Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
39 22 май 2018, 13:34, 10830 прочитания

Рестартът на АЕЦ "Белене": все така ненужен

Проектът за поне 20 млрд. лв. върви към съживяване, без да е ясно колко ще струва, кой и как ще плаща и строи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Съживяването на проекта за изграждане на ядрена електроцентрала край Белене вече не е въпрос на дискусии, а на време. Правителството даде ясен знак, че иска да се строи такава мощност в България, а в парламента единствените противници на проекта, изглежда, са депутатите от ДПС.

Това ще бъде трети рестарт за АЕЦ-а през последните 20 години, но въпросите около него отново са същите - колко ще струва изграждането, кой ще го плати, има ли въобще нужда от проекта, ценово конкурентен ли ще бъде на пазара, какъв е рискът за околната среда и хората, какво ще правим с радиоактивните отпадъци и т.н. На много от тези въпроси отговори няма (поне публично), а на други те са повече от притеснителни.


И докато протест и контрапротест се подготвят да се срещнат по улиците на София днес, ето защо АЕЦ "Белене" продължава да е все същата черна дупка за пари, каквато е била и досега.

Ще плаща ли държавата?
Не би могла да не плати

Този път няма да харчим никакви пари. Това е основната теза на правителството и лично на премиера Бойко Борисов за поредното рестартиране на проекта. "Няма да бъдат предоставяни държавни гаранции по проекта или сключвани дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия", заяви и енергийният министър Теменужка Петкова. "Проектът АЕЦ "Белене" или ще бъде реализиран като пазарен, или няма да бъде реализиран - без държавни гаранции и дългосрочни договори за изкупуване на енергията", каза и вицепремиерът Томислав Дончев.



Политическите заявки обаче се различават от експертното мнение. "Не знам да има инвеститор от която и да е държава в света, който би бил готов да реализира ядрен проект, без да получи гаранции за него." Това каза заместник генералният директор на "Росатом" (компания, на която България поръча ядреното оборудване) Кирил Комаров по време на форума "Атомекспо", който се проведе на 14 и 15 май в руския град Сочи. По думите му всеки инвеститор винаги ще иска някакви гаранции. А какви точно е въпрос на преговори.

Подобно е и виждането на Богомил Манчев, който чрез бившата си фирма "Риск инженеринг" беше консултант на проекта "Белене" заедно с "УорлиПарсънс", като за това двете дружества поучиха 178 млн. евро.

Според него потенциалните китайски инвеститори (China National Nuclear Corporation - CNNC), за които говори властта, са направили проучване на т.нар. финансови модели с плащането на разликата - произвежданата енергия да се продава чрез борсата, но да има договор за разлика, по който държавата да плаща компенсации, ако постигната цена е по-ниска от необходимата за възвръщаемостта на инвестицията. Манчев смята още, че при обща прогнозна стойност от 10.5 млрд. евро (засега) на държавата може да се наложи да вземе кредит до 1 млрд. евро за участието си в проекта. По изчисление на "Капитал" дотук за реактори, консултанти, строителство, арбитраж държавата е похарчила 4.5 млрд. лв.

Извън директната инвестиция държавата ще има и друг огромен разход - за да може АЕЦ "Белене" да доставя произведения от нея ток, е необходимо изграждане на инфраструктура за близо 2 млрд. лева. Става въпрос за изграждането на две 400-киловолтови подстанции, няколко такива, работещи на по-ниско напрежение, както и електропроводите до тях, обяснява преди пет години Делян Добрев.

В текущите проекти за АЕЦ в Европа навсякъде има държавна подкрепа. За унгарския "Пакш 2", чийто строител е същата "Росатом", финансирането е от междудържавен заем от Русия. В Турция, където руската корпорация работи по изграждане на АЕЦ "Аккую", разходите са за сметка на инвеститора, но държавата е предоставила гаранция за твърда фиксирана цена. Във Великобритания компанията EDF, която изгражда атомната централа Hinkley Point C заедно с CNNC, пък получи гарантирана цена за произведеното електричество, под която правителството се ангажира да я компенсира.

Наред с това като страна, подписала Виенската конвенция, България не би могла да реализира проект за изграждане и експлоатация на АЕЦ, без да поеме какъвто и да било финансов ангажимент за гарантиране на ядрената безопасност. Такава отговорност стои дори при 100% частна инвестиция в атомна централа.

Ще има ли България блокиращата квота?
Да, ако даде много пари

"Надявам се с активите, за които вече сме дали пари – оборудване, площадка и разрешителни, да имаме блокираща квота", каза преди дни министър Петкова. Това означава поне 33.4% участие в проекта, или около 3.5 млрд. евро, предвид настоящата сметка за необходимите инвестиции. Самата Теменужка Петкова обаче многократно е казвала, че похарчените досега средства по проекта от държавата са 3 млрд. лева, което би осигурило дял от 15-16%. Това или значи, че държавата ще си калкулира по друг начин участието (вдигайки цената на активите си), или ще даде още пари.

Кой ще е инвеститорът?
Който и да е, ще има нужда от Русия

Официално последните действия на правителството се обясняват със заявения от Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) инвестиционен интерес към проекта АЕЦ "Белене". Това стана по време на провелата се миналата седмица среща със заместник министър-председателя Томислав Дончев. През последните дни обаче тезата започна да се променя.

Енергийният министър Теменужка Петкова каза, че към проекта освен от Китай интерес имало още от Areva и Framatom, която се контролира от френската EDF. При посещението си в Сочи пък президентът Румен Радев директно заяви, че съживяването на АЕЦ "Белене" предполага и руско участие.

"Ако АЕЦ "Белене" бъде построен, ще е с руски реактори, защото сме си ги купили", каза и вицепремиерът Дончев. Но тази позиция се различава от мнението на председателя на Българския енергиен форум Иван Хиновски, според когото интересът на китайците се базира на възможността да използват свои реактори вместо руските. Същото твърди и Йордан Йорданов, бивш директор на АЕЦ "Козлодуй".

Тоест, ако искаме да имаме полза от настоящите си реактори, ще трябва да дойдат руснаците под някаква форма (било то като подизпълнители или като консултанти или строители).

Колко ще струва електроенергията?
Неконкурентно много

Влизането на инвеститор ще е още по-трудно, тъй като цената на електроенергията от "Белене" ще е по-висока от пазарната. Изключително спорният анализ на БАН показа, че финансова жизненост може да се постигне само при невъзможната комбинация от едновременното сбъдване на десетки фактори - един от тях например е увеличение на населението. Друг е цената на тока - за да се възстановят инвестициите, цената на електроенергията от АЕЦ "Белене" трябва бъде поне 80 евро за мегаватчас.

Според изчисления на проф. Христо Василев обаче, който е сред авторите на "Стратегия за развитието на енергетиката в България до 2030 г.", цената на електроенергията ще е поне наполовина по-ниска. Конкретно тази от възобновяеми източници ще се понижи неколкократно - до около 30 евро за мегаватчас през 2030 г. поради драстичното поевтиняване и усъвършенстване на технологиите. Това според Василев означава, че ако ядрената централа бъде построена за сметка на нови зелени централи, батерии за съхранение на енергията и смарт мрежи, които да автоматизират електроразпределението, българските потребители ще плащат годишно за електроенергия с 800 млн. евро повече.

Екологична ли е АЕЦ "Белене"?
Трудно е да се каже

"Строителството на АЕЦ "Белене" не е екологична заплаха", заяви министърът на околната среда и водите Нено Димов, обяснявайки, че има всички необходими документи, които могат да гарантират екологичната безопасност на строежа. За АЕЦ "Белене" наистина е правена Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС), но през далечната 2004 г. Формално властите твърдят, че докладът не е с изтекъл срок, защото строителството на практика било започнало - имало е първи копки. Това обаче може да бъде атакувано в съда, тъй като самият проект ще претърпи промяна в зависимост от това кой ще бъде стратегическият инвеститор и заради новите европейски изисквания към такива проекти, влезли в сила след аварията в АЕЦ "Фукушима".

Има ли лиценз за строителството?
Наполовина

Един от доводите, които управниците изтъкват в подкрепа на АЕЦ "Белене", е, че проектът вече е лицензиран от Агенцията за ядрено регулиране - процес, който иначе отнема години. Това обаче не е съвсем вярно.

Лицензионният процес е стигнал до средата - издадено е разрешение за избор на площадка и са издадени разрешения за проектиране на първи и втори блок на централата, но няма одобрения на целия технически проект. Заявление за такова е подадено през април 2008 г., но процесът по оценка спира през 2012 г., когато Народното събрание прекрати дейностите по проекта "Белене". В случай на възобновяване на проекта лицензионното производство пред Агенцията за ядрено регулиране ще трябва да продължи от последния етап, до който е стигнало – оценка на техническия проект. При това след привеждането му в съответствие с промените в действащото законодателство.

Според бившия директор на АЕЦ "Козлодуй" Йорданов след това има и още едно изискване - на Румъния трябва да бъде представен цялостен лицензиран проект за ядрена централа, за да може тя да си извърши собствена оценка на въздействието на околната среда.

Ще има ли необходимост от централата?
Силно съмнително

Въпреки че от 20 години периодично се говори как без АЕЦ "Белене" в България може да има недостиг на електроенергия, това никога не се е случвало. Напук на ръста на БВП потреблението на ток намаля през годините както заради преструктурирането на индустрията, така и заради енергийната ефективност и новите технологии. Прогнозите за бъдещето също не могат да бъдат еднозначни. В доклада на БАН за "Белене" се казва, че ще има недостиг на ток към 2040 г., като един от мотивите за това е, че не се предвижда сериозна промяна в броя на населението. Друг доклад на академията обаче прогнозира, че тогава българите ще са поне с една пета по-малко.

Фактор са и възобновяемите енергийни източници, които заради изискванията на ЕС и постоянно намаляващите разходи ще играят все по-голяма роля в бъдеще. Очакванията са, че заради масовото им използване на локален принцип в комбинация с устройства за съхранение възможностите за износ на електроенергия в региона силно ще се ограничат.

Не на последно място, енергийната система на бъдещето трябва да е гъвкава и да се променя бързо според нуждите. Само че АЕЦ "Белене" ще разполага с два големи енергоблока по 1000 мВт, които трябва да работят постоянно на максимално натоварване по технологични и икономически причини.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 1010 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 830 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Няма да има продуктова такса за електромобили

Въвежда се такса и за автобуси и камиони

Още от Капитал
Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10