"Руският газ може да бъде един от източниците за българския хъб, но не е единственият източник, който се разглежда към момента." Това коментираха от Европейската комисия на въпрос за изявлението на българския премиер Бойко Борисов, че "Русия и ние заедно с Европейската комисия ще намерим формулата на газовия хъб". Борисов проведе еднодневна визита в Москва, където се срещна с руския президент Владимир Путин и премиера Дмитрий Медведев.
От ЕК подчертават, че подкрепят идеята на българското правителство за създаване на регионален газов хъб, като припомниха, че за последно председателят й Жан-Клод Юнкер е направил това в София през януари.
"Нашето законодателство изисква хъбът да предлага ликвиден пазар и достъп на трети страни към инфраструктурата (т.е. не свързани със собственика - бел. ред)", отговори говорител на ЕК на въпрос на "Капитал". От ЕК припомниха, че в близките седмици се очаква да завърши и пазарното проучване за хъба, което трябва да даде отговор на въпроса дали идеята има търговски потенциал.
Засега обаче изглежда, че "Газпром" гледа на евентуално отклонение през българска територия на "Турски поток" - новият газопровод, който свързва Русия и Турция през Черно море, като транзитен проект. Руската компания и руският президент говорят за пазарите на Западна Европа. За последно това беше казано по време на посещението на Борисов в Москва тази седмица. За да стигне руският газ до западните пазари, той едва ли има нужда да се търгува в България.
За "Газпром" запазването на някакъв транзит през България е важно и за да предотврати възможността "Булгартрансгаз" да иска компенсации за пропуснатите ползи по договора за транзит към Турция. С пускането на "Турски поток" този договор ще трябва да бъде преразгледан. тъй като Турция няма чак толкова голямо потребление.
Освен това преносът на газ през българската газова инфраструктура ще създаде много по-малко регулаторни пречки за "Газпром" в сравнение с провалилия се проект "Южен поток", в който руската компания притежаваше 50-процентен дял и затова трябваше да иска разрешение от ЕК да пренася през него собствена суровина. За да ползва инфраструктурата на "Булгартрансгаз", се изисква само заявка на капацитет.
Неофициално от ЕК посочиха, че дори и в този случай може да се наложи регулаторен преглед, както сега се случва със "Северен поток 2". Възможностите на Брюксел да влияе върху такъв вариант обаче са малко.
Чака се пазарно проучване
Българско-швейцарският консорциум "АФ-ЕМГ консулт", които бе нает за консултант по предпроектното проучване на газовия хъб, е разработил седем варианта за реализацията му, които предстои да бъдат представени. Според изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов до края на годината трябва да се определи кой е най-удачният вариант.
Целта на предпроектното проучване е да оцени доколко проектът за превръщането на България в газоразпределителен център е жизнеспособен. Консултантът също така има задачата да определи точния бизнес модел, по който хъбът може да бъде осъществен, както и рисковете пред изпълнението му.
"Руският газ може да бъде един от източниците за българския хъб, но не е единственият източник, който се разглежда към момента." Това коментираха от Европейската комисия на въпрос за изявлението на българския премиер Бойко Борисов, че "Русия и ние заедно с Европейската комисия ще намерим формулата на газовия хъб". Борисов проведе еднодневна визита в Москва, където се срещна с руския президент Владимир Путин и премиера Дмитрий Медведев.
От ЕК подчертават, че подкрепят идеята на българското правителство за създаване на регионален газов хъб, като припомниха, че за последно председателят й Жан-Клод Юнкер е направил това в София през януари.
3 коментара
Леко попарване на рубладжииските мераци.....
Не мога да разбера дали само на нашите зелени правителствени тиквеници не м е ясно или всички останали са някакви идиоти.
На ЕК повече нямам вяра. След като преди месеци заяви, че Северен поток 2 бил заплаха за сигурността, днес става ясно че същият започва да се строи с пълна пара без дори да има официално разрешение. ЕК се показа достатъчно импотентна спрямо Газпром и руското влияние, особено след пилатовското решение да откаже да глоби същия за мнополизъм, в замяна на обещания.