Двама експерти и един предприемач за предизвикателствата пред медийния сектор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Двама експерти и един предприемач за предизвикателствата пред медийния сектор

Конференция за медийната свобода и плурализма

Двама експерти и един предприемач за предизвикателствата пред медийния сектор

В каква посока трябва да се промени журналистиката, за да продължи да изпълнява основната си роля на коректив

4592 прочитания

Конференция за медийната свобода и плурализма

© Георги Кожухаров


Паулин Адес-Мевел ръководител на отдел "Европейски съюз и Балкани" в неправителствената организация "Репортери без граници"

В България някои политици и експерти имат съмнения относно критериите на "Репортери без граници" за оценка на свободата на словото в страната. Какво бихте им отговорила? Това съмнение оправдано ли е?

Никой не обича да бъде критикуван и затова има разнопосочни оценки. Не съм изненадана. Критериите за оценка на свободата на словото са известни и ние вярваме, че нашият дългогодишен опит е надежден. Всичко е ясно и прозрачно, нашата методология може да се види на уебсайта ни.

Какви са най-често срещаните проблеми със свободата на словото в страни като България и Унгария? Какво трябва да направят тези страни, за да не продължават да пропадат в класацията за свободата на пресата?

-България се нарежда на най-лошо място (111-о) по свобода на изразяване сред страните от ЕС, а дори и на Балканите (страни нечленове на ЕС). В България има проблем с концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други държави, но тук е много специфично, защото става дума за 80% от разпространението на вестници, което се притежава от един човек. Явление невиждано за други държави. И проблемът с такава концентрация е, че тя предизвиква съглашателство между политиците и медиите. В България журналистите нямат сигурност. Положението в Унгария се е влошавало в продължение на години и днес дори е още по-лошо, след като премиерът Виктор Орбан беше преизбран през април. Обществената телевизия в страната е станала инструмент за пропаганда. Друга част от медиите са собственост на олигарси, близки до управляващата партия Фидес. Капацитетът на журналистите да работят в подходящи условия не се зачита

Според вас кое е най-голямото предизвикателство пред журналистиката днес?

-Влошаването на свободата на печата в ЕС е едно от най-тревожните явления според "Репортери без граница" в момента. Смятаме, че нападенията над медиите и журналистите са също тревожни. Това са все ясни знаци, че трябва да се борим за възстановяването на европейския модел на свободни и независими медии, защото сме напът да го разрушим. Ако си отиде свободната преса, с него си тръгва и свободното общество.

Фалшивите новини имат предимството, че са бързи, докато проверената качествена информация изисква време, усилия, професионален опит. Какви инструменти би могли да използва качествената журналистика, за да защити своя бизнес модел срещу инвазията на дезинформацията?

-Заедно с няколко европейски медийни организации и Европейския съ юз за радио- и телевизионно излъчване (ЕBU), "Репортери без граници" подготви нова инициатива - за доверие в журналистиката, за да се борим с дезинформацията. Това е т.нар. инициатива, наречена инициатива JTI и е предназначена да популяризира журналистиката чрез спазване на съгласуван набор от стандарти за доверие и прозрачност, които да бъдат разработени и приложени.

От получените стандарти се очаква да отразяват прозрачността на собствеността на медиите и източниците на приходи, както и журналистическите методи и спазването на етичните норми и независимостта.

Те са предназначени да се превърнат в доброволен, водещ критерий за саморегулиране на медиите и добри практики за всички, които произвеждат журналистическо съдържание - от отделни блогъри до международни медийни групи. Приемането на стандартите ще проправи пътя към процеса на сертифициране.

Когато влизаме на нов пазар, политическият климат, отношението към свободната преса и върховенството на закона са ключови за нашето решение.
Марк Декан изпълнителен директор на "Рингиер Аксел Шпрингер медиа груп"

Каква е разликата между това да правиш бизнес в Централна Европа (ЦЕ) и в Източна Европа (ИЕ)? Имате ли причини да изтеглите бизнеса на издателската група от Източна Европа?

-Нищо подобно. Ние дойдохме в ЦЕ и ИЕ след падането на желязната завеса и за нас е наистина важен регион. Ние се развиваме като независим издател, работещ за демокрацията, и фактът, че срещаме насрещен вятър, не ни кара да напуснем държавите.

Откъде духат тези течения?

-Първо, индустрията се промени, но, разбира се, и промяната в политическия климат - това са двата основни фактора, които допринесоха за тази промяна.

За бизнес фактора най-напред. Очевидно гугъл и фейсбук обират каймака откъм растеж на приходите от реклама. Директен отговор на това е да бъдат облагани с данъци или?

Първия отговор е, разбира се, да има справедлив дял за издателите. Много често гугъл и фейсбук монетизират своя модел върху нашето съдържание. Ние сме журналистите, които го правим и не получаваме нищо друго освен разходите. Искаме просто да имаме същите права, на каквито се радват и в други индустрии, като филмовата и музикалната например. Защо да не ги имаме - няма логичен отговор.

Значи са нужни нови политики, за да е сигурно, че приходите идват и при медиите?

-Основният проблем в интернет е онлайн пиратството. Фейсбук и гугъл са построили своя модел, използвайки нашето съдържание. Но има и други издатели, които крадат. Те взимат текста, променят 1-2 неща и го пускат. Това трябва да бъде по-добре регулирано, за да знаят издателите, че когато правиш това, има последствия. За да е ясно каква е правната рамка във всяка страна, върху която да разчита издателят.

Това, което ЕК предложи, е много прагматично предложение, за правата на издателите, което защитава интелектуалната собственост на издателите. Това е в изчакване и се надяваме ЕП и Европейският съвет да подкрепят това. Това е важна стъпка за целия издателски бизнес и сектор като цяло. Както и за свободната преса в Европа.

А за другия проблем - политическите ветрове. Трябва ли да отговорим на проблема на европейско ниво? Спиране на фондовете например на държави, чийто медийни свободи са постоянно ограничавани?

-ЕС трябва да бъде сигурен, че страните членки поддържат демократичните стандарти. Това не е само икономически, но и политически съюз с ценности. И не може да бъде само крава за доене от страните членки, да се ползва за дадена цел и когато я е завършила, да не ни пука за ценностите. Това не е основата, на която е построен, и трябва да сме сигурни, че занапред страните - членки на ЕС, ще намерят добро решение на този проблем. Защото свободната преса може да съществува само в свободните общества. Върховенството на закона също е една от тези поддържащи колони и политическата култура е част от това.

Все пак е доста интересно, че до 2007 г., когато страна като България вървеше нагоре в ранглистата за свобода на словото, след като стана член на ЕС, започна да върви рязко надолу - което може би изглежда малко контраитуитивно - би следвало като членове да растем и да се развиваме?

-Не е моя работа да давам оценки и да защитавам санкции - това е работа на политиците. Санкциите са двуостър меч. Защото на края на деня санкционираш не само правителство, но и хора. И в региона има много хора, които са много силно про-ЕС. Но ни е нужен инструмент, за да сме сигурни, че тези ценности се поддържат. Затова трябва да се инвестира в образование например. Важно е да има и прозрачност в медиите. Трябва да има и прозрачност кои компании са подпомогнати от правителствата с реклама. И да има възможност хората да се ориентират - кои са наистина независими медии и кои са маркетингов отдел на някой олигарх. Прозрачност на медийната собственост ще помогне за медийната свобода, както и образование за медийната грамотност на хората.

Имате ли планове за разрастване в Източна Европа, включително в страни като България?

Миналата година стъпихме в прибалтийските държави, но където има интересни възможности, винаги бихме помислили. Когато влизаме на нов пазар, политическият климат, отношението към свободната преса, правната рамка, върховенството на закона са ключови за нашето решение.

Не виждам краткосрочна възможност за промяна и решения на медийните проблеми.
Вацлав Стетка медиен експерт, преподавател в университета Loughborough, Великобритания. Между 2009 и 2013 г. е старши научен сътрудник в катедра "Политика и международни отношения" в Университета в Оксфорд и работи по проекта "Медии и демокрация в Централна и Източна Европа", Великобритания.

Ще има ли ефект и ехо в Европейския парламент след конференцията в София?

-Декларацията, която участниците в конференцията подписаха, е смел опит да се погледне към предизвикателствата в региона. Не мисля обаче, че тази декларация сама ще има голям ефект, но може да стане част от редица събития от този ред, които наскоро бяха започнати и планирани. Част е от движение относно свободата на медиите в тази част на Европа. Ако е подкрепена и последвана от други такива събития.

Изглежда, че свободата на медиите е систематичен проблем, не само в България, но и в региона. В тези страни, вместо да вървят нагоре, след като влязоха в ЕС, те отиват надолу, което изглежда опасно.

Защо според вас се случва това?

-Някои от тези причини бяха споменати, като например, че членството не е гаранция за демократични институции и практики. За да станеш член, трябва да изпълниш тези критерии, но веднъж станал, никой не те проверява и не ти поставя санкции, ако се движиш назад. Затова е лесно за правителствата да не полагат усилие и да минават на задна предавка. Защото знаят, че няма да бъдат хванати и държани отговорни.

Най-очевидният въпрос е не трябва ли да се сложат механизми, за да предотвратят това.

Мисля, че е логично предложение да има Копенхагенски механизъм, който да поставя санкции за страни, които не отговарят на стандартите. Но не искам дискусията да е фокусирана върху елитите, които се възползват или злоупотребяват със системата и демократичните институции, включително и медиите. Защото ние разчитаме на подкрепата на хора. Мисля, че има сериозно подценяване на важността на гражданските ценности в целия ЕС. Хората не са учени достатъчно да уважават върховенството на закона и да уважават различните свободи, да ги ценят, включително и свободата на медиите. Има дефицит на демократични ценности из континента и това не е само в новите членки, както виждаме, това е навсякъде. Вината отива при елитите, но не можем да ограничим дебата само до тях.

Какво е наблюдението ви върху Централна и Източна Европа - продължава ли процесът на изтегляне на чужди компании от медийния пазар?

Не просто има изтегляне, процесът вече е завършен. Изтеглянето на чуждите инвеститори от медийния пазар съм го отразявал, той започна след първия удар на финансовата криза. Тогава говорих с управляващия директор на германския ВАЦ холдинг, лятото на 2010, и той ми каза: "Никъде няма да ходим, кълна се, нямаме планове." След два месеца ги нямаше. В някои страни процесът дойде късно, например Чехия, но в момента няма да намерите много чужди медийни инвеститори, останали в целия регион.

Тяхното място бе взето от местни инвеститори, можем да ги наречем и олигарси, в някои случаи справедливо, не само заради размера на тяхното състояние, но и заради политическите им амбиции. Съвсем видимо е това при чешкия премиер Бабиш. Техните финансови интереси не са в медийния сектор, а другаде, и това ги прави способни да финансират и спонсорират техните бизнеси, защото в повечето случаи те са губещи. Мотивацията им да влязат в този бизнес, поне с някои изключения, няма нищо общо с това да се правят пари. Те ги купуват, защото им трябва инструмент да влияят на публичното мнение и да ги използват като защита от конкуренти и политици. И това е нещо, което наблюдаваме в региона. България е само една от първите. Други страни също последваха и приеха този модел. Наричам го олигархичен медиен модел.

Как хората да очакват промяна в този тъмен пейзаж? Къде е надеждата?

-Всеки се пита това. Не виждам краткосрочна възможност за промяна и решения. Може би в дългосрочен план една надежда е интернет. Макар тази парадигма на интернет като прогресивна и освобождаваща технология да е вече изоставена. Но ако видите пазарите и ситуацията там, няма надежда традиционната медия изведнъж да започне прави печалба и да бъде привлекателна за стандартни собственици на медии. Затова надеждата да има нови медийни брандове да се установяват чрез абонати, други видове финансиране да успеят да направят устойчив бизнес модел, който да ги направи независими от другите източници.

По темата работиха: Весислава Антонова и Генадий Михайлов

Паулин Адес-Мевел ръководител на отдел "Европейски съюз и Балкани" в неправителствената организация "Репортери без граници"

В България някои политици и експерти имат съмнения относно критериите на "Репортери без граници" за оценка на свободата на словото в страната. Какво бихте им отговорила? Това съмнение оправдано ли е?

Никой не обича да бъде критикуван и затова има разнопосочни оценки. Не съм изненадана. Критериите за оценка на свободата на словото са известни и ние вярваме, че нашият дългогодишен опит е надежден. Всичко е ясно и прозрачно, нашата методология може да се види на уебсайта ни.

Какви са най-често срещаните проблеми със свободата на словото в страни като България и Унгария? Какво трябва да направят тези страни, за да не продължават да пропадат в класацията за свободата на пресата?

-България се нарежда на най-лошо място (111-о) по свобода на изразяване сред страните от ЕС, а дори и на Балканите (страни нечленове на ЕС). В България има проблем с концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други държави, но тук е много специфично, защото става дума за 80% от разпространението на вестници, което се притежава от един човек. Явление невиждано за други държави. И проблемът с такава концентрация е, че тя предизвиква съглашателство между политиците и медиите. В България журналистите нямат сигурност. Положението в Унгария се е влошавало в продължение на години и днес дори е още по-лошо, след като премиерът Виктор Орбан беше преизбран през април. Обществената телевизия в страната е станала инструмент за пропаганда. Друга част от медиите са собственост на олигарси, близки до управляващата партия Фидес. Капацитетът на журналистите да работят в подходящи условия не се зачита

Според вас кое е най-голямото предизвикателство пред журналистиката днес?

-Влошаването на свободата на печата в ЕС е едно от най-тревожните явления според "Репортери без граница" в момента. Смятаме, че нападенията над медиите и журналистите са също тревожни. Това са все ясни знаци, че трябва да се борим за възстановяването на европейския модел на свободни и независими медии, защото сме напът да го разрушим. Ако си отиде свободната преса, с него си тръгва и свободното общество.

Фалшивите новини имат предимството, че са бързи, докато проверената качествена информация изисква време, усилия, професионален опит. Какви инструменти би могли да използва качествената журналистика, за да защити своя бизнес модел срещу инвазията на дезинформацията?

-Заедно с няколко европейски медийни организации и Европейския съ юз за радио- и телевизионно излъчване (ЕBU), "Репортери без граници" подготви нова инициатива - за доверие в журналистиката, за да се борим с дезинформацията. Това е т.нар. инициатива, наречена инициатива JTI и е предназначена да популяризира журналистиката чрез спазване на съгласуван набор от стандарти за доверие и прозрачност, които да бъдат разработени и приложени.

От получените стандарти се очаква да отразяват прозрачността на собствеността на медиите и източниците на приходи, както и журналистическите методи и спазването на етичните норми и независимостта.

Те са предназначени да се превърнат в доброволен, водещ критерий за саморегулиране на медиите и добри практики за всички, които произвеждат журналистическо съдържание - от отделни блогъри до международни медийни групи. Приемането на стандартите ще проправи пътя към процеса на сертифициране.

Когато влизаме на нов пазар, политическият климат, отношението към свободната преса и върховенството на закона са ключови за нашето решение.
Марк Декан изпълнителен директор на "Рингиер Аксел Шпрингер медиа груп"

Каква е разликата между това да правиш бизнес в Централна Европа (ЦЕ) и в Източна Европа (ИЕ)? Имате ли причини да изтеглите бизнеса на издателската група от Източна Европа?

-Нищо подобно. Ние дойдохме в ЦЕ и ИЕ след падането на желязната завеса и за нас е наистина важен регион. Ние се развиваме като независим издател, работещ за демокрацията, и фактът, че срещаме насрещен вятър, не ни кара да напуснем държавите.

Откъде духат тези течения?

-Първо, индустрията се промени, но, разбира се, и промяната в политическия климат - това са двата основни фактора, които допринесоха за тази промяна.

За бизнес фактора най-напред. Очевидно гугъл и фейсбук обират каймака откъм растеж на приходите от реклама. Директен отговор на това е да бъдат облагани с данъци или?

Първия отговор е, разбира се, да има справедлив дял за издателите. Много често гугъл и фейсбук монетизират своя модел върху нашето съдържание. Ние сме журналистите, които го правим и не получаваме нищо друго освен разходите. Искаме просто да имаме същите права, на каквито се радват и в други индустрии, като филмовата и музикалната например. Защо да не ги имаме - няма логичен отговор.

Значи са нужни нови политики, за да е сигурно, че приходите идват и при медиите?

-Основният проблем в интернет е онлайн пиратството. Фейсбук и гугъл са построили своя модел, използвайки нашето съдържание. Но има и други издатели, които крадат. Те взимат текста, променят 1-2 неща и го пускат. Това трябва да бъде по-добре регулирано, за да знаят издателите, че когато правиш това, има последствия. За да е ясно каква е правната рамка във всяка страна, върху която да разчита издателят.

Това, което ЕК предложи, е много прагматично предложение, за правата на издателите, което защитава интелектуалната собственост на издателите. Това е в изчакване и се надяваме ЕП и Европейският съвет да подкрепят това. Това е важна стъпка за целия издателски бизнес и сектор като цяло. Както и за свободната преса в Европа.

А за другия проблем - политическите ветрове. Трябва ли да отговорим на проблема на европейско ниво? Спиране на фондовете например на държави, чийто медийни свободи са постоянно ограничавани?

-ЕС трябва да бъде сигурен, че страните членки поддържат демократичните стандарти. Това не е само икономически, но и политически съюз с ценности. И не може да бъде само крава за доене от страните членки, да се ползва за дадена цел и когато я е завършила, да не ни пука за ценностите. Това не е основата, на която е построен, и трябва да сме сигурни, че занапред страните - членки на ЕС, ще намерят добро решение на този проблем. Защото свободната преса може да съществува само в свободните общества. Върховенството на закона също е една от тези поддържащи колони и политическата култура е част от това.

Все пак е доста интересно, че до 2007 г., когато страна като България вървеше нагоре в ранглистата за свобода на словото, след като стана член на ЕС, започна да върви рязко надолу - което може би изглежда малко контраитуитивно - би следвало като членове да растем и да се развиваме?

-Не е моя работа да давам оценки и да защитавам санкции - това е работа на политиците. Санкциите са двуостър меч. Защото на края на деня санкционираш не само правителство, но и хора. И в региона има много хора, които са много силно про-ЕС. Но ни е нужен инструмент, за да сме сигурни, че тези ценности се поддържат. Затова трябва да се инвестира в образование например. Важно е да има и прозрачност в медиите. Трябва да има и прозрачност кои компании са подпомогнати от правителствата с реклама. И да има възможност хората да се ориентират - кои са наистина независими медии и кои са маркетингов отдел на някой олигарх. Прозрачност на медийната собственост ще помогне за медийната свобода, както и образование за медийната грамотност на хората.

Имате ли планове за разрастване в Източна Европа, включително в страни като България?

Миналата година стъпихме в прибалтийските държави, но където има интересни възможности, винаги бихме помислили. Когато влизаме на нов пазар, политическият климат, отношението към свободната преса, правната рамка, върховенството на закона са ключови за нашето решение.

Не виждам краткосрочна възможност за промяна и решения на медийните проблеми.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK