Сега става ясно, че има и още един спорен момент - според юристи в този си вид текстовете изискват и нотификация от Брюксел. Причината е, че се въвежда нова регулация и има непропорционално третиране на малките фирми. Така, ако законът бъде приет без санкцията на ЕК, България рискува срещу нея да бъде започната наказателна процедура.

В Русия бях

Главна роля за рязкото обръщане на политическата воля на ГЕРБ депутати присъждат именно на премиера Бойко Борисов. Медиите пък цитираха съобщение за срещата Борисов - Медведев на руската държавна агенция ТАСС. "Благодарим за хубавото време. Благодарим на екипа ви, на министрите, на г-н Алекперов (участващ в разговора) за възможността да се срещнем с вас", казал Борисов според руските журналисти.

Това, което не става ясно, е защо, ако можеш да се срещнеш със самия Владимир Путин, ще ти е необходимо съдействие за среща с Медведев. Подкрепата за проекта може да е задействана и на българска почва. Зелената светлина спорният проектозакон да се придвижи напред в парламента обаче е факт въпреки първоначалните отрицателни становища на три ведомства - земеделското, финансовото и Министерството на икономиката. Всяко със свои мотиви. От аграрното са против, тъй като са въведени конкретни и несъобразени със статута на земеделските стопани задължения и изисквания, създаващи допълнителна регулаторна и финансова тежест за тях.

С особено мнение първоначално е и министърът на икономиката Емил Караниколов, като той е своеобразен автор на закона. Междуведомствената работна група, изготвила текстовете, е създадена с негова заповед. Проектът обаче не беше внесен в парламента от Министерския съвет. В писмо до депутатите от края на март Караниколов обръща внимание, че изискването за предоставяне на обезпечения би могло да представлява финансова тежест, която да попречи на някои от компаниите да извършват дейност. И че ще е необходим значителен административен капацитет и финансов ресурс, за да ги контролира.

Според Министерство на финансите пък предвидените изисквания в законопроекта ще ограничат кръга от фирмите, търгуващи с горива, като това може да доведе до концентрация на бизнеса и недопускане до пазара на горива на малки и средни предприятия.

При гласуването на проектозакона в бюджетната и енергийната комисия преди дни стана ясно, че две ведомства са променили становищата си - на земеделието и на икономиката. Първото - след обещанията, че земеделците няма да бъдат засегнати. Второто - след като се е запознало със становища на няколко косвено засегнати бизнес асоциации.

Позволение от Брюксел

Проектът трябва да бъде нотифициран и от Брюксел по две директиви според юристи, с които разговаря "Капитал". Според едната при въвеждане на нови законови изисквания към даден бизнес те трябва да са недискриминационни, пропорционални на поставената цел и да са оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес. А условията за висок уставен капитал и банкови гаранции нарушават тези принципи.

Съгласно другата директива държавите членки трябва да предоставят на ЕК проектите на технически регламенти с обяснение за причините, налагащи тяхното приемане. А според юристите проектът за горивата има характеристиките на технически регламент. Запитването до Брюксел трябва да е или преди първо гласуване в пленарната зала, което явно не е направено, или преди второ гласуване. Ако процедурата не бъде задействана, ЕК ще има право да започне процедура срещу България за нарушаване на европейското законодателство. А малките фирми, които попадат в обсега му, могат да пуснат жалба до еврокомисията.

Има и още - според решение на съда в Люксембург от 2014 г., ако даден закон подлежи на нотификация, но такава не е пусната до ЕК, фирмите, за които се отнасят новите изисквания, могат да ги оспорят в българския съд.

Очакванията засега са, че част от изискванията, заложени в първоначалния проект, ще бъдат смекчени. Това обеща и Ревизоро, търсейки обществена подкрепа. Крайната дума обаче ще е на Брюксел. Въпросът е, че докато се произнесе, на пазара може да не са останали малки играчи.