Предстои конкурс за търсене на нефт и газ в трети черноморски блок
36 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Предстои конкурс за търсене на нефт и газ в трети черноморски блок

За последните десет години в добивната индустрия в България са инвестирани 3 млрд. лв., каза председателят на Българската минно-геоложка камара Николай Вълканов (вдясно) на Европейския минен бизнес форум в София

Предстои конкурс за търсене на нефт и газ в трети черноморски блок

"Хан Тервел" е с площ 4032 кв. км и е съседен на "Хан Аспарух" и "Хан Кубрат"

6504 прочитания

За последните десет години в добивната индустрия в България са инвестирани 3 млрд. лв., каза председателят на Българската минно-геоложка камара Николай Вълканов (вдясно) на Европейския минен бизнес форум в София


Трети блок в Черно море ще бъде предложен на инвеститори за търсене и проучване на нефт и газ. Това съобщи директорът на "Природни ресурси, концесии и контрол" към министерството на енергетиката Станислав Станков на Европейския минен бизнес форум, който се проведе в София в края на миналата седмица. Става дума за блок "Хан Тервел" (бившият "Терес"), който се намира в дълбоководната част на Черно море.

Текущи и нови проекти

Блокът се намира между проучваните в момента "Хан Аспарух" на север и "Хан Кубрат" на запад и е с площ 4032 кв. км. Конкурси за него са организирани и преди, но досега не е имало кандидати. Енергийният министър Теменужка Петкова още миналата година обяви, че предстои правителството да обяви нов конкурс за блока. Площта вече е съгласувана с компетентните министри и предстои Министерският съвет да приеме решение за обявяване на конкурс, казаха от ведомството за "Капитал".

В същото време проучванията в съседните блокове продължават. В края на миналата година френската Total, която заедно с Repsol и OMV държи правата за "Хан Аспарух", обяви, че подготвя трети проучвателен сондаж. Първият беше направен през 2016 г. и показа запаси на нефт, а вторият приключи в началото на тази година. В "Хан Кубрат", който е приблизително два пъти по-малък, Shell Exploration & Development предстои да направи първия си сондаж.

Освен за новия блок в Черно море инвеститори ще се търсят и за два блока на сушата. Конкурси за проучване на нефт и газ ще бъдат обявени за "Враца-запад" (в северозападната част на страната) и "Омуртаг" край Търговище. В момента в България действащи са общо 13 разрешения за търсене и проучване на въглеводороди.

Интерес и трудности

През последните години се забелязва значителен прираст на желаещите фирми да извършват проучване на подземни богатства на територията на България, каза заместник-министърът на енергетиката Красимир Първанов на форума. Справка на енергийното ведомство показва, че за последните пет години са заявени общо 422 площи за търсене и проучване. "Процесът по издаване на едно разрешение е доста дълъг и нашата цел е да го облекчим. За проучване са необходими сериозни инвестиционни разходи, без да има никаква възвращаемост", каза Първанов.

"По отношение на разрешителните най-важно е прилагането на законодателството", каза Родриго Чанъс от звеното "Ресурсна ефективност и суровини" към Европейската комисия. По думите му добивната индустрия в България е изключително важна за икономиката, тъй като 5% от брутния вътрешен продукт идват от нея. За сравнение, делът й в Швеция например е 1%, а в Испания - 0.5%.

През последните 10 години в добивната индустрия в България са инвестирани 3 млрд. лв. "Това са огромни инвестиции, които подобряват здравето на хората, екологията, разбира се, увеличават производителността, добива и заплащането на работниците", каза председателят на Българската минно-геоложка камара Николай Вълканов. Въпреки това по думите му досега не е отворен нов рудник. Първият такъв проект предстои да заработи в края на годината край Крумовград, където инвеститор е канадската Dundee Precious Metals. Според Вълканов причината за това е, че компаниите не популяризират напредъка си и хората продължават да свързват миньорската дейност с лошите практики от миналото. "Ако ние не даваме вярната информация, други дават невярна информация", каза той.

Подобен проблем не е уникален за България, стана ясно на форума. "Наблюдава се засилващо невежество и дори страх към минната дейност в Европа", каза президентът на Euromine Марк Раховидас. По думите му протестите на неправителствените организации срещу добивните проекти много често идват от градски, а не от минни региони.

Подобни данни представи и генералният директор на Европейската конфедерация за минерални суровини Роман Щифтнер. "В Австрия направихме правителствено проучване за репутацията на минната индустрия и установихме, че колкото по-близо до мина живеят хората, толкова по-положително гледат на добива. И обратно - колкото са по-далеч, толкова по-скептични са", каза Щифтнер. По думите му това ясно показва, че липсва информация, а в съзнанието си хората не правят връзка между добива и крайните продукти, които използват ежедневно.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK