С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
6 10 май 2018, 17:45, 3798 прочитания

1 година правителство: активни навън, превзети отвътре

В монотонното на пръв поглед управление на Бойко Борисов нюансите говорят повече

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Денят, в който председателството свърши

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

11 май 2018

Завоят на Марешки към националистите

Лидерът на "Воля" започва кампанията си за евроизборите догодина, предлагайки референдум за излизането на България от НАТО

3 май 2018

Изтърканата реклама на лотариите

Вицепремиерът Симеонов предлага да се забрани рекламата на лотарийни игри и продажбата на талончета да става само в лицензирани помещения

27 апр 2018
Когато ГЕРБ спечели предизвиканите от нея извънредни парламентарни избори през март миналата година, ключовата дума, с която Борисов влезе в третия си управленски мандат, беше "стабилност". Тъй като на България предстоеше председателството на Съвета на Европейския съюз, той се беше подготвил да влезе в ролята и на "международен фактор", но пред него нямаше много опции за сглобяване на кабинет.

За разлика от предишния мандат, когато Реформаторският блок придаваше европейска легитимност на управлението му, единствената възможност в сегашното Народно събрание бяха националистите с популисткото си говорене и антиевропейската риторика. За призивите за "стабилност" имаше и още една причина. ГЕРБ отново победи БСП, но разликата този път беше само 5% (15 депутати). Освен сериозното присъствие на социалистите в парламента в сравнение с предишните му два мандата Борисов се сдоби и с още един сериозен политически опонент - президентът Румен Радев. "Залогът ни е държавата. Всичко, което е добро като предложния от опозицията, ще бъде приемано. Аз съм за мир и стабилност", каза смирено лидерът на ГЕРБ малко след като партията му спечели вота.


Външна активност

Година след началото на третия мандат на Борисов оценките на повечето от анализаторите за управлението му са сходни. Те отчитат постижения на терена на проевропейската външна политика - пробивът в отношенията с Република Македония с подписването на Договора за добросъседство и приятелство, превърнатата в приоритет на българското председателство тема за евроинтеграцията на Западните Балкани и активната посредническа роля на Борисов между ЕС и турския президент Реджеп Ердоган. Но виждат в действията на правителството и втори план по отношение на Русия. "Докато на Балканите действаме заедно с партньорите и от името на ЕС, към Москва експериментираме със сепаративни действия, целта на които е спорна и неясна. Случаят "Скрипал" ни направи изолирано малцинство в ЕС. Сгрешена е цялостната идея, че с Русия ще постигнем по-добри условия по икономически проекти, като се самоизолираме в ЕС", казва политологът Даниел Смилов пред "Дневник".

Плюс за третия кабинет на Борисов е и относителната икономическа стабилност - резултат по-скоро от благоприятната международна конюнктура, отколкото заслуга на правителството. За разлика от двата му предходни кабинета, при този пари в държавата има. Заради икономическия ръст и съживяването на пазара на труда в последните години приходите в бюджета растат. Няма и кризи, подобни на тази с КТБ. Това прави и задачата на финансовия министър по-лесна – хем бюджетът да не е на дефицит и да не се поемат нови дългове, хем да планира повече разходи като увеличението на заплатите на учители, полицаи, военни и на част от държавната администрация (представляващи и големи електорални групи). Засега управляващите спазват и обещанието си да не пипат основни данъчни ставки, но за сметка на това косвено влияят върху разходите на бизнеса, като вдигат минималните осигурителни прагове.



Вътрешно превземане

Във вътрешен план обаче Борисов запазва стила си на бизнес договорености и олигархични зависимости. За разлика от предишното му управление, когато ДПС упражняваше влиянието си предимно зад кадър, сега за тази цел откровено използва квотата на "Атака" във властта. Чрез сочения за близък до движението министър на икономиката Емил Караниколов правителството се опита да овладее оръжейното дружество "Дунарит", а зад този опит прозираха интересите на депутата от ДПС Делян Пеевски. ГЕРБ подкрепи внесения от него и още двама депутати от ДПС закон за КТБ, а вестниците на Пеевски и и контролираните от него медии продължиха да се държат като говорители на правителството. Покрай вота на недоверие на БСП Борисов получи и директна подкрепа от почетния председател на движението Ахмед Доган, който в новогодишното си слово пред партийния актив заяви, че управлението му няма алтернатива.

Разногласията и скандалите в редиците на "Обединените патриоти" пък се компенсират от подкрепата на депутатите от партията на Веселин Марешки "Воля".

В сравнение с боязливия подход в предишните два мандата третото правителство на Борисов въпреки гражданските протести прокара отдавна настояваните спорни поправки за управлението на Националния парк "Пирин" - с оправданието за натиск на националистите. Със същия мотив беше отменена и ратификацията на Истанбулската конвенция, подписана от 45 държави - членки на Съвета на Европа, с изключение на Азербайджан и Русия.


Идеологията на "здравата ръка"

"Управлението има успех в прокарването на своята идеология. Не знам дали хората я долавят, но то има идеология, която либерално настроените хора наричат идеология на "здравата ръка". Това е управление на меката сила. То иска да каже: "Прекалено много залитнахме по върховенството на закона с всички тези либерални, западни неща, дайте да стъпим по-здраво и да управляваме не толкова според буквата на закона, а според една логика от типа на всекиго по нещо", казва политологът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. Неотдавна с аргумента, че ще водят борба с корупцията, управляващите създадоха още един инструмент за налагането на тази идеология - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Първото й изпълнение със зрелищния арест на кмета на столичния квартал "Младост" Десислава Иванчева обаче предизвика повече съмнения, че този орган може се използва за разчистване на сметки и разправа с опоненти, отколкото за реална борба с корупцията. А дадените му големи правомощия в колаборация с управляваната от Сотир Цацаров прокуратура - да го превърнат в бухалка за разправа с неудобните на властта.

На камък с БСП и президента

"Засега това правителство успява да приобщава и да завзема всички сектори, но удря на камък с БСП и с президента Румен Радев", смята Първан Симеонов. Факт е, че за една година социалистите успяха на няколко пъти да предизвикат трусове около ГЕРБ в парламента. Първо провокираха скандала с роднинските назначения в Хасково, заради който депутатът от ГЕРБ Делян Добрев замалко не напусна Народното събрание. След това обаче успяха да свалят председателя на парламента Димитър Главчев.

Най-серозното разклащане на управляващите обаче беше скандалът около продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ на "Инерком" ЕООД, притежавана от никому неизвестната Гинка Върбакова. Ако сделката не беше спряна (засега), можеше да коства оставката на правителството. И докато от ГЕРБ се опитват да "овладяват" опозиционните удари на БСП, като вадят компрометиращи неща от миналото на лидера Корнелия Нинова или роднински назначения на червени кметове, то засега не намират начин да противодействат на президента Румен Радев и на неудобните въпроси, които той публично поставя. Като например имал ли е Борисов и продължава ли да има общи бизнес интереси с Пеевски.


Предизвикателствата

Първан Симеонов вижда няколко предизвикателства пред управлението. Едното е свързано със заявката за кандидатстване за еврозоната и въвеждането на еврото. "Българите се страхуват от приемането на еврото и при последното ни проучване през април по-голямата част от анкетираните казват, че се противопоставят на идеята. Това е проблем, защото ще бъде един от случаите, в които управляващите ще трябва да вървят срещу общественото мнение, а няма доказателства, че те го могат", казва той. Друго предизвикателство според него може да се окаже близката дистанция между ГЕРБ и БСП. Според социологическите сондажи тя се запазва засега в рамките на 3-4%, но бавно ерозира.

"Управляващите си мислят, че когато данните за икономиката са добре и има международно напрежение, хората ще продължат да се страхуват от резки движения. Но вече ясно се вижда, че отдолу има раздразнение от това, че ГЕРБ престояват във властта, без да се е появява някой да проветри сцената. И това обществено раздразнение може да избива в наглед дребни неща и да ескалира бързо. При Румен Радев данните изглеждаха безметежно 2 към 1 в полза на Цецка Цачева и изведнъж един непознат човек стана президент", коментира политологът и добавя, че може да се прояви на предстоящите догодина местни избори.

Според Даниел Смилов
трусове могат да дойдат и от неясната роля на ДПС в управлението: "В лично качество и чрез медиите си Доган и Пеевски подкрепят Борисов, но тъй като очевидно не става дума за идеологически причини за тази подкрепа, тя би трябвало да е обоснована от лични и непрозрачни за обществото мотиви, които свеждат до минимум предвидимостта".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица 1 Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

ЕС и НАТО призоваха Русия да поеме отговорност за свалянето на пътническия самолет над Украйна; Путин и Макрон демонстрираха съгласие срещу политиката на Тръмп; Разрешаването на абортите - тихата революция в Ирландия; "Реал" Мадрид с рекордна 13-та титла в Шампионската лига

27 май 2018, 1304 прочитания

Демонстрация на водородни автомобили пред НДК 1 Демонстрация на водородни автомобили пред НДК

Дни на водорода ще се проведат и в Стара Загора (30 май) и Благоевград (31 май)

27 май 2018, 2220 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
БСП и ГЕРБ ще подкрепят забраната на рекламата на хазарт

Корнелия Нинова се ангажира да представи законодателните инициативи на Валери Симеонов пред ДПС

Да влязат рекламодателите

Най-големият български рекламен фестивал ФАРА вече ще връчва награди както на агенциите, така и на рекламодателите

Железопътни дневници

Влакови маршрути в Европа, които ще направят ваканцията ви необикновена

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Железопътни дневници

Влакови маршрути в Европа, които ще направят ваканцията ви необикновена

Световен театър в София и Варна

Акцентите от театралния юни

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 26.05.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 27.05.2018 Прочетете