Предложението е внесено във ВАдС края на миналата седмица, само ден след като Конституционният съд образува дело срещу промените в ЗБН по искане на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Проектът за искане на адвокатурата обаче е значително по-широк от искането на ВКС. Върховните съдии атакуват само един текст от промените - § 8 от преходните разпоредби на закона, който със задна дата обявява за недействителни прихващанията, направени след поставянето на банката под специален надзор до началната дата на неплатежоспособността, тъй като това представлява директна намеса на държавата в множество висящи съдебни спорове, с което практически пререшава изхода им в полза на едната от страните – синдиците на банката. Адвокатското искане е срещу всички преходни разпоредби на закона, с които му се придава изцяло обратно действие - и четирите параграфа от §5 до §8 включително, с обстойна и много прецизна мотивировка за всяка алинея поотделно. Преди това и президентът Румен Радев наложи вето на промените със сходни аргументи, но то бе преодоляно и през март законът влезе в действие, а той не се възползва от правомощието си да сезира Конституционния съд.

"Законът е очевидно конюнктурен"

Това пише в мотивите на адвокатите. Оспорваните текстове по същество представляват един извънреден закон, създаден с единствената цел да преуреди конкретни спорове във висящото производство по несъстоятелност на КТБ и нищо друго. "Корпоративна търговска банка" АД – в несъстоятелност" е изрично посочена в тези преходни разпоредби, конкретно са определени и съответните периоди на действие. Чрез обратното действие на тези текстове законодателят се е намесил в множество висящи съдебни спорове между кредитополучатели на КТБ и синдиците на банката, като на практика е узурпирал функциите на съдебната власт, за да предреши изхода на тези съдебни спорове в полза на синдиците на "Корпоративна търговска банка" АД, пише в мотивите.

Към датата на приемането на промените в Закона за банковата несъстоятелност има 16 решения на Софийския градски съд (СГС) и 6 решения на Софийския апелативен съд (САС), с които съдът е отхвърлил предявения иск по чл.59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност, като е приложил старата редакция на нормата. Така или иначе, ако има противоречива съдебна практика по даден казус, тя трябва да бъде преодоляна от ВКС, който по конституция осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. В случая парламентът изземва правомощията на ВКС и на практика диктува на съда как да решава тези дела, при това – по настояване на едната страна в процеса. Предвид настоящия състав на правната комисия не е изненада, че това нарушение на принципа за независимост на съда не е направило впечатление на депутатите, но оттук нататък нататък няма гаранция, че този прецедент няма да се превърне в практика.

Да си пренапишеш правилата

Нещо повече, един от спорните текстове – този на § 8, не е предложен от вносителите на законопроекта – тримата депутати от ДПС Йордан Цонев, Хамид Хамид и Делян Пеевски, а от заинтересованите в този спор, които практически сами пишат закона, който да им служебна победа по всички съдебни дела.

Предложението за този текст е направил проф. Валери Димитров, член на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, чак преди второто четене на закона и е подкрепено от синдиците на КТБ. Това става ясно от стенограмата от заседанието на правната комисия, където също така е записано обяснението на фонда и на синдиците какво се цели с тези предложения: да се промени вече формираната постоянна съдебна практика на Софийския градски съд (СГС) и на Софийския апелативен съд (САС) по тези дела, която е в полза на кредитополучателите, извършили прихващания при действието на предишната редакция на закона и изрично да се запише, че текстът за недействителност на прихващанията, макар и приет през ноември 2014 г., действа от 20 юни 2014 г. когато банката е поставена под специален надзор. Недопустимо е страна в гражданския процес да внася предложения за придаване на обратна сила на закон, с цел да постигне изгодно за тази страна решение, пише в мотивите на предложението за искане до КС. А точно това се случва – синдиците на КТБ са страна по тези дела, а ФГВБ е кредитор по несъстоятелността и основен заинтересован от тази промяна.

Точка по точка

Нормата на § 5 от ЗБН, с която се обявяват за нищожни на заличаванията на обезпечения на КТБ, извършени в периода от 20 юни 2014г. до 22 април 2015 г., когато се открива процедурата по осребряване имуществото на банката, нарушава правото на собственост на всеки, който междувременно е придобил имущество, което е служило за обезпечение, без изобщо да подозира, че е придобил имот с тежести. По този начин се създава една привилегия в полза на КТБ за сметка на всички останали граждани, които законно са станали собственици. Поставят се в неравностойно правно положение кредитополучателите, които са погасили дълга си с парично плащане (тогава заличаването на обезпечението остава) и тези, които са го погасили чрез друг способ като прихващането например. Прихващането е съвсем законен способ за погасяване на вземания, но само за конкретния случай той изведнъж се превръща в нищожно действие.

Практическият ефект от това е, че с обратна сила се отрича правното значение на вписванията в публичните регистри и тяхната поредност, нарушава се правото на собственост на третите лица, които са придобили обект, служил за обезпечение на "Корпоративна търговска банка" АД, като са се доверили на публичните регистри, без при това да се предвижда каквото и да обезщетение за тези лица. Това е по същество експроприация, без да са предвидени каквито и да е възможности за добросъвестния приобретател да се защити.

Същото важи и за обявяването за недействителни по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността на действията на длъжници, с които са прехвърляни акции или дялове от дружества след датата на поставяне на КТБ под специален надзор – една санкционна норма, създадена изцяло в интерес на един частен субект, с което той е привилегирован и поставен над върховенството на закона.

Разпоредбата на §7: "Този закон се прилага и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност."има за за цел да преуреди цялостно обществените отношения възникнали във връзка с висящото производство по несъстоятелност на КТБ и то със задна дата. Така "ще бъдат засегнати придобити права и погасени задължения, ще бъдат "възкресени" заличени вписвания в публичните регистри, ще бъдат разтурени осъществени сделки, сключени преди години и ще бъдат възстановени процесуални срокове, които вече са пропуснати. Дадена е възможност на синдиците и на Фонда за гарантиране на влоговете да водят искове "за обявяване недействителност на сделки " с акции и дялове от капитала на търговски дружества, които са сключени валидно според действащите закони към момента на извършването им. Законодателят изобщо не е предвидил и не е уредил последиците от недействителността на сделки, не е предвидил обезщетение и гаранции за правата на третите лица, които ще бъдат засегнати от тези сделки. Всички тези изменения с обратна сила имат една единствена цел – "Корпоративна търговска банка" АД и нейните кредитори да бъдат поставени в привилегировано положение, като се създадат права и специален ред за защита на тези права в тяхна полза", пише в мотивите на предложението.

Адвокатурата първо ще преценява има ли ощетени граждани

При всички случаи решението на ВАдС дали да сезира КС и с какво искане ще дойде не по-рано от месец, довериха адвокати, запознати с процедурата. Едно такова искане трябва да мине през правната комисия на съвета, където първоначално ще преценяват дали въобще адвокатурата има правомощия да сезира КС по такова искане.

При очевидната тежка противоконституционност на всички атакувани текстове единственият аргумент срещу искането адвокатурата да сезира КС би могло да бъде, че това не влиза периметъра на нейните правомощия. Като аргумент в тази насока се сочи, че адвокатурата може да сезира КС само за нарушени права на граждани като физически лица, но не и за нарушени права на търговски дружества, а в случая засегнатите да именно фирми. Според вносителите на искането това твърдение е несъстоятелно най-малко по две причини. Първо, в случая страни по делата за прихващане и обезпечения са не само фирми, но и много граждани като физически лица. Второ, съществува богата практика на КС по отношение на допустимостта, че включително когато става въпрос за нарушени права на търговски дружества, това пак в крайна сметка засяга гражданите, които са собственици на тези дружества и чиито права на собственост и на свободна стопански инициатива са накърнени. Тази практика на съда е предимно по искания на омбудсмана, който също е ограничен в своите правомощия да сезира КС само за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Към искането е приложено и становище по допустимостта, където обстойно се цитира тази практика.

Всъщност, ако ВАдС откаже да сезира КС, на вносителите на предложението остава и друг ход – да го предложат на президента. През февруари т.г. Румен Радев върна промените в ЗБН с вето до парламента, включително и с мотив за противоконституционност на обратното действие на закона. Парламентът отхвърли ветото, но Радев "забрави" мотивите си за противоконституцинност и така и не прати закона в КС. Ако му бъде предложено това становище, той не би имал много пътища за отстъпление, защото мотивите са много прецизни и съвпадат с неговата теза за противоконституционност на обратното действие, а за разлика от ВАдС президентът не е ограничен в основанията за противоконституцинност при сезирането на КС.

Пред ВАдС е депозирано и академично становище за противоконституционност на същите разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност, изготвено от проф. Валентина Попова, преподавател по гражданско право и процес и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". Както може да се очаква, тя излага подробно аргументи в същата насока, в която са всички досегашни критики срещу закона.

Иначе, предвид индикациите, които дават последните скандали около ВАдС, основателни са предположенията, че ще има комбинация от страх и организирана съпротива срещу предложението да се атакува закон на Пеевски и въобще да се рита срещу конюнктурата. Медиите на депутата вече системно поставят на публичен линч изразяващите различно становище по темата. Показателен е и начинът, по който ВАдС наскоро изтегли собственото си становище в подкрепа на Истанбулската конвенция, депозиран пред КС, без да даде смислени обяснения. Но пък точно действията на ВАдС по това предложение може да се окаже точна диагноза за състоянието на висшия управителен орган на адвокатурата и доколко може да отстоява принципни позиции.