С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 18 май 2018, 12:39, 17631 прочитания

Как да се поправят счупените медии

Пет идеи, които могат да защитят журналистиката в полза на хората

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко

- Пет идеи, които могат да защитят журналистиката в полза на хората.

- Свободните медии са първата жертва на меките диктатури.

- Само външен натиск може да накара българските политици да действат.

Част от темата

Как да защитим журналистиката в полза на хората

Двама експерти и един предприемач за предизвикателствата пред медийния сектор

В каква посока трябва да се промени журналистиката, за да продължи да изпълнява основната си роля на коректив

"Медийната индустрия трябва да се събуди - закъснели сме, но сега е 9:30 и още има имаме време." С тези думи изпълнителният директор на немската медийна компания Axel Springer се обръща към колегите си на една конференция. Девет и половина обаче е било преди пет години. "Днес, казва той, часът е вече 12:30 и ние още не сме се събудили. Затова смятам, че сме закъснели."

Изказването му беше по време на друга конференция в София, организирана от Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA), Европейската федерация на журналистите, Европейската асоциация на издателите на списания и Съюза на издателите в България и международната организация "Репортери без граници". Целта на конференцията беше да се обсъдят идеи, които да помогнат на медиите да излязат от все по-дълбоката пропаст на кризата, в която затъват през последните години.


Кого засяга проблемът с медиите?

За много хора този проблем изглежда далечен. Политиците, особено българските, дори твърдят, че излизането от пропастта зависи от самите медии и те сами трябва да се издърпат за яката. И двете страни обаче грешат. Сериозната и честна журналистика е като кръвоносна система на здравото общество. Информацията, мненията и разследванията, които тя произвежда, дават възможност на всички да разбират какво се случва и да взимат правилните решения. Сериозната журналистика е и тази, която често показва болните места в държавата и така се вижда къде има нужда от промяна. От качествените медии хората печелят обективен поглед какво се случва около тях и съответно управляват по-добре живота си. Честните политици получават спокойствието, че работата им се следи отблизо и ще научават по-лесно къде има проблеми и какво мислят хората.

Това обаче е по принцип. На практика през последните години сериозната журналистика навсякъде в Европа, особено в Източна Европа и особено в България, е в тежка криза. Част от причините са пазарни. Дигитализацията срути стария бизнес модел на повечето медии (засега изключението са някои телевизии, но и там трендът е негативен). Преди те разчитаха на приходи от две основни места - реклама и (за печатните медии) продажби. Компаниите обаче последваха миграцията на читателите онлайн, но в света на дигиталната реклама има двама господари - facebook и google. Те, от една страна, предлагат много възможности за рекламиране, което намали силно цените, от друга, събират над 80% от дигиталните маркетингови инвестиции. Накратко, огромна част от медиите започнаха да се пързалят надолу по неприятна спирала. Всяка година те имат по-малко приходи, трябва да съкращават разходите си, а това означава по-малко журналисти, по-малко съдържание и по-ниско качество.



Как се стигна до тук?

Кризата в бизнес модела обаче беше само началото. След това дойдоха политиците, или по-точно техните приятели олигарсите. Много от международните медийни компании започнаха да продават активите си в най-силно засегнатите от тези процеси пазари. Това се усети много повече в източните части на Европа. Заради кризата в бизнес модела вакуумът от западните инвеститори трудно можеше да се запълни от пазарно ориентирани компании. На сцената излязоха компании, които работят на мътния кръстопът между бизнес и политика - тези, чиято работа много зависи от държавата. Това се случи в повечето източни държави - от София, през Белград и Букурещ до Будапеща и Прага.

Срутването на стария бизнес модел обаче е само част от обяснението за кризата на сериозната журналистика. То съвпадна с много сериозна промяна в политическата среда в повечето източноевропейски страни. 20 години след падането на комунизма някои от тях постепенно се превърнаха в (по думите на декларацията, която прие тази седмица конференцията в София) "меки диктатури". Най-видимият пример за това са Виктор Орбан в Унгария, Робърт Фицо в Словакия и (в много отношения) Бойко Борисов. Това са популистки управления, силно фокусирани в една личност, която има контрол над повечето институции и е на власт много дълго време. За подобни управляващи от един момент нататък контролът върху медиите става ключов. Основният интерес е медиите да не са (по стария американски израз) "кучето, което хапе". Те не трябва да защитават обществения интерес, а този на властта и близките до нея. "Кучето, което хапе" постепенно се превръща в кучето, което услужливо маха с опашка на политиците. Вместо Сашо Диков зрителите получават Кобилкина. Така управляващите печелят безкритичност, опитите за създаване на политическа алтернатива се заглушават или компрометират и политическото дълголетие на актьора в главната роля изглежда лесно постижимо.

Превзети медии = мека диктатура

Всички останали обаче губят. Политическият монопол е вреден, а властта има нужда от конкуренция и непрекъснато освежаване, за да има и малка надежда за прогрес. Меките диктатури почти задължително водят до застой, който в един момент ще приключи с тежка криза. Това е особено вредно в сегашния момент, когато Европа се променя с бързи темпове и застойните държави просто ще останат зад борда на модерността. Ако не сте чели много за това в българските медии, припомнете си написаното по-горе и веднага ще разберете какъв е смисълът от качествената журналистика.

Тези проблеми са сравнително ясни, но припомнянето е само първата стъпка за решаването им. Задачата в случая не е да се спаси една индустрия, която е изпаднала в криза, заради прогреса или да се запази работата на журналистите. Въпросът е как да се съхрани публичната стойност, която създават медиите и без която трудно може да има тази комбинация от съзнателни граждани и ефективни политици, които правят една държава работеща и прогресивна.

Ако преди няколко години проблемът с медиите все още не се разбираше достатъчно добре, то напоследък все повече се обсъждат варианти за решенията му. По-долу ще видите няколко от идеите, които едновременно имат шанс да променят ситуацията и да бъдат приети.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Великобритания и ЕС се договориха за Brexit, СЕМ уволни директора на БНР Вечерни новини: Великобритания и ЕС се договориха за Brexit, СЕМ уволни директора на БНР

И още: Слави Трифонов е купил старозагорска телевизия, Меркел поиска Германия да дава по-малко пари в бюджета на ЕС; Каталунският лидер поиска нов референдум на фона на нестихващи безредици

17 окт 2019, 2168 прочитания

България засега явно няма да спира износа на оръжие за Турция 1 България засега явно няма да спира износа на оръжие за Турция

Премиерът Бойко Борисов каза, че обмисля въпроса, но е категоричен, че не може да е солидарен към някой, който води война

17 окт 2019, 992 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Двама експерти и един предприемач за предизвикателствата пред медийния сектор

В каква посока трябва да се промени журналистиката, за да продължи да изпълнява основната си роля на коректив

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10