С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 18 май 2018, 12:39, 16369 прочитания

Как да се поправят счупените медии

Пет идеи, които могат да защитят журналистиката в полза на хората

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко

- Пет идеи, които могат да защитят журналистиката в полза на хората.

- Свободните медии са първата жертва на меките диктатури.

- Само външен натиск може да накара българските политици да действат.

Част от темата

Как да защитим журналистиката в полза на хората

Двама експерти и един предприемач за предизвикателствата пред медийния сектор

В каква посока трябва да се промени журналистиката, за да продължи да изпълнява основната си роля на коректив

"Медийната индустрия трябва да се събуди - закъснели сме, но сега е 9:30 и още има имаме време." С тези думи изпълнителният директор на немската медийна компания Axel Springer се обръща към колегите си на една конференция. Девет и половина обаче е било преди пет години. "Днес, казва той, часът е вече 12:30 и ние още не сме се събудили. Затова смятам, че сме закъснели."

Изказването му беше по време на друга конференция в София, организирана от Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA), Европейската федерация на журналистите, Европейската асоциация на издателите на списания и Съюза на издателите в България и международната организация "Репортери без граници". Целта на конференцията беше да се обсъдят идеи, които да помогнат на медиите да излязат от все по-дълбоката пропаст на кризата, в която затъват през последните години.


Кого засяга проблемът с медиите?

За много хора този проблем изглежда далечен. Политиците, особено българските, дори твърдят, че излизането от пропастта зависи от самите медии и те сами трябва да се издърпат за яката. И двете страни обаче грешат. Сериозната и честна журналистика е като кръвоносна система на здравото общество. Информацията, мненията и разследванията, които тя произвежда, дават възможност на всички да разбират какво се случва и да взимат правилните решения. Сериозната журналистика е и тази, която често показва болните места в държавата и така се вижда къде има нужда от промяна. От качествените медии хората печелят обективен поглед какво се случва около тях и съответно управляват по-добре живота си. Честните политици получават спокойствието, че работата им се следи отблизо и ще научават по-лесно къде има проблеми и какво мислят хората.

Това обаче е по принцип. На практика през последните години сериозната журналистика навсякъде в Европа, особено в Източна Европа и особено в България, е в тежка криза. Част от причините са пазарни. Дигитализацията срути стария бизнес модел на повечето медии (засега изключението са някои телевизии, но и там трендът е негативен). Преди те разчитаха на приходи от две основни места - реклама и (за печатните медии) продажби. Компаниите обаче последваха миграцията на читателите онлайн, но в света на дигиталната реклама има двама господари - facebook и google. Те, от една страна, предлагат много възможности за рекламиране, което намали силно цените, от друга, събират над 80% от дигиталните маркетингови инвестиции. Накратко, огромна част от медиите започнаха да се пързалят надолу по неприятна спирала. Всяка година те имат по-малко приходи, трябва да съкращават разходите си, а това означава по-малко журналисти, по-малко съдържание и по-ниско качество.



Как се стигна до тук?

Кризата в бизнес модела обаче беше само началото. След това дойдоха политиците, или по-точно техните приятели олигарсите. Много от международните медийни компании започнаха да продават активите си в най-силно засегнатите от тези процеси пазари. Това се усети много повече в източните части на Европа. Заради кризата в бизнес модела вакуумът от западните инвеститори трудно можеше да се запълни от пазарно ориентирани компании. На сцената излязоха компании, които работят на мътния кръстопът между бизнес и политика - тези, чиято работа много зависи от държавата. Това се случи в повечето източни държави - от София, през Белград и Букурещ до Будапеща и Прага.

Срутването на стария бизнес модел обаче е само част от обяснението за кризата на сериозната журналистика. То съвпадна с много сериозна промяна в политическата среда в повечето източноевропейски страни. 20 години след падането на комунизма някои от тях постепенно се превърнаха в (по думите на декларацията, която прие тази седмица конференцията в София) "меки диктатури". Най-видимият пример за това са Виктор Орбан в Унгария, Робърт Фицо в Словакия и (в много отношения) Бойко Борисов. Това са популистки управления, силно фокусирани в една личност, която има контрол над повечето институции и е на власт много дълго време. За подобни управляващи от един момент нататък контролът върху медиите става ключов. Основният интерес е медиите да не са (по стария американски израз) "кучето, което хапе". Те не трябва да защитават обществения интерес, а този на властта и близките до нея. "Кучето, което хапе" постепенно се превръща в кучето, което услужливо маха с опашка на политиците. Вместо Сашо Диков зрителите получават Кобилкина. Така управляващите печелят безкритичност, опитите за създаване на политическа алтернатива се заглушават или компрометират и политическото дълголетие на актьора в главната роля изглежда лесно постижимо.

Превзети медии = мека диктатура

Всички останали обаче губят. Политическият монопол е вреден, а властта има нужда от конкуренция и непрекъснато освежаване, за да има и малка надежда за прогрес. Меките диктатури почти задължително водят до застой, който в един момент ще приключи с тежка криза. Това е особено вредно в сегашния момент, когато Европа се променя с бързи темпове и застойните държави просто ще останат зад борда на модерността. Ако не сте чели много за това в българските медии, припомнете си написаното по-горе и веднага ще разберете какъв е смисълът от качествената журналистика.

Тези проблеми са сравнително ясни, но припомнянето е само първата стъпка за решаването им. Задачата в случая не е да се спаси една индустрия, която е изпаднала в криза, заради прогреса или да се запази работата на журналистите. Въпросът е как да се съхрани публичната стойност, която създават медиите и без която трудно може да има тази комбинация от съзнателни граждани и ефективни политици, които правят една държава работеща и прогресивна.

Ако преди няколко години проблемът с медиите все още не се разбираше достатъчно добре, то напоследък все повече се обсъждат варианти за решенията му. По-долу ще видите няколко от идеите, които едновременно имат шанс да променят ситуацията и да бъдат приети.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Беднякът милиардер Беднякът милиардер

Твърденията на прокуратурата, че Баневи са изпрали един милиард, не издържат елементарна проверка

14 дек 2018, 82 прочитания

Демонстрацията "Иванчева" Демонстрацията "Иванчева"

Отмяната на отменения арест на бившият кмет на "Младост" показва истинското лице на специализираното правосъдие

14 дек 2018, 134 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Двама експерти и един предприемач за предизвикателствата пред медийния сектор

В каква посока трябва да се промени журналистиката, за да продължи да изпълнява основната си роля на коректив

Порасналите дигитални агенции

Най-големите компании в сектора достигат общи приходи 48.6 млн. лв. и ръст от 25%

Космическите пощальони

Частните полети в околоземна орбита навлизат в ерата на миниатюризацията

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Глас от новия свят

Писателката Тайе Селаси за сложната африканска идентичност и борбата със собствените страхове

Диалози на гениалността

Една изложба в два музея изследва културната приемственост и метафизичната връзка между Бунюел и Гоя

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Държавата компенсира спрелите старозагорски заводи с евтин ток, кои са най-големите текстилни компании

Емисия

DAILY @7AM // 14.12.2018 Прочетете