Тази внезапна активизация за "Белене" казва едно: публичните разходи за този проект, които досега са 4.5 млрд. лв., далеч не са приключили. Най-малкото, което България ще плати, ще бъде сумата за консултации по съставянето на ново предложение към евентуалните инвеститори. А дори централата отново да не се случи (това изглежда по-вероятният изход към момента), София влиза за пореден път в руска орбита с голям енергиен проект, който, както е видно от досегашния опит, винаги се ползва за две неща: корупция и засилване на политическото влияние на Москва.

В Русия съм, с Русия съм

Бойко Борисов няма да има мандат за преговори по време на посещението си в Москва. Това обаче скоро ще се промени. От няколко източника в парламента "Капитал" научи, че депутатите ще обсъдят въпроса идната седмица, но няма директно да гласуват за размразяване на проекта, а само ще дадат мандат на правителството да води разговори с потенциални инвеститори. Едва на по-късен етап може да се върви към отмяна на мораториума и подготовка на открита процедура за привличане на партньори.

Това, което вероятно Борисов ще прави, освен да затопля отношенията с Путин, е да проучи условията, при които "Росатом" и руската страна биха се съгласили да сътрудничат с нов инвеститор в проекта. Ако нещо е напълно ясно, то е, че тази централа няма как да се случи без Москва. Производителят на реакторите, които ние притежаваме, е отговорен за тях през целия период на функционирането им и затова трябва да участва най-малко в изграждането на т.нар. ядрен остров - корпусът с реактора.

Според Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум, в Петербург премиерът ще получи уверение от руснаците, че са готови да сътрудничат. "Ние обаче нямаме технически проект на АЕЦ "Белене". Не знаем колко точно ще струва, как ще се изгражда, какво е необходимо за довършването му", каза още той за "Капитал".

До голяма степен това се потвърди и от самата "Росатом". Генералният директор на руския ядрен холдинг Алексей Лихачов заяви в Сочи, че на тях не им е известен икономическият модел, който ще предложи българската страна за приключване на този проект, но "при всички положения" ще участват в него. Източник от кабинета също казва, че ако се стигне до реализация, руското участие е неизбежно. "Под каква форма ще се включат обаче още не е ясно, защото това ще е работа на бъдещия инвеститор", смята той.

Китайци, французи, руснаци, всички заедно...

В доклада за "Белене", който правителството одобри миналата седмица, се казва, че най-удачният вариант за реализацията на платеното вече оборудване е да се търсят стратегически инвеститори. "Целта е да се провери какво мисли пазарът за този проект и единственият начин това да се случи е чрез отворена процедура", смята вицепремиерът и координатор по темата Томислав Дончев. Неговата теория е, че ако има какъвто и да било пазарен смисъл от такава централа, то той ще се изрази в конкретно предложение.

Досега явен интерес са проявили от Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) и Framatom (бившата Areva), която се контролира от френската EDF. На всички разговори, казва Дончев, са посочени условията: без държавни гаранции, без договор за изкупуване на енергията и с държавно участие под формата на апортна вноска - площадката, инфраструктурата и реакторите. Според него никой от инвеститорите не е спрял интереса си заради тези условия.

"Аз съм се срещал с китайските представители, интересът им наистина е голям. Въпросът е дали има някакво ограничение от страна на Брюксел за размера на китайските инвестиции", казва Богомил Мачев, който чрез бившата си фирма "Риск инженеринг" беше консултант на проекта "Белене" заедно с "УорлиПарсънс" и който вероятно ще има интерес и към новата поръчка за консултант. "Знаете, че китайска компания участва в британския проект Hinkley Point C, в Румъния китайците също имат интерес за АЕЦ "Черна вода", така че може би ще има някакво разпределение на тези инвестиции на ниво ЕС", смята Манчев.

Според Манчев е най-добре в проекта да се включат няколко инвеститора, той прави уточнението, че има голяма разлика между строител и акционер в проекта - руснаците могат да участват само в изграждането, но да нямат дял в централата. Други източници също са на мнение, че на CNNC ще й се наложи да приеме европейски партньор най-малкото за да мине по-лесно проектът пред Европейската комисия.

...или никой

В прословутия доклад на БАН, който беше поръчан, за да защити идеята за рестарт, се казваше, че проектът може да е рентабилен само при постоянно или увеличаващо се население и икономически ръст от над 4% за десетилетия наред. Ето защо според Хиновски "без държавни гаранции този проект няма как да се случи. Не е възможно да се построи АЕЦ, без държавата да се ангажира финансово".

Енергийният експерт Васко Начев вижда имената на инвеститори само като параван - да се покаже на обществото, че проектът е атрактивен и има интерес към него, което пък да оправдае предстоящите разходи по подготовка на процедурата. "В крайна сметка нищо няма да излезе от поредния опит за рестартиране на "Белене", ако държавата не се ангажира да изкупува енергията на определена цена. Просто отново ще бъдат похарчени един куп пари", твърди той.

Харченето ще започне с наемането на консултант, след като се обяви поръчка за такъв. Това вероятно ще се случи скоро след решението на парламента. Манчев изброява всичко, което трябва да се случи, преди да се отвори процедура за търсене на инвеститор. Необходимо е преобразуване на активите на ядрената централа, които в момента са в общия капитал на НЕК, и прехвърлянето им в специално създадена проектна компания за АЕЦ "Белене". "Ръководството на тази компания ще трябва да подготви заданието за публичния международен търг. След като го обяви, започва да тече един срок от поне половин година, в който кандидатите ще подават оферти", обяснява още консултантът.

Едва тогава според правителството ще може да се каже има ли бъдеще за АЕЦ "Белене" или не. "Аз и всички останали мои колеги сме убедени, че ако това не доведе до успех, проектът ще бъде прекратен в този му вид. И ще се търси друга реализация - например продажба на реакторите", категоричен е Томислав Дончев. Преди да се стигне до този момент (а дори е възможно - и след него) обаче, тази проектна компания ще продължи да харчи пари. Големите енергийни проекти имат тенденцията да угасват трудно и да не затварят никога кранчето напълно. Проектната компания "Южен поток България" например съществуваше цели четири години след края на проекта - до януари тази година, когато стана ясно, че активите й ще бъдат разпродадени.

Сметката, моля

Дори да се окаже, че частен инвеститор има, това ще донесе още въпроси. Основната теза на правителството и лично на премиера Бойко Борисов е, че този път държавата няма да харчи никакви допълнителни пари, а участието й ще бъде единствено под формата на апортна вноска на базата на платеното вече оборудване и одобрената площадка - около 3 млрд. лв. при прогнозна оценка на целия проект от поне 20 млрд. лв. (10.5 млрд. евро). Дори апортната вноска да се изчисли по друг начин, тя няма да донесе блокираща квота за държавата. Това значи, че тя ще получи на територията си атомна централа с всички произтичащи от това рискове и гаранции за безопасност, които е задължена да предостави, без да има влияние върху управлението й.

Дори Богомил Манчев, който е откровен защитник на нуждата от АЕЦ, казва, че няма да е достатъчна тази вноска. "Въпрос на политическо решение е да се прецени какво ще е участието на държавата и дали да има блокираща квота. За последното обаче няма да е достатъчно само апортирането на наличното оборудване и ще се наложи финансово участие с около 1 млрд. евро."

Извън директната инвестиция държавата ще има и друг огромен неизбежен разход - за да може АЕЦ "Белене" да доставя произведения от нея ток, е необходимо изграждане на инфраструктура за близо 2 млрд. лева. Става въпрос за изграждането на две 400-киловолтови подстанции, няколко такива, работещи на по-ниско напрежение, както и електропроводите до тях.

Отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци от дейността на АЕЦ също би трябвало да са ангажимент на държавата. В същото време при евентуалната реализация на "Белене", независимо с какъв дял ще бъде в проекта, България няма да печели нищо в продължение на десетилетия заради изпащането на инвестицията.

Не на последно място проблем според Хиновски ще бъде и ЕС. "България ще трябва да напише много подробен доклад, в който да мотивира необходимостта от нова ядрена мощност и да обясни защо не може да използва за целта други енергийни източници например. Ще трябва да се обоснове относно ядрения риск", смята той. И това са преди всички въпроси за еко оценките и необходимата координация поне с Румъния, която също ще трябва да направи оценка за въздействието.

Така в края на краищата България започва да търси инвеститор за старо оборудване, с което да построи централа без държавни гаранции, с ток, за който не е ясно дали ще има пазар. Дори да не намери, черната дупка "Белене" ще има време да погълне още милиони.