Следобедът на българската икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Следобедът на българската икономика

Shutterstock

Следобедът на българската икономика

БВП запазва темпа си на растеж от 3.5%, но Европа тръгва надолу и въпросът е - кога ще я последваме

18761 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко

- Българската икономика запазва темпа си на растеж от 3.5% през първото тримесечие въпреки всеобщото забавяне в Европа.

- Потреблението и износът обаче забавят оборотите, а инвестициите растат, но ефектът им е по-скоро краткосрочен.

- Сега въпросът е, ако основният влекач на българската икономика - Европа, тръгва надолу, кога ще я последваме.

Всеобщата еуфория, обхванала Европа през изминалата година заради добрите икономически показатели, не продължи дълго. Предположенията от последния месец, че започва забавяне, се материализираха и в данните за БВП на Стария континент през първото тримесечие на тази година - резултатите на почти всички страни са по-слаби. В допълнение - цените на петрола на международните борси тръгнаха нагоре, което пък предизвика опасения и за по-висока от очакваната инфлация.

Изключения от общия тренд има и те са предимно източноевропейски. Сред тях, оказа се тази седмица, е и България. Експресните данни на националната статистика отчетоха годишен растеж от 3.5% - без промяна спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г., но и без забавяне.

Сега въпросът е, ако основният влекач на българската икономика - Европа, тръгва надолу, дали ние няма да я последваме, както се е случвало досега. Вече 11 тримесечия БВП на България расте над 3.5%, а прогнозите на повечето анализатори са 2018 г. да е по-добра от миналата, когато икономиката отбеляза 3.6%. Потреблението, което е основният двигател на растежа, вече започва да се забавя, но го компенсират някои вътрешни фактори като ръста в строителния сектор. Ако двигателите забавят обаче, еуфорията и там надали ще продължи дълго.

Плахите зимни покупки

И през първите три месеца на годината потреблението на домакинствата продължава да е най-силният двигател на икономиката. То нараства с 2.4% на годишна база, според експресните оценки на НСИ, като тук основните фактори са растящите доходи на населението и продължаващото възстановяване на пазара на труда. Така например заплатите се повишават със 7% спрямо същия период на 2017 г., а трудовият пазар добавя още 62.6 хил. работещи към редиците си, докато безработните намаляват с нови 35.7 хил. души до 5.7%.

В същото време темпът на растеж на потреблението продължава да спада. През последното тримесечие на миналата година той беше 3.8%, а преди това – 4.3%. Макар че последните данни вероятно ще бъдат ревизирани с публикуването на подробните оценки следващия месец, лек обрат в посока надолу се забелязва и в индикаторите за търговията на дребно. Така например оценката на мениджърите в сектора за продажбите през последните три месеца пада до най-ниското си ниво от година, а настоящото бизнес състояние на фирмите тръгна надолу през април.

Това, което ще помогне, е приближаването на летния туристически сезон. Очакванията на фирмите в ритейла и услугите за следващите месеци са оптимистични, а потребителското доверие се покачва. Оценките на домакинствата за икономическото и финансовото им състояние през следващата година също са нагоре.

Инфлацията - неканен гост

Засега голямата неизвестна в прогнозите е инфлацията. Към април годишното повишение на цените се движи в комфортните граници от 1.8% до 2.2%. Едно по-сериозно ускорение, комбинирано с по-слаб растеж на заплатите обаче, би изяло част от покупателната способност на домакинствата.

Десислава Николова, старши икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), предупреждава, че тази година може да настъпи шок при цените на горивата. "Цените на суровините трудно се прогнозират, но ако напрежението между Иран и САЩ ескалира, петролът може силно да поскъпне", казва и Красен Йотов от Industry Watch. Както е ясно, ефектът би се усетил и от домакинствата, и от бизнеса.

Повече инвестиции

Ако има добра новина, то тя е в ръста на инвестициите. През първите три месеца на годината показателят брутокапиталообразуване в основен капитал отбелязва увеличение от цели 7.2% спрямо същия период на 2017 г. За сравнение, през последните месеци на миналата година изменението е 4.5%.

Според Красен Йотов обаче няма видими големи промени в инвестиционната активност на частния сектор, което означава, че ръстът сега идва от държавата. "В много общини миналата година започнаха ремонтни дейности, които продължават и през тази", коментира той. "Тези проекти се правят веднъж на всеки 15 години, така че, когато започнат, имат голямо отражение върху икономиката", допълва Йотов.

Според Николова раздвижването е видимо и в частното строителство, като меките климатични условия тази зима позволиха фирмите да продължат да работят и през традиционно слабите студени месеци. Данните на НСИ за строителната продукция показват, че увеличението идва предимно от сградното строителство. Тук фактор е растящото търсене на имоти. Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради през първото тримесечие нарастват с над 6% на годишна база, а броят жилища – с цели 33%. Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради се повишават с 22% за година, а започналото строителство на нови – с 13%. Цените пък се вдигат с между 8% и 10% на годишна база, което създава предпоставки за покупка с цел препродажба и отдаване на жилище под наем. Според данните на БНБ годишният ръст на жилищните кредити се доближава до двуцифрен през март, което вероятно е една причина да отправи предупреждение към банките да внимават с натрупването на риск.

"Една голяма част от инвестициите в имоти, които се правят от домакинствата, са със собствени спестявания, които просто бяха извадени от банките", коментира Николова. "Инвестициите в жилищни имоти пък водят до пренасищане на пазара на наеми и вероятно оттук нататък цените ще вървят надолу", допълва тя. Под въпрос е обаче доколко това оживление на имотния пазар ще продължи и дали ще успее да компенсира евентуален спад в еврозоната. Още повече че то е вследствие на ниските лихви по депозити и кредити заради политиката на Европейската централна банка и в Европа отдавна се говори за опасността от надуване на имотни балони.

На този фон преди дни Международният валутен фонд за пореден път призова европейските държави да се възползват от благоприятните данни в момента, за да правят реформи и да повишават потенциала на икономиката си. В България такива не се задават, липсват и инвестиции, които дългосрочно да повишат производителността. Това ще се окаже доста важно, ако един лежерен период върви към своя край.

Минусите при износа

Зимата беше тежка и за външната търговия със стоки. През февруари и март експортът значително се забавя към ЕС, а към трети страни пада вече пети пореден месец. Като причина индустрията да забави темпа си на растеж в основния ни външнотърговски партньор - Германия, се изтъкват тежките зимни условия. Натам са насочени една пета от българските машини и части.

Същевременно вносът отбеляза първо годишно понижение през март от 19 месеца насам. Продажбите на чужди стоки и услуги в страната все още нарастват с темп, превишаващ този на износа, но той се забавя от 8.3% през четвъртото тримесечие на 2017 г. до 6.8%. Фактор тук обаче са горивата, където продажбите падат.

Темата накратко

- Българската икономика запазва темпа си на растеж от 3.5% през първото тримесечие въпреки всеобщото забавяне в Европа.

- Потреблението и износът обаче забавят оборотите, а инвестициите растат, но ефектът им е по-скоро краткосрочен.

- Сега въпросът е, ако основният влекач на българската икономика - Европа, тръгва надолу, кога ще я последваме.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    hig00564110 avatar :-|
    hig00564110

    Защо не казвате истината за българската икономика? Ръстът на БВП открай време се дължи на съчетание от следните фактори:

    - парите на имигрантите (нископлатени работници, проститутки и престъпни групи), които вдигат потреблението в България
    - подаянията от ЕС под формата на еврофондове и жалки субсидии
    - войните и тероризмът в Близкия Изток, довели до временен ръст на туристите и оръжейната индустрия
    - намаляващото население, водещо до покачване на БВП на глава от населението

    Без тия условия българската икономика е катастрофа и нема никакви причини да расте. Транспортна инфраструктура - по-зле от страните в "Западните Балкани" - водят ни по километри магистрали на единица площ. Образование - достигнало дъното в свободното падане от 89-та насам; все по-неграмотно население. Чужди инвестиции - дори в една Сърбия са двойно повече за 2017-та. Условия за дребния и среден бизнес - близки до геноцид. Администрация - раздута; тежка бюрокрация и корупция. Скоро сапуненият мехур ще се спука.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK