С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 8 юни 2018, 11:28, 26980 прочитания

Последният щурм към еврозоната

България все пак ще кандидатства за ERM II, въпреки негативните сигнали от Брюксел. Силна кампания може да увеличи шансовете ни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Евентуален отказ не може да бъде оправдание да се изостави и влизането за банковия съюз.

Още по темата

Колко ще е дълъг пътят към еврото

България обеща на Брюксел отдавна отлагани реформи. От правителството и БНБ зависи колко време ще е нужно, за да се направят

20 юли 2018

България подава заявка за банковия съюз до края на деня

Влизането в "тясно сътрудничество" с ЕЦБ е едно от предварителните условия за членство в ERM II

18 юли 2018

България получи "да" за едновременно влизане в банковия съюз и ERM II

Ориентировъчната дата е юли 2019 г., но преди това страната трябва да направи реформи, а ЕЦБ да оцени финансовата й система

12 юли 2018

ERM II и банковия съюз: България писмено ги поиска, решението ще е в четвъртък

На 12 юли страната може да получи дата за присъединяване на лева към валутния механизъм, според Reuters

10 юли 2018

България и еврозоната: Да не стане като с Шенген

София е поискала членство и в чакалнята на еврото, и в банковия съюз. Решението ще дойде през юли

6 юли 2018

Жизненият стандарт в България е наполовина от средния в Европа и през 2017 г.

Ниските доходи не са пречка пред присъединяването на страната към еврозоната според еврокомисаря Домбровскис

20 юни 2018

Следваща спирка - банков съюз

България все пак ще приеме условието на Брюксел първо да кандидатства за единния европейски надзор, а после за ERM II

15 юни 2018

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Къде се вижда Делян Пеевски в делото за КТБ, GDPR в България като бухалка срещу неудобни журналисти, докъде е София по пътя към еврото и още

9 юни 2018

Борисов: До две седмици България ще подаде документи за чакалнята на еврозоната

Засега сигналите от Брюксел са противоречиви

6 юни 2018

Може би заслужено, но нечестно

Попарените амбиции за еврото

25 май 2018

Неуспешният поход към еврото

Влизането на България в еврозоната се отлага с още няколко години заради нерешените проблеми в банковата система

24 май 2018

ЕК и ЕЦБ: България изпълнява числовите критерии за еврото, но това не е достатъчно

Конвергентните доклади на двете институции традиционно изтъкват като проблемни независимостта на БНБ, слабите институции и корупцията

23 май 2018
"Пожелайте ми успех. Отиваме в Берлин за еврозоната, ама как ще стане, ще видим там." С тези думи преди малко повече от година Бойко Борисов напусна заседанието на Европейския съвет в Брюксел и започна публичната фаза на (тогава) сериозните усилия за влизането на България в ERM II, т.нар. чакалня на еврозоната. През лятото на 2017 изказването на премиера прозвуча изненадващо - след девет години управление на ГЕРБ очакванията за резки движения напред бяха (и са) силно занижени.

Зад това решение тогава стояха усилията на няколко души около Борисов, които успяха да го убедят в две неща - че за България влизането в еврозоната е изключително важно и че тогава има подходящ политически прозорец това да се случи.

През юни 2017 шансовете на България не изглеждаха никак лоши. Делегацията на Бойко Борисов, в която влизаха финансовият министър Владислав Горанов и подуправителят на БНБ Калин Христов, получи окуражителни послания от френския президент Макрон, германският канцлер Меркел и дори от тогавашния германски финансов министър Волфганг Шойбле. Няколко месеца по-късно дойде политическа подкрепа и от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер

Година по-късно шансовете на България да бъде приета в ERM II не изглеждат толкова големи. И което е по-лошо - негативните сигнали от Европейската централна банка и представители на различни държави (включително Германия), изглежда, отнеха от първоначалната енергия на България да се опита да отвори вратата на еврозоната.

Все пак подаваме



Сега, броени дни преди да изтече срокът, който правителството си постави да кандидатства за валутния клуб, въпросът е дали Бойко Борисов ще има смелостта и силите за финален щурм. "До седмица-две България ще внесе документите си за чакалнята за еврозоната", каза той миналата седмица на годишния бал на бизнес-организацията КРИБ.

Внасянето обаче е само формалната част от усилията. Без масирана кампания по представяне на българските аргументи на страните, които са против влизането в ERM II, от тях едва ли ще има някакъв особен успех.

В средите на управляващите продължава да има ядро от хора, които са твърдо убедени, че усилията за еврозоната трябва да продължат. "За мен е много важно ние да подадем молбата и да изискаме ясен и категоричен отговор – от политиците и от Европейската централна банка", казва председателят на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова. Според нея, ако на страната ни откажат влизане в "чакалнята" на еврозоната със субективни аргументи, които не са част от условията една страна да бъде член на еврозоната и част от ERM II, това ще бъде много лош сигнал не само към българите, а към целия Европейски съюз. "За" продължаване на тази усилията (и кандидатстване за ERM II) е и финансовият министър Владислав Горанов. "В интензивна комуникация сме с представители на ЕЦБ, държавите - членки на еврозоната и ЕК. Работим върху пътна карта. Скоро ще завършим този процес и няма причина да променяме позицията си от януари", добави Горанов.

Времето за действия обаче е ограничено - политическият прозорец, който се отвори покрай българското европредседателство, ще бъде затворен бързо. През следващата година предстоят избори за европарламент, ЕЦБ ще е с нов гуверньор - вероятно германец, и ако италианската криза се разрасне, Стара Европа ще стане още по-скептична към нови кандидати.

Брюксел: пак ще се срещнем след две години

Допреди десетина дни изглеждаше, че мачът България - еврозона вече е загубен въпреки подкрепата на съдията в лицето на еврокомисията. В деня, в който ЕК и ЕЦБ представиха конвергентните си доклади за напредъка на страните извън еврозоната, стана ясно, че представители на тези институции са се срещнали с българските власти с цел да ги разубедят да кандидатстват за ERM II, а вместо това да подадат документи за банковия съюз.

Според източници, близки до правителството, наскоро премиерът Борисов е бил посъветван и от Германия, и от Франция да не бърза. Погледнато откъм Берлин, приемане на България в еврозоната (или дори само в чакалнята) изглежда като точно обратното на новата политика, която консервативните политици очакват от Меркел след кризата с Гърция. Аргументите на България (валутен борд и фискална дисциплина) не са особено познати там. И което е по-лошо, не се вижда някой от София да работи за оборване на тези представи. Кампанията на България за еврото изглежда напълно спряла.

Но прозорецът на възможностите още не е съвсем затворен и отказът на България сега ще е като един цял футболен отбор да напусне терена в 80-ата минута от мача, защото губи с един гол. Политическата подкрепа за България не е съвсем изгубена. При представянето на конвергентния доклад на ЕК за напредъка на страните извън валутния съюз комисарят, отговарящ за еврото, Валдис Домбровскис приветства настоящата работа на българското правителство за включване във валутния механизъм ERM II. Но и обясни, че "действително вече има ново изискване - присъединяването към еврозоната се обвързва с включване в банковия съюз". Според правителствени източници посланието на Брюксел е било, че вратата към чакалнята ще се отвори след минимум две години, и то ако ЕЦБ е доволна от проверките на местния банков сектор.

За българското правителство обаче банковият съюз не е приятна тема. То на няколко пъти официално заяви, че ще подаде молба за банковия съюз, но веднага след като получи "да" за преддверието на еврото. Една от причините е, че процесът по влизане в Механизма за тясно сътрудничество (вариантът за страни извън еврозоната да влязат частично в банковия съюз) отнема минимум шест месеца. В година на избори, каквато ще е 2019-а, и смяна на ръководството на ЕЦБ, на никого няма да му е до България. А и притесненията на управляващите са, че Франкфурт може да използва процедурата по влизане в банковия съюз като начин допълнително да забави българската кандидатура за ERM II.

Ама не искаме да ни проверявате банките

Друга част от българските колебания за банковия съюз са заради неизчистени проблеми в банковия сектор. След подаване на молба за "тясно сътрудничество" ЕЦБ има правото да направи своя проверка на финансовата система тук. Ако констатира различна картина от това, което БНБ декларира две години по-рано след прегледа й на качеството на активите (AQR), това би било не само репутационен удар за централната банка. Ако европейският надзор проведе по-стриктен мониторинг и реши, че някоя българска банка има нужда от финансова подкрепа и сметката е голяма, ще се стигне до държавния бюджет. Което пък ще рефлектира върху данните на публичните финанси.

Всички тези аргументи са валидни, но вероятно има начин подобни ситуации да се отиграят. Като например продажба на банките, които минаха с най-големи забележки проверката на БНБ.

Твърдото обвързване за чакалнята на еврозоната с влизането в банковия съюз изглежда като сериозна пречка, но и тя е преодолима. Източници, близки до правителството, твърдят, че се обмисля вариант, при който да се подадат едновременно две молби - за кандидатстване в ERM II и в банковия съюз. Това ще позволи да се покаже желание България да се съобрази с исканията на Брюксел, но и твърдост в отстояването на своите позиции.

В тази ситуация ЕС може да отговори на българската молба с "да, но след две години", което пак би било частичен успех, защото твърд ангажимент сега все пак е повече от директно отхвърляне. Най-малката утешителна награда за бизнеса от целия щурм към еврозоната би било членството в банковия съюз и отказ да се кандидатства за него ще бъде пълен провал за правителството.

Това, което дава аргументация в полза на България за валутния механизъм, е, че тя отговаря на числовите критерии за влизане в еврозоната с изключение на изискването за минимум две години престой в него. И още - че присъединяването на лева към ERM II всъщност ще даде тласък за структурни реформи и ще увеличи доверието в страната, което е предпоставка за по-висок икономически растеж и по-бързо настигане на доходите на средния европеец (виж графиката). Брюксел и Франкфурт трудно ще намерят основания да откажат подобен ход. За техните резерви, разбира се, има съвсем рационални доводи, но без сериозна кампания те трудно могат да се обезсилят.

Опитът на Литва и Латвия например е, че въпреки нежеланието на Стара Европа да ги допусне в ядрото толкова бързо, с последователна политика и отстояване на националния интерес двете държави се присъединяват към чакалнята на еврото. Към този момент те са най-бедните кандидатки - БВП на глава от населението спрямо средния в ЕС на Латвия през 2004 г. е 49%. Точно това е нивото, което е постигнала България през 2016 г.

Еврозоната е, без преувеличения, цел с историческо значение за България. Ядрото на ЕС в момента поема политика на все по-голямо сближаване. Оставането на България извън него ще я направи по-уязвима за външни влияния. Как изглежда подобна мека цел за Русия например може да се види в съседна Сърбия. Там влиянието на Кремъл върху вътрешната политика позволява интересите на Москва за нестабилност на Балканите да ограбват бъдещето на цялата държава. Освен това в периферията на ЕС натискът от Брюксел за реформи ще е значително по-малък, тъй като евроенергията ще се фокусира все повече върху ядрото.

За икономиката разликата между двата сценария е ясен. В единия самият процес на присъединяване може да стимулира реформи, по-висок икономически растеж, което ще доведе и по-бързо доближаване на доходите със западните страни. В другия - управлението на страната ще продължи да се олигархизира, правилата да се размиват, западните инвеститори да се изтеглят (виж карето).

Извън сърцето на Европа и по-близо до руското влияние означава и завръщане на държавата към мащабни проекти за източване на публични активи, като например Белене и руски тръбопровод за газа. С две думи - България ще се върне поне десетилетие назад. И ще остане затънала там задълго.
Какви са икономическите ползи

Опитът на останалите държави от Източна Европа, които вече са минали по нашия път, показва, че икономическите ефекти се усещат още на етап присъединяване към чакалнята на еврото - валутният механизъм ERM II.

"Това, че ЕЦБ поема ангажимент към валутната стабилност в страните от ERM II, като включително е готова да заложи и собствени средства, е знак за доверие, което се оценява от пазарите", посочват в свой анализ от Института за пазарна икономика (ИПИ). И допълват, че досега влизането в чакалнята и приближаването към членство в еврозоната води до почти автоматично повишение на кредитния рейтинг на държавите. Което пък ще намали цената на финансирането и ще увеличи и без това недостатъчните инвестиции в икономиката. Само преди дни Standard & Poor's заяви, че би пристъпила към повишение на оценката си за България при евентуално присъединяване на лева към валутния механизъм ERM II.

Процесът по приемане на еврото обикновено върви и с конкретни ангажименти за структурни реформи, които поема всяка кандидатка. Всичко това ще доведе до по-бърз икономически растеж и сближаване на доходите в България с тези на средния европеец.

Преди месец по време на неформалната среща на финансовите министри от ЕС в София, Даниел Грос, директор на влиятелния брюкселски тинк-танк Centre for European Policy Studies, е представил свой анализ за сближаването на икономиките в ЕС. В него се посочва, че новите държави членки от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към еврото след 2004 г., конвергират с малко по-бърз темп от очаквания предвид първоначалното им равнище на доходи. Според Грос балтийските страни, Словения и Словакия, т.е тези, които са в еврозоната, продължават да наваксват и има известни доказателства, че те настигат по-бързо доходите на средния западноевропеец.

В допълнение - членството на страната във валутния съюз ще предостави достъп до 700-милиардния механизъм за стабилност - значителна фискална подкрепа при криза.

От ИПИ изчисляват и колко ще спести бизнесът заради по-ниски транзакционни разходи - 450 млн. евро на година, което е почти 1% от БВП на страната.

И тъй като влизането в чакалнята, както се разбра, върви заедно с банковия съюз, ще има и независим външен контрол върху финансовите институции, който ще увеличи репутацията на надзора им.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Правителството обмисля помощ за пострадалите от фалиралата "Олимпик", Меркел се срещна с Путин, кризата на Илън Мъск се задълбочава

19 авг 2018, 2326 прочитания

Новите документи за самоличност ще струват колкото старите Новите документи за самоличност ще струват колкото старите

Паспортите и личните карти с чип ще започнат да се издават най-рано през 2020 г.

19 авг 2018, 2516 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Минава, природният газ минава

За да се транзитира газ през България, е важно да има кой да го купува

Кой спря Търговския регистър

Никой не поема отговорност за провала на агенцията, която се оглавява от близката до Делян Пеевски Зорница Даскалова

Опасното шофиране на Илън Мъск

Предприемачът отдавна има проблеми с анализаторите и спекулантите на капиталовия пазар

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Лято в Пулия

Дългата сиеста е закон, часовниците не пазят реалното време, а духът на общността е заложен в миналото

За хората и костенурките

"Геа Челониа" – единственият център за опазване на сухоземните костенурки в България, учи на грижа към природата и хуманност

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 18.08.2018 Прочетете
Капитал PRO, Най-важните въпроси и отговори за фалиралата "Олимпик", "Мидалидаре" инвестира 7 млн. лв. в нова винарна, топ 10 в машиностроенето

Емисия

DAILY @7AM // 20.08.2018 Прочетете