През годините този дискомфорт се е проявявал в по-голяма или в по-малка степен. Но през тази ЦСКА и "Левски" се паднаха да играят в полуфиналите на купата на България, което увеличи бройката на вечните дербита с още две в рамките на кратък период от време. В предишните години усещането за неудобство беше предимно през есента и ранната пролет, когато "Лудогорец" играеше в групите на Шампионката лига или в късните етапи на Лига Европа.

Бедни и богати години

Проблемът с местоположението на стадиона не е от днес или вчера. Още при първия пробив в групите на Шампионската лига на "Левски" през 2006 г. стана ясно, че съоръжението не е съвсем намясто. Отделно, че не отговаря изцяло на съвременните изисквания на УЕФА и четирите му звезди са малко компромисни. Едно от най-неприятните задължения е да се осигурят определен брой паркоместа, и то с възможност за достъп до ВИП входовете, каквито около стадиона няма. За тази цел се блокираше цялата улица "Гурко" от стадиона до Спортната палата, и то за минимум два дни. А това изискване няма нищо общо с рисковия елемент, който присъства в двубоите между "Левски" и ЦСКА. За тях също е необходимо да има паркинг, но полицията се ограничава само с пространството на моста пред стадиона.

Има и години, в които няма драма с местоположението му. През тази "Лудогорец" нямаше същия успех, както в предишните, а и вече изгради немалка част от своя стадион в Разград с надеждата да домакинства повечето си европейски двубои там. Така че техните мачове вече не са в толкова голяма тежест за софийското движение. Двубоите на националния отбор по футбол също са ограничен брой, но ще се увеличат със създаването на новия турнир Лига на нациите, който обещава повече събития. В последната година "Васил Левски" не е бил натоварван и с големи концерти, които изискват специфичното отцепване на района.

Всяко подобно събитие обаче напомня по свой начин за проблема с разположението на "Васил Левски". Построен във времето, когато стадионите бяха разположени в градовете за по-лесен достъп, е трудно да бъде преместен. В последните поне 20 години философията на този тип инфраструктурни решения обаче е съвсем различен – стадионите се изнасят извън или в периферията на градовете. От една страна, земята там е по-евтина и потенциално данъчното бреме по време на експлоатацията биха били по-ниски. На потенциално по-голяма територия могат да се разположат всички необходими прилежащи съоръжения, като например паркинги. Немаловажно е, че така може да се отцепи по-голям район за целите на сигурността и да се гарантира по-безопасен достъп на зрителите без притеснението, че могат да се случат неприятности в парка в тъмните часове на деня, както е в София.

Дъвката "нов стадион"

"На такива срещи съм присъствал поне няколко пъти и досега нищо не се е случвало." Така бившият главен архитект на София Петър Диков коментира преди години презентацията на последната засега идея за нов национален стадион – на германската компания IFS. Той трябваше да се построи на мястото на настоящия "Славия" в кв. "Овча купел". Изказването му беше пророческо, защото проектът така и не се реализира, като обясненията бяха различни. Но най-вярната от тях беше, че нямаше икономическа логика. А това е тема, която би трябвало да поставя въпроса за изграждането на какъвто и да е нов стадион в София под сериозен въпрос.

Представителите на IFS в България се надяваха да постигнат икономическа ефективност, ако "Славия", ЦСКА и националният отбор играят мачовете си там. А в останалото време стадионът да се използва като център за събития. Тогавашният президент на ЦСКА Александър Томов обаче отказа да премести "червените" в "Овча купел" и идеята замря. Импулсът София да бъде един от градовете домакини на паневропейското първенство през 2020 г. също вече не е на дневен ред. Преди седем години и Христо Стоичков доведе испански инвеститори да построят два стадиона и молове, от което не произлезе нищо. Най-вероятно защото стадионите без моловете не биха били достатъчно ефективни.

Откакто Диков вече не е главен архитект, не се лансира идеята за държавна инвестиция в нов национален стадион, каквито по негово време се появяваха през половин година. На фона на липсата на икономическа логика държавните пари изглеждаха като единствената възможност за реализирането на подобен проект.

Но може би тази картина се променя. Вероятно не по начин, по който се развива бизнесът със стадиони в европейските мегаполиси, но натовареността на "Васил Левски" вече е значително по-голяма. С последната сделка за телевизионните права всички клубове бяха задължени да играят на стадиони с осветление,, за да може мачовете да се провеждат във вечерните часове. А влизането в Първа лига на отбори като "Витоша" (Бистрица) и "Септември" увеличи броя на столичните клубове без необходимата инфраструктура. "Славия" също не разполага с осветление, затова трите тима трябваше да домакинстват на националния стадион.

Всеки от тях изигра по 16 домакински мача, което прави около 50 допълнителни мача на "Васил Левски" само за последния футболен сезон от август до средата на май. Като се добавят двубоите "Левски" - ЦСКА, които заради рисковия си характер и повишените мерки за сигурност по наредба се играят задължително там, плюс двубоите за купата на България и неговия финал "Левски" - "Славия", то националният стадион приюти около 60 мача. От Министерството на спорта, който чрез дружеството си "Национална спортна база" ЕАД, е практически собственик на стадиона, не отговориха в каква степен са се повишили приходите от увеличения брой мачове. Според информация на "Капитал" за мачовете на по-малките отбори като "Витоша" и "Септември" наемът е в порядъка на 1500 - 2000 лева на мач, тъй като се отварят по един-два сектора заради липсата на публика. Отделно са консумативите. За по-големите мачове е около 15 хиляди лева, но може и да стигне до 20 - 22 хиляди лева заради допълнителните такси за охрана, почистване, озвучаване, осветление и др.

Според схемата на IFS, за да бъде инвестицията в нов стадион успешна, трябваше отборите да предоставят правата върху продажбата на билети и маркетинга. С клубове като "Витоша", "Славия" и "Септември" това не е работеща формула, но пък натоварването с мачове и събирането на наем може да има смисъл. Стига, разбира се, съоръжението да има значително по-ниски експлоатационни разходи и да не е за 43 хиляди зрители, какъвто е случаят с "Васил Левски".