ГЕРБ внасят промени срещу "тенденциозното" обжалване на обществени поръчки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ГЕРБ внасят промени срещу "тенденциозното" обжалване на обществени поръчки

ГЕРБ внасят промени срещу "тенденциозното" обжалване на обществени поръчки

Притежаването на факс става задължително условие за компаниите, които искат да пускат жалби срещу възложителя

9691 прочитания

© Юлия Лазарова


Председателят на правната комисия Данаил Кирилов и депутати от ГЕРБ внесоха проект за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), който според мотивите му има за цел да преодолее "практиките на тенденциозно и неоснователно обжалване".

В края на март премиерът Бойко Борисов за пореден път повдигна въпроса за това, че възлагането на големи обществени поръчки се забавя заради "неоснователно" обжалване. Тогава вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че се работи активно по промени в закона, които да ограничат тази практика.

Първото допълнение, което управляващите предлагат, е в ЗОП да бъде записано, че "участниците в производството страни и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно", а "отговорността за вреди при недобросъвестното им упражняване се реализира по общия исков ред". Обяснено накратко, тази разпоредба казва, че ако някой злоупотребява с правата си и причини по този начин вреди (на участниците в процедурата, изпълнителя или възложителя), то те могат да заведат дело срещу него. Според вносителите "с предложението се въвежда отговорност за причинени вреди, когато е налице злоупотреба с правото на обжалване".

Всъщност нищо ново не се въвежда, защото подобни искове могат да се водят и в момента. Злоупотребата с права е забранена от чл.57, ал. 2 от Конституцията ("не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други"), от чл. 8, ал.2 от Закона за задълженията и договорите ("лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото") и от чл. 3 от Гражданския процесуален кодекс ("участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави").

Съвсем друг е въпросът дали някой (например община, загубила финансиране заради забавянето на поръчката) ще вложи ресурс в дело срещу дружество, което няма активи, каквито са повечето фирми, обжалващи обществени поръчки "за спорта".

На следващо място вносителите предлагат от ЗОП да отпадне текстът, който дава право на обжалване на класирането на участниците в конкурса да бъде подадена от "всеки заинтересован кандидат или заинтересован участник." Какъв е мотивът за махането на този текст, който без съмнение ще ограничи обжалването, не става ясно от законопроекта, в чиито мотиви е записано, че промяната е "редакционна".

Следващата група промени са насочени към разширяване на задължителните елементи, които жалбата за обществена поръчка трябва да съдържа. Добавя се изискване в нея да бъде посочен освен адрес на управление, електронна поща и... номер на факс. Доколкото факсът не е посочен като алтернатива на електронния адрес, той на практика се превръща в задължителен атрибут към жалбата. С друга промяна, свързана с призоваването и връчването на книжа от КЗК, вносителите предлагат "страните да се смятат за уведомени, а призовките или съобщенията за връчени, ако са им изпратени едновременно на посочените от тях електронен адрес и факс".

Предлага се жалбоподателят да трябва да посочи "обстоятелствата, на които жалбоподателят основава качеството си на заинтересовано лице", които освен това трябва да бъдат подкрепени с доказателства.

"Целта е да се преодолее подаването на бланкетни жалби срещу решенията на възложителите, включително такива срещу избора на изпълнител, в които се твърди най-общо несъответствие с всички изисквания на възложителя по отношение на останалите участници в процедурата", пише в мотивите на вносителите, където е уточнено, че бланкетните жалби задължавали КЗК да направи цялостна проверка на процедурата, а освен това нарушавали правото на защита на възложителя.

С промените се предлага в случаите, в които с подаването на жалбата се иска временно спиране на процедурата, това да става от момента, в който КЗК е уведомила възложителя, че е образувала производство, а не от момента на подаването на жалбата, както е в момента. "Така се преодоляват нередовни жалби, при които процедурите спират принудително за около 15-20 дни, докато евентуално КЗК образува производство", пише в мотивите.

На следващо място промените предлагат в ЗОП да бъде ясно записано, че решенията на КЗК за допускане на предварително изпълнение на обществените поръчки могат да се обжалват единствено пред тричленен състав на Върховния административен съд, защото според вносителите е имало противоречива практика и някои от делата се гледали на две инстанции.

Въпреки недоразуменията и липсата на смисъл в някои от текстовете, ако бъдат приети в този им вид, промените със сигурност ще помогнат за ускоряване на процедурите за обществените поръчки. Това обаче няма да реши много по-съществените проблеми в обществените поръчки като корупцията и некачествените процедури.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов и депутати от ГЕРБ внесоха проект за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), който според мотивите му има за цел да преодолее "практиките на тенденциозно и неоснователно обжалване".

В края на март премиерът Бойко Борисов за пореден път повдигна въпроса за това, че възлагането на големи обществени поръчки се забавя заради "неоснователно" обжалване. Тогава вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че се работи активно по промени в закона, които да ограничат тази практика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Не знам, но според мен трябва да има материална зависимост на обжалващия. Примерно% от прогнозната стойност, но не повече от 100 000 -примерно, за да не става фирми с 5 лв, да обжалват поръчки за милиони, но все пак да има съдебен контрол.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK