Лекари и фармацевти не трябва да искат декларации за лични данни от пациентите

Декларации в здравния сектор не са необходими, казват от Комисията за личните данни

Аптеките започнаха да искат съгласие за обработка на личните данни за всеки пациент и за всяко лекарство.
Аптеките започнаха да искат съгласие за обработка на личните данни за всеки пациент и за всяко лекарство.    ©  Надежда Чипева
Аптеките започнаха да искат съгласие за обработка на личните данни за всеки пациент и за всяко лекарство.
Аптеките започнаха да искат съгласие за обработка на личните данни за всеки пациент и за всяко лекарство.    ©  Надежда Чипева
Нямаме секторни указания за здравния сектор. Не разбирам защо е нужно да се затрудняват пациентите. В този случай цялата система работи по договори и с указания от здравната каса – не се е променил нито самият начин на попълване на документация за прегледите, нито пък е променен начинът на даване на лекарства. Не е необходимо да се попълват декларации.

Цанко Цолов, член на Комисията за защита на личните данни

Поне 1.5 млн. хартиени декларации за обработка на лични данни ще се натрупат през следващите дни във всички аптеки, ако се съди по неправилния подход, който възприеха редица аптеки в страната в първия ден на влизане в сила на новия регламент за съхранение на личните данни GDPR. Толкова е броят на пациентите, които получават медикаменти, платени напълно или частично от здравната каса. Много по-голям е броят на отпусканите лекарства, платени напълно или частично от здравната каса. Проблемът е, че заради влизането в сила на регламента за обработка и съхраняване на лични данни фармацевтите са започнали да изискват декларация за съгласие от всеки пациент, който получава лекарства, които се покриват от НЗОК. В документа той попълва имената си и се подписва, че е съгласен аптеката да обработва и съхранява личните му данни. Странно защо обаче това не се прави еднократно за всеки пациент или поне на някакъв голям период, например година или две. Нещо повече – отделна декларация се попълва за всяка платена от здравната каса позиция, т.е. за всяко отпуснато лекарство.

Ако пациентът например влезе в аптеката, за да получи шест медикамента, напълно или частично платени от здравната каса, той ще трябва да попълни шест отделни декларации за всяко от лекарствата. Същото се отнася и в случай че получава лекарствата на свой близък и роднина, в който случай пък се отбелязва чий представител е купувачът. Така аптеките се застраховат за правото да обработват и съхраняват рецептата или протокола, в който са записани трите имена на пациента и дозировката на съответния медикамент. Един от парадоксите, който тази прясна практика роди, е, че в документите фигурират и трите имена на лекуващия лекар, изписал лекарствата, както и неговият универсален идентификационен номер, които също представляват лични данни. Аптеките обаче не изискват съгласие от лекарите за това, че обработват техните лични данни.

Лекарства по линия на НЗОК се отпускат всеки месец, а обработката на рецептите трае около 10-15 минути. Подписването на съгласия всеки месец допълнително удължава процеса и изнервя пациентите.

На всеки лекар - съгласие

По същия начин още в първия ден се появи практика да се изисква от пациентите да попълват декларация за обработка и създаване на лични данни и при лекарите с изключение на личните лекари. За личните лекари се приема, че още с избора им пациентът е дал съгласие лекарят да е напълно запознат със здравословното му състояние и другите му лични данни.

В лабораториите също се попълва декларация, че могат да бъдат обработени и създадени нови лични данни във вид на цифрови резултати от лабораторно изследване.

Никоя институция не иска такива съгласия от пациентите

От здравната каса отбелязаха, че те не са давали никакви указания на своите договорни партньори – лекари, болници, аптеки и лаборатории, по отношение на личните данни.

В същото време от Комисията за защита на личните данни съобщиха, че подписването на декларации в здравния сектор е резултат от грешните съвети на адвокати и специалисти по защита на личните данни.

"Нямаме секторни указания за здравния сектор. Не разбирам защо е нужно да се затрудняват пациентите. В този случай цялата система работи по договори и с указания от здравната каса – не се е променил нито самият начин на попълване на документация за прегледите, нито пък е променен начинът на даване на лекарства. Не е необходимо да се попълват декларации", отбеляза Цанко Цолов, член на Комисията за защита на личните данни.

Според него влизането в сила на регламента в сектора означава само, че пациентът има право да пита какви лични данни обработват лекарите и фармацевтите за него и на кого ги предоставят, но не и да му се иска съгласие.

"Съгласието предполага пациентът да може да го оттегли и процесът на лечение да спре, а това в здравния сектор би било пагубно", коментира Цолов.

Той смята, че всеки от случаите на предоставяне на съгласие трябва да се изследва от комисията поотделно, но че същината на процеса за събиране и съхранение на данни не се променя.