Освен това, каквато и договореност да се постигне, тя трябва да бъде одобрена и от банките - кредитори на американския инвеститор, които са осигурили около 70% от вложените 1.6 млрд. евро в изграждането на централата.

Три варианта

От "AES България" посочиха, че има три варианта за решаване на казуса с дългосрочния им договор. Единият предвижда настоящият контракт да остане в сила, а НЕК, която сега изкупува електричеството от теца и го реализира на регулирания пазар, да започне да продава тази енергия на свободния пазар чрез борсата. Другата възможност е ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" да продава чрез борсата, като дългосрочният договор бъде заменен с договор за разлики подобно на модела, по който ВЕИ ще продават енергията си на свободния пазар от 1 юли.

Третият вариант, който бил и най-предпочитаният от българското правителство, пък предвижда прекратяване на дългосрочния договор срещу компенсация на невъзстановяемите разходи.

Един компромис

За да се определи с колко трябва да бъдат обезщетени инвеститорите, трябва да се постигне съгласие колко са т.нар. невъзстановяеми разходи - по същество сумата, която, заменяйки финансовия модел в дългосрочните договори, ще гарантира същата възвращаемост на инвестицията. И като всяко финансово изчисление, базирано на бъдещи финансови потоци при определени допускания, размерът на невъзстановяемите разходи няма да е безспорно установимо число.

По неофициална информация оценката на правителството е, че на Ей И Ес трябва да бъдат възстановени около 100 млн. евро и че "Контур Глобал" вече са възвърнали инвестицията си. Оливие Маркет обаче беше категоричен, че сумите, които се тиражират в публичното пространство, не са реални. Той отказа да коментира какво показват изчисленията на AES, но посочи, че само задълженията към банките все още са за 700 млн. лева. Конкретните искания на дружеството ще бъдат обявени в началото на юли, след като становището им бъде представено на правителството.

Постигането на компромис между двете страни по въпроса за размера на невъзстановимите разходи обаче е само първата част от преговорите. След това трябва да се реши как съответната сума ще бъде платена - наведнъж или разсрочено. Също така ще е необходимо да се реши и по какви правила ще работи ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" в бъдеще, тъй като централата има договор с "Мини Марица-изток" за изкупуване на въглища. Според ръководството на "AES България", ако държавата иска да запази производството на мините, би следвало да се предвидят доплащания за произведената електроенергия, които да покриват разликата между пазарната цена на тока и реалните оперативни разходи на централата.

Невъзможният пазар

Проблемът на въглищните централи не само в България, но и навсякъде в Европа е, че не могат да работят на чисто пазарен принцип заради квотите CO2, които са задължени да плащат.

От AES обясниха, че централата се нуждае от 1.3 тона CO2 на всеки мегаватчас произведена електроенергия, което при настоящите цени от 16 евро за тон прави около 40 лева. Разходите им за въглища пък са 30-32 лв. за всеки произведен мегаватчас електроенергия. Само тези два компонента генерират 70 лв. разходи за производството на един мегаватчас електроенергия - колкото е и средната борсова цена. В случая обаче ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" има ангажимент да депонира производствените си отпадъци, което повишава цената с още 15 лв./мВтч. Отделно обаче са всички оперативни разходи - заплати на служителите, осигуровки, застраховки, поддръжка и най-вече обслужването на кредитите.

"Ако ние сме необходими на системата, а пазарната цена е 70 лева, няма нормален икономически участник, който да работи по този начин. Затова в такива случаи се прави докомпенсиране, за да може да функционира централата", заяви Иван Цанков.