Как да се поправят счупените медии
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да се поправят счупените медии

Shutterstock

Как да се поправят счупените медии

Пет идеи, които могат да защитят журналистиката в полза на хората

Алексей Лазаров
18721 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко

- Пет идеи, които могат да защитят журналистиката в полза на хората.

- Свободните медии са първата жертва на меките диктатури.

- Само външен натиск може да накара българските политици да действат.

"Медийната индустрия трябва да се събуди - закъснели сме, но сега е 9:30 и още има имаме време." С тези думи изпълнителният директор на немската медийна компания Axel Springer се обръща към колегите си на една конференция. Девет и половина обаче е било преди пет години. "Днес, казва той, часът е вече 12:30 и ние още не сме се събудили. Затова смятам, че сме закъснели."

Изказването му беше по време на друга конференция в София, организирана от Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA), Европейската федерация на журналистите, Европейската асоциация на издателите на списания и Съюза на издателите в България и международната организация "Репортери без граници". Целта на конференцията беше да се обсъдят идеи, които да помогнат на медиите да излязат от все по-дълбоката пропаст на кризата, в която затъват през последните години.

Кого засяга проблемът с медиите?

За много хора този проблем изглежда далечен. Политиците, особено българските, дори твърдят, че излизането от пропастта зависи от самите медии и те сами трябва да се издърпат за яката. И двете страни обаче грешат. Сериозната и честна журналистика е като кръвоносна система на здравото общество. Информацията, мненията и разследванията, които тя произвежда, дават възможност на всички да разбират какво се случва и да взимат правилните решения. Сериозната журналистика е и тази, която често показва болните места в държавата и така се вижда къде има нужда от промяна. От качествените медии хората печелят обективен поглед какво се случва около тях и съответно управляват по-добре живота си. Честните политици получават спокойствието, че работата им се следи отблизо и ще научават по-лесно къде има проблеми и какво мислят хората.

Това обаче е по принцип. На практика през последните години сериозната журналистика навсякъде в Европа, особено в Източна Европа и особено в България, е в тежка криза. Част от причините са пазарни. Дигитализацията срути стария бизнес модел на повечето медии (засега изключението са някои телевизии, но и там трендът е негативен). Преди те разчитаха на приходи от две основни места - реклама и (за печатните медии) продажби. Компаниите обаче последваха миграцията на читателите онлайн, но в света на дигиталната реклама има двама господари - facebook и google. Те, от една страна, предлагат много възможности за рекламиране, което намали силно цените, от друга, събират над 80% от дигиталните маркетингови инвестиции. Накратко, огромна част от медиите започнаха да се пързалят надолу по неприятна спирала. Всяка година те имат по-малко приходи, трябва да съкращават разходите си, а това означава по-малко журналисти, по-малко съдържание и по-ниско качество.

Как се стигна до тук?

Кризата в бизнес модела обаче беше само началото. След това дойдоха политиците, или по-точно техните приятели олигарсите. Много от международните медийни компании започнаха да продават активите си в най-силно засегнатите от тези процеси пазари. Това се усети много повече в източните части на Европа. Заради кризата в бизнес модела вакуумът от западните инвеститори трудно можеше да се запълни от пазарно ориентирани компании. На сцената излязоха компании, които работят на мътния кръстопът между бизнес и политика - тези, чиято работа много зависи от държавата. Това се случи в повечето източни държави - от София, през Белград и Букурещ до Будапеща и Прага.

Срутването на стария бизнес модел обаче е само част от обяснението за кризата на сериозната журналистика. То съвпадна с много сериозна промяна в политическата среда в повечето източноевропейски страни. 20 години след падането на комунизма някои от тях постепенно се превърнаха в (по думите на декларацията, която прие тази седмица конференцията в София) "меки диктатури". Най-видимият пример за това са Виктор Орбан в Унгария, Робърт Фицо в Словакия и (в много отношения) Бойко Борисов. Това са популистки управления, силно фокусирани в една личност, която има контрол над повечето институции и е на власт много дълго време. За подобни управляващи от един момент нататък контролът върху медиите става ключов. Основният интерес е медиите да не са (по стария американски израз) "кучето, което хапе". Те не трябва да защитават обществения интерес, а този на властта и близките до нея. "Кучето, което хапе" постепенно се превръща в кучето, което услужливо маха с опашка на политиците. Вместо Сашо Диков зрителите получават Кобилкина. Така управляващите печелят безкритичност, опитите за създаване на политическа алтернатива се заглушават или компрометират и политическото дълголетие на актьора в главната роля изглежда лесно постижимо.

Превзети медии = мека диктатура

Всички останали обаче губят. Политическият монопол е вреден, а властта има нужда от конкуренция и непрекъснато освежаване, за да има и малка надежда за прогрес. Меките диктатури почти задължително водят до застой, който в един момент ще приключи с тежка криза. Това е особено вредно в сегашния момент, когато Европа се променя с бързи темпове и застойните държави просто ще останат зад борда на модерността. Ако не сте чели много за това в българските медии, припомнете си написаното по-горе и веднага ще разберете какъв е смисълът от качествената журналистика.

Тези проблеми са сравнително ясни, но припомнянето е само първата стъпка за решаването им. Задачата в случая не е да се спаси една индустрия, която е изпаднала в криза, заради прогреса или да се запази работата на журналистите. Въпросът е как да се съхрани публичната стойност, която създават медиите и без която трудно може да има тази комбинация от съзнателни граждани и ефективни политици, които правят една държава работеща и прогресивна.

Ако преди няколко години проблемът с медиите все още не се разбираше достатъчно добре, то напоследък все повече се обсъждат варианти за решенията му. По-долу ще видите няколко от идеите, които едновременно имат шанс да променят ситуацията и да бъдат приети.

1. Спиране на европарите за държавите с проблемни медии

Това е и едно от предложенията на декларацията, която европейските и българските издатели приеха през седмицата на конференцията си в София. Логиката зад това е сравнително проста. "Превзетите" източноевропейските държави получават много "безплатни" пари от еврофондовете, които се разпределят обикновено към близки до властта компании. Това позволява да се създаде цяла екосистема с огромен интерес от запазване на статуквото - да няма промяна във властта и съответно да се запазят каналите за разпределяне на парите от европейските данъкоплатци. Контролираните медии са ключово важни, за да се гарантират запазването на властта и липсата на независими разследвания за конкурси и поръчки. В същото време разпределянето от местните правителства на части от еврофондовете към медиите също намалява критичността им.

Това обаче може лесно да се прекрати. В началото на май Европейската комисия предложи с приемането на бюджета за следващия програмен период (2021 - 2027) да се въведе и механизъм, който да спира еврофондовете за тези държави, които нарушават "основните европейски ценности". Предложенията първоначално предвиждаха ограничението да важи само когато има проблеми с "върховенството на закона" - област, в която България също има проблеми.

Европейските издатели предлагат сега обхватът на тези санкции да се разшири и до медийната свобода в страните членки и тези, които кандидатстват.

Един от въпросите за това е как ще се измерва медийната свобода. Това е доста важна тема, но истината е, че има няколко международни организации, които от дълго време сравняват условията в различни държави и макар за неспециалисти това да изглежда абстрактна материя, всъщност имат конкретни показатели, които могат да измерят такива важни критерии като свобода на изразяване, разнообразие на мнения, обективност на различните медии и пр.

Приемането на подобен критерий би оказало силен натиск за действие над местните правителства, които в проблемните държави нямат никаква мотивация да работят за свободна медийна среда.

2. Директно финансиране от Брюксел на качествената журналистика

Това е едно от спорните предложения, което обаче става все по-популярно. Идеята му е, че не може да има нормално общество и работеща демокрация без независима журналистика. Европейските издатели настояват свободните медии и свободата на изразяване да се приемат за "публично благо" и да има механизми, които да гарантират устойчивото им финансиране, така че те да не изчезнат. Идеята е това да включва и еврофондове, които да отиват директно за журналисти, както и за медии компании, но те да се разпределят директно от Брюксел. Другият вариант - парите да се раздават от местните правителства, само ще направи проблема още по-сериозен.

Това може да се случи дори и без да има допълнителни разходи за европейските данъкоплатци. И в момента част от еврофондовете отиват за медийни кампании, които често са със спорен ефект. Ако всички средства за това се обединят в една програма за подкрепа на свободната журналистика, ефектът от тях би бил много по-голям.

Рисковете от подобен ход са много - Брюксел трябва да има много ясни критерии, разходите по обслужването на този фонд ще са големи, защото централизирана администрация ще трябва да обработва заявки от целия съюз и ще е трудно от дистанция да се разделят сериозните от фалшивите медии.

Ако има нещо сигурно за бъдещето на сериозната журналистика обаче - тази, която има голям обществен ефект, но напоследък почти никакви приходи, е, че то ще разчита все повече на това, което в България напоследък презрително се нарича грантове. Все повече качествени проекти в САЩ например се финансират от донори. Такъв е случаят с организации като ProPubllica, или Международния консорциум за разследваща журналистика, който направи разследването за Panama papers. Грантовете на тези организации идват от фондации, които вече са разбрали добавената стойност на сериозната преса за хората.

3. Защита на авторските права на издателите

За промяна в режима на авторските права онлайн работят най-вече западните издатели, но понеже темата се повдигна преди малко повече от две години, по нея има вече конкретни резултати. Те го наричат издателски права и вече е започнат пътят по промяна на европейските регулации по тази тема.

Идеята е, че след като един текст се публикува онлайн, той започва веднага да се агрегира от десетки, а в някои случаи и стотици места - сайтове (тип Google News, но не само), приложения за мобилни телефони, "новинарски" агенции, компании, които предлагат пресклипинги по определени теми и пр. Твърдението на издателите е, че така компаниите, които са инвестирали в създаването на това съдържание, не получават никакви пари от продажбата му.

Идеята на издателите му е включително, че публикуването на линкове в резултатите от (например) google, в които се появяват откъси от текста и снимки, също трябва да се заплаща.

Това е сложна битка - не само политически, но и технически. Тя обаче, по всичко личи, ще се води. В последната си реч за състоянието на съюза Жан-Клод Юнкер недвусмислено казва следното: "Искам журналистите, издателите и авторите да получават справедливо заплащане за труда си, независимо дали работят в студио или от собствения си хол, дали техните произведения се разпространяват онлайн или извън мрежата, дали се отпечатват на копирна машина или към тях водят търговски хипервръзки в интернет." Водени от това разбиране, издателите на конференцията в София казаха, че държавите членки категорично трябва да подкрепят правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите в пресата да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат в преговорите с основните платформи.

4. Силен натиск за борба с корупцията и за независим съд

Следващите две решения на проблема с медиите зависят повече от България и по тази причина са много повече теоретични.

За сглобката между олигархията и политиците има и друга дума - корупция. Когато някой медиен собственик плаща със съдържание за политически услуги, може и да няма винаги директна размяна на пари, но при всички положения предполага някаква част от държавата да не работи по правилата. Ако издател на вестници и сайтове има интереси и в например пътното строителство и срещу подмазване получава поръчки, то тези поръчки са се провели по неправилен начин.

Независима прокуратура, която разследва държавните злоупотреби, и обективен съд, който наказва виновните, може да прекрати тази симбиоза. Без наливане на пари от държавата много от и без това губещите медии биха спрели да съществуват

Тази битка трудно може да бъде поведена от Брюксел. Инструментите на съюза не са особено силни и на етапа максимумът, който той може да направи, е да блокира по-нататъшната интеграция на България, като например влизането в еврозоната, или банковия съюз.

Без силен натиск срещу корупцията и за съдебна реформа от България няма да има никаква промяна.

5. Медийна грамотност за децата

Най-далечната, но и много смислена идея как да се поправят медиите е да се спечелят сърцата и умовете на сегашните деца, така че да разберат ползата от качествената журналистика. Медийната култура в България по принцип не е особено висока. Преди 1989 г. нямаше свободни медии, след това не бяха създадени сериозни традиции. Заедно с това дори и в държавите с висока медийна култура взривът на онлайн съдържание рязко сменя навиците и иска нови умения да намираш и ползваш обективна информация.

Смислено обучение по медийна грамотност за децата сега ще се изплати след десетилетия, но усилията със сигурност си заслужават. Събиране на различни гледни точки по една тема, избор между източници, инструменти да се провери какво е вярно - създаването на подобни умения ще превърне сегашните деца от бъдещи жертви на информационните войни в граждани, които могат да поемат отговорност за живота си.

Темата накратко

- Пет идеи, които могат да защитят журналистиката в полза на хората.

- Свободните медии са първата жертва на меките диктатури.

- Само външен натиск може да накара българските политици да действат.

"Медийната индустрия трябва да се събуди - закъснели сме, но сега е 9:30 и още има имаме време." С тези думи изпълнителният директор на немската медийна компания Axel Springer се обръща към колегите си на една конференция. Девет и половина обаче е било преди пет години. "Днес, казва той, часът е вече 12:30 и ние още не сме се събудили. Затова смятам, че сме закъснели."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 2
    pag avatar :-|
    pag

    В цялата статия има едно вярно нещо - наистина закъсняхте с промиването на мозъците на горките си читатели.
    Няма идиот, който да повярва, че копи-пейст на фейсбук излиянията на няколко храненика на собственика, било, видите ли, "качествена журналистика".

    Качествена журналистика има там, където НЯМА нито политически пристрастия, нито икономически интереси. Обаче на такова място няма ПАРИ, а даже и качествените журналисти искат да ядат, нали........

  • 3
    jdhfbsjxjd avatar :-|
    MORTAR

    Ако тези рестрикции се приложат с обекнивни критерии и показатели, БГ може да е спокойна за еврофондовете, а Дневник няма да получи и цент от директното финансиране.

    Ето два критерия по които Дневник би отпаднал.

    1. Отразяване на всички важни новини, включително и нуедобните за редакционната политика.

    2. Брой изтрити коментари под статиите и обективна модерация на коментарите.

  • 4
    johihh avatar :-|
    johihh

    Вие събрахте ли всички гледни точки по отношение на ЛГБТ конвенцията? Представихте ли ги обективно?

  • 5
    kdc58564521 avatar :-|
    kdc58564521

    Цинично е да се говори за свобода на словото и паралелно с това да се цензурира всеко различно мнение със сталински размах.

    "1. Спиране на европарите за държавите с проблемни медии.
    ...има няколко международни организации, които от дълго време сравняват условията в различни държави"

    А дали по някаква случайност местните партньори и информатори на тия "международни организации" не са финансово обвързани с чужда правителствена фондация, с местен олигарх и с опозиционна партия? Та изхождайки от това, как ще се гарантира, че оценката на медийната среда ще бъде обективна, а няма да се използва като инструмент за политико-икономически натиск - външен и вътрешен, който се случва и в момента, дори без заплаха от спиране на еврофондовете, а какво остава ако се въведе такъв инструмент?

    "2. Директно финансиране от Брюксел на качествената журналистика"

    И как ще се определя кое е "качествена журналистика" първо? Може би както в случая с финансирането от "Америка за България" под "качествена" ще се разбира "угодна" на грантодателите? А как ще се премахне зависимостта от Брюксел след това? Или и Брюксел е съвършен, непогрешим и неподлежащ на критики, както САЩ в другия случай?

    "5. Медийна грамотност за децата
    Най-далечната, но и много смислена идея как да се поправят медиите е да се спечелят сърцата и умовете на сегашните деца"

    Ужас. Не успяват да промият мозъците на възрастните и директно са се прицелили към най-малките, белким те се вържат на пропагандата. Щели да учат децата да намират истината, различни гледни точки, различни източници и пр. А защо не проведат такова обучение върху своите журналисти, очевидно те следват винаги само една гледна точка и един източник, дават трибуна на един и същи кръг лица, финансово зависими от същата фондация и посолство естествено и т.н. Някои "медии" уж "демократични" дори от коментарите под статиите ги е страх и налагат тоталитарна цензура и ограничения върху свободата на словото, дори откровена дискриминация по политически и идеологически причини.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK