С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 юни 2018, 10:44, 11786 прочитания

Становище: Вложителите в КТБ могат да съдят държавата за забавено изплащане на депозитите

Заключение на генералния адвокат Юлиана Кокот пред Съда на ЕС в Люксембург по важно за България дело

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Изплащането на гарантираните депозити на вложителите в КТБ през 2014 г. е забавено с близо пет месеца – трябвало да е стартира най-късно на 20 юли 2014 г., а е започнало чак през декември същата година. Затова тези вложители имат право да съдят българската държава за вреди от нарушение на европейското право. Това следва от заключението на генералния адвокат Юлиана Кокот, представено днес пред Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по дело, образувано по преюдициално запитване на Административен съд - Варна.

Делото


Делото в България е започнало по иск на вложителя в КТБ Николай Кантарев, който е открил сметка в банката на 4 март 2014 г., т.е. три месеца и половина преди поставянето й под специален надзор заради неплатежоспособност на 20 юни с.г. През 2015 г. Кантарев завежда дело за вреди срещу БНБ в размер на 3710.91 лв., задето му е забравено изплащането на депозитите и той не е могъл да се разпорежда с парите си близо шест месеца. Той се позовава на Директива 94/19 (Директива на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити), която изисква изплащането да гарантираните депозити от специалния фонд да започне до 20 дни от момента, в който е установено, че депозитите са неналични в банката. В случая специалният фонд е Фондът за гарантиране на влоговете.

Според заключението на генералния адвокат Кокот "неналичността на депозитите трябва да бъде установена в срок от пет работни дни след като компетентният орган е установил за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила дължимите и изискуеми депозити", независимо кога е постановено решението за нейната неплатежоспособност и отнемането на лиценза й. Този момент е 20 юни 2014 г., като установяването трябва да бъде извършено по начин, който недвусмислено да покаже на системата за гарантиране на депозити (Фонда), че е започнал да тече срокът от 20 работни дни по чл. 10, §1 от директивата, в който трябва да започне изплащането на гарантираните депозити на вложителите. Фактът на поставянето на банката под специален надзор не променя тези изисквания по отношение на установяването на липсващите депозити и задължението за изплащането им. Няма значение също така дали вложителят е предявил искане за изплащане пред банката или не.

В България Фондът за гарантиране на влоговете бе уведомен едва след като на 6 ноември 2014 г. БНБ отне лиценза на КТБ и я задължи да подаде искане за откриване на производство по несъстоятелност, а това е трябвало да стане на 30 юни 2014 г., пет работни дни след като банката е поставена под специален надзор.



Заключенията на генералния адвокат не обвързват Съда в Люксембург, но обикновено те са възприемани поне в основата си. Ако СЕС възприеме това становище в решението си, практическият резултат ще е, че всички вложители с гарантирани депозити в КТБ без изключение ще могат да съдят БНБ за вреди от забавеното изплащане на депозитите.

Друг е въпросът, че в повечето случаи трудно биха се доказали вреди в голям размер и за вложители физически лица, и за фирми, коментира юристът Станислав Костов, експерт по европейско право. Обичайните материални щети от забавянето са в рамките на лихвата, която би получил вложителят другаде, освен ако не може да се докажат сериозни загуби от провалена сделка или др., а неимуществените ще трябва да се доказват.

Костов обаче откроява друг съществен момент в това заключение, а именно че в него изрично се казва, че това нарушение на Директива 94/19 е достатъчно съществено нарушение на правото на евросъюза, за да ангажира отговорността на съответната държава членка, което е една от предпоставките да се води дело за вреди срещу държавата.

Свързан ефект

Всъщност решението по това дело от юристите се очаква с нетърпение не толкова заради Директива 94/19 и депозитите в КТБ, колкото заради очакванията, че то най-после ще даде яснота за процедурата, по която в България трябва да се водят делата за отговорност на държавата за вреди от неизпълнение на европейското право (с основание чл. 4§3 от ДЕС).

В момента съдебната практика е крайно противоречива по въпроса дали тези дела трябва да се водят по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а от това зависят и процедурата, и размерът на таксата - проста такса от 10 лв. по ЗОДОВ или пропорционална от 4% върху цената на иска. Става въпрос за голям брой разнообразни дела, включително и няколко десетки дела срещу Народното събрание.

Тази противоречива практика стана причина за тълкувателно дело във ВКС, образувано през 2015 г., с въпроса кой съд трябва да гледа делата за отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС на основание чл. 4§3 ДЕС и по какъв процесуален ред. Това дело на свой ред бе спряно до произнасяне на СЕС по преюдициалното запитване на Административен съд – Варна. Спрени бяха и голяма част от делата срещу държавни органи за вреди от нарушаване на правото на ЕС.

В заключението на генералния адвокат се казва, че е допустимо да се прилагат два процесуални режима според държавния орган, срещу който се предявява иск за отговорност на държавата поради нарушения на правото на съюза. Същественото е обаче, че ищецът трябва да е наясно по кой процесуален ред трябва да прибегне във всеки конкретен случай. Нещо повече, казва генералният адвокат - този процесуален режим трябва да позволява ефективното реализиране на правото на обезщетение за вреди на основание на правото на съюза. Тя дава и друг жокер – отговорността по ЗЗД е виновна отговорност, докато за ангажиране на отговорността на държавата на основание на правото на съюза има три условия - ясна правна норма, която предоставя права, достатъчно съществено нарушение и пряка причинно-следствена връзка между нарушението и причинените вреди, но не се доказва вина.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Правителството призовава връщащите се от Италия към доброволна карантина 2 Правителството призовава връщащите се от Италия към доброволна карантина

До края на седмицата ще се приберат 10 хил. души, има 2000 теста за коронавирус, ще се прилагат само на хора с температура и начална пневмония

24 фев 2020, 745 прочитания

Вечерни новини: Ситуацията с коронавируса е на крачка от пандемия, България също се подготвя Вечерни новини: Ситуацията с коронавируса е на крачка от пандемия, България също се подготвя

И още: Прокуратурата ще разследва барселонската история около Борисов, твърденията на Ханке за корупция, заменките и още; Утре ще бъде представен новият модел за електроенергийния пазар

24 фев 2020, 2391 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Трудовоправна консултация

Селекция с отговорите на адв. Лилия Борисова на читателските въпроси в рубриката "Трудовоправна консултация" на Karieri.bg през май 2018

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10