Всеобщата еуфория, обхванала Европа през изминалата година заради добрите икономически показатели, не продължи дълго. Предположенията от последния месец, че започва забавяне, се материализираха и в данните за БВП на Стария континент през първото тримесечие на тази година - резултатите на почти всички страни са по-слаби. В допълнение - цените на петрола на международните борси тръгнаха нагоре, което пък предизвика опасения и за по-висока от очакваната инфлация.

Изключения от общия тренд има и те са предимно източноевропейски. Сред тях, оказа се тази седмица, е и България. Експресните данни на националната статистика отчетоха годишен растеж от 3.5% - без промяна спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г., но и без забавяне.

Сега въпросът е, ако основният влекач на българската икономика - Европа, тръгва надолу, дали ние няма да я последваме, както се е случвало досега. Вече 11 тримесечия БВП на България расте над 3.5%, а прогнозите на повечето анализатори са 2018 г. да е по-добра от миналата, когато икономиката отбеляза 3.6%. Потреблението, което е основният двигател на растежа, вече започва да се забавя, но го компенсират някои вътрешни фактори като ръста в строителния сектор. Ако двигателите забавят обаче, еуфорията и там надали ще продължи дълго.

Плахите зимни покупки

И през първите три месеца на годината потреблението на домакинствата продължава да е най-силният двигател на икономиката. То нараства с 2.4% на годишна база, според експресните оценки на НСИ, като тук основните фактори са растящите доходи на населението и продължаващото възстановяване на пазара на труда. Така например заплатите се повишават със 7% спрямо същия период на 2017 г., а трудовият пазар добавя още 62.6 хил. работещи към редиците си, докато безработните намаляват с нови 35.7 хил. души до 5.7%.

В същото време темпът на растеж на потреблението продължава да спада. През последното тримесечие на миналата година той беше 3.8%, а преди това – 4.3%. Макар че последните данни вероятно ще бъдат ревизирани с публикуването на подробните оценки следващия месец, лек обрат в посока надолу се забелязва и в индикаторите за търговията на дребно. Така например оценката на мениджърите в сектора за продажбите през последните три месеца пада до най-ниското си ниво от година, а настоящото бизнес състояние на фирмите тръгна надолу през април.

Това, което ще помогне, е приближаването на летния туристически сезон. Очакванията на фирмите в ритейла и услугите за следващите месеци са оптимистични, а потребителското доверие се покачва. Оценките на домакинствата за икономическото и финансовото им състояние през следващата година също са нагоре.

Инфлацията - неканен гост

Засега голямата неизвестна в прогнозите е инфлацията. Към април годишното повишение на цените се движи в комфортните граници от 1.8% до 2.2%. Едно по-сериозно ускорение, комбинирано с по-слаб растеж на заплатите обаче, би изяло част от покупателната способност на домакинствата.

Десислава Николова, старши икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), предупреждава, че тази година може да настъпи шок при цените на горивата. "Цените на суровините трудно се прогнозират, но ако напрежението между Иран и САЩ ескалира, петролът може силно да поскъпне", казва и Красен Йотов от Industry Watch. Както е ясно, ефектът би се усетил и от домакинствата, и от бизнеса.

Повече инвестиции

Ако има добра новина, то тя е в ръста на инвестициите. През първите три месеца на годината показателят брутокапиталообразуване в основен капитал отбелязва увеличение от цели 7.2% спрямо същия период на 2017 г. За сравнение, през последните месеци на миналата година изменението е 4.5%.

Според Красен Йотов обаче няма видими големи промени в инвестиционната активност на частния сектор, което означава, че ръстът сега идва от държавата. "В много общини миналата година започнаха ремонтни дейности, които продължават и през тази", коментира той. "Тези проекти се правят веднъж на всеки 15 години, така че, когато започнат, имат голямо отражение върху икономиката", допълва Йотов.

Според Николова раздвижването е видимо и в частното строителство, като меките климатични условия тази зима позволиха фирмите да продължат да работят и през традиционно слабите студени месеци. Данните на НСИ за строителната продукция показват, че увеличението идва предимно от сградното строителство. Тук фактор е растящото търсене на имоти. Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради през първото тримесечие нарастват с над 6% на годишна база, а броят жилища – с цели 33%. Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради се повишават с 22% за година, а започналото строителство на нови – с 13%. Цените пък се вдигат с между 8% и 10% на годишна база, което създава предпоставки за покупка с цел препродажба и отдаване на жилище под наем. Според данните на БНБ годишният ръст на жилищните кредити се доближава до двуцифрен през март, което вероятно е една причина да отправи предупреждение към банките да внимават с натрупването на риск.

"Една голяма част от инвестициите в имоти, които се правят от домакинствата, са със собствени спестявания, които просто бяха извадени от банките", коментира Николова. "Инвестициите в жилищни имоти пък водят до пренасищане на пазара на наеми и вероятно оттук нататък цените ще вървят надолу", допълва тя. Под въпрос е обаче доколко това оживление на имотния пазар ще продължи и дали ще успее да компенсира евентуален спад в еврозоната. Още повече че то е вследствие на ниските лихви по депозити и кредити заради политиката на Европейската централна банка и в Европа отдавна се говори за опасността от надуване на имотни балони.

На този фон преди дни Международният валутен фонд за пореден път призова европейските държави да се възползват от благоприятните данни в момента, за да правят реформи и да повишават потенциала на икономиката си. В България такива не се задават, липсват и инвестиции, които дългосрочно да повишат производителността. Това ще се окаже доста важно, ако един лежерен период върви към своя край.