмът на София за бързо влизане в ERM 2. По процедура заявление за Банковия съюз се подава минимум 5 месеца преди желаната дата за влизане, като ЕЦБ може да изисква и допълнителна информация при преценката си, така че реално решението може да остане и за 2019 г.

Защо София (или поне правителството) иска първо да е в ERM 2?

Официалната позиция традиционно изтъква добре известните описани по-горе негативи. В своя публикация подуправителят на БНБ Калин Христов дори аргументира, че включването с "тясно сътрудничество" в банковия съюз не само преди ERM 2, а и преди членство в еврозоната е рисково. От БНБ не отговориха на въпросите на "Капитал" дали това е обсъждано на управителен съвет и дали отразява официална позиция на централната банка. "Обобщените в текста факти е вероятно да бъдат използвани като входяща информация при дефиниране на непредубедена позиция по темата", се казва в изпратения по мейл коментар от БНБ.

Реалните притеснения може да са по линия на недоизчистените проблеми в банковия сектор. Ако ЕЦБ констатира коренно различна картина от това, което БНБ декларира две години по-рано, това би било репутационен удар за централната банка. А за правителството може да е равнозначно на връчване на сметка за плащане на суми, каквито няма предвидени в бюджета. Предвид ангажимента за кандидатстване за "тясно сътрудничество" веднага след евентуално влизане в ERM 2 обаче това явно не е най-големият страх, защото би отложило проверката само с няколко месеца.

А вероятно е валидно и опасението, че ако се тръгне по по-продължителния път на кандидатстване за банковия съюз, може прозорецът от сравнително благоприятни фактори да се затвори. След края на българското европредседателство и с наближаването на изборите за европарламента и реденето на нов състав на Европейската комисия неизвестните ще се увеличават, а апетитът за резки движения ще намалява.

Темата накратко:

- От фалита на КТБ качеството на банковия надзор на БНБ е обект на постоянни критики от международни институции.

- Въпреки консенсуса от 2014 г. да се прехвърли към ЕЦБ част от правомощията на централната банка управляващите постоянно го отлагат.

- Сега Брюксел и Франкфурт използват Банковия съюз като условие за влизането в ERM-II, което може да попречи на кандидатурата на страната.

На 14 юли 2014 г. насред институционалните руини около затворената КТБ всички лидери на водещите политически сили след консултации при президента Росен Плевнелиев излязоха с консенсусна позиция "незабавно да стартира процедура за влизане на България в единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    chichka avatar :-|
    chichka

    Браво на автора!
    А защо управляващите не искат... е ясно, има 50-тина млрд лв в банките за крадене!

  • 2
    ulv44560576 avatar :-|
    ulv44560576

    "Поредната размяна на любезности относно влизането на България в еврозоната приключи с хладен душ – ще почакате. Но в дискусията премиерът Борисов изтърва една много важна информация: Брюксел е поставил условие България първо да влезе в системата на банковия съюз и да се подложи на банковия надзор на ЕЦБ, преди да кандидатства за механизма ЕРМ II, т.нар. чакалня за еврото.

    БНБ, която само преди четири години допусна краха на КТБ, излезе със становище, че не желае ЕЦБ да й виси на главата, като изземе надзорните функции и започне да спуска решения: „Нахрани кучето!… Не пипай копчето!… Тази банка не става. Затваряй!“.

    Изискването да влезем първо в банковия съюз означава две неща. Преди да ни пуснат дори в чакалнята към клуба на богатите, богатите държат да ни изолират в карантинното помещение, да ни обезпаразитят откъм лоши кредити и да ни дезинфекцират срещу заразата на свързаното кредитиране. И второ: в Европа нямат никакво доверие на БНБ, която уж пречистваше банковата ни система чрез т.нар. стрес тест през 2016 г." https://bivol.bg/bnb-stress-test-euro.html

  • 3
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    Съжаляваме граждани на РБ. ПИБ не е готова да влезе и за това и вие ще чакате.
    Как ще обясним на ЕЦБ всичките тези кредити към Пеевски? А кредитите на Гинка?


    Не не не... Никакви такива.

  • 4
    ivanov. avatar :-|
    ivanov.

    Този път нашите институции имат напълно правилна принципна позиция по случая.
    А чуждопоклонничеството си е характерна наша черта, така че не са изненада коментарите в стил "ЕЦБ е добра, а БНБ е лоша".

  • 5
    truthsearch37 avatar :-|
    truthsearch37

    До коментар [#4] от "ivanov.":

    И ко праим, ако не сме чуждопоклонници? Една банда е завзела всичко, вкл. и банките. Заграбва всички средства в тях и прави инвестиции, без да мисли много за смисъла им, защото никога няма да връща парите. Ние не ги спираме, но не даваме и на чужденците да го направят. То поне да ги даваха за нещо хубаво, ами то само за бетониране на морето и планините, молове и казина. Това само за един тесен мафиотски кръг е хубаво, а залага нов фалит на банките. След който честните хора още веднъж ще загубят всичките си спестявания. За да забогатяват властващите.

  • 6
    tvz14383104 avatar :-|
    Славе Сергиев

    "Обобщените в текста факти е вероятно да бъдат използвани като входяща информация при дефиниране на непредубедена позиция по темата" Да плачеш ли, да се смееш ли... то лекота на изказа, то богат речник, то чувство за естетика, то дълбочина на мисълта... красота. Но лесно е човек да се присмива без да знае фактите. Добре платени ли са тези хора, които са натоварени от БНБ със задачата да общуват с обществото? Имат ли средно образование? Рабодателят им има ли стандарти за служителите? Грешка, това последното го знаем. Дали поставената им задача е да общуват или да объркват? Жалка държава, жалки служители, жална ни майка.

  • 7
    tvz14383104 avatar :-|
    Славе Сергиев

    До коментар [#4] от "ivanov.":

    Иванов, не се напъвай като гладен в тоалетна. За ЕЦБ още не знаем дали ще е добра, зла или некомпететна с поставените и задачи да надзирава институциите под нейна опека. Но това със сигурност го знаем за БНБ. За последните няколко десетилетия е показала, че е неспособна да надзирава обществена тоалетна, камо ли банковия сектор на републиката. Ние не се прекланяме пред чуждите ами пред професионализъм и отговорна работа. Щом нашите са некадърни да се справят, тогава нямам нищо напротив пак наши (членове сме на ЕС нали) институции да свършат работа. Безхарактерния и корумпиран патриотизъм е противопоказен за здравето на държавата.

  • 8
    ivanov. avatar :-|
    ivanov.

    До коментар [#5] от "truthsearch37":

    А чужденците сигурно ще направят така, че фалитът на банка няма да е възможен? Да, ама не. И в еврозоната фалират банки, избухват скандали около банки, даже цели банкови системи на държави от еврозоната претърпяха сривове.

  • 9
    ivanov. avatar :-|
    ivanov.

    До коментар [#7] от "Славе Сергиев":

    Нашият банков сектор не е по-лош от доста други в ЕС и в еврозоната. Нито пък фалитът на банка е нещо невиждано и недопустимо. Никъде по света не е създаден съвършен и безгрешен надзорен орган, така че доста се преувеличава с критиките по родния.

  • 10
    tvz14383104 avatar :-|
    Славе Сергиев

    До коментар [#9] от "ivanov.":

    Добре сега, това е друг аргумент. Прав си- познат е фалита на банки и е допустим, както по чисто пазарни, така и по не толкова пазарни причини. Италианската банкова система е пословична с несъбираемите си (т.нар. лоши) заеми. По света също се източват банки, перат се пари и има лошо стопанисване и надзор. Българската специфисика се вписва в това, че проблемите на КТБ и ПИБ бяха и са добре познати от години, обществеността и надзора са осведомени дори от страниците на тази публикация. Също различно в РБ е и това че според съществуващите закони и правила е почти невъзможно да фалираш банка. Но най-важното е че БНБ, банковия надзор (както и всички други институции в РБ) са политически лостове. Там е и ключа от паянтовата барака - не може мафията да загуби лостовете която държат властта и.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK