АИКБ: Изтичането на мозъци струва на България 25 млрд. лв. за 28 години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

АИКБ: Изтичането на мозъци струва на България 25 млрд. лв. за 28 години

Недостигът на квалифицирани кадри е най-големият проблем на бизнеса и пречка пред развитието на икономиката, според председателят на АИКБ Васил Велев

АИКБ: Изтичането на мозъци струва на България 25 млрд. лв. за 28 години

Бизнесът предлага нов метод за финансиране на висшето образование, а местата в университетите да се намалят с една трета

7614 прочитания

Недостигът на квалифицирани кадри е най-големият проблем на бизнеса и пречка пред развитието на икономиката, според председателят на АИКБ Васил Велев

© Юлия Лазарова


Преките финансови загуби на България от емиграцията на 800 хил. квалифицирани работници от 1990 г. насам се равняват на близо 25 млрд. лв. Това е цената, която държавата е заплатила за образованието на 500 хил. среднисти и 300 хил. висшисти, които след края на обучението си са напуснали страната. Сметките бяха представени от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) по време на организирана кръгла маса на тема "Бизнес и висше образование".

Числата обаче трябва да се разглеждат с доза скептицизъм. От една страна, официалната статистика не поддържа данни за образователното ниво на напускащите страната, така че делът на квалифицираните кадри сред емигрантите е ориентировъчен. От друга страна, общата сума се изчислява на база средната стойност на обучението на един висшист или гимназист - число, което се променя през годините.

По време на събитието представителите на бизнеса акцентираха върху разминаването на търсени и предлагани умения на пазара на трудa, както и нуждата от намаляване на броя на студентите за сметка на по-качествено обучение.

Повече пари, по-малко студенти

Според АИКБ план-приемът в българските университети може да се намали поне с една трета, а средствата за образование - да се увеличат. Причината - разминаването между търсените и предлаганите умения на пазара на труда.

Така например през учебната 2018/2019 г. заявеният общ брой на местата в частни и държавни университети е близо 71 хил., докато очакваният брой завършващи средно образование е значително по-малък - 56.7 хил. В същото време от асоциацията отбелязват, че над половината от завършващите български университети младежи си намират работа, която не изисква висше образование.

Допълнително специалностите с най-голям брой студенти през 2017 г. - икономика (47 хил.) и администрация (20 хил.), създават и най-големите излишъци на специалисти на пазара (в секторите администрация, финанси и счетоводство). За сметка на това по-малкият брой студенти в инженерни специалности не могат да отговорят на острия недостиг на такъв тип специалисти.

Според представителите на бизнеса решението е план-приемът да бъде изменен по начин, който отговаря на нуждите на икономиката, които в случая са повече специалисти в сектори като индустрията, промишлеността и електрониката.

Безплатно образование vs. емиграция

От асоциацията предлагат нов метод на финансиране на висшето образование, който да отнеме част от автономията на университетите, да увеличи ролята на бизнеса в процеса и да задържи потенциалните кадри в страната. "Бюджетното финансиране трябва да не се получава от висшите училища, а от студентите", пише в предложението на АИКБ.

Идеята е държавата да предлага кредит на студенти, който покрива разходите за целия период на обучението им. В замяна младежите да поемат ангажимент след завършването на образователния курс да работят в България за срок от минимум пет години. Ако изпълнят това задължение, кредитът се опрощава. Допълнителни стипендии могат да се предлагат на студенти, които учат в дефицитни за икономиката специалности.

Възможно е по време на обучението конкретен работодател да поеме финансирането със съгласието на студента. В случай че студентът не завърши обучението си или откаже да работи в страната без основателна причина, то той ще дължи обезщетение.

Моделът не е непознат и е особено популярен сред чуждите студенти в университетите във Великобритания, където таксите за обучение са сред най-високите в Европа. АИКБ очаква подобен модел на финансиране да повиши конкурентоспособността на българската икономика чрез предлагане на квалифицирани кадри и да осигури повече средства за висшето образование (заради допълнителния ресурс от неизпълнени договори).

Присъстващият на дискусията вицепремиер Валери Симеонов отбеляза, че е съгласен с отбелязаните проблеми. Според него обаче бизнесът трябва да вземе "нещата в свои ръце", не само "да дава акъл на държавата".

Преките финансови загуби на България от емиграцията на 800 хил. квалифицирани работници от 1990 г. насам се равняват на близо 25 млрд. лв. Това е цената, която държавата е заплатила за образованието на 500 хил. среднисти и 300 хил. висшисти, които след края на обучението си са напуснали страната. Сметките бяха представени от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) по време на организирана кръгла маса на тема "Бизнес и висше образование".

Числата обаче трябва да се разглеждат с доза скептицизъм. От една страна, официалната статистика не поддържа данни за образователното ниво на напускащите страната, така че делът на квалифицираните кадри сред емигрантите е ориентировъчен. От друга страна, общата сума се изчислява на база средната стойност на обучението на един висшист или гимназист - число, което се променя през годините.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    finland avatar :-|
    Finland

    Местата в университетите трябва да се намалят с 2/3. Произвеждаме висшисти като за световно, а 80% нищо не могат.

  • 2
    plc1490297565520267 avatar :-|
    Aldi Mitov

    Бизнеса си гледа интереса само. Че програмите в университетите са остарели е ясно, но ако се слушат разните бизнес организации, то специалностите ще са за някакви работници на конвейер, складови работници, английска филология ще се превърне в работен английски и т.н. Има си една задължителна теоритична основа, която е предпоставка за изграждането на добри професионалисти.
    Отделно, че проблемът с изтичане на талант далеч не основно заради програмите в университетите, а заради ниските заплати в България и липсата на работни места.

  • 3
    gor48562766 avatar :-|
    gor48562766

    Могат да вдигнат качеството на обучение и материалната база и без да намаляват броя на студентите. Ако качеството се подобри, много от българите, които отиват да учат на Запад, ще останат да учат тук. Също така, ще се увеличи и броят на чуждите студенти в България.

    Напълно безплатно образование чрез опрощаеми кредити - не, но частично поемане на задълженията, това да.

  • 4
    gor48562766 avatar :-|
    gor48562766

    Но изниква друг проблем. Ако се вдигне качеството на обучение в средните и висши учебни заведения, а условията за бизнес и заплатите в страната останат същите или със слаб ръст, нема ли това да доведе до още по-силно изтичане на мозъци? Всекакви мерки за повишаване качеството на образование требва да вървят ръка за ръка с ударни мерки за ръст на икономиката, производство с по-висока добавена стойност, улеснения за дребния и среден бизнес, още повече инвестиции и то не само в 3-4 областни града и не само нискотехнологични, намаляване на администрацията, електронно управление, ударно изграждане (по-скоро завършване) на транспорта и производствена инфраструктура и т.н. Все неща, които засега не се правят, а не се виждат и способности да се направят, включително и в опозицията.

  • 5
    k_ avatar :-|
    k_

    Тия нещо не са добре! Какво означава "да поеме ангажимент да работи в страната"?
    Един ахмак ще въвежда задължителна военна служба, тия за разпределение като през соца мечтаят.
    Скоро може и жителството да въведат.
    Ама откъде ги изкопават тия, наистина?
    Да ги светна. Просто е:
    В съвременния свят ако искаш да се занимаваш с бизнес плащаш колкото конкурентите за трудова сила, от която ако си умен можеш да реализираш принадена стойност. Трудова сила на пазара колкото щеш.

  • 6
    gor48562766 avatar :-|
    gor48562766

    До коментар [#5] от "k_":

    Става въпрос за студентските кредити. Никой нема да е задължен да работи в страната, просто кредитът му нема да се опрости ако емигрира, а ще си го плаща. В това има логика.

    Но също така е много важно да се върнат и българските студенти, завършили в чужбина. Те са получили добро образование и могат много да помогнат на икономиката. Требва да се измислят мерки и по тая част.

  • 7
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#6] от "gor48562766":
    Английския модел на кредитиране на студенти не ги задължава да работят в Кралството.
    Българските студенти ще се върнат, когато 80% от сегашните български "бизнисмени" хлопнат кепенците и на тяхно място дойдат такива (без значение наши или чужди) който разбират от тези неща.

  • 8
    gor48562766 avatar :-|
    gor48562766

    До коментар [#7] от "k_":

    Че то какво има да ги задължават, те и сами си остават в Британия, дори да ги гонят. Нали затова искат подобна мярка в България, за да се намали големото изтичане на мозъци? Каква е логиката ако нема да има ограничение?
    И сега има достатъчно чужди бизнесмени в България, включително и големи международни компании, които очевидно "разбират от тези неща", но нещо и там не се получава. Едно е чужд бизнесмен у нас, друго е в родината му - мечката играе според тоягата.

  • 9
    stonio avatar :-|
    stonio

    С тия заплати където ги дава тоя това е нормално...

    А АИКБ като си взима 5 млн по некви измислени проекти по ОП Конкурентоспособност?

  • 10
    genohead avatar :-|
    genohead

    Това са парите, които ние, работещите и плащащи данъци сме платили. Платили сме и много други сметки и сме напълнили доста джобове. Държавата разпределя това, което получава. Тя не произвежда. Така, че да вземат да се позамислят върху правилното разпределение, а не да умуват как да експлоатират населението, да усвояват постъпленията в хазната, в т. ч. и структурните фондове, и да си пълнят гушите както разните му там асоциации, техните членове, така и управляващите!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK