С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 31 май 2018, 13:21, 17471 прочитания

След посещението в Русия, хъбът "Балкан" още е мираж

Дори да се осигурят доставки на природен газ не е ясно какво ще правим с него, как ще го транспортираме и на кого ще го продаваме

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Русия и Турция нямат против да се направи входна точка от сега строящия се "Турски поток" към България, чрез която страната да получи допълнителни 15.7 млрд. куб.м природен газ за търговия и транзит." Това съобщи триумфално на 30 май премиерът Бойко Борисов след срещата си с руския президент Владимир Путин в Москва. Борисов обясни, че става дума за пренос на над 30 млрд. куб.м газ през страната, като това включва нови потоци и настоящият транзит през Украйна и България. На практика от думите му излезе, че България и Русия възстановяват под някаква форма злополучния "Южен поток", който първоначално беше планиран именно за такъв обем.

Както често се случва, Борисов е не съвсем прав. Първата корекция дойде от самия Путин. "Обемите на доставките през хъба ще зависят от това какъв транзит през Украйна ще бъде запазен и какви ще са заявките на потребителите на руски газ в годините", обясни руският президент. След пресконференцията руската страна побърза с още едно уточнение: че все още нищо не е договорено и вероятността тази идея да се осъществи "остава ограничена". Вероятно Путин не искаше да унизи госта си пред медиите.


Проблемът е, че България все още не може да формулира ясно позиция - тя нито знае какво точно иска да постигне, нито какви ответни действия би предприела, ако исканията й не бъдат изпълнени. Тъй като "Газпром" има дългосрочен договор за пренос на газ през България, София може да търгува евентуалните компенсации по него заради прекратяването му. Руската компания трябва да осигури заместващ транзит на по-добри условия или да плати сериозна глоба. Това обаче не бива поставено ясно от София. Една от причините може да е, че Борисов счита, че няма силите да наложи подобна игра на "Газпром". Другата е, че правителството и "Булгартрансгаз" искат да строят мащабна инфраструктура, ако може за почти 3 млрд. лева.

Меркел, Макрон... и Борисов в Москва

Борисов пристигна в Москва дни след като там беше президентът Румен Радев. Тази внезапна активност (последната среща Борисов - Путин беше преди 8 години) се разглежда от някои анализатори, предимно в Русия, като част от процес на затопляне между европейските държави и Москва. С Путин през последните две седмици се видяха германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон. На фона на дипломатическия скандал след случая "Скрипал" отпреди няколко месеца, това изглежда като ново начало. Макрон и Меркел посочиха, че имат неразрешими различия с Путин по въпроса със санкциите, но търсиха сътрудничеството му за споразумението с Иран, както и (в германския случай) за доставките на природен газ.



Българските теми за разговор бяха малко по-различни. Очакваната тема за АЕЦ "Белене" отстъпи на заден план и беше спомената само в контекста на това, че Русия е съгласна да участва, а България държи на "пазарните принципи". Разговорите така или иначе сега започват отново и Москва ще има много възможности да говори. Газовата тема обаче се оказа особено плодородна.

Желание много, възможности малко

Още откакто заговори за газовия хъб "Балкан", премиерът Борисов не крие амбицията да играе роля в разпределянето на потоците природен газ в региона. "Компресорите ни са подменени с реверсивни, можем да си транспортираме газа във всички посоки. Общото количество руски газ, което ще влиза през Украйна и през "Турски поток" в България, става над 30 млрд. куб.м. Сега трябва да намерим необходимата формула, колко от това ще се транзитира и колко ще се търгува", каза Борисов в типичния си стил по време на брифинга с Путин.

Когато възникна, идеята на хъба беше да заобикаля ограниченията на европейското законодателство, които забраняват на собственика на инфраструктурата да използва повече от 50% от нея. Тъй като "Газпром" беше акционер в "Южен поток", това ограничение важеше за него. Ако обаче той продадеше суровината си преди тя да е влязла в газопровода и след това тя се транспортира от новите й собственици, ограничението можеше формално да бъде заобиколено. Със смъртта на проекта цялата тази сложна схема стана безсмислена, поне от гледна точка на "Газпром". Сега руската компания иска просто да пренася газ през българската инфраструктура, както го е правила и досега, но по друго направление. За да се случи това, тя трябва да подаде молба до системния оператор "Булгартрансгаз", който да прецени дали има нужда да строи нова инфраструктура. Между другото, в момента държавната компания е именно в процес на проучване на пазара (виж карето). Проблемът на "Газпром" е, че на теория ЕК може да блокира решението на българския системен оператор, ако прецени, че "Булгартрансгаз" е дала някакво предимство на руската компания.

Сега обявената тръба от Турция през България изглежда като компромисно решение, което да замени транзита на руски газ през Украйна към южната ни съседка, когато тя започне да го получава директно. На практика капацитетът на едната тръба на "Турски поток" ще е напълно достатъчен, за да отпадне необходимостта от друг внос на руски газ. "Газпром" обаче има договор с "Булгартрансгаз", който го задължава да плаща, дори ако не транспортира определените количества. България може да съди руснаците, ако спрат напълно транзита. Ето защо за тях е изгодно обемите да се запазят, но да се смени посоката - вместо от север газът да влиза от юг.

На кого?

Проблемът е, че "Газпром" може да се окаже без интерес да транзитира повече газ, тъй като пазарът в региона се променя. Румъния разработва собствен добив в Черно море и дори смята да се превърне в износител на природен газ, като спре да внася от Русия. Страната даже има подписан договор с Унгария за доставки на 4 млрд. куб.м (40% от годишното потребление) от 2021 г., което ще намали с толкова руския внос. Австрия, където е най-близкият до България истински хъб, пък е подписала споразумение да получава газ от "Северен поток 2", така че клиентите в Централна Европа са доста ограничени.

На юг Турция си е осигурила директни доставки от Русия и няма да има нужда от България. Освен това още тази седмица страната получи достъп и до каспийския газ, след като Азербайджан пусна първите количества от находището "Шах Дениз" по т.нар. Южен газов коридор, който обединява Южнокавказкия тръбопрород (SCPX), Трансанадолски газопровод (TANAP) и Трансадриатически газопровод (TAP). На този етап доставките стигат само до Турция, но плановете са след година и половина по газопровода да започне транзит на 10 млрд. куб.м природен газ през Гърция към Италия.

Това е и първата реална алтернатива на "Газпром" за България. "Булгаргаз" има договор с консорциума "Шах дениз 2" за 1 млрд. куб. годишно от 2020 г., а сега азерската SOCAR планира да доставя и неин газ в региона. Връзката е възможна чрез съществуващата инфраструктура както през Турция (Странджа - Малкочлар), така и през Гърция (Кулата - Сидирокастро), а също и чрез проектите за нови интерконектори до двете страни. Разширението на връзката с Турция по думите на Борисов се очаква да бъде открито на 27 юни. Тази с Гърция пък очаква първа копка през есента, като в момента вървят търговете за строител и за доставка на тръбите. Плановете са междусистемната връзка да влезе в търговска експлоатация през 2020 г.

2.8 млрд. лв. за нови тръби

Така единствената реална възможност за износ и търговия към момента е на запад, през Сърбия и оттам през Унгария и Австрия за Италия. За да се случи това обаче, е необходима инфраструктура, каквато в момента липсва (виж картата). Тръби към Сърбия тепърва ще се изграждат, като планираният им капацитет е сравнително малък - 1.5 млрд. куб.м. Връзката с Румъния пък може да пренася 1.8 млрд. куб.м. Сега максималното натоварване на цялата транзитна мрежа по данни на "Булгартрансгаз" е 17.8 млрд. куб.м годишно, при това основно в отсечката от Провадия до турската граница. В момента няма и свободни газохранилища, тъй като "Чирен" е достатъчен само за балансиране на българската система и или трябва да се изграждат нови хранилища, или да се изграждат допълнителни скъпи съоръжение като при "Южен поток".

Ето защо се планира изграждането на нов транзитен газопровод от турска до сръбска граница. Още преди новината за "Турски поток" той включваше 470-километрова тръба (Dn 1200) от компресорна станция "Провадия" до сръбската граница при град Зайчар и 9-километрова от компресорна станция "Странджа" до турска граница. Очакваният размер на инвестицията според разчетите на "Булгартрансгаз" е до 2.8 млрд. лв. без ДДС, които ще бъдат осигурени от самата компания. Прогнозните експлоатационни разходи пък са 131.4 млн. лв. на година.

Формален повод за това са пазарни проучвания, които са показали, че потреблението в Западните Балкани и Гърция ще се удвои до 2035 г. Енергийният експерт Васко Начев обаче смята, че от големите заявки нищо няма да излезе. "Още не е готово предпроектното проучване за този хъб, а ние вече го пълним с газ. Анализите ще покажат, че пазарът не може да поеме такива количества и е икономически неизгодно да се реализира такъв проект", твърди той. Когато става дума за милиарди левове в поръчки, този аргумент може и да остане встрани.
Какво чака "Булгартрансгаз"

От миналото лято "Булгартрансгаз" провежда т.нар. Open season процедура за развитие и разширяване на газопреносната инфраструктура. По време на нея се прави проучване за бъдещото търсене в региона, като газови оператори се ангажират с оферти за подаване и купуване на газ на входните точки на страната. Според офертите от първата фаза миналото лято, максималното количество природен газ, което се очаква да постъпва на българска територия до 2040 г., е 54.6 млн. куб.м дневно (около 20 млрд. куб.м на година), а това, което се очаква да излиза през българско-сръбската граница, е 34.4 млн. куб.м дневно (12.5 млрд. куб.м на година). Това беше преди обещанията за "Турски поток" към България. Този април бяха събрани необвързващи оферти за капацитети за новото газово трасе. По план в периода 17 октомври – 31 декември ще се проведе третата фаза на процедурата Open Seаson. В нея ще се подават обвързващи оферти - договори за пренос.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС

Приятелските отношения отстъпват пред политически различия на срещата на G-7

25 авг 2019, 917 прочитания

Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка

Ведомството обявява поръчка за 260 хил.лв., като събира оферти само за 11 дни, без да мотивира бързата процедура

25 авг 2019, 835 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Euler Hermes: Рискът от забавени разплащания в строителството намалява

Застрахователната компания очаква икономическият растеж нa България да се забави до 3.4% през 2018 г.

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ