С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
3 11 май 2018, 15:45, 5175 прочитания

Разкопки на всеки километър

В последните години археологията в България се издържа предимно покрай европроектите за пътна инфраструктура

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

За археология по трасето на газовата връзка с Гърция ще бъдат заделени 3 млн. лв.

Финансирането от "Ай Си Джи Би", половината от която се държи от БЕХ, е двойно по-голямо от годишната държавна субсидия за разкопки

21 май 2018

Откъснатият център на Балканите

Въпреки политиката и липсата на еврофондове Западните Балкани се свързват бързо помежду си и с Европа. България остава встрани

17 май 2018

Денят, в който председателството свърши

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

11 май 2018

Особеностите на магистралната археология

Финансиране на разкопки

11 май 2018

Археолозите предлагат разкопките до "Струма" да бъдат изместени няколко метра

Идеята е трасето на магистралата да не се променя, а важните открития да се композират до него

9 май 2018

Новите големи проекти в София

В столицата се строят най-вече жилища и офисни сгради

30 дек 2017

Съкровищата на дъното на Черно море

Eкспедицията Black Sea MAP превърна Черно море в гореща точка за световната археология, постави рекорди и ще покаже дали големият потоп е минал през Босфора

8 сеп 2017

Строителят на Пловдив: Тит Флавий Котис

Археологическо откритие "състари" града под тепетата и прословутия му театър

2 дек 2016
Находките край благоевградското село Покровник са известни още от 70-те години на миналия век. Тогава са и първите археологически проучвания на мястото, на което се вярва, че се намира древният предшественик на Благоевград - римското селище Скаптопара. Но досега разкопки на мястото не са направени - както поради липсата на целенасочено финансиране, така и поради липсата на инициатива от страна на местните власти. Промяната настъпва едва през 2014 г., но не заради внезапен интерес към археологията, а защото точно оттам ще мине магистрала "Струма".

На практика археологическите разкопки в България се случват точно като горния случай - не по логиката на някакъв общ план или според значимостта им, а покрай развитието на пътната инфраструктура, и то конкретно по европейски проекти. Освен при предполагаемата Скаптопара са правени разкопки край Сандански, Кресна, селата Мощанец, Поленица и Дамяница, както и местностите Лъжова махала, Горно поле, Горна валта и други. По "Хемус" засега се работи по участъка след Ябланица, но има рамково споразумение за проучването на общо 21 обекта край Угърчин, Баховица, Славяни, Торос, Дерманци и т.н. При реализацията на Северната скоростна тангента на София са били отделени над 1.1 млн. лв. за археология.

Причината е, че част от евросредствата са предназначени за спасителни разкопки по бъдещото трасе на даден път. За да стане ясна разликата, ето ви сравнение: само за обекта по магистрала "Струма" край Благоевград става дума за над 2 млн. лева. За сравнение - тази година държавата е отделила по-малко пари за всички обекти в цялата страна - 1.5 млн. лева общо. Ако това ви се вижда малко, имайте предвид, че сравнено с 2016 г., това е тройно увеличение на държавните пари за археология.

Скандалът Скаптопара

Разкопките на Покровник са част от европроект, финансиран от Агенция "Пътна инфраструктура". Заради него се разкриват структури от ранножелязната епоха, материали от римската и късноримската епохи, съдове-хранилища, пещи, сгради, както и некропол. Поради много висока концентрация на артефакти в края на юни 2017 г. експертна комисия е предложила, а министърът на културата Боил Банов е одобрил пълно археологическо проучване на обекта.



Скандалът около тези разкопки се заформи едва в последните дни, когато протести поискаха трасето на пътя да се промени, за да се запази селището. В резултат на спешно свиканата комисия в Министерството на културата и под личната заръка на Бойко Борисов археолозите бързо излязоха с решение - предложиха разкопките да се преместят "няколко метра встрани", за да не се пречи на бързото минаване на магистралата.

"От самото начало настоявам, че важните обекти, които имат експозиционна стойност, трябва да се изместят встрани от магистралата, но да останат в рамките на същата археологическа среда", казва пред "Капитал" ръководителят на разкопките доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей към БАН. Той твърди, че единствените сгради, които ще трябва да се изместят, са гробница, вила и църквата - много малка част от целия обект. Още от края на миналата година обаче пред редица медии той твърдеше, че трасето трябва се измести, а археологическият обект да се запази в цялост.

Доц. Димитров може и да е мислил различно в началото, а може и да не е. Истината е, че българската археология е поставена в зависима ситуация от еврофондовете за пътища и се явява обслужваща услуга към инфраструктурното строителство. Така се финансират разкопки, но трудно се прави наука.

ЕвроАрхеология

"Уникалната възможност, която имаме сега, е, че се изграждат инфраструктурни обекти в големи територии на страната, които преди това са били частни земеделски земи и е нямало как да бъдат проучени", каза пред "Капитал" доц. Здравко Димитров.

Още през 2015 г. съществуващата по онова време Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" е сключила четиригодишно рамково споразумение за 15 млн. лв. без ДДС с въпросния институт за проучвания по трасетата на магистралите "Струма", "Хемус" и "Черно море". Сега този договор се администрира от Агенция "Пътна инфраструктура" и именно по него се случват плащанията. Парите са осигурени от оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 г. и вече са усвоени около 6 млн. лв. от тях.

Разликата между държавното и европейското финансиране покрай инфраструктурните обекти се откроява най-силно в отчета на института, в който работи доц. Димитров. За 2017 г. структурата е получила субсидия за издръжка от 1.85 млн. лв., а средствата покрай проекти като тези за автомагистрала "Струма" и жп линията Септември - Пловдив, са над 6 милиона.

Какво (не) прави държавата

Според доц. Димитров проблемът е, че държавата няма концепция как да действа в случаи като този край Благоевград. Когато се открият находки с експозиционна стойност, казва той, трябва да не се нарушава инфраструктурният проект, но да се запазят паметниците на културата. Сега често се стига до положение, в което похарчените европейски милиони за разкопки и за труд на специалистите не водят до създаването на туристическа атракция.

В случая с Благоевград това ще значи 2 млн. лв и труда на 200 души, които са изровили огромно по размерите си селище - една от сградите е просъществувала четири века (I до IV) - над които в крайна сметка ще мине магистрала. Най-общо се работи в рамките на проекта и когато договорът приключи, всичко се зарязва. Защото други пари не се отделят.

Основният начин, по който държавата финансира археологическите проучвания (извън европарите), е чрез специална конкурсна схема на Министерството на културата. Накратко институциите, които се занимават с теренни разкопки - музеите в страната, Софийския университет и Национален археологически институт с музей към БАН, всяка година кандидатстват с проекти. Само малка част от тях получават средства.

От отчета на ведомството за 2017 г. например се разбира, че са получени заявки за финансиране на теренни археологически проучвания на 122 обекта на обща стойност над 3 млн. лева. Одобрени са обаче само 70, които са получили точно 1 млн. лева - колкото е бил размерът на субсидията. За специализирани дейности по опазване на недвижими културни ценности заявките са били 35 на обща стойност 3.46 млн. лева. Осигурено е финансиране на консервационни и реставрационни работи за само 23 обекта на обща стойност 819 хил. лева, въпреки че през 2017 г. бюджетът на министерството по това направление също е бил 1 млн. лева. Ограниченият ресурс води и до абсурдни ситуация - някои обекти се финансират веднъж, а на следващата година не получават средства. Това до голяма степен обезсмисля и първоначалните разходи, тъй като проучването остава недовършено и находките могат да бъдат унищожени от времето или от иманяри.

В бюджета на Министерството на културата за 2018 г. заложените суми за разкопки и реставрация са по-големи - по 1.5 млн. лв., или общо 3 милиона. Постъпилите вече проекти обаче са 140, което предполага, че парите отново няма да стигнат за всички. Освен това от тази година важат и нови правила при финансирането. Парите ще се насочват само за проучване на обекти, към които би имало туристически интерес. Решението за това взе миналата есен министърът на културата Боил Банов след посещение в Перперикон.

Отговорността да прецени кои разкопки имат потенциал да се превърнат в атракция има специална комисия, в която участват представители на Министерството на културата и представители на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Другият начин за финансиране се казва Бойко Борисов. Например при посещението си в Хераклия Синтика край Петрич в края на миналата седмица премиерът обеща еднолично да отпусне 100 хил. лв. за довършване на разкопките и тази седмица Министерският съвет одобри разпределянето им. Тамошните археолози отдавна настояват за още средства, но трябваше премиерът да им дойде на крака, за да ги получат. С две думи - държавна политика за археологията няма. Има пари на парче.

Има и частни проекти

Частните дейности в археологията най-често се свързват с иманярството и незаконната търговия с антики. Но има и добри примери. Националният археологически институт с музей към БАН например е получил над половин милион лева през миналата година по договори с български фирми и организации. Става дума за частни инвеститори на обекти в Крумовград, Созопол, Поморие, Брезник и др.

Пример за такова сътрудничество е и решението на бизнеса в Разград от септември 2017 г. да финансира археологическото проучване на най-голямата на Балканския полуостров работилница за кремъчни сечива отпреди 6500 г. край село Каменово. В предишните две години разкопките бяха финансирани от Министерството на културата и от Регионалния исторически музей в Разград, но за миналата година не получиха нито държавна, нито общинска подкрепа. Очевидно местните са решили, че София е далече, а магистрали скоро няма да минат оттам.
По трасето на шосетата до Калотина и Видин също лежат артефакти

Агенция "Пътна инфраструктура" е обявила обществени поръчки за издирване на археологически обекти и извършване на спасителни дейности по бъдещите трасета на скоростните пътища до Калотина и Видин. По първото направление са установени селище и могилен некропол, като отделеният бюджет е 600 хил. лева. Селището е от късножелязна епоха и късната античност, като е разположено в местността Сарай, в землището на Сливница. Археологическият обект е разположен от двете страни на пътя до Калотина - на склона на възвишение, който сега се обработва със земеделски машини и по последни данни част от площта е изорана. "Видимостта в този участък е била много добра и е позволила да се открият множество фрагменти от строителна и битова керамика", пише в документацията на търга. Според заданието ще се извърши спасително археологическо проучване в рамките на сервитута на пътя и площта около него.

Могилният некропол пък е съставен от четири могили в землището на село Алдомировци. Поради постоянната селскостопанска обработка те също са почти изцяло унищожени. Въпреки това се посочва, че в непосредствена близост до тях в изорана нива са открити единични фрагменти римска битова керамика. От строителството ще бъде засегнат само един могилен насип, тъй като именно на неговото място е предвидено да се изгради площадка за отдих, поради което той ще бъде цялостно проучен.

В участъка Видин - Враца с 80 хил. лв. ще се извършва предварително издирване на археологически находи. Към момента няма регистрирани обекти, които попадат в сервитута на пътя. В случай че бъдат локализирани такива обаче ще се пристъпи към провеждането на разкопки.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица 1 Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

ЕС и НАТО призоваха Русия да поеме отговорност за свалянето на пътническия самолет над Украйна; Путин и Макрон демонстрираха съгласие срещу политиката на Тръмп; Разрешаването на абортите - тихата революция в Ирландия; "Реал" Мадрид с рекордна 13-та титла в Шампионската лига

27 май 2018, 1289 прочитания

Демонстрация на водородни автомобили пред НДК 1 Демонстрация на водородни автомобили пред НДК

Дни на водорода ще се проведат и в Стара Загора (30 май) и Благоевград (31 май)

27 май 2018, 2208 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Настройване срещу еврото

Коментарите срещу членството в еврозоната вървят ръка за ръка с внушения срещу ЕС и НАТО

Железопътни дневници

Влакови маршрути в Европа, които ще направят ваканцията ви необикновена

Когато проблемите миришат

Екологичните протести срещу сметищата в Подмосковието започват да се превръщат в политически проблем за Кремъл

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Световен театър в София и Варна

Акцентите от театралния юни

Георги Господинов: Организираната посредственост не обича различните

Сборникът със "свръхкратки истории" "Всички наши тела" е вече в книжарниците

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 26.05.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 27.05.2018 Прочетете