Кабинетът отложи спасяването на БДЖ

Правителството отложи с десет дни спасяването на затъналата "БДЖ - Пътнически превози", която е със запорирани сметки заради просрочия към кредитори. Те са по втория облигационен заем, по който има за плащане още 103 млн. лв. Освен това частен съдебен изпълнител продава част от централната сграда на дружеството в центъра на столицата.

Затова и се очакваше в сряда Министерският съвет да вземе решение за отпускане на нужните средства за погасяването на просрочията. След заседанието на кабинета обаче финансовият министър Владислав Горанов обясни, че държавата ще опита първо да постигне някаква отстъпка от страна на облигационерите – на част от разноски или част от лихви, и ще търси "цялостно решение на проблема със заемите, които БДЖ има".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Имаме още малко време, за да намерим възможно най-доброто решение. Най-лесно е веднага да се разплатим, но търсим оптимизация", каза той.

През февруари правителството отпусна заем от 31 млн. лв. на холдинга пак за плащане по облигационния заем. Брюксел разреши още преди повече от три години държавата да предостави държавна помощ от над 170 млн. лв., с които да се покрият дългове към кредитори. Но въпреки това досега управляващите не отпускаха цялата сума.

Горанов обясни, че общите разходи на пътническите превози са около 250 млн. лв. на година, от които собствени приходи са около 50 млн. лв., а 200 млн. лв. са от данъците на българските граждани. "Затова финансовият министър е чувствителен по темата с железниците, защото на практика само 20% от разходите на железницата се покриват от това, което се плаща като цена за услуга", коментира той.



Вторият облигационен заем на БДЖ беше за 120 млн. евро, беше изтеглен през 2007 г. и последното плащане трябваше да е през 2017 г. Реално държавното дружество е в просрочие по вноските от 7-8 години. Като обезпечение по нея бяха заложени 5 хил. товарни вагона и 25 мотриси "Дезиро" на Siemens и др. активи на групата. През годините част от неизползваните вагони и излишни сгради бяха продадени, но така към кредиторите се насочиха малки суми. Сега най-големите държатели на облигации - FMS Wertmanadment, Dexia Credit Local и KA Finanz, след години безуспешни преговори с ресорното министерство и БДЖ предприеха конкретни действия - запор на сметките на компанията за пътнически превози и искане за продажба на половината от централата на БДЖ.

От години жп групата реализира загуби. Огромна част от клиентите с товари се пренасочиха към частни превозвачи, а в монополната си дейност - пътническите превози, БДЖ предлага некачествена услуга, губи клиенти и разчита основно на субсидираните от държавата пътници. Тази ситуация не накара транспортния министър да предприеме нищо - нито мениджърска промяна, нито оздравяване на дружеството.