Откъснатият център на Балканите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Откъснатият център на Балканите

Откъснатият център на Балканите

Въпреки политиката и липсата на еврофондове Западните Балкани се свързват бързо помежду си и с Европа. България остава встрани

Огнян Георгиев, Ивайло Станчев
25763 прочитания

© Капитал


- Проектите в региона вървят по-бързо, а геополитиката пречи все по-малко

- България изглежда все още откъсната.
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Бойко Борисов обича да говори за пари и проекти. Затова е лесно да се разбере защо Западните Балкани станаха една от любимите му теми.

"Около 30 млрд. евро ще струва изграждането на транспортните коридори", каза той преди няколко месеца в Лондон на Инвестиционния форум на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Сега в София една от гордостите на председателството е т.нар. Sofia priority agenda, която трябва да събере на едно най-важните инфраструктурни проекти на Балканите.

Фактът, че в Европа отново се говори за Западните Балкани, има списъци с проекти и те се изпълняват, е чудесен. Може би е редно да се отбележи, че заслугата на България тук е доста по-малка от описваната - списъците с проекти съществуват още от форума във Виена през 2015 г., а съществуващото финансиране от ЕС беше договорено в Берлин година преди това. Но това е по-маловажно: съдбата на Балканите винаги е била решавана в големи европейски столици, а българската инициатива е похвална дори заради продължаването на вече започнатото.

По-важното, което с доста по-голяма загриженост трябва да се отбелязва в София, е фактът, че Западните Балкани се свързват помежду си и с Европа с такава скорост, че скоро България ще бъде изолирана въпреки членството си в ЕС и въпреки географското си положение като център на полуострова.

Откъснатият център на Балканите

През България преминават четири от основните европейски коридори - 4, 8, 9 и разклонението на 10, но нито един от тях не е напълно изграден.

Магистралите например са една от гордостите на премиера Борисов и има усещане, че непрекъснато се строят нови участъци. В действителност обаче такива не са пускани в експлоатация от края на 2015 г. - последно бе прерязана лентата на лот 1 на магистрала "Марица". От София по магистрала може да се стигне единствено до Истанбул, което не е точно балкански град, и до нито една столица. Връзките със Сърбия и Гърция още не са готови (въпреки че сърбите докараха магистралата до границата), а до Румъния е още на етап планиране.

ЖП проектите са застинали във вечното реконструиране на линията София - Бургас, като отново единственото готово е разклонението до турската граница. До сръбската граница страната ни не получи европари и сега ще търси стотици милиони, за да успее да завърши проекта. За този до македонска граница дори не се говори още за проектиране.

Ако правителството има за цел да сложи парите си там, където са обещанията му пред Западните Балкани и Европа, то трябва да съсредоточи усилията си в тази посока. Ясно е, че това скоро няма да се случи - основен приоритет е довършването на "Хемус", която е жизненоважна за Северна България, но не е част от общата транспортна схема на Европа. Което обяснява призивите на Борисов към Европа за финансиране.

Всички пътища водят на Запад

В същото време строителството на новите пътища из останалите страни на Балканите се случва толкова бързо, че дори Google Earth не може да свари с актуализацията на кар ите си.

На 24 април Македония откри последния участък от магистралата Скопие - Солун: между Демир Капия и Смоквица, който все още не е отразен в навигацията на търсачката. С него обаче европейският транспортен коридор №10 в страната е вече изграден. Сърбия също е почти готова - пред приключване е последният малък участък от аутобана между Ниш и македонската граница, който ще осигури директната връзка от Будапеща до Егейско море. Тук България може да играе ролята на партньор, но истината е, че е (доста злощастен) конкурент. Българският вариант за връзка между пристанищата в Гърция и Централна Европа минава по "Струма" и нагоре до Дунав мост 2. Този път е затапен от Кресненското дефиле и липсата на добър път към Видин, както и от недофинансиране от румънска страна.

Пропуснатите ползи са ясни - през януари, когато беше на посещение в България, сръбският вицепремиер и министър на строителството Зорана Михайлович обяви, че по протежение на трасето на коридор №10 през последните две години и половина са отворени 55 фабрики и производствени съоръжения, тъй като магистралата позволява на стоките да стигнат до Европа по възможно най-бързия начин.

Показателно е, че според последния доклад на Транспортната обсерватория за Югоизточна Европа (South East Europe Transport Observatory - SEETO) трафикът от унгарската граница до Белград се е повишил с 50% от 2010 до 2016 г. Двойно пък е нараснал броят на превозните средства по направлението от Албания през Прищина до Ниш.

Усещането, че транспортните потоци заобикалят България, се допълва и от факта, че на север Румъния изгражда магистрала от Констанца през Букурещ към Будапеща. От общо 600 км са изградени 400 км, като 51 км са в строеж (Дева – Тимишоара). За останалите отсечки има проекти и се очаква да са готови в следващите 4 години. Прословутият коридор 8, който трябваше да свърже Черно с Адриатическо море през България, Македония и Албания, вече отдавна има конкуренция, след като Гърция построи "Егнатия Одос" - дългата магистрала от турската граница до йонийското пристанище Игуменица.

Виж кой плаща

Досега в пътната инфраструктура на шестте държави от региона - Сърбия, Македония, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово, са инвестирани над 5.8 млрд. евро, а в момента се работи по проекти за още 3.8 млрд. евро. Готови за финансиране са също обекти за 3.38 млрд. евро и се подготвят други на стойност 4.13 млрд. За всички страни, взети заедно, ЕС е предвидил 1 млрд. евро в периода до 2020 г., от които е инвестирал под 300 милиона.

Тъй като нямат достъп до еврофондовете, помощта от ЕС формира много малък процент от финансирането на тези проекти. Повечето от тях се правят с държавни заеми и бюджетни средства. Голяма част от тези заеми идват от страни, които имат конкурентни на европейските интереси - Русия и Китай (в графиката в графа други). Огромна част от строителството в Черна гора се прави с такива средства, според доклада на SEETO, а Сърбия е водещият партньор на Китай в региона. Нов мост на Дунава, обещание за бърза жп линия Белград - Будапеща, връзка между черногорското пристанище Бар и Белград, пътищата Скопие - Щип и Кичево - Охрид, нова магистрала в Албания - китайските инвестиции са разпръснати навсякъде. Стратегическият им център е пристанището в Пирея, където те са инвестирали над 4 млрд. долара, а пътищата оттам към Европа според Пекин явно минават през Западните Балкани.

Строителство отвъд споровете

Големите спорове на Балканите не спират строителството. Може би най-показателният пример е т.нар. Магистрала на мира, която свързва Ниш с Прищина (маршрут 7 на картата). Неразбирателството между Сърбия и Косово, изглежда, не пречи на реализацията на този проект, след като сръбският министър на строителството Зорана Михайлович обяви, че изграждането на пътя може да започне през тази година.

Интересен е и пътният проект от Нови Сад до босненската граница и Баня Лука (маршрут 9а). Трафикът по това направление е вторият най-голям в региона на Западните Балкани след коридор 10. По тази причина сърбите вече са подготвили изграждането на скоростен път до Лозница при границата си с Босна и Херцеговина, чиято индикативна стойност е 359 млн. евро.

Спорът за името между Македония и Гърция пък не е попречил връзките между тях да са в пъти по-добри от тези с България. Магистралата от Скопие до Солун е готова и дори бе прекръстена преди два месеца от "Александър Македонски" на "Приятелство".

Автор: Капитал

Така, докато България е фокусирана върху договорите за добросъседство, големите политически речи и мрънкането за намаляването на еврофондовете, реалните процеси я подминават. Веднъж построени, пътищата и жп линиите привличат трафик и дългосрочни инвестиции. Западните Балкани растат като икономики и като потенциал - пътниците на всички летища в региона например са се увеличили с между 40 и 100% от 2010 до 2016 г. според SEETO. Стоките и хората обаче отиват там, където могат да стигнат. Ако иска наистина да бъде ако не център, то поне участник в бъдещето на региона, България има още много път да построи.

По-западните Балкани

Погледнато през данните за износ и инвестиции, шестте държави на запад от България до голяма степен вече са свързани с икономиката на ЕС. Натам е насочен около 83% от експорта им, а две трети от преките чуждестранни инвестиции в региона за периода 2007 - 2015 г. идват от страни от съюза (виж инфографиката).

В свой доклад за региона от Световната банка посочват, че от 2005 г. насам Западните Балкани са увеличили повече от два пъти обема на своя експорт, като до голяма степен това се дължи на нарастващото им участие в европейските вериги за създаване на стойност. Това донякъде обяснява и лидерската позиция на Германия в топ пет на търговските партньори на Македония и Босна и Херцеговина. Теизнасят за най-голямата икономика в ЕС основно части и компоненти за автомобилната и машиностроителната индустрия.

Друг голям търговски партньор на повечето страни е Сърбия, което е обяснимо предвид, че е най-големият пазар в региона с размер на икономиката колкото на останалите пет страни.

Не така стои въпросът с източните съседи, които вече са част от ЕС – Румъния, Гърция и България. Трите балкански държави трудно успяват да се наредят сред топ 5 на най-големите експортни партньори. Износът на България към Западните Балкани също е пренебрежимо малък и през миналата година представлява общо около 4% от общия експорт на страната.

С общо население под 20 милиона души и БВП от приблизително 95 млрд. щатски долара, икономиките на Западните Балкани са сравнително малък пазар. БВП на глава от населението в Западните Балкани е средно едва една четвърт от нивото в най-богатите членове на ЕС в Западна Европа. Отделно от това в свой икономически анализ от февруари от ЕБВР посочват, че политическата нестабилност и военните конфликти в региона през последните десетилетия предопределят сравнително слабите икономически резултати на шестте държави. Световна банка изчислява, че при сегашните ръстове на шестте икономики на запад от България ще е нужен половин век, за да може регионът да достигне стандарт на живот, близък до средния в ЕС.

Защо са важни газовите връзки

Енергийната свързаност между балкански страни все още е изключително слаба. И докато преносът на електричество в региона все пак е възможен, доставките на природен газ са силно ограничени. Черна гора, Косово и Албания например са напълно откъснати от газовата мрежа. Босна и Херцеговина може да получава ограничени количества през Сърбия, а Македония - през България. Между Сърбия и България обаче няма газопровод.

Тази седмица, по време на срещата ЕС - Западни Балкани, бе подписан поредният меморандум за изграждането на междусистемната газова връзка от София до Ниш, след като подобни имаше през 2012, 2015 и 2017 г. Плановете са проектът да бъде готов до 2022 г., тъй като е приоритетен за ЕС и има осигурено финансиране. С него България ще има възможност да получава газ от Западна Европа или да транзитира такъв в тази посока от Каспийския регион. За последното обаче е необходимо успешното реализиране и на газовата връзка с Гърция.
- Проектите в региона вървят по-бързо, а геополитиката пречи все по-малко

- България изглежда все още откъсната.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    Silverman avatar :-|
    silverman

    "Българският вариант за връзка между пристанищата в Гърция и Централна Европа минава по "Струма" и нагоре до Дунав мост 2. Този път е затапен от Кресненското дефиле (и строителството на магистралата е блокирано от псевдоеколози, който Икономедия подкрепя всячески) и липсата на добър път към Видин, както и от недофинансиране от румънска страна".

  • 2
    Simeon_S avatar :-|
    Крали Марко

    Доста неточности по изградените участъци и тези в строеж по картата.

  • 3
    skyfighter avatar :-|
    skyfighter

    Китай няма изгода да финансира подобна инфраструктура в България, защото не помага на потока от стоки за западна Европа. Освен това тези пари ще се връщат. Изглежда сме малко назад може би, но при нас не всеки път има нужда да е магистрала, добре би било, но чисто като трафик не съм сигурен, че е оправдано,

  • 4
    skyfighter avatar :-|
    skyfighter

    Освен това според Световната банка, от където са данните в статията, ние имаме БВП/глава около 30% над Сърбия и Македония, и около два пъти над Косово и Албания. Румъния е пред нас малко.

    За съжаление ЕС няма голяма полза да приеме още малки страни, които обаче ще имат глас, но не предлагат нещо особено като икономики и ресурси. Ще ги вземат, за да не ги вземе Русия, Борисов го каза.

  • 5
    ruslan avatar :-|

    .........Магистралите например са една от гордостите на премиера Борисов и има усещане, че непрекъснато се строят нови участъци. В действителност обаче такива не са пускани в експлоатация от края на 2015 г. - последно бе прерязана лентата на лот 1 на магистрала "Марица"...............

    Ами въобще не е усещане и който пътува за Гърция го знае.
    Дупница-Благоевград беше пусната мисля през 2016-та година края някъде.

  • 6
    ruslan avatar :-|

    .............. основен приоритет е довършването на "Хемус", която е жизненоважна за Северна България, но не е част от общата транспортна схема на Европа..............

    По принцип да, ама не....дето викаше един известен човек.
    Западният човек като влезе в България не влиза в София.
    Освен това ще има нещо подобно на магистрала Варна-Бургас.
    Сега е някаква луда напревара със смъртта да стигнеш от Варна до Бургас жив.
    Та "Хемус" е нужна точно колкото и "Тракия".

  • 7
    hig00564110 avatar :-|
    hig00564110

    "Българският вариант за връзка между пристанищата в Гърция и Централна Европа минава по "Струма" и нагоре до Дунав мост 2"

    Напротив, българският вариант минава през Благоевград-София-Ниш и е само с 30 км по-дълъг от македонския. Видин го забравете, това е неактуален коридор, който удължава прекалено много разстоянието.

  • 8
    hig00564110 avatar :-|
    hig00564110

    Крайно време е България да удари по масата и ултимативно да изиска от ЕС пари за свързването на София с Букурещ, Солун, Белград и Истанбул по автомагистрала и високоскоростна железница. Това требваше да е топ темата на българското председателство, а не тъпнята "Западни Балкани". Те и без това ще видят ЕС през крив макарон.
    Срамно е след толкова години в ЕС, страните от Западните Балкани да имат повече километри магистрали на единица площ от България.

  • 9
    vzz21540840 avatar :-|
    Ивайло Станчев

    До коментар [#5] от "Росен (Путлер капут)":

    Откриването на Дупница - Благоевргра беше на 22 октомври 2015 г.

  • 10
    sokratus avatar :-|
    sokratus

    Не съм сигурен каква е точно целта на статията, но връзките на западните балкани към западна европа, няма как да минат през България! Сърбите, Бошняците и макдеонците, ще си ходят до Гърция през Македония! А повечето туристи, които ходят в Гърция използват самолет при разстояния над 1000км!
    Това което интересува България е пътя от Турция към Западна Европа. И затова трябва да развием пътя, Капитан андреево, Велико търново, Румъния. Ако го направим бърз и ако Румънците си довършат магистралата към Унгария в срок от 4-5 години, почти всички камиони и коли ще минават от там на път за Унгария, въпреки, че е 180км по-дълъг, защото няма граници, особено ако влезем в Шенген. Турската икономика гони БВП от $1000 милиарда, срещу 100 на западните балкани!
    Заесега пътя на България към ЕС минава през Румъния
    ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK