С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 8 май 2018, 16:24, 7164 прочитания

АИКБ: Изтичането на мозъци струва на България 25 млрд. лв. за 28 години

Бизнесът предлага нов метод за финансиране на висшето образование, а местата в университетите да се намалят с една трета

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преките финансови загуби на България от емиграцията на 800 хил. квалифицирани работници от 1990 г. насам се равняват на близо 25 млрд. лв. Това е цената, която държавата е заплатила за образованието на 500 хил. среднисти и 300 хил. висшисти, които след края на обучението си са напуснали страната. Сметките бяха представени от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) по време на организирана кръгла маса на тема "Бизнес и висше образование".

Числата обаче трябва да се разглеждат с доза скептицизъм. От една страна, официалната статистика не поддържа данни за образователното ниво на напускащите страната, така че делът на квалифицираните кадри сред емигрантите е ориентировъчен. От друга страна, общата сума се изчислява на база средната стойност на обучението на един висшист или гимназист - число, което се променя през годините.


По време на събитието представителите на бизнеса акцентираха върху разминаването на търсени и предлагани умения на пазара на трудa, както и нуждата от намаляване на броя на студентите за сметка на по-качествено обучение.

Повече пари, по-малко студенти

Според АИКБ план-приемът в българските университети може да се намали поне с една трета, а средствата за образование - да се увеличат. Причината - разминаването между търсените и предлаганите умения на пазара на труда.



Така например през учебната 2018/2019 г. заявеният общ брой на местата в частни и държавни университети е близо 71 хил., докато очакваният брой завършващи средно образование е значително по-малък - 56.7 хил. В същото време от асоциацията отбелязват, че над половината от завършващите български университети младежи си намират работа, която не изисква висше образование.

Допълнително специалностите с най-голям брой студенти през 2017 г. - икономика (47 хил.) и администрация (20 хил.), създават и най-големите излишъци на специалисти на пазара (в секторите администрация, финанси и счетоводство). За сметка на това по-малкият брой студенти в инженерни специалности не могат да отговорят на острия недостиг на такъв тип специалисти.

Според представителите на бизнеса решението е план-приемът да бъде изменен по начин, който отговаря на нуждите на икономиката, които в случая са повече специалисти в сектори като индустрията, промишлеността и електрониката.

Безплатно образование vs. емиграция

От асоциацията предлагат нов метод на финансиране на висшето образование, който да отнеме част от автономията на университетите, да увеличи ролята на бизнеса в процеса и да задържи потенциалните кадри в страната. "Бюджетното финансиране трябва да не се получава от висшите училища, а от студентите", пише в предложението на АИКБ.

Идеята е държавата да предлага кредит на студенти, който покрива разходите за целия период на обучението им. В замяна младежите да поемат ангажимент след завършването на образователния курс да работят в България за срок от минимум пет години. Ако изпълнят това задължение, кредитът се опрощава. Допълнителни стипендии могат да се предлагат на студенти, които учат в дефицитни за икономиката специалности.

Възможно е по време на обучението конкретен работодател да поеме финансирането със съгласието на студента. В случай че студентът не завърши обучението си или откаже да работи в страната без основателна причина, то той ще дължи обезщетение.

Моделът не е непознат и е особено популярен сред чуждите студенти в университетите във Великобритания, където таксите за обучение са сред най-високите в Европа. АИКБ очаква подобен модел на финансиране да повиши конкурентоспособността на българската икономика чрез предлагане на квалифицирани кадри и да осигури повече средства за висшето образование (заради допълнителния ресурс от неизпълнени договори).

Присъстващият на дискусията вицепремиер Валери Симеонов отбеляза, че е съгласен с отбелязаните проблеми. Според него обаче бизнесът трябва да вземе "нещата в свои ръце", не само "да дава акъл на държавата".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 930 прочитания

Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите

Анкета сред членовете на столичната адвокатура показва, че електронната комуникация със съда е най-желаното подобрение

24 яну 2020, 623 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
НАП е наложила обезпечения за 42 млн. лв. на търговци с храни и горива

Компании и съдилища намират блокирането на средства за свръхконтрол, но държавата обмисля промени за бетониране на правото на дънъчните

Още от Капитал
БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10