Спасибо за горивото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спасибо за горивото

Председателят на Българската петролна и газова асоциация Валентин Златев е един от защитниците на проекта

Спасибо за горивото

Спорният проектозакон за горивата мина на първо четене в парламента с подкрепата на ГЕРБ малко след визитата на Борисов в Москва

Калина Горанова
25394 прочитания

Председателят на Българската петролна и газова асоциация Валентин Златев е един от защитниците на проекта

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Част от текстовете ще бъдат променени, но основната цел - да се ограничат малките на пазара, остава.

Според юристи законът трябва да получи одобрението на Брюксел.

Президентът на руската компания "Лукойл" Вагит Алекперов е съдействал на премиера Бойко Борисов да се срещне в Москва с колегата си Дмитрий Медведев. Информацията, разпространена от държавната агенция ТАСС за посещението на българския министър-председател в Русия, може да е по руски изкривена. Но след нея се случиха две неща - забравеният спорен законопроект за горивата, който се подкрепя от "Лукойл", изненадващо и с гласове на ГЕРБ мина през две комисии и след това на първо четене в пленарната зала, а Алекперов (пак през руски медии) заяви, че компанията му ще инвестира в ново производство в България.

Проектозаконът беше внесен в Народното събрание през март от депутати от всички парламентарно представени партии начело с Емил Димитров-Ревизоро от "Обединени патриоти". Официалният мотив за нуждата от подобни текстове е борба със сивия сектор в сектора на горивата. На практика обаче по-скоро прилича на опит на големите компании от Българската петролна и газова асоциация начело с "Лукойл България" да ограничат конкуренцията на пазара на едро и дребно чрез въвеждането на серия нови изисквания за фирмите (виж карето). Така още преди да започне да се гледа по комисии, проектът, наречен Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, първоначално беше частично разлюбен от ГЕРБ, БСП и "Воля". И дори беше отхвърлен в икономическа комисия към парламента.

Сега става ясно, че има и още един спорен момент - според юристи в този си вид текстовете изискват и нотификация от Брюксел. Причината е, че се въвежда нова регулация и има непропорционално третиране на малките фирми. Така, ако законът бъде приет без санкцията на ЕК, България рискува срещу нея да бъде започната наказателна процедура.

В Русия бях

Главна роля за рязкото обръщане на политическата воля на ГЕРБ депутати присъждат именно на премиера Бойко Борисов. Медиите пък цитираха съобщение за срещата Борисов - Медведев на руската държавна агенция ТАСС. "Благодарим за хубавото време. Благодарим на екипа ви, на министрите, на г-н Алекперов (участващ в разговора) за възможността да се срещнем с вас", казал Борисов според руските журналисти.

Това, което не става ясно, е защо, ако можеш да се срещнеш със самия Владимир Путин, ще ти е необходимо съдействие за среща с Медведев. Подкрепата за проекта може да е задействана и на българска почва. Зелената светлина спорният проектозакон да се придвижи напред в парламента обаче е факт въпреки първоначалните отрицателни становища на три ведомства - земеделското, финансовото и Министерството на икономиката. Всяко със свои мотиви. От аграрното са против, тъй като са въведени конкретни и несъобразени със статута на земеделските стопани задължения и изисквания, създаващи допълнителна регулаторна и финансова тежест за тях.

С особено мнение първоначално е и министърът на икономиката Емил Караниколов, като той е своеобразен автор на закона. Междуведомствената работна група, изготвила текстовете, е създадена с негова заповед. Проектът обаче не беше внесен в парламента от Министерския съвет. В писмо до депутатите от края на март Караниколов обръща внимание, че изискването за предоставяне на обезпечения би могло да представлява финансова тежест, която да попречи на някои от компаниите да извършват дейност. И че ще е необходим значителен административен капацитет и финансов ресурс, за да ги контролира.

Според Министерство на финансите пък предвидените изисквания в законопроекта ще ограничат кръга от фирмите, търгуващи с горива, като това може да доведе до концентрация на бизнеса и недопускане до пазара на горива на малки и средни предприятия.

При гласуването на проектозакона в бюджетната и енергийната комисия преди дни стана ясно, че две ведомства са променили становищата си - на земеделието и на икономиката. Първото - след обещанията, че земеделците няма да бъдат засегнати. Второто - след като се е запознало със становища на няколко косвено засегнати бизнес асоциации.

Позволение от Брюксел

Проектът трябва да бъде нотифициран и от Брюксел по две директиви според юристи, с които разговаря "Капитал". Според едната при въвеждане на нови законови изисквания към даден бизнес те трябва да са недискриминационни, пропорционални на поставената цел и да са оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес. А условията за висок уставен капитал и банкови гаранции нарушават тези принципи.

Съгласно другата директива държавите членки трябва да предоставят на ЕК проектите на технически регламенти с обяснение за причините, налагащи тяхното приемане. А според юристите проектът за горивата има характеристиките на технически регламент. Запитването до Брюксел трябва да е или преди първо гласуване в пленарната зала, което явно не е направено, или преди второ гласуване. Ако процедурата не бъде задействана, ЕК ще има право да започне процедура срещу България за нарушаване на европейското законодателство. А малките фирми, които попадат в обсега му, могат да пуснат жалба до еврокомисията.

Има и още - според решение на съда в Люксембург от 2014 г., ако даден закон подлежи на нотификация, но такава не е пусната до ЕК, фирмите, за които се отнасят новите изисквания, могат да ги оспорят в българския съд.

Очакванията засега са, че част от изискванията, заложени в първоначалния проект, ще бъдат смекчени. Това обеща и Ревизоро, търсейки обществена подкрепа. Крайната дума обаче ще е на Брюксел. Въпросът е, че докато се произнесе, на пазара може да не са останали малки играчи.

Какво предвижда проектът

Проектът за Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, предвижда фирмите, които търгуват, складират или транспортират горива, да минат на регистрационен режим към Министерството на икономиката.

За да има координация между контролните институции, ще се създаде консултативен съвет към министъра на икономиката с представители на 12 държавни ведомства. За да влязат в регистъра за търговия с горива, фирмите ще трябва да отговорят на изисквания за висок уставен капитал (между 20 хил. лв. за търговци на дребно до 3 млн. лв. за собственици на данъчен склад) и да предоставят солидни банкови гаранции. Те варират от 20 хил. лв. на обект, но не повече от 500 хил. лв. за търговци на дребно, а за тези на едро - фиксирана сума от половин милион лева, като залагането на горна граница на обезпеченията прави тежестта за малки и големи непропорционална. Същото важи и за по-малките търговци на едро, както и за дистрибуторите на LPG.

В момента банкови гаранции от този сектор се изискват и от митниците, и от НАП. А междувременно Европейската комисия изпрати предупредително писмо до България именно във връзка с изисквания за гаранции по Закона за ДДС, тъй като за малките фирми се получава така, че те са по-големи от дължимия от тях косвен данък върху продадените горива.

Дистрибуторите на LPG (пропан-бутан) пък трябва да притежават минимум 10 хил. бутилки за съхранение на газ. А собствениците на данъчни складове да разполагат с минимален капацитет на склада от поне 1000 куб.м или 500 куб.м, ако се съхранява пропан-бутан. Премахват се и т.нар. подвижни бензиностанции. Търговията на дребно ще трябва да се извършва само на обекти, които са трайно прикрепени към недвижим имот, който трябва да отговаря по закона за устройство на територията на изискванията за строителство на обект за зареждане с гориво. Тоест да представлява на практика бензиностанция.

Какви промени обещават депутатите

Основните корекции, по които до момента е постигнато съгласие и са разписани в доклада на комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабанда, засягат земеделските производители, търговците с LPG и транспортните компании.

Обектите за зареждане, които са на превозвачи с лиценз, няма да е нужно да отговарят на изискванията за бензиностанции по ЗУТ.

При зареждането на земеделска техника извън стопанствата се допуска превоз на горива до 1000 литра със собствен или нает транспорт. Земеделците ще могат да разполагат със собствени и/или наети съдове за гориво с максимален обем 50 куб. метра. Те трябва да са разположени в конкретен имот, собственост на земеделския производител, или наети от него. Съдовете трябва да са с монтирани средства за измерване.

За LPG търговците е предвидено намаляване на изискванията за уставен капитал. Промяна има и при условията за обема на складовете и съдовете в тях.

Депутати от ГЕРБ коментираха, че вероятно ще се намалят изискванията за висок уставен капитал и банкови гаранции за малки фирми, но засега това не е разписано никъде.
Част от текстовете ще бъдат променени, но основната цел - да се ограничат малките на пазара, остава.

Според юристи законът трябва да получи одобрението на Брюксел.

Президентът на руската компания "Лукойл" Вагит Алекперов е съдействал на премиера Бойко Борисов да се срещне в Москва с колегата си Дмитрий Медведев. Информацията, разпространена от държавната агенция ТАСС за посещението на българския министър-председател в Русия, може да е по руски изкривена. Но след нея се случиха две неща - забравеният спорен законопроект за горивата, който се подкрепя от "Лукойл", изненадващо и с гласове на ГЕРБ мина през две комисии и след това на първо четене в пленарната зала, а Алекперов (пак през руски медии) заяви, че компанията му ще инвестира в ново производство в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    cashe avatar :-|
    Aleko

    Мисля, че Буда изгуби следващите избори с визитата си в русийката, рестартирането на Белене и сделката с Лукойл закрила срещу инвестиции. От друга страна пък, българинът забравя бързо и му е трудно да разлюби герб.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK