Плодовете на отровеното дърво

В поредица от текстове по конкретни теми "Капитал" ще разкаже и покаже най-важното в хилядите страници доказателства на прокуратурата по делото КТБ • Какво има в делото КТБ • Плодовете на отровеното дърво

Ако има въпрос, който видимо изкарва прокуратурата и нейното ръководство от релси, той е защо разследването срещу КТБ е образувано години след първите сигнали за нарушения в банките. Главният прокурор Сотир Цацаров препраща към предшественика си Борис Велчев, някогашната говорителка на Софийската градска прокуратура (СГП), а сега говорителка на Цацаров Румяна Арнаудова - към бившия шеф на СГП Николай Кокинов. Последният, уволнен впоследствие дисциплинарно, а днес практикуващ адвокат, е най-откровен — "по мое време КТБ не беше мръсна дума".

Преди да влезе в съда, се знаеше, че делото е образувано по сигнала, който неформалната група "Протестна мрежа" подаде през февруари 2014 г. срещу Цветан Василев, Делян Пеевски, Ирена Кръстева и Николай Бареков, както и че материалите за Цветан Василев били отделени и по тях започнала трескава работа, докато тези срещу останалите били изпратени в девета глуха.

Още от първите томове от материалите по делото "КТБ" става ясно, че реалността е малко по-различна. Действията на прокуратурата - от нейните върхове до Софийската градска и следствения отдел, показват устойчив двоен стандарт, избирателно разследване и не на последно място влизат в конфликт с правилата на наказателния процес.

Един фиктивен гражданин и шепа експедитивни прокурори



На 27 март, четвъртък, 2014 г. в Софийската градска прокуратура е получен сигнал от буден гражданин. Дълъг е две странички и е подписан от Светломир Михайлов Стоянов, който е посочил единствено адрес за връзка (всички документи, свързани с този текст, може да изтеглите тук)

По това време КТБ още не е фалирала, на власт е Орешарски, а по-късно Цветан Василев ще твърди, че тогава Делян Пеевски е започнал да оказва сериозен натиск над него да му прехвърли контрола върху някои от най-печелившите компании, собственост на банката.

В сигнала подателят му обяснява, че работи в една от българските банки и оттам има наблюдения за случващото се в сферата: "Обществено известен е проблемът с лошите банкови кредити, които засягат стабилността на българската банкова система. И точно в този аспект е безспорно, че контролът следва да бъде изключително стриктен". Светломир Стоянов отбелязва, че "в действителност обаче това не се случва", а "действителността в банковата сфера е твърде смущаваща". В действителност човек с такива имена не съществува, а на посочения от него адрес в столичния кв. "Гоце Делчев" се намира читалище.

Според правилата на наказателния процес "aнонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване", но това не спира държавното обвинение. Още същия ден сигналът стига до и.д. градски прокурор на София Куман Куманов, който го праща в т.нар. специализиран отдел, където попада на прокурор Снежана Копчева. Тя е позната с това, че наблюдаваше част от енергийните дела, образувани в първите месеци на мандата на Сотир Цацаров, както и делото срещу бившия председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов.

В рамките на същия ден прокурор Копчева се произнася по сигнала. Тя преценява, че той съдържа достатъчно данни и образува досъдебно производсвто срещу"неизвестен извършител", който "в качеството си на длъжностно лице в гр. София умишлено не положил достатъчно грижи за ръководене, управление, стопанисване и запазване на повереното му имущество и от това е последвала значителна повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото или други значителни щети на стопанството в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай".

Отново на 27 март и.д. градски прокурор Куманов решава, че разследването трябва да се води от следствения отдел на СГП, тъй като "предмет на разследване по делото е специфична част от банковата дейност на страната", а освен това се "очертава усложнена престъпна дейност, което пък определя и правна сложност на делото".

По обед делото вече е успяло да стигне от Съдебната палата (където се намира градската прокуратура) до Следствения отдел (който е в другия край на София - в кв. Овча купел). В 12 часа 00 минути и 59 секунди е отпечатан протокол за случайно разпределение, с което разследването е възложено на следовател Станислав Николов. Под протокола стои подпис на ръководителя на следствения отдел към онзи момент - Петьо Петров-Еврото, който е един от двамата магистрати, имали привилегията да притежават кредитни карти от КТБ.

И ако в първия си ден разследването провокира сериозен документооборот, то следващият документ по него идва чак седмица по-късно, когато прокурор Евгени Стоянов (как делото попада при него не е ясно, но със сигурност няма протокол за избора му) издава постановление, с което казва, че разследването трябва да се води не от един, а от екип следователи. Така за втори следовател е избран Петьо Петров.

Ако обичате, проверете се сами
Съдбата на сигнала, подаден месец по-рано от активистите от "Протестна мрежа", не е много по-различна. Той е адресиран до главния прокурор Сотир Цацаров, който в деня на получаването му го разпределя на заместника си Борислав Сарафов, а той от своя страна го възлага на двама прокурори от специализирания отдел - Магдален Маринов и Аксиния Матосян. Въпреки че за разлика от анонимния сигнал, този на "Протесна мрежа" е подкрепен с множество доказателства, прокуратурата в този случай приема, че няма достатъчно данни, за да образува дело, и възлага предварителна проверка на... "Банков надзор". От приложените по делото постановления на прокурорите Маринов и Матосян може с голяма сигурност да се заключи, че те са работили само и единствено по линия на КТБ, но не и по другите данни в сигнала.

Ако изключим две писма, изпратени от БНБ, какво е станало по двете паралелни разследвания - във ВКП и СГП, от март до края на май няма абсолютно никаква следа. По косвени белези може да се предположи със сигурност, че двете преписки са били държани на трупчета. Обяснението за това може да се дължи на тогава все още продължаващите преговори между Цветан Василев и Делян Пееевски по разделянето на общия им доскоро бизнес.

Раздвижването идва в края на май 2014 г. , когато двете дела са обединени в едно. Седмица по-късно шефът на столичното следствие Петьо Петров се сеща, че има "издадени на свое име дебитни и кредитни карти, което налага ползването на услугите" на КТБи тъй като това прави "възможно наличието на съмнение за предубеденост или заинтересованост", той се отвежда от разследването.

Три дни по-късно това прави и другият следовател - Станислав Николов, който споделя, че "е посещавал многократно служителките на Управление "Банков надзор" в БНБ", комуникрал е с тях по телефона, отношенията им с тях били приятелски, а освен това съпругата му работела в банка.

Определени са нови следователи (протоколът за избора им е подписан от иначе заинтересования Петьо Петров). Развитието не закъснява - на 13 юни прокуратурата и МВР влизат в офисите на Цветан Василев на бул. "Цар Борис III", а три дни по-късно подуправителят на БНБ Цветан Гунев е привлечен като обвиняем.

До редакционното приключване на броя от прокуратурата не отговориха на поставените от "Капитал" въпроси.



Практиката делото за КТБ да се моделира с анонимни сигнали продължава и през следващите три години от разследването - в деня, в който е обвинен Цветан Гунев, при тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев пристига сигнал, подписан от изпълнителния директор на КТБ Александър Панталеев и насочен изцяло срещу Цветан Василев. Към документа са приложени копия от банкови извлечения. В действителност Панталеев, който днес е подсъдим по делото КТБ, отрича да е подавал такъв сигнал.

Тези способи на обвинението, заедно с останалите нарушения, направени още в първите му дни, могат да минират цялото дело. Защото използването на забранени от закона средства в едно разследване напомня американския принцип в правото, че плодовете на отровеното дърво също са отровни.