С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 15 юни 2018, 11:28, 32974 прочитания

Следваща спирка - банков съюз

България все пак ще приеме условието на Брюксел първо да кандидатства за единния европейски надзор, а после за ERM II

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Четири години след фалита на КТБ и политическото решение България "незабавно" да започне присъединяване към единния европейски банков надзор сега, изглежда, това ще се случи. Катализаторът обаче е съвсем различен – желанието на правителството да мине формалното, но и най-трудно преодолимо препятствие по пътя към еврото – валутния механизъм ERM II.

България ще е първата страна, която се решава да тръгне в посока "тясно сътрудничество" с ЕЦБ, което е начинът за страните извън еврозоната да са в банковия съюз. Но ако успее да договори ясни условия на старта, на финала ще има поне три позитива – допочистване на банковата система след проверките на БНБ, репутационна печалба заради независимия външен надзор и шперц към еврозоната, която освен че носи икономически ползи е и естествен изход от валутния борд.


"През следващите дни ще има голяма експертна българска делегация в ЕЦБ. Крайният резултат, така поне както аз си го представям, е, че до една година ние ще можем едновременно да влезем в "близко сътрудничество" и в ERM II", заяви миналия вторник финансовият министър Владислав Горанов.

Доскоро позицията на правителството беше, че ще кандидатства за банковия съюз в деня, в който получи "да" за чакалнята на еврозоната. Сега, изглежда, тактиката е сменена.


Защо по този път



Покрай европредседателството, добрата фискална кондиция на държавата и политическата обстановка в Европа в началото на годината София обяви официално, че до края на юни ще подаде документи за чакалнята на еврозоната. Евентуален достъп до клуба на богатите държави ще е вид исторически външнополитически успех за Бойко Борисов, който досега не може да се похвали с такива.

В замяна обаче България получи предусловие от западните си партньори – банковия съюз. Единният европейски банков надзор не е формално изискване за ERM II, а е задължителен само за страните от еврозоната и чисто тактически кандидатстването за него отдалечава времето за присъединяване към валутния механизъм. Заявление за банковия съюз се подава минимум пет месеца преди желаната дата за влизане, като ЕЦБ може да изисква и допълнителна информация или да реши да проведе задълбочена оценка на институциите, които ще надзирава (виж карето). За Франкфурт (а и страни като Франция и Германия) обаче това явно е вид допълнително ниво на застраховка, че банковата система на страната е в добра кондиция и България няма да е следващият проблемен член във валутния съюз.

За какво се борим

Предвид по-дългия срок за подготовка преди формалното присъединяване към Механизма за тясно сътрудничество и изказването на Горанов, включващо "до една година", логичният въпрос е дали България отлага подаването на документи за ERM II.

Финансовият министър не даде отговор в изявлението си. Според източници от правителството един от вариантите е България да изпрати вид писмо за намерения, срещу което да получи принципното политическо съгласие от страните в еврозоната и ЕЦБ левът да се присъедини към ERM II в момента, в който страната влезе и в "тясно сътрудничество". И тук са най-големите опасения на управляващите - че процесът по присъединяване към банковия съюз може да се протака във времето, а следващата година има избори за европарламент, ще бъде сменено и ръководството на ЕЦБ. България в момента е и в комуникация с Брюксел за т.нар. пътна карта, в която са описани ангажиментите за реформи, които трябва да направи страната, и е важно те също да са конкретни, за да не дават поле за интерпретации.

В тази посока бяха и публичните обяснения на Горанов: "Трябва и ангажиментите, които се поемат към нас или поне разговорите, които водим с нашите партньори, да бъдат твърди, за да не се стига до тази, ще го нарека, безкрайна игра, която виждаме с Шенген. Но имаме решителност и готовност да минем по този път."

Така, макар и след сръчквания от Брюксел и Франкфурт правителството успява да влезе в релси към най-полезния за страната път. Въпреки негативите на принципно ниво като загуба на суверенитет банковият съюз дава най-бързата рецепта фиаското КТБ да бъде забравено, а другите тлеещи проблеми в банковия сектор изчистени. Позитивно е и че въпреки серията политически крошета по първоначалния им план българските управляващи успяха този път бързо да се прегрупират и да запазят шансовете за ERM II.
Какво е "тясно сътрудничество"

За страните извън еврозоната начинът да участват в банковия съюз е чрез Механизма за тясно сътрудничество. Чрез него БНБ се съгласява да спазва всички препоръки на ЕЦБ, да прехвърли надзора над трите най-големи банки (към момента това са Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ), като Франкфурт може по своя инициатива да поеме и надзора над всяка друга банка в страната. БНБ ще продължи да надзирава всички останали банки на местния пазар, но по единна методика с ЕЦБ.

Минус на подобен ход е, че българските банки ще са без достъп до механизмите за ликвидна подкрепа на ЕЦБ, а страните в "тясно сътрудничество" нямат глас при окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в ЕЦБ. Плюс, че страната ще спечели по-високо доверие в надзора над местните банки и шперц към вратата за еврозоната.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1154 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 996 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ужилването "Корал"

Потвърденото от няколко места наличие на дюни в обхвата на проекта за мащабен комплекс зад плажа на бившия къмпинг създава сериозни проблеми за инвеститора

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10