Гиди закон за личните данни
Как ще бъде доразвит GDPR на национално ниво е много по-голям проблем от самия регламент. Началото не изглежда обещаващо
Има нещо символично в това, че сградата на Комисията за защитата личните данни (КЗЛД) в София се намира в пряка близост до половин дузина болници. Наближаването на датата за влизане в сила на GDPR - миналия петък, провокира стрес на национално ниво.
Въпреки че България е член на ЕС от десет години, неговото право продължава да е мътна материя за юристи и магистрати, какво да говорим за гражданите. На фона на тази реалност страхът, че онова от Брюксел (където не прощават), което може да те глоби 20 милиона или до 4% от приходите, раздвижи адвокатските кантори и превърна членовете на КЗЛД в медийни звезди.
Ако истерията покрай GDPR може да бъде поставена в графата страх от неизвестното, притесненията как регламентът ще бъде доразвит на национално ниво са съвсем оправдани.
Регламентът оставя широко поле на държавите членки да доразвият в националното си законодателство разпоредбите от GDPR в зависимост от политиката, която искат да следват. По-малко от месец преди влизането му в сила правителството представи мащабен проект за промени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който трябва да отговори на новите европейски правила.
Очевидно писани на коляно (цитират се закони със старите им имена, които са различни от две години), промените предизвикаха вълна от негативни становища на различни гилдии, а срокът за обществено обсъждане беше удължен до тази седмица.
Основните притеснения са, че ако бъдат приети в този вид, промените ще въоръжат още един политически конституиран орган - КЗЛД, със сериозен ресурс за репресия.
Глоби от 10 хил. лв. до 10 млн. евро
Очевидно от висотата на най-бедната държава в ЕС управляващите са решили да доразвият регламента и да заложат минимален праг на глобите - от 5 до 10 хил. лв. "до левовата равностойност на 10 000 000 евро".
Нещо, което GDPR не предвижда. Според Висшия адвокатски съвет подобно решение противоречи пряко на самия регламент, който не предвижда минимални санкции. Оттам отбелязват и неяснотата дали минимумът е в евро или в левове. "Въвеждането на толкова висока минимална санкция не отговаря на стандарта на живот в Република България", пише в становището на адвокатурата.
"Програма достъп до информация" допълва опасностите зад този проект, позовавайки се на практиката си: "През годините е имало случаи, при които за публикуването на ЕГН на публична фигура в критична статия се налага глоба, която е равностойна на целия годишен оборот на фирмата."
От фондация "Право и интернет" правят паралел с конкурентното право и насочват вниманието върху факта, че само на едно място в закона за защита на конкуренцията е "уреден минимум на санкцията за едно-единствено нарушение, като за всички останали нарушения няма установена долна граница".
Давай източниците, разкривай тайните
Друга предложена разпоредба в закона засяга задължението да се оказва съдействие на комисията чрез предоставянето на информация, която е защитена от закон тайна. Такава може да бъде например банковата, лекарската или адвокатската.
Именно в защита на последната остро реагират от адвокатурата, в чийто закон ясно е записана адвокатска тайна на отношенията с клиента. От Висшия адвокатски съвет отчитат, че и в сега действащия закон за защита на личните данни има задължение за разкриване на източниците, но обръщат внимание, че проблемът ще произтича от това, че разпоредбата (ако бъде приета) ще бъде прилагана заедно с регламента (имащ пряко действие), който от своя не изключва адвокатската професия в приложното си поле, защото е оставил на държавите членки сами да решат този въпрос. Така на практика Законът за защита на личните данни в комбинация с GDPR ще има по-голяма сила от Закона за адвокатурата.
Проблемът не е само за адвокатите и техните клиенти. Текстът може да стане основание комисията да глобява журналисти, които не разкриват източниците си на информация.
"Под друга "защитена от закона тайна" попада тайната на кореспонденцията, чиято неприкосновеност е конституционно установен принцип, който може да бъде дерогиран в изключително редки случаи", посочват от фондация "Право и интернет" и напомнят, че конституцията "предвижда разкриване на кореспонденцията само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления".
ЕГН-то, та ЕГН-то
Друг широко критикуван момент от законопроекта е свързан с текст, който казва, че публичен достъп до единния граждански номер се предоставя само тогава, когато законът го изисква, а след това - че "администраторите, предоставящи услуги по електронен път, предприемат подходящи технически и организационни мерки, които не позволяват ЕГН да е единственият идентификатор за предоставяне на съответната услуга."
Проблемът идва от факта, че ЕГН се е наложил като единствен уникален идентификатор на българските граждани (в по-старите демокрации това може да бъде комбинация от имена, дата и място на раждане и осигурителен номер).
"Предназначението на ЕГН не е да бъде тайна и да се знае единствено от титуляра му (и съответно да бъде парола), а да даде възможност по еднозначен и уникален начин конкретно физическо лице да бъде идентифицирано и ограничено от всички други граждани при съвпадение на други данни", коментират от адвокатурата.
В България битува страхът, че някой, който разполага с ЕГН-то ни, може едва ли не да се разпорежда от наше име. В действителност това, което може да направи най-много, е да направи справка в някои остарели държавни сайтове, в които ЕГН е единственото, което трябва да въведем, за да получим информация.
Още преди да влязат в сила промените, от НАП реагираха и въведоха допълнителен код, който трябва да имаме, ако искаме да проверим здравноосигурителния си статус. Други институции (част от съдилищата например) реагираха истерично и премахнаха въобще възможността с проверка по ЕГН.
Абсурдното е, че предложената промяна няма да реши проблема, но ще създаде със сигурност друг - с публичността на регистрите. "Налице е противоречие, което може да доведе до неправилно тълкуване и рестриктивно прилагане на публичността", коментират от "Програма достъп до информация".
Ако бъде приет предложеният текст, търсенето по ЕГН в Имотния и Търговския регистър може да стане невъзможно.
Елате да ви обучим
В предложенията за промени в закона е записано, че КЗЛД може да обучава т.нар. длъжностни лица по регистрацията. "Формулировката на настоящия член създава неяснота по отношение на правното значение на предвиденото обучение, респективно липсата на такова. Така разписана, разпоредбата може да доведе до превратно тълкуване, което да приравнява обучението, предоставено от комисията, на сертифицираща процедура, каквато регламентът не предвижда", обръщат внимание от Американската търговска камера.
Проблемът става още по-дълбок, тъй като КЗЛД е единствената институция, която има правомощие да контролира длъжностните лица по личните данни, в т.ч. и обучените от нея, което създава сериозен потенциал за конфликт на интереси.
Какво ще се случи
Срокът за обществено обсъждане на промените в ЗЗЛД беше удължен веднъж, а предвид сериозните критики (над 20 становища от браншови и неправителствени организации) и очевидните недъзи е малко вероятно да бъде пуснат по бързата законодателна писта.
Какъвто и текст да бъде приет в крайна сметка, от значение ще бъде и кой ще го прилага - мандатът на сегашния състав на комисията изтича догодина.
