С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 18 май 2018, 12:39, 15913 прочитания

Как да се поправят счупените медии

Пет идеи, които могат да защитят журналистиката в полза на хората

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко

- Пет идеи, които могат да защитят журналистиката в полза на хората.

- Свободните медии са първата жертва на меките диктатури.

- Само външен натиск може да накара българските политици да действат.

Част от темата

Как да защитим журналистиката в полза на хората

Двама експерти и един предприемач за предизвикателствата пред медийния сектор

В каква посока трябва да се промени журналистиката, за да продължи да изпълнява основната си роля на коректив

Още по темата

Истинската среща на върха

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

18 май 2018

Двама експерти и един предприемач за предизвикателствата пред медийния сектор

В каква посока трябва да се промени журналистиката, за да продължи да изпълнява основната си роля на коректив

18 май 2018

Европeйски форум в София обяви код червено за медиите

Медийни организации търсят решение за по-голяма устойчивост в сектора и спазване на професионалните стандарти за независимост и безпристрастност

16 май 2018

Догодина - още по-надолу

България слиза все по-ниско в класацията на "Репортери без граници" по медийна свобода

3 май 2018
"Медийната индустрия трябва да се събуди - закъснели сме, но сега е 9:30 и още има имаме време." С тези думи изпълнителният директор на немската медийна компания Axel Springer се обръща към колегите си на една конференция. Девет и половина обаче е било преди пет години. "Днес, казва той, часът е вече 12:30 и ние още не сме се събудили. Затова смятам, че сме закъснели."

Изказването му беше по време на друга конференция в София, организирана от Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA), Европейската федерация на журналистите, Европейската асоциация на издателите на списания и Съюза на издателите в България и международната организация "Репортери без граници". Целта на конференцията беше да се обсъдят идеи, които да помогнат на медиите да излязат от все по-дълбоката пропаст на кризата, в която затъват през последните години.

Кого засяга проблемът с медиите?

За много хора този проблем изглежда далечен. Политиците, особено българските, дори твърдят, че излизането от пропастта зависи от самите медии и те сами трябва да се издърпат за яката. И двете страни обаче грешат. Сериозната и честна журналистика е като кръвоносна система на здравото общество. Информацията, мненията и разследванията, които тя произвежда, дават възможност на всички да разбират какво се случва и да взимат правилните решения. Сериозната журналистика е и тази, която често показва болните места в държавата и така се вижда къде има нужда от промяна. От качествените медии хората печелят обективен поглед какво се случва около тях и съответно управляват по-добре живота си. Честните политици получават спокойствието, че работата им се следи отблизо и ще научават по-лесно къде има проблеми и какво мислят хората.

Това обаче е по принцип. На практика през последните години сериозната журналистика навсякъде в Европа, особено в Източна Европа и особено в България, е в тежка криза. Част от причините са пазарни. Дигитализацията срути стария бизнес модел на повечето медии (засега изключението са някои телевизии, но и там трендът е негативен). Преди те разчитаха на приходи от две основни места - реклама и (за печатните медии) продажби. Компаниите обаче последваха миграцията на читателите онлайн, но в света на дигиталната реклама има двама господари - facebook и google. Те, от една страна, предлагат много възможности за рекламиране, което намали силно цените, от друга, събират над 80% от дигиталните маркетингови инвестиции. Накратко, огромна част от медиите започнаха да се пързалят надолу по неприятна спирала. Всяка година те имат по-малко приходи, трябва да съкращават разходите си, а това означава по-малко журналисти, по-малко съдържание и по-ниско качество.



Как се стигна до тук?

Кризата в бизнес модела обаче беше само началото. След това дойдоха политиците, или по-точно техните приятели олигарсите. Много от международните медийни компании започнаха да продават активите си в най-силно засегнатите от тези процеси пазари. Това се усети много повече в източните части на Европа. Заради кризата в бизнес модела вакуумът от западните инвеститори трудно можеше да се запълни от пазарно ориентирани компании. На сцената излязоха компании, които работят на мътния кръстопът между бизнес и политика - тези, чиято работа много зависи от държавата. Това се случи в повечето източни държави - от София, през Белград и Букурещ до Будапеща и Прага.

Срутването на стария бизнес модел обаче е само част от обяснението за кризата на сериозната журналистика. То съвпадна с много сериозна промяна в политическата среда в повечето източноевропейски страни. 20 години след падането на комунизма някои от тях постепенно се превърнаха в (по думите на декларацията, която прие тази седмица конференцията в София) "меки диктатури". Най-видимият пример за това са Виктор Орбан в Унгария, Робърт Фицо в Словакия и (в много отношения) Бойко Борисов. Това са популистки управления, силно фокусирани в една личност, която има контрол над повечето институции и е на власт много дълго време. За подобни управляващи от един момент нататък контролът върху медиите става ключов. Основният интерес е медиите да не са (по стария американски израз) "кучето, което хапе". Те не трябва да защитават обществения интерес, а този на властта и близките до нея. "Кучето, което хапе" постепенно се превръща в кучето, което услужливо маха с опашка на политиците. Вместо Сашо Диков зрителите получават Кобилкина. Така управляващите печелят безкритичност, опитите за създаване на политическа алтернатива се заглушават или компрометират и политическото дълголетие на актьора в главната роля изглежда лесно постижимо.

Превзети медии = мека диктатура

Всички останали обаче губят. Политическият монопол е вреден, а властта има нужда от конкуренция и непрекъснато освежаване, за да има и малка надежда за прогрес. Меките диктатури почти задължително водят до застой, който в един момент ще приключи с тежка криза. Това е особено вредно в сегашния момент, когато Европа се променя с бързи темпове и застойните държави просто ще останат зад борда на модерността. Ако не сте чели много за това в българските медии, припомнете си написаното по-горе и веднага ще разберете какъв е смисълът от качествената журналистика.

Тези проблеми са сравнително ясни, но припомнянето е само първата стъпка за решаването им. Задачата в случая не е да се спаси една индустрия, която е изпаднала в криза, заради прогреса или да се запази работата на журналистите. Въпросът е как да се съхрани публичната стойност, която създават медиите и без която трудно може да има тази комбинация от съзнателни граждани и ефективни политици, които правят една държава работеща и прогресивна.

Ако преди няколко години проблемът с медиите все още не се разбираше достатъчно добре, то напоследък все повече се обсъждат варианти за решенията му. По-долу ще видите няколко от идеите, които едновременно имат шанс да променят ситуацията и да бъдат приети.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

6 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/healthforum

Иновации и добри практики в здравния сектор



Акценти в програмата:


  • Промени в здравноосигурителния модел
  • Тенденции в плащанията за здраве
  • Нови терапевтични хоризонти - бъдещите генни терапии
  • Иновации в здравеопазването в Норвегия
  • Болнична помощ и проблемите в управлението на лечебни заведения

Повече подробности на capital.bg/healthforum

Прочетете и това

Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит

И още: България е първа в ЕС по брой на хората в риск от бедност, Европейските лидери се срещат за Brexit в сряда

16 окт 2018, 538 прочитания

БСК иска от Цецка Цачева да каже причините за срива на Търговския регистър 2 БСК иска от Цецка Цачева да каже причините за срива на Търговския регистър

Опасна е тезата на Агенцията по вписванията, че не е била длъжна да предвиди и управлява риска от технически дефект

16 окт 2018, 526 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Двама експерти и един предприемач за предизвикателствата пред медийния сектор

В каква посока трябва да се промени журналистиката, за да продължи да изпълнява основната си роля на коректив

Без Спас Русев в InterContinental

Спас Русев е излязъл като собственик в хотел InterContiental и вече контролът е еднолично в "Галакси инвестмънт груп"

Как Литва намали жертвите по пътищата

Известна с едни от "най-смъртоносните" пътища в Европа допреди няколко години, сега Литва е лидер в ЕС по намаляване броя на загиналите при пътни катастрофи

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Роди се звезда"

Мелодиите на сърцето в талантлива версия на холивудската приказка

Иън Макюън, писател: Властта все повече валидизира насилието

Макюън, един от големите белетристи в съвременната литература, е гост на фестивала Cinelibri

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит

Емисия

DAILY @7PM // 16.10.2018 Прочетете