С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 8 юни 2018, 13:08, 28955 прочитания

Минава, природният газ минава

За да се транзитира газ през България, е важно да има кой да го купува

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Туркменистан слага край на субсидиите за електричество, газ и питейна вода

Според президента това е част от икономическия преход, но експерти го определят като поредното лошо управленско решение

9 окт 2018

Фирма за лепене на плочки спъва поръчка за 50 млн. лв. на "Булгартрансгаз"

"Фърст Партнър" е поредната компания фантом, която се опитва да блокира ключов газов проект

26 юли 2018

Възобновен е строежът на втората тръба от "Турски поток"

Плановете на "Газпром" са съоръжението, което ще доставя газ към Европа, да е готово през 2019 година

26 юни 2018

Природният газ поскъпва с 11%, предстои повишение на топлата вода и парното

Окончателното решние на КЕВР ще бъде обявено на 29 юни

25 юни 2018

Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

15 юни 2018

Продава се хъб

Създаването на газовия разпределителен център може да отвори за приватизация газовата мрежа в България

15 юни 2018

Първият каспийски газ тръгва към Турция

Газопроводът TANAP е алтернатива на "Газпром" и "Турски поток" и ще осигури азерски газ за Европа и евентуално България

12 юни 2018

След посещението в Русия, хъбът "Балкан" още е мираж

Дори да се осигурят доставки на природен газ не е ясно какво ще правим с него, как ще го транспортираме и на кого ще го продаваме

31 май 2018

В името на чистия въздух ще се затегнат правилата за продажба на въглища

Кметовете ще носят лична отговорност за изчистването на въздуха според проект за промени в закона на МОСВ

28 май 2018

Румен Радев поиска "Български поток"

В Москва президентът заяви, че възобновяването на АЕЦ "Белене" предполага и руско участие

21 май 2018

"Северен поток 2" и иранската сделка сближиха Меркел и Путин

Сирийската война напомни за различията между лидерите на Германия и Русия

19 май 2018

"Булгаргаз" поиска природният газ да поскъпне с над 15% от 1 юли

Предложението е за 3-ото тримесечие на годината, като КЕВР трябва да се произнесе до края на юни

14 май 2018
За да бъде България газоразпределителен център и да има смисъл от инвестиция в хъб "Балкан", е необходимо да се изпълни най-важното условие - нужни са клиенти, които да искат да купуват природен газ. Чак след това идват договарянето и осигуряването на доставките и най-накрая е свързаността на мрежата.

При посещението си в Русия миналата седмица премиерът Бойко Борисов започна от средата и се насочи към края, пропускайки обаче началото. А това може да изиграе лоша шега не само за политическите амбиции на Борисов, но и за финансовото състояние на Булгартрансгаз и държавата като цяло.

2, 3, 1 и до никъде

"Русия и Турция нямат против да се направи входна точка от сега строящия се "Турски поток" към България, чрез която страната да получи допълнителни 15.7 млрд. куб.м природен газ за търговия и транзит", съобщи триумфално Борисов на 30 май след срещата си с Владимир Путин. Но руският президент бързо го поправи с уточнението, че обемите на доставките ще зависят от това какви ще са заявките на потребителите на руски газ в годините.

Описвайки "ключовата" роля на България в газовия сектор, Борисов говори и за строящите се междусистемни връзки с Гърция и Турция, както и за предстоящата такава със Сърбия. Тези проекти наистина са важни, но по-скоро за сигурността и диверсифицирането на националните доставки, отколкото за международен транзит и регионална търговия, тъй като капацитетът им не е достатъчно голям. За транзит от "Турски поток" към Сърбия и Централна Европа е необходим изцяло нов газопровод, чиято стойност по оценки на Булгартрансгаз ще е 2.8 млрд. лева. Освен изграждането на това трасе от Провадия до сръбската граница ще е необходимо и сърбите да направят няколкостотин километра транзитна мрежа.



Но дори и това да се случи, отговор на най-важният въпрос - кой ще купува този газ, пак няма. Местното потребление на газ е изключително ниско, за да осигури ликвидност на евентуален пазар. Дори и да се изгради хъб, той може да се окаже дори по-слаба търговска платформа от фондовата борса на "Три уши" - обемите в нея са на критичния минимум, а чуждестранни инвеститори участват спорадично за конкретна сделка. Като цяло новините от региона също не са положителни за амбицията на българското правителство да направи страната газов център. За това и преди време бившият директор на Генерална дирекция "Енергетика" Жан-Арнолд Виноа коментира за "Капитал", че "ако в България бъде направен хъб, той никога няма да е достатъчно силен, за да може да предложи най-добрата цена".

От плана на Булгартрансгаз за развитие на мрежите в следващите 10 години се разбират някои доста любопитни факти за това как страните в Югоизточна Европа работят за собствените си интереси и какви проекти в газовия сектор реализират или планират. В тях България има само периферно участие.

Турция не иска посредници

Малко над 80% от целия транзит на природен газ през българската територия сега е насочен от Русия към Турция по Трансбалканския газопровод. Става дума за около 13 млрд. куб.м. Тези количества обаче съвсем скоро ще започнат да се пренасят по едната от тръбите на "Турски поток". Така Турция, която е най-големият потребител на газ в региона, ще получава директни доставки от Русия и няма да плаща на Булгартрансгаз за преноса през България.

Като цяло годишното потребление на Турция достигна 50 млрд. куб.м през 2017 г., а до 2020 г. се очаква да е 59 млрд. куб.м. По принцип това би могло да се разглежда като потенциал за увеличаване на газовите доставки, но Турция не бездейства, а усилено диверсифицира източниците си на снабдяване, внасяйки газ от Иран и Азербайджан, както и втечнен такъв (LNG), предимно от Алжир и Нигерия. Освен всичко друго страната от години изпълнява амбициозна програма по разширение на действащи газохранилища и изграждане на нови такива.

За компенсиране на нарастващото търсене се разчита най-вече на трансанадолския газопровод (TANAP), който осигурява суровина от азербайджанското находище "Шах Дениз 2". Първоначалният капацитет на TANAP е 16 млрд. куб.м/г., от които за задоволяване на вътрешното потребление в Турция са договорени 6 млрд. куб.м/г. Първите количества от него дори бяха пуснати в края на май.

"В случай че останалите планирани нови проекти бъдат реализирани (например нов газопровод от Ирак и нов LNG терминал, всеки от които с капацитет 10 млрд. куб.м/г.), Турция ще има съществена роля не само като транзитираща каспийски газ държава, но също и като страна - доставчик или транспортьор на допълнителни количества газ за съседните страни в Европа", пише в доклад на Булгартрансгаз.

Гърция вече не гледа само на североизток

Потреблението на природен газ в Гърция се е увеличило повече от два пъти през последното десетилетие и достига до нива от над 4 млрд. куб.м/г. Доставките са осигурени по три основни направления - LNG терминали (13%), чрез газопроводната връзка с Турция (21%) и от Русия през България (66%, което представлява около 18% от българския транзит). Това съотношение обаче ще се промени независимо от прогнозите за нарастващо търсене до около 5.5 млрд. куб.м/г. към 2021 г. Причините са няколко. От една страна, Гърция, също като Турция, ще започне да получава газ от находището "Шах Дениз 2" в Азербайджан. От друга - местната компания Gastrade S.A. планира изграждане на нов LNG терминал в Егейско море (около Александруполис), в стратегическа близост до газопреносната мрежа на оператора DESFA S.A. Проектът е обявен от Европейската комисия като такъв от "общ интерес", а към него се присъедини и Gas Log Ltd., която има една от големите флотилии танкери за транспортиране на втечнен природен газ. По принцип към строежа на този LNG терминал интерес е заявила и България (чрез Българския енергиен холдинг") като възможност за диверсифициране на доставките.

Терминалът е с проектен годишен капацитет 6.1 млрд. куб.м и капацитет за съхранение 170 хил. куб.м втечнен газ. Сред потенциални източници за доставка са страни - производители на втечнен природен газ, като Алжир, Катар, САЩ и др., и евентуално Кипър и Израел в бъдеще. "Тези количества природен газ ще дадат възможност да се балансират нуждите не само на местния пазар, но и на българския, румънския, македонския, сръбския и унгарския", се казва в доклада на Булгартрансгаз.

Гърция задно с Израел, Кипър и Италия работи още по газопровода East Med, който също е проект от "общ интерес" за ЕК. Проектът предвижда природен газ да бъде пренасян от находищата в Източното Средиземноморие през остров Крит и континенталната част на Гърция към Италия и Централна Европа. Дължината на тръбите ще е 2000 км, а цената - 6 млрд. евро.

Румъния добива сама

Потреблението на природен газ в Румъния е около 11 млрд. куб.м, като внесените количества (основно от Русия) са в размер на едва 1.7 млрд. куб.м. Около 85% от консумацията се осигурява чрез собствен добив, който в следващите години ще нараства. Експертните анализи показват, че запасите на природен газ в Румъния ще гарантират енергийната независимост на страната за около 10 години и дори могат да я превърнат в нетен износител.

Фотограф: Николай Дойчинов

В напреднал процес на проучване е находището "Нептун" в Черно море, което се разработва от румънската компания OMV Petrom, съвместно с американската ExxonMobil. По данни от първоначалния сондаж запасите в него са оценени в диапазона от 42 до 84 млрд. куб.м, с очаквани годишни нива на добив от 6.5 млрд. куб.м. Плановете са добивът да започне още преди края на 2018 г. През 2019 г. пък се планира да започне и добив в обем на 1 млрд. куб.м/г. от откритите от Black Sea Oil & Gas (BSOG) запаси в черноморския блок "Мидия", оценени на 10-20 млрд. куб.м.

Предвид това не е учудващо, че програмата за развитие на газовата инфраструктура в Румъния е обвързана именно с находищата в Черно море. Планирани са модернизация и разширение на съществуващия газов коридор, свързващ румънската газопреносна мрежа с унгарската, с което освен доставки за Унгария ще бъде осигурен маршрут за пренос на природен газ и до хъб "Баумгартен" в Австрия.

По същото направление е и газопроводът BRUA (България - Румъния - Унгария - Австрия), чието изграждане Букурещ вече започна. Фаза 1 включва дълъг 479 км тръбопровод от границата с Унгария до Гюргево (на срещуположния бряг на Дунава е Русе). Също така Румъния планира и LNG терминал в Констанца, в който да постъпва газ от Азербайджан през Грузия. Това е проектът AGRI (Азербайджан - Грузия - Румъния) с капацитет 7 млрд. куб.м/г. (от които 2 млрд. куб.м са предвидени за Румъния).

В началото на 2018 г. Transgaz S. A Romania спечели конкурса за приватизация на молдовското държавно предприятие Vestmoldtransgaz, с което получи пълен контрол върху газопреносната връзка между Молдова и Румъния, включително бъдещото разширяване на газопровода до Кишинев.

Неотдавна Румъния оповести намерението си да сключи меморандум със Сърбия за изграждането на междусистемна газова връзка между Арад и Мокрин, която може да бъде въведена в експлоатация през 2026 г.

Не на последно място Румъния има 8 газохранилища с общ обем за съхранение надвишаващ 3 млрд. куб.м. За сравнение - българското хранилище "Чирен" е с капацитет от около 0.5 млрд. куб.м.

Хърватия също влиза в играта

Макар сега Хърватия да не е страна транзитираща природен газ, това може да се промени до няколко години с реализацията на проекта за изграждане на нов LNG терминал край остров Крък. През декември 2017 г. ЕС го обяви за проект от "общ интерес" и обеща да инвестира в него. САЩ също изразиха подкрепа към терминала и го разглеждаха като допълнителна възможност за доставка на американски втечнен природен газ до централните и южните части на европейския газов пазар.

Първоначално терминалът ще действа като плаваща платформа за съхранение и регазификация с годишен капацитет от около 2 млрд. куб.м./г. Срокът за въвеждане в експлоатация е 2020 г.

Наред с това тази пролет Хърватия, Черна гора и Албания се договориха с азербайджанската национална газова компания SOCAR за газопровод от Гърция по брега на Адриатическо море към Словения, Австрия и Италия. Целта е оттам да се транспортира каспийският газ, постъпващ през Турция от TANAP.

Македония е сигурна, Сърбия - не

От балканските държави единственият сигурен потребител на транзитен газ през България е Македония. Причината за това е, че страната няма други възможности за доставка освен наличните сега тръби от трансбалканския газопровод. Проблемът е, че потреблението е прекалено малко - около 250 млн. куб.м./г., като според най-оптимистичните прогнози ще се увеличи до 1 млрд. куб.м.

Сърбия пък сега получава природен газ предимно чрез внос от Русия (над 80%) през Украйна, Румъния и Унгария. Тези количества биха могли да се пренасочат през "Турски поток" и България, ако транзитът през Украйна бъде напълно спрян. Но на фона на последните изявления на германския канцлер Ангела Меркел и руския президент Владимир Путин това изглежда малко вероятно да се случи. Ограничаване на преноса може да има, но пълно спиране е почти невъзможно. Още повече че именно Украйна разполага с огромни газохранилища (над 30 млрд. куб.м.), които са крайно необходими за балансиране на мрежата.

Предвид всичко това България трудно може да се превърне в ключова транзитна територия и още по-малко в регионален хъб за природен газ. Просто ситуацията на пазара се променя по-бързо, отколкото политиците взимат стратегически решения.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

6 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/healthforum

Иновации и добри практики в здравния сектор



Акценти в програмата:


  • Промени в здравноосигурителния модел
  • Тенденции в плащанията за здраве
  • Нови терапевтични хоризонти - бъдещите генни терапии
  • Иновации в здравеопазването в Норвегия
  • Болнична помощ и проблемите в управлението на лечебни заведения

Повече подробности на capital.bg/healthforum

Прочетете и това

Прокуратурата предаде на съд директора на БТА заради договор за бутилирана вода (обновена) 1 Прокуратурата предаде на съд директора на БТА заради договор за бутилирана вода (обновена)

Според обвинението Максим Минчев поръчвал вода двойно по-скъпо, отколкото струвала

19 окт 2018, 1989 прочитания

Седмични новини за енергетика Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

19 окт 2018, 506 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
GDPR или цензура, облечена в закон

Българският вариант на промените в защитата на личните данни може сериозно да затрудни журналистите и да се превърне в бухалка срещу неудобните

Последни мъки преди развода

Финалното решение по условията за напускане на ЕС от Великобритания се отлага

Онлайн доставки за най-малките

Илиан Илков поема сайта Baby.bg през 2014 г., а днес в него се предлагат близо 40 хил. бебешки продукта.

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Първият човек"

Човешката страна на героя през перфектно кино

Ново място: Simple

Менюто съдържа вече отдавна превърналите се в световна класика италиански специалитети

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 20.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Как "Джи Пи груп" стана най-големият строител

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 19.10.2018 Прочетете