Промени за вероизповеданията разделят управляващите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Промени за вероизповеданията разделят управляващите

Промени за вероизповеданията разделят управляващите

Включването на Цветан Цветанов като съвносител на проекта на опозицията изненада както патриотите, така и депутати от ГЕРБ

6499 прочитания

© Юлия Лазарова


Промените в Закона за вероизповеданията, които управляващите в коалиция с ГЕРБ "Обединени патриоти" подготвят отдавна, станаха повод за нова разделителна линия във властта. Участието на Цветан Цветанов като съвносител на проекта на опозицията предизвика смут в редиците на патриотите и дори сред депутати на най-голямата управляваща партия.

В последните часове на работния ден миналия петък в деловодството на парламента се появи проектозакон, подписан знаково от лидерите на парламентарните групи на ГЕРБ, БСП и ДПС - Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ. Три дни след това Красимир Каракачанов обяви в профила си във фейсбук, че и той ще внесе проект в качеството си на вицепремиер по обществения ред и сигурност, лидер на ВМРО и съпредседател на "Обединените патриоти".

Според депутати от ВМРО

внесеният от Цветанов, Нинова и Карадайъ законопроект всъщност е на ДПС

"Ние още от есента сме готови с нашите предложения и ги бяхме внесли по различни министерства за съгласуване и в един момент се появи този законопроект на ДПС. Предложиха ни да компилираме двата проекта, но ние отказахме и те са си намерили начин да го внесат с другите две партии", каза за "Капитал" депутатът от "Обединените патриоти" Искрен Веселинов. Той смята да постави въпроса по време на обсъждането на законодателната програма на мнозинството във вторник. "ГЕРБ са запознати с нашия законопроект и за мен е изненадващо, че внесеният е подписан от Цветанов", заяви Веселинов. Според него предлаганите промени от ДПС се опитват да легитимират Ислямския институт.

"В този законопроект на практика се казва, че висшите учебни заведения на вероизповеданията имат право да дават дипломи за съответната степен, т.е. с него автоматично се правят висшисти завършилите Ислямския институт в София без каквито и да са съответствия на програми и учебни планове. В нашия законопроект идеята е той да се регистрира по Закона за висшето образование или да се направи факултет в някой от българските университети", каза Веселинов. Той добави и че идеята е била проектът да бъде внесен чрез Министерския съвет, но след като вече има друг в парламента, това ще стане от името на групата на "Обединените патриоти".

Каракачанов също нямаше обяснение защо внесеният от опозицията законопроект е подписан и от Цветан Цветанов. "Защо някой избърза да го внесе, при положение че още през октомври миналата година съм запознал партньорите от ГЕРБ с текстовете на законопроекта", попита той риторично след срещата си с лидера на БСП, която се проведе във вторник в парламента. На нея една от обсъдените теми бяха и промените за вероизповеданията. А на въпрос как ще коментира участието на Цветанов като съвносител на законопроекта на опозицията Каракачанов отговори: "Отношенията в управляващата коалиция на ниво правителство са добри, но явно скърцат в парламента." Нинова пък каза, че е подкрепила законопроекта, защото в него се предлагало забрана за финансирането на вероизповеданията от трети държави. Лидерът на БСП заяви, че ще се запознае с предложенията на ВМРО, и допусна, че двата законопроекта могат да се обединят.

Председателят на комисията по вероизповеданията Красимир Велчев (ГЕРБ), чиято оставка искат от ДПС от доста време, също беше изненадан от присъствието на името на Цветанов наред с тези на Нинова и Карадайъ под проекта. Пред "Капитал" той каза, че е запознат с текстовете, които от "Обединените патриоти" смятат да внесат в парламента, но не и с тези на опозицията.

"Основната разлика между нашия и внесения законопроект е

противодействието на радикализацията и политизацията

Ние даваме определения на двете неща, въвеждаме ред мерки и това, че проповедите трябва да са само на български език. Предлагаме комплекс от мерки, които целят да се овладеят негативните процеси във вероизповеданията, свързани със зависимост от чужбина. Забраняваме и на български граждани, които са завършили в чужбина, да проповядват и извършват богослужение, ако не са си легализирали дипломите. В законопроекта на ДПС няма такова нещо", обясни още Веселинов.

Един от най-съмнителните текстове във внесения от ГЕРБ, ДПС и БСП проект е свързан с финансирането. Според него държавната субсидия ще се определя спрямо броя вярващи от всяко вероизповедание, и то само ако той е над един процент от населението на страната. Ще се изчислява на база данните за самоопределилите своята религиозна принадлежност по време на последното преброяване и ще се залага ежегодно в закона за държавния бюджет. Не може да превишава 15 млн. лева годишно.

Според доц. Светослав Риболов, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", финансирането на вероизповеданията е само една от множеството слабости на проектозакона. Пред "Капитал" той коментира, че изчисляването на броя вярващи е повече от съмнителен елемент, "защото ползваната статистика на Националния статистически институт е повече от манипулативна и ако се следва логиката, тогава ще се раздават пари на база казаното на улицата".

Липсата на обективна методология, която би могла да даде ясна картина за размера на дадено вероизповедание, доц. Риболов аргументира и с разнопосочните резултати от изследване на Pew Research Center, проведено през 2017 г. Според него 81% от българите заявяват, че са православни, докато същевременно само 53% твърдят, че вярват в Бог. Освен това едва 5% от православните признават, че посещават църква поне веднъж седмично.

Доц. Атанас Славов, преподавател по право в СУ, допълва и нуждата да се гарантира прозрачното и отчетно изразходване на средствата от държавния бюджет. Според него не е проблем на свещенослужителите да се заплаща като на държавни служители, както например е в Гърция. Няма обаче гаранция доколко ефективно ще се ограничат даренията от чужбина, при условие че вероизповеданията по принцип са част от международни структури. Такъв е случаят с католическата църква или повечето протестантски общности, които до голяма степен са зависими от средствата зад граница.

"Със сигурност трябва да има регулация, но как ще се решава въпросът коя църква ще бъде в общение и коя не? Какво става с вероизповеданията, чиито служители няма да се издържат от бюджета, защото те не отговарят на изискванията за достатъчно брой вярващи", пита доц. Славов. Той смята, че ако целта е да се ограничат даренията от екстремистки ислямистки фондации към мюсюлманското вероизповедание, но и да не се дискриминират другите вероизповедания, в крайна сметка поставянето им под една шапка изключва възможността да се намери прецизно решение.

За доц. Славов рисковете пред страната са сериозни, още повече че религиозните свободи в България вече са поставени под въпрос в редица международни документи, като например доклада на Държавния департамент на САЩ. В редица дела, които страната ни губи в Страсбург, също така се упоменава, че България има систематичен проблем в гарантиране на свободата на вероизповедание.

Според доц. Риболов друг не по-малък риск е и възможността вероизповеданията да станат

зависими от политическата власт, която се избира на избори

"Балансът между националната сигурност и правото на вероизповедание изисква сериозен диалог и не може просто да се реши от три партии в парламента", категоричен е и доц. Славов. Според него трябва да се обсъди и до какво може да доведе тази система за финансиране на Българската православна църква например, в която съществуват течения, често пъти защитаващи съмнителни политически позиции. "Те координират политиката си с Москва и ще продължат и с държавни пари тази линия. И това го казвам като православен християнин", заяви той.

Промените в Закона за вероизповеданията, които управляващите в коалиция с ГЕРБ "Обединени патриоти" подготвят отдавна, станаха повод за нова разделителна линия във властта. Участието на Цветан Цветанов като съвносител на проекта на опозицията предизвика смут в редиците на патриотите и дори сред депутати на най-голямата управляваща партия.

В последните часове на работния ден миналия петък в деловодството на парламента се появи проектозакон, подписан знаково от лидерите на парламентарните групи на ГЕРБ, БСП и ДПС - Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ. Три дни след това Красимир Каракачанов обяви в профила си във фейсбук, че и той ще внесе проект в качеството си на вицепремиер по обществения ред и сигурност, лидер на ВМРО и съпредседател на "Обединените патриоти".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    gor48562766 avatar :-|
    gor48562766

    Убягват им неколко важни момента.

    1. Преброяването на населението не е меродавно, защото от една страна, не на всеки е зададен въпросът за религията - питали са по един човек от домакинство; от друга - не всеки го е възприел сериозно (кой им е казал че това ще определи субсидията?); от трета - ясно е че мюсюлманите като религиозно малцинство са с по-изострени инстинкти за самосъхранение и винаги ще изтъкват религията си, дори и да не са кой знае колко вярващи, докато при християните не е така. Дори некой да се е направил на интересен и да се е броил за атеист, като умре ще викат поп, нали така? Църквата знае по-добре броя на православните, така че нека питат нея - според кръщелни свидетелства или такива на бащите/дедите им да се определи дали са от православно семейство. А щом си от православно семейство значи си православен.

    2. Защо да се пренебрегват другите религиозни малцинства като арменци, католици и юдеи? Те също са традиционни за страната и след като не са повече от 1%, значи нема да са от голема тежест за бюджета.

    3. Какво правим с циганите-протестанти? Масово циганите се евангелизират и това носи в десетки пъти по-голема полза от всичко, което държавата и НПО-тата правят за тях. Включително и много бивши цигани-мюсюлмани се приобщават към християнството. Циганите са силно религиозни по природа и ако не са протестантските пастори, в махалите им ще се внедри радикалният ислям, както в Пазарджик. Това е въпрос, засягащ националната сигурност на страната.

    Православието не е за тях, те възприемат по-добре близкото общуване с пасторите, простия език, на който им се обяснява, посланията чрез музика и песни. В ютуб например има безброй религиозни цигански песни с милиони гледания от тоя тип - https://www.youtube.com/watch?v=uBVvaNRhEqY
    Става въпрос за наистина масово и устойчиво във времето явление.

    Държавата следва да насърчи тоя процес, дори да финансира строежа на протестантски църкви в ромските махали и да не забранява финансирането от чужбина. Покрай християнството те се ограмотяват, четейки библията, учат ги да не крадат и лъжат, учат ги на труд, на ограничаване безразбзорното раждане на деца и пр.

    Разбира се, опасните секти следва да се ограничават, но не и традиционните протестантски течения, особено разпространените сред циганите. Нека не избождаме очи, в опит да изпишем вежди.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK