Балканският обяд на Брюксел

Еленски бут, нафпавок и сланина от трансилванско прасе Бънза, куртовска лютеница и айвар, високопланининскo албанско бяло сирене и зрял македонски кашкавал, косовско вино или сръбска сливова - това далеч не са продукти, които присъстват в обедното меню на европарламента в Брюксел. Но точно с дегустация на тези ценни вкусотии и гурме меню с българско кисело мляко бяха посрещнати евродепутатите в белгийската столица миналата седмица.

Законодателното сърце на Европа тази година домакинства на петото издание на форума "Тера Мадре Балкани" (Тerra Мadre Balkans) - балканската мрежа под шапката на Slow Food, която обединява хранителни общности и малки фермери с традиционни производства от девет страни - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Черна гора, Македония, Румъния и Сърбия.

Мястото не е случайно. В контекста на разговорите за новия европейски бюджет 2020-2027 г., който ще предопредели и новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, за малките занаятчийски производители на храни е важно да се срещнат лице в лице със политиците и да поставят проблемите и заплахите, които касаят техния бизнес, а понякога дори и оцеляването им.

ОСП е важна за всички, но въздействието ѝ ще бъде ключово за настоящите и бъдещи кандидат-членки от Западните Балкани - дом на огромното мнозинство от дребни фермери в Европа. Те са изправени пред предизвикателството да синхронизират законодателството си за безопасност на храните с европейското - мащабен процес, който, ако не бъде съпроводен с изострено внимание, има потенциал да застраши бизнеса на хиляди микрофермери и производители. България знае това много добре, защото мина през труден път и допусна грешки, но сега е готова да помогне на кандидат-членките да ги избегнат. Редом с това Западните Балкани са и приоритетен акцент на българското председателство на ЕС.

Така на 22 и 23 май над сто делегати на форума от балаканските страни бяха посрещнати от българските евродепутати Владимир Уручев и Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП). Двамата евродепутати заедно с техни колеги от Румъния и Хърватия домакинстваха конференция, посветена на устойчивото развитие на селските райони и храните на Западните Балкани. Втори форум за бъдещето на храната на Балканите се проведе и в Постоянното представителство на България в Брюксел, а редом с изложението на традиционни занаятчийски храни в европарламента друга вкусна част от събитието бяха и специалните вечери в девет брюкселски ресторанта, където гост-готвачи от деветте балкански страни приготвиха специални менюта с традиционни продукти.

Предизвикателство пред Западните Балкани

В сравнение със Западна Европа страните от Западните Балкани са успели да избегнат масовото интензивно индустриализиране на земеделския сектор. Това е позволило да се съхранят много традиции и занаятчийските храни там се срещат не просто като деликатеси, но и като всекидневни продукти. Но дори и тези региони са изправени пред предизвикателства - застаряване на населението, обезлюдяване на селища, а новата заплаха са сложните европейски регулации, които водят със себе си тежки процедури, бюрокрация и често чиновнически буквализъм.

Европейските регулации за хигиенните изисквания при производството на храни са строги, макар и достатъчно гъвкави. Те позволяват на страните-членки да въвеждат изключения и алтернативи за случаите, в които прилагането на определени мерки променя съществено продуктите или прави невъзможно производството им. Така например, ако регламентът в общия случай казва, че за зреене на сирене трябва да се ползват метални рафтове, а не дървени, тъй като дървените са рискова среда за задържане на лоши бактерии, изключения могат да бъдат допуснати в случаи на специфични традиционни сирена, при които е доказано, че характеристиките и качествата им се случват само при зреене на дървени рафтове, дава пример д-р Илиан Костов, зам.-директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига към българското агроминистерство, който бе и един от лекторите.

Той подчертава обаче, че за гъвкавото прилагане на тези изисквания държавите трябва да имат детайлна информация за секора, дълбоко познаване на спецификите на производствата, научен подход и изострено внимание. В противен случай сляпото прилагане на буквата на норматива и пълното приравняване на промишения към занаятчийския сектор може да доведе до унищожение на втория или поне до изолирането му от пазара.

За разлика от Румъния, която е успяла от самото начало да адаптира евроизискванията към даденостите на сектора си и да приложи редица дерогации, България има по-горчив опит зад гърба си. Бързане, липса на достатъчно информация и типичното за нашите ширини чиновническо бехаберие доведоха до индустриализиране на някои подсектори и едва сега - след години на чистене на грешките, плахо започваме да виждаме "истинската храна" - занаятчийски сирена, сушени меса и други ферментирали храни, да се появяват на малки фермерски пазари и други канали за директни продажби.

"Но и в момента регулациите на много места се прилагат твърде формално в отрицателна посока и тази гъвкавост на регламента, за която говорим, не е изцяло факт навсякъде в страната", казва Десислава Димитрова от Slow Food - България.

Днес обаче страната ни има има желание да помогне на кандидат-членките от Западните Балкани да избегнат грешките, които тя е допуснала.

Нужда от съществена промяна в модела

Извън конкретиката по темата Западни Балкани нуждата от промяна на Общата селскостопанска политика в ЕС като цяло е осъзната в Брюксел. От една страна, климатичните промени поставят под натиск индустриалното производство, а от друга - и самият пазар, и потребителите изискват все по-устойчиви практики и чиста, истинска храна. Но реалността пред дребните фермери и микропроизводители е трудна - в огромната си част фондовете все още облагодетелстват големите, а бюрокрацията и сложните регулаторни правила не само пречат на малките да се възползват от подрепата на фондове и институции, но понякога дори заплашват съществуването им.

През втората половина на 2017 г. Европейската комисия започна процес на консултации относно бъдещето на ОСП, за да разбере къде може да бъде опростена и модернизирана настоящата политика, а мрежата Slow Food, която има особено силна връзка с малките производители, работи по свое законодателно предложение към Комисията. То ще предложи реформирана ОСП, която да обхваща не само производството на храни, земеделието и търговията, но и качеството на храните и околната среда, управлението на здравето, ресурсите и земите, екологията и социалните и културните ценности.

Мрежата е направила проучване, проведено в края на миналата година сред близо 670 дребни земеделски производители в ЕС, което показва, че средно само около 17% от тях получават някакъв вид финансиране - директни плащания или средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Причина номер едно е тежката бюрокрация, следвана от липсата на достатъчно информация, невъзможност да се отговори на изискваните критерии, а при ПРСР - и невъзможност да се осигури съфинансиране.

Бюрокрацията се посочва от почти 70% от запитаните и като пречка номер едно за бизнеса им като цяло, следвана от усещане за прекомерни спрямо размера на бизнеса данъци и, особено, неадекватни спрямо размера на бизнеса регулации за безопасност на храните, които изискват значителни инвестиции и обем дейности, с които семейните стопанства просто не могат да се справят. Въпреки това прочуването показва, че фермерите не се борят за по-малко правила и контрол, а за по-адекватни спрямо реалността на техния бизнес правила и контрол.

Макар България да не е включена в изледването, проблемите на малките фермери в страната ни са сходни, а има и някои по-типични за балканските ширини. Десислава Димитров от Slow Food посочва сред тях голямата разединеност на сектора, като заради микромащабите им тези производители не могат да достигнат до външно финансиране. От другата страна е и немалкият брой нерегистрирани производители, които се люшкат между домашно производство и бизнес - проблем, който е общ за Балканите.

"Има много проблеми, които малките производители срещат - регулации, бюрокрация, тежките мерки за беозпасност на храните. Разбира се, имаме нужда от тях, но това, от което нямаме нужда, е мъртва храна. Новите нормативи в ЕС трябва да имат предвид това, да уважават традиционното производство и да създадат повече възможности пред него, защото то е важна част от развитието на селските райони, мярка срещу обезлюдяването им и част от битката с климатичните промени", обобщава Урсула Хъдсън, член на изпълнителния комитет на Slow Food.