С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 4 май 2018, 10:50, 19530 прочитания

Къде може да сбърка българската тол-система

Няколко урока от Словения за българския модел на таксуване по пътищата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Една година остава до влизането в сила на тол-системата в България. Поне такъв е срокът, зададен в спечелената от австрийската Kapsh поръчка. И въпреки това никой - нито задателят на поръчката, нито изпълнителят - все още не знае колко от пътищата ще обхване тя. В заданието се говореше за 16 хил. км - което е над две трети от всички пътища в страната. Очевидно е, че това е абсурдно голямо число и дори изпълнителят дискретно го намекваше няколко пъти.

Държавната агенция "Пътна инфраструктура" очевидно го съзнава, защото сега правителството одобри ново споразумение със Световната банка (и нейното подразделение Международна банка за възстановяване и развитие), която ще трябва да даде препоръка какъв обем пътища да се включат при стартирането на системата. Другото, за което ще трябва да консултира институцията, е детайлният модел на таксуване.


Това е донякъде странно. Банката вече веднъж прави такова изследване и даде мнение както за препоръчителната цена за товарни автомобили (20 ст.), така и за леки коли (97 лв. винетка). Всъщност предишният им доклад послужи като основа на поръчката за системата. Новата нужда от помощ показва доста ясно, че държавната администрация е осъзнала колко голямо усилие ще бъде въвеждането на системата и колко много неща трябва да бъдат взети предвид. За да разберем защо, да погледнем Словения, която от този април въведе подобна система за тежкотоварни автомобили.

По-чиста държава

Ситуацията в Словения всъщност доста прилича на българския казус. Първата идея за такава система се появява още през 2005 г., но две последователни поръчки се провалят. Третата и успешна, също претърпява забавяне от две години заради обжалване. Тол-системата замени досега действалия модел с будки, които заемат много човешки капацитет (240 души), и ще финансира адекватно поддръжката на магистралните пътища в страната. Строителят (консорциумът Telekom-Q-Free) я прави за 14 месеца, като след това обучава персонала на държавната агенция и ще я поддържа 10 години. Цената й дори е по-висока от българската - 110 млн. евро срещу 150 млн. лв.



От 1 април камионите вече трябва да са снабдени с устройство, в което да отбележат броя на осите, с които разполагат, и което изчислява разстояние. Монтирани са рамки, които преброяват, както и контролни такива, които мерят минаващите камиони. "87% от превозните средства, които минават през нашата система в първите ни дни, са евро 5 и евро 6", казва Матей Кранич, директорът на словенската агенция ДАРС, която контролира системата. Кранич посочва, че благодарение на нея вече е много по-лесно да наказваш замърсителите, които плащат повече (до 40% е разликата между най-високото и най-ниското ниво емисии). И разбира се, много по-честно, тъй като всеки плаща за изминатите километри.

"Очаквахме турски и украински камиони, но се оказа, че най-много са словенските, после румънските, чешките и т.н.", посочва той не без изненада.

Какво не вижда българската АПИ

Разликите между българския и словенския модел обаче са по-интересни. В Словения в тол-системата са включени между 600 и 700 км - повечето магистрали и магистрални пътища. Това е, което повечето държави избират да направят, когато въвеждат нещо подобно. В Чехия също е около 700 км, в Полша обхваща само магистралите. "Вземете най-простия прагматичен подход. Започнете с него, а след това разширявайте", казва Стефан Пети, специалист по транспорт и иновации в Европейската инвестиционна банка. АПИ дават за пример Германия, която към момента таксува над 15 хил. км. Има страни, като Германия и Белгия, които сега таксуват голяма част от мрежата си, признава Пети, но те са стигнали дотам след много години опит. "Не съм видял никоя държава да започне с цялата си мрежа", смята той.

Мнението на Съюза на международните превозвачи е подобно. "Искаме тази система да функционира по автомагистрали и европейски коридори през България", казва изпълнителният директор Йордан Арабаджиев.

Толът на отворени пътища е сложна система, която функционира по-скоро като бизнес. "Трябва да фактурираш, да налагаш глоби, да ти плащат. А ще имате много проблеми с фактурирането - за да таксувате, ви трябват верни измервания, а така възможностите за грешки са много повече. Също така ще проверите дали можете да глобявате хората ефективно. Ако са турци - дали може да ги откривате", казва Пети.

Матей Кранич е съгласен, че налагането на санкции е основна част. "Без него тази система е безсмислена. Убеден съм, че вашите хора знаят това и се подготвят, но ще е много трудно да се координира мрежа от хиляди километри. Много е важно хората да знаят, че ще бъдат хванати.
Ние започнахме да налагаме глоби още в първия час. Те са за шофьорите и те нямат интерес да понасят такива загуби заради шефовете си."

Винетна полиция

Причината зад желанието на АПИ за толкова много километри мрежа най-вероятно е, че така те се надяват да повишат събираемостта от винетки. Камерите трябва да заменят до голяма степен пътните полицаи, които сега съблюдават това, както и вероятно контрола на скоростта. Това обаче едновременно ще оскъпи и затрудни ефективността на цялата система. Първо, планираният сега брой нови рамки - 100, e напълно недостатъчен за подобни обеми. Трябва да бъдат включени и вече разположените 320, които обаче не могат да мерят товарни автомобили.

Вероятната им функция ще бъде само да се включат като наблюдателници към новата база данни. Това значи, че на всички пътища извън магистралите и първи клас (към 3300) км, товарните автомобили трудно ще бъдат засичани дали лъжат.

АПИ казва, че контролът ще се осъществява далеч не само от рамките. "Националната тол система предвижда (сателитна (GPS) локализация и ползване на принципа на свободен поток (free-flow), т. е. тя ще бъде система от отворен, а не от затворен тип. Стационарните рамки при тази система не са точки за достъп до съответната "толувана" пътна мрежа, а ще са част от общия контролен механизъм. Наред с физическите рамки контролният механизъм ще обхване и хиляди виртуални рамки (точки за контрол). Освен това контролният механизъм ще бъде допълван и от 105 мобилни единици за контрол, чието позициониране ще бъде динамично и гъвкаво."

Освен това наблюдението на толкова много пътна мрежа ще натовари хората, които ще регистрират нарушенията, с функции на де факто пътна полиция за целия трафик и така ще отслаби цялостния контрол. А ударът върху капацитета на АПИ така или иначе ще е голям. "Не бива да се подценява реорганизацията. Доста голяма задача е да промениш начина на работа. На нас ни отне много усилия", казва Матей Кранич. "Фирмата ти дава технологията, но някой трябва да я оперира. Бизнес процеси, регулация, системата работи в реално време непрекъснато. Това са непрекъсната организация и детайли. Отне ни няколко месеца да се обучим, но продължаваме с ученето." Това обяснява защо в новото споразумение Световната банка ще помага на АПИ и с капацитета за управление.

По-добре викайте

В отговорите си да "Капитал" АПИ избягва да каже какво ще бъде решението за обхвата, като го нарича политическо. Но подсказва накъде се върви. "В международната практика фокусът на тол-таксуването винаги е бил първоначално върху автомагистралите, скоростни пътища и други висококласни пътища с транзитно значение за значителна част от транснационалните и трансрегионалните автомобилни потоци."

Кранич обаче има още един съвет - каквото и да се реши, да се започне отрано с маркетинга. "Ние използвахме всички възможни канали. Мейли от нашата система с клиенти, търговските камари, професионални асоциации, дипломатически канали, туристически агенции. Шест месеца по-рано вече раздавахме листовки. Дори наехме камиони, които пътуват из Европа, така че на гърба им пишеше всичко необходимо. В деня преди влизането на системата посетихме всички тир паркинги в Словения и раздадохме листовки", казва директорът на словенския тол. Българските му колеги дори не са помислили още за това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 1143 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 695 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Сделката на Борисов за еврозоната

България ще пробва да влезе в клуба на еврото до два месеца. Засега без да даде надзора над банките си, а това намалява шансът ни

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов