Първоначалните надежди бяха, че ЕК ще повтори шумните си решения срещу Amazon, Apple или Google, но вместо макро- "Газпром" се оказва, че ще получи съвсем микроудар. Самият газов монополист публично заяви задоволството си от действията на ЕК, още повече че компанията на практика няма да се наложи да прави почти нищо, за да се съобрази с решението на ЕК.

На какво се съгласява "Газпром"

Предложенията на "Газпром", с които се целеше прекратяването на разследването, бяха предоставени на Европейската комисия през март миналата година. След това за повече от една година заинтересованите страни имаха право да предлагат корекции. Според Вестагер в ЕК са били получени повече от 40 предложения. От България освен Българския енергиен холдинг (БЕХ) имаше поне още две писма от независими експерти. Както личи от финалните задължения, поети от "Газпром", малко от предложенията са били взети под внимание.

1) Реекспортът разрешен. "Газпром" премахва пречките пред препродажбата на доставения от компанията газ. Например досега ако "Булгаргаз" имаше повече заявки за газ от реалното потребление, нямаше как да препродаде излишъците си. Специално в България "Газпром" контролираше дори измерването на газа по транзитните газопроводи, като по тази начин пречеше за свободната търговия на газ.

Засега въпреки промяната на правилата, които за България са в сила от две години, все още няма информация "Булгаргаз" да е реекспортирaл газ.

2) Разнообразяване на доставките. Руската компания трябва също така да осигури доставки на газ от други дестинации, въпреки че за това няма физическата инфраструктура (процедура, известна като суап). Например ако "Булгаргаз" поиска да може да купува газ, доставян на границата между Украйна и Словакия, ако прецени, че е й по-изгодно.

В тази точка ЕК се съобразила с БЕХ. "Газпром" ще даде възможност на "Булгаргаз" също да изнася, а не само да внася газ чрез суап, както беше първоначалното предложение на руската компания. Т.е. отсега нататък "Булгаргаз", поне на теория, ще може да продава газ в Полша или Словакия.

Въпреки че ЕК и лично Вестагер са много горди с това нововъведение, то ще има много ограничено приложение.

За да се достави газ от друга точка, има и фиксирана такса за пренос. От Словакия и Полша в момента тя е приблизително 10% от доставните цени за България. Т.е. ако "Булгаргаз" установи, че цената на газа в Словакия е с над 10% по-ниска от тази в България, компанията може да поиска да внася газa си оттам. Клиентът на "Газпром" трябва да поръча минимално количество от поне 50 млн. кубически метра (200 в първоначалния вариант на задължената). В българския случай това е приблизително 2% от годишното потребление на страната.

Но за да се задейства тази клауза, това трябва да стане с поне 4-месечно предизвестие, те. клиентът няма как да се възползва от краткосрочни флуктуации на цената. Освен това "Газпром" може да откаже, ако се окаже, че няма капаците за пренос. По-големият проблем е, че дори и клиентът да договори газ от друг място, тъй като в договора си има клауза "вземи-или-плати", той може да се окаже с излишък от газ, който няма къде да пласира.

Предложенията клаузите "вземи-или-плати" да отпаднат от договорите с "Газпром" не са били взети под внимание.

3. Преразглеждане на цената. ЕК намира, че "Газпром" вероятно е могла да наложи по-високи цени в пет държави членки (България, Естония, Латвия, Литва и Полша)". Това означава, че или ЕК се е отказала да разследва евентуални загуби за клиентите, или не е могла да ги докаже. Ако такива се докажеха, "Газпром" със сигурност щеше да бъде глобен.

"Газпром" се задължава да разреши включване на клауза за преразглеждане на цената на доставяния газ. Това обаче е оръжие не само в ръцете на клиентите. Ако руската компания прецени, че цените по нейните дългосрочни договори са под пазарните, тя също може да поиска промяна на цената.

Преразглеждането на цените може да става на всеки две години или веднъж на пет години извънредно. Ако една от двете страни не се съгласи в рамките на 180 дни, въпросът може да бъде отнесен към международен арбитраж. За това вече има практика в Западна Европа, където в периода 2012-2014 г. "Газпром" трябваше да се съгласи на промяна на много свои контракти.

ЕК обаче е отказала да включи и автоматични механизми за коригиране на цените. Причината е може би, че сега цената на доставяния от "Газпром" газ за Източна Европа е по-евтин. Ако имаше автоматични регулатори спрямо пазарните цени в целия ЕС, то цената можеше да тръгне нагоре.

Ефектът за България

На практика краткосрочно България не може да се възползва от нито един от поетите на "Газпром" ангажименти. Това може да се случи само ако цените на газа тръгнат сериозно нагоре. В такъв случай обаче едва ли руската компания ще позволи големи разлики в цените на различните пазари, така че "Булгаргаз" да арбитрира между тях.

Все пак като цяло поетите задължения от "Газпром" ще направят газовия доставчик малко по-внимателен и ще го принудят да не налага големи различия в цените между Източна и Западна Европа. За сметка на това газовата ръка на Кремъл се отървава от многомилиардна глоба и си отваря възможността за нови сделки в ЕС.