Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 12 юни 2018, 15:48, 11502 прочитания

Как може да изглежда районът пред Централна гара

Автомобилите трябва да слязат под земята, хората - да се качат над нея, а частни инвеститори да развиват културни и бизнес сгради в района

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Пространството пред Централната гара в София е нефункционално и трябва да бъде изцяло променено, за да привлича хора и инвеститори. Проблемът се вижда и с просто око, а архитектурната фондация Vizar потърси решение чрез конкурс за развитие на района. В събота международно жури определи и най-добрата сред представените идеи - на архитектурата фирма "А и А архитекти". Според техния проект пространството трябва да стане пешеходно, колите да влязат в подземен булевард, а наоколо да бъдат подсигурени нови обществени сгради и различни функции - нова музикална зала, жилища, офиси, паркове за отдих.

Илюстрация


Това не е окончателно спасение за полуизоставената територия пред Централна гара, а само малка начална стъпка за развитието й. Конкурсът е на частната фондация Vizar и не е обвързващ за Столичната община, но главният архитект на София Здравко Здравков застана зад идеите на победителите. При най-добро стечение на обстоятелствата те ще послужат като основа на нов проект за развитието на площада пред гарата и съседните територии, на база на който през 2019-2020 г. да бъде създаден и подробен устройствен план (ПУП) за тази територия. Чак след това общината би могла да търси частни инвеститори, които да реализират идеите от конкурса, или собствено финансиране за целта.

Победителите


Проектът на "А и А архитекти" предвижда пред сградата на Централна гара да се появи голям парк, а над жп линиите да бъде изграден пешеходен надлез, който да свързва пространствата от северната и южната й страна. Автомобилният трафик трябва да бъде "прибран" под земята, а територията над нея да остане пешеходна.

Илюстрация


"Предгаровото пространство в момента не работи, а нещата ще се оправят, когато хората се върнат там. [Тази концепция] е първата стъпка, която да покаже в каква посока трябва да се случват нещата", обясни арх. Ангел Захариев от "А и А архитекти". Проектът предвижда още на това място да се появи микс от сгради с различни функции, който да подсигурява 24-часов живот на мястото. "Идеята е да се създадат "дестинации" и да се поставят важни за града обекти - концертна зала, център за събития, музей, локална библиотека, клон на университет. Мястото трябва да се оживи не само от хората, които живеят или работят там, а и от такива, които специално идват на тази територия", казва арх. Захариев. По думите му София така или иначе има нужда от втора концертна зала, а поставянето й на вече оживено място е "най-лесното". Вместо това в района на Централна гара тя може да привлече хората и още частни инвестиции.

Илюстрация


Архитектурното бюро "А.Д.А." получи второ място в конкурса на Vizar, а "Десет архитекти" - трето. Много е вероятно бъдещият план за развитието на предгаровото пространство да включва и част от техните идеи. "Задачата трябва да бъде донадградена, защото и в трите премирани проекта има доста добри идеи. Трябва да намерим формулата как да ги доразвием", коментира главният архитект на София Здравко Здравков. По думите му "А.Д.А." са представили добра концепция за развитие на териториите на север от гарата, а "Десет архитекти" имат подходяща идея за конструкция, която покрива гарата.

Защо мястото е важно

Илюстрация


Централната софийска гара заема това място от 1888 г., когато се намира на километър извън територията на града. Столицата се разраства бързо и я обгражда, а новата, значително по-голяма постройка на гарата се появява през 1974 г. Последният освежителен ремонт на пространството около сградата е през 2003 г. Оттогава най-големият транспортен възел в страната, който събира почти всички форми на обществен транспорт, става все по-неглижиран и непривлекателен за човешки присъствие. "Имаме пет хиляди квадратни метра търговска площ в подземното ниво, които доста години седят без реален наемател, защото там няма хора", дава пример главният архитект Здравко Здравков.

Мястото има нужда от обновление, за което говори и Здравков от встъпването си в длъжност преди две години. Според него правилният подход това да се случи е именно чрез по-голям план. "Не мисля, че тази част на града ще се развие добре, ако продължи сегашното застрояване "на калкан", казва той.



Основен проблем при подобни проекти е разпокъсаната собственост на земята, но в случаят с Централна гара той е донякъде преодолян. Столичната община притежава голям парцел от 12 хил. кв.м на мястото на бившата автогара, трамвайното депо "Клокотница" в близост, както и буферен паркинг под метрото, който в момента стои празен. Идеята е след новия план и регулация на територията, общината да създаде публично-частно партньорство за реализацията на някои от идеите за нови обществени сгради. "Това е едно от малкото места, където имаме собственост и можем да влияем върху инвестиционния интерес", казва Здравков.
Кога може да се случи промяната

При най-оптимистичния сценарий до края на 2018 г. Столичната община ще успее да обедини добрите идеи от трите наградени концепции от конкурса на Vizar в един проект. През 2019 г. може да започне проектирането на ПУП, а до 2020 г. той да е готов. След това трябва да бъде измислен начин за окрупняване на собствеността извън общинските терени. За пълната реализация на идеите на "А и А архитекти" или останалите участници в конкурса ще са нужни некалкулирани до момента средства за изграждане на инфраструктура и новите сгради. Малка част от инфраструктурните проекти - като например пешеходният надлез над жп линиите, са заложени и в сегашния Интегриран план за градско възстановяване и развитие на София. За останалите столицата ще трябва да намери частни инвеститори.

Задачата, разбира се, е огромна. Подобни проекти в други европейски градове обаче също отнемат с десетилетия.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя 1 МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя

Aко глобата бъде платена в срока за обжалване, ще се дължат само 70% нея

25 май 2020, 846 прочитания

Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса

Това е една от целите на зам.-кмета по дигитализация Владимир Данаилов

24 май 2020, 2253 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Играта на Борисов с "тука има, тука няма" оставка на социалния министър

Бисер Петков остава на поста си

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10