Предстои конкурс за търсене на нефт и газ в трети черноморски блок
"Хан Тервел" е с площ 4032 кв. км и е съседен на "Хан Аспарух" и "Хан Кубрат"
Трети блок в Черно море ще бъде предложен на инвеститори за търсене и проучване на нефт и газ. Това съобщи директорът на "Природни ресурси, концесии и контрол" към министерството на енергетиката Станислав Станков на Европейския минен бизнес форум, който се проведе в София в края на миналата седмица. Става дума за блок "Хан Тервел" (бившият "Терес"), който се намира в дълбоководната част на Черно море.
Текущи и нови проекти
Блокът се намира между проучваните в момента "Хан Аспарух" на север и "Хан Кубрат" на запад и е с площ 4032 кв. км. Конкурси за него са организирани и преди, но досега не е имало кандидати. Енергийният министър Теменужка Петкова още миналата година обяви, че предстои правителството да обяви нов конкурс за блока. Площта вече е съгласувана с компетентните министри и предстои Министерският съвет да приеме решение за обявяване на конкурс, казаха от ведомството за "Капитал".
В същото време проучванията в съседните блокове продължават. В края на миналата година френската Total, която заедно с Repsol и OMV държи правата за "Хан Аспарух", обяви, че подготвя трети проучвателен сондаж. Първият беше направен през 2016 г. и показа запаси на нефт, а вторият приключи в началото на тази година. В "Хан Кубрат", който е приблизително два пъти по-малък, Shell Exploration & Development предстои да направи първия си сондаж.
Освен за новия блок в Черно море инвеститори ще се търсят и за два блока на сушата. Конкурси за проучване на нефт и газ ще бъдат обявени за "Враца-запад" (в северозападната част на страната) и "Омуртаг" край Търговище. В момента в България действащи са общо 13 разрешения за търсене и проучване на въглеводороди.
Интерес и трудности
През последните години се забелязва значителен прираст на желаещите фирми да извършват проучване на подземни богатства на територията на България, каза заместник-министърът на енергетиката Красимир Първанов на форума. Справка на енергийното ведомство показва, че за последните пет години са заявени общо 422 площи за търсене и проучване. "Процесът по издаване на едно разрешение е доста дълъг и нашата цел е да го облекчим. За проучване са необходими сериозни инвестиционни разходи, без да има никаква възвращаемост", каза Първанов.
"По отношение на разрешителните най-важно е прилагането на законодателството", каза Родриго Чанъс от звеното "Ресурсна ефективност и суровини" към Европейската комисия. По думите му добивната индустрия в България е изключително важна за икономиката, тъй като 5% от брутния вътрешен продукт идват от нея. За сравнение, делът й в Швеция например е 1%, а в Испания - 0.5%.
През последните 10 години в добивната индустрия в България са инвестирани 3 млрд. лв. "Това са огромни инвестиции, които подобряват здравето на хората, екологията, разбира се, увеличават производителността, добива и заплащането на работниците", каза председателят на Българската минно-геоложка камара Николай Вълканов. Въпреки това по думите му досега не е отворен нов рудник. Първият такъв проект предстои да заработи в края на годината край Крумовград, където инвеститор е канадската Dundee Precious Metals. Според Вълканов причината за това е, че компаниите не популяризират напредъка си и хората продължават да свързват миньорската дейност с лошите практики от миналото. "Ако ние не даваме вярната информация, други дават невярна информация", каза той.
Подобен проблем не е уникален за България, стана ясно на форума. "Наблюдава се засилващо невежество и дори страх към минната дейност в Европа", каза президентът на Euromine Марк Раховидас. По думите му протестите на неправителствените организации срещу добивните проекти много често идват от градски, а не от минни региони.
Подобни данни представи и генералният директор на Европейската конфедерация за минерални суровини Роман Щифтнер. "В Австрия направихме правителствено проучване за репутацията на минната индустрия и установихме, че колкото по-близо до мина живеят хората, толкова по-положително гледат на добива. И обратно - колкото са по-далеч, толкова по-скептични са", каза Щифтнер. По думите му това ясно показва, че липсва информация, а в съзнанието си хората не правят връзка между добива и крайните продукти, които използват ежедневно.
