Конституционният съд се заема със закона "Пеевски" за КТБ

Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) е изпратила до Конституционния съд (КС) искане да бъде обявен за противоконституционен текст от последните промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), станали известни като поправката "Пеевски" за КТБ. Върховните съдии искат отмяната на § 8 от преходните разпоредби на закона, с който се придава обратно действие на новото правило за недействителност на прихващанията, направени след поставянето на банката под специален надзор до началната дата на неплатежоспособността.

Ретроактивният "Пеевски"

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Предложението за тези промени бе внесено от депутатите от ДПС Йордан Цонев, Хамид Хамид и Делян Пеевски, без да се крие, че конкретната цел са активите на КТБ, която е в несъстоятелност от 2015 г. Самият текст на § 8 връща действието на новите текстове до 20 юни 2014 г., когато банката беше поставена под специален надзор. А в мотивите на тримата вносители се твърди, че поправките са средство срещу "вторичното разграбване на КТБ", което освен обратното действие поставя и друг фундаментален юридически проблем - създаването на специален закон, даващ предимство на един частен субект (банка в несъстоятелност, управлявана от нейния синдик), което противоречи на прокламираната равнопоставеност пред закона на всички лица.

На практика поправките със задна дата правят недействителни сделки и обезпечения по заеми в КТБ. Така се дава възможност за разваляне на сделки, сключвани от 20 юни 2014 г., когато банката бе поставена под специален надзор надзор до отнемането на лиценза й на 6 ноември 2014 г. Същевременно със същия закон е продължен срокът за предявяването на исковете - от 2-годишен на 5-годишен.

Макар прокламираната цел да е така да се развалят сделки, увредили масата на несъстоятелността, зад нея прозират амбиции за овладяването на атрактивни дружества от някогашната корпоративна империя на КТБ, които при сега действащото законодателство оставаха извън обсега на депутата от ДПС Делян Пеевски, като например "Петрол" или "Дунарит".



Критиките досега

Веднага след внасянето на законопроекта срещу него възразиха много авторитетни юристи по търговско и гражданско право с основен мотив, че той е в разрез с базисни принципи на правото. Сред тези опоненти бе например и доайенът по търговско право проф. Огнян Герджиков, председател на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание. Законът за КТБ е явно противоконституционен, той погазва елементарни правни принципи, заяви проф. Герджиков и даде да се разбере, че в парламента никой не е поискал консултация от Съвета за този законопроект въпреки всички публични възражения и критики.

В края на февруари т.г. президентът Румен Радев наложи вето върху закона с два основни мотива. Единият – по целесъобразност, че няма яснота какъв ще е финансовият ефект от закона, а другият – че обратното действие на текстовете за прихващанията е противоконституционно. На 7 март парламентът отхвърли ветото, но държавният глава така и не прати закона в Конституционния съд, въпреки че вече бе заявил, че намира даден текст в него за противоконституционен.

Мотивите на ВКС

Според мотивите на съдиите от Търговската колегия на ВКС промените в ЗБН нарушават редица конституционни принципи - на правовата държава, на равенството на гражданите пред закона и равенството на страните в процеса, защитата на собствеността.

Промените дават "възможност на синдика, фонда или на кредитор с конкурентно вземане да предявят искове за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на прихващания, при които кредитор на банката е погасил през периода 20 юни 2014 г. – 28 ноември 2014 г. свои задължения към нея чрез прихващане със свое насрещно вземане. Последицата от уважаване на такива искове би била, че спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността и спрямо синдиците на банката прихващането би се считало за нестанало. В тази хипотеза вземането на банката спрямо кредитора би възобновило съществуването си и би станало незабавно изискуемо съгласно чл.2З ал.1 ЗБН. Същевременно обаче вземането на кредитора към банката, което е било прихванато, не би било възобновено. Нещо повече - то би се считало за погасено съгласно чл.110, ал.1 ЗБН поради непредявяването му по реда и в сроковете на чл.6З и сл. ЗБН. То не е било предявено предвид зачетеното от кредитора погасително действие на прихващането", пише в мотивите. Така кредиторът на банката със заявено прихващане в този период изведнъж ще се превърне в неин длъжник, без да може да реализира своето вземане в това или в каквото и да било друго производство, защото е погасено самото му материално право, а не правото му да заведе дело.

По никакъв начин промените в закона не са обусловени от защитата на важен обществен интерес, той "обслужва интересите на ограничен кръг субекти чрез игнориране интересите на друг кръг от правни субекти, които са упражнили свое имуществено право", а именно правото на прихващане с насрещно вземане на банката, пише в мотивите. От тях няма неотложна необходимост, нарушен е принципът за пропорционалност.

В деня на искането на ВКС председателят на съда Лозан Панов в своя реч заяви, че "в перверзното разбиране на политическия ни елит за договорни отношения между гражданин и държава, за законодателен процес, се стигна до истински законодателен разврат" и че "в правния ни мир съществуват вече норми, които са в крещящо противоречие с основни принципи в правото".

Тест за Конституционния съд

За докладчик по делото в КС е определена съдия Цанка Цанкова, чийто мандат приключва в началото на ноември при предстоящата поредна рокада в КС. Това означава, че делото трябва да бъде решено дотогава, иначе след това докладът трябва да се възложи на друг съдия. Принципно пет месеца за решаване на това дело са предостатъчни, доколкото става въпрос за един-единствен текст от закона, погледнат през приложението на базисни правни принципи и ясна и непротиворечива практика на КС до този момент. Тепърва предстои КС да се произнесе по допустимостта на искането, но според действащи и бивши конституционни съдии няма сериозно основание да се откаже разглеждането на делото.

Извън това вече има достатъчно сигнали, че дружества, пострадали от спорните промени в Закона за банковата несъстоятелност, са започнали да правят искания за отправяне на преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз (ЕС) в Люксембург по повод на конкретните дела, по които са страни.

Решаването на този казус ще е тест и затова доколко КС ще съумее да преодолее натиска и да реши казуса по съвест. Още при внасянето на промените от депутатите от ДПС около тях в медиите на Пеевски беше създадена аура, че всеки техен противник пречи на предотвратяването на вторичното разграбване на КТБ.