С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 юни 2018, 10:38, 32319 прочитания

Невидимият мораториум върху лекарствата

Здравната каса въвежда лимити и изисквания, които затрудняват пациентите и ги отказват от лечение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

За да спести касата пари, болни от цялата страна вече ще пътуват лично до София, за да им бъде отпуснато лечение

Новите медикаменти, които бяха обект на мораториум през зимата, все още не се изписват

Въвеждат се лимити за лъчелечение
Кого засяга

През ПЕС трябва да минат над 7000 пациенти с ревматоидни заболявания, като голямата част от тях са с ревматоиден артрит, а около 300 пациенти на година - с псориазис, около 100 - с болест на Крон. През такава комисия минават и около 4000 пациенти с множествена склероза, както и пациентите с коагулопатии, които са над 100.

Пациентът И.В. живее в Силистра и има нужда от лекарство за ревматизъм. Болките парализират тялото му и той не може да се движи. За да получи лечение обаче, трябва да бъде диагностициран във Варна, а след това да пътува до София. Там постоянен експертен съвет ще реши дали И.В. да се лекува. Ако решението е положително, пациентът трябва да остане в София, Пловдив или Варна, където друга специализирана комисия да му издаде протокол. След това болният от ревматизъм ще го занесе в районната здравна каса, която да го изпрати в централата на НЗОК.

Това значи, че документите на почти парализирания пациент трябва да се гледат от общо осем ревматолози. По същия начин е и при болните с псориазис, където комисията е само една – в София, и т.н.


И.В. не е сам. Има около 7000 души само с ревматични заболявания, чието лечение е поставено на карта. Според тях тази мъчително дълга верига, която току-що бе въведена от здравната каса, е де факто отказ от лечение и дискриминация по признак доходи и мобилност.

Това е само част от усилията на касата да намали изписването на скъпи лечения. Идеята с комисиите и постоянните съвети е подобна на тази за 3-годишно проследяване на действията на лекарствата. Става дума за мълчалив мораториум върху изписването на иновативни (и скъпи) терапии. Преди няколко месеца след почти бунтове премиерът Бойко Борисов отмени лично наложения от парламента мораториум върху 25 иновативни лекарства за тежки заболявания. И до днес 13 от тези 25 лекарства все още не се изписват.

Кой пусна ПЕС-овете



Постоянен експертен съвет (ПЕС) се намира само в София и през него трябва да минават всички пациенти, които започват лечение или сменят един медикамент с друг. Идеята му е да пази лекарите от цялата страна да не изписват скъпоструваща терапия, която се движи в рамките на 1500 - 2000 лв. месечно.

В случая, вместо да преговарят с фармацевтичните компании за намаляване на цената, от здравната каса натоварват пациентите. "Здравната каса няма достатъчно средства и това води до ограничаване на лечението на пациентите. Като техен представител не мога да приема това", коментира Андрей Дамянов, представител на пациентите в надзорния съвет на здравната каса, който постави въпроса пред съвета. Според него е получил обяснение, че така ще има по-голяма надеждност за пациентите и идеята била на националните консултанти.

Лекарите категорично отричат това. "НЗОК е тази, която иска ПЕС. Тя, а не ние, цели да има по-малко пациенти", коментира националният консултант проф. д-р Любка Митева, завеждаща катедрата и клиниката по дерматология в Александровска болница, както и участник в ПЕС-а за псориазис. "Логиката е, че ако един пациент наистина се чувства зле, той би дошъл и от Силистра, за да получи лечение. Нашата клиника не е инициатор на мярката, ние сме само изпълнители", казва тя.

Проф. д-р Румен Стоилов, председател на Българско дружество по ревматология и един от тримата професори в ПЕС-а по ревматология, също твърди, че идеята е произлязла от НЗОК. Според него обаче мярката действа. "В първия момент погледнах с резерви, защото за нас беше допълнително натоварване. Сега обаче минаха две заседания и мисля, че това мероприятие си има своето място. На първото заседание от 8 преминали 4 бяха неподходящи за лечение. На последния съвет върнахме само 1 човек от 20", разказва проф. Стоилов.

Според него логиката е, че ако човек не бъде прегледан в София, "няма как да бъдем сигурни". "Знам, че има хора, които са сковани, бедни, трудно се движат, но това прецизиране на диагнозата е изключително важно, за да ги предпазим от увреждане и за да получат лечение само нуждаещите се, тъй като средствата на държавата са ограничени. Мисля, че ще се компенсира, защото получава лечение, което струва 15 - 30 хил. лв. годишно", смята проф. Стоилов.

Според д-р Галя Кондева, завеждащ лекарствената политика на здравната каса, ПЕС са плод на съвместните търсения на касата, консултантите и медицинските дружества. "Споделихме притесненията си за липсата на критерии за спиране на терапията и за това, че пациенти започват биологична терапия и след 3-4 месеца се прехвърлят на друг продукт, без да е ясно дали има ефект. В артрита имаме 12 биологични продукта." Тя отрича, че идеята на ПЕС-а е да се пестят пари. "Ние плащаме и искаме да сме сигурни, че болните имат показания и се отчита някакъв ефект, дори той да е, че не се влошават", коментира Кондева. Изборът е паднал върху биологичната терапия, тъй като през миналата година НЗОК е платила за нея 96.4 млн. лв.

Пътешественици за лекарства

От другата страна обаче нещата изглеждат малко по-различно. Председателят на Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит Роза Чеглайска коментира, че била в клиниката по ревматология и разговаряла с пациент, явил се пред ПЕС. "Беше пътувал цяла нощ от Добрич и се оказа, че след седмица трябва да се върне в София и да лежи в болница и тогава ще се реши дали е подходящ за лечение. Двама души от Варна казаха, че ако това се случи с тях, ще се откажат. Аз самата, която съм на 10 минути пеша, се возя с кола до клиниката, представете си как тези хора пътуват, изкривени от болка", казва Чеглайска. Тя посочва, че ги е страх да застанат с лицето си, за да не им откажат лечение.

"Това не е да мерят безплатно кръвно и всеки да се нареди на опашката. Биологична терапия се изписва след преминати други терапии, които пациентът си заплаща сам – години наред", коментира Ива Димова, председател на Асоциация на хората с псориазис и псориатични усложнения. Тя настоява процедурата да бъде отменена, защото бави лечението, дискриминира на принцип местоживеене и доходи и възпрепятства комуникацията с лекуващите лекари.

Според Пенка Георгиева от пациентска организация "Заедно с теб" единствената причина за нововъведението е да се намалят плащанията за лекарства, като пациентите се откажат. "Опитите да се закърпи бюджетът с рестрикции на дребно с живота на пациентите за нас са недопустими", казва тя.

Големият мораториум

Същите грижи имат и болните от рак и хематологични заболявания. Повечето от тях трудно ще забравят декември миналата година, когато парламентът гласува няколко пъти мораториум върху новите лекарства, за да се спестят 25 млн. лв. В крайна сметка след намесата на премиера Борисов мораториумът беше вдигнат. Проблемът е, че това стана само на хартия. Тринадесет от тези медикаменти трябва да се проследяват като действие от лекарите. Това значи, подобно на описаната по-горе картина, тежко завъртане на бюрократичната машина. Така първите лекарства за домашно лечение бяха изписани след 15 май.

В същото време пациентите, които се лекуват в болница, продължават да чакат. Лекарите се притесняват да изпишат продукта, защото не са сигурни, че здравната каса ще го плати. Тези медикаменти са скъпи и могат да увеличат и без това големите дългове на клиниките.

"От 1 април 9-те лекарства за болнично лечение са качени в софтуерното приложение на касата и могат да се изписват. Имаше нужда от промяна в болничния софтуер и на 21 май съобщихме на болниците, че могат да се отчитат електронно. Според мен проблемът със забавянето е, защото това проследяване се извършва безплатно и трябва да има процедура, по която да се плати на лекарите", смята д-р Кондева. Дали това е така или не, факт е, че мораториумът съществува.

Част от тази нова тактика са и писмата от последните седмици, които здравната каса е изпратила до 20-те клиники, в които се провежда лъчетерапия. В тях се казва, че се намаляват с 30% плащанията за работа с новата апаратура за лъчелечение. Така 19-те хиляди болни, нуждаещи се от това, ще чакат, а модерната апаратура, купена с европари в държавните болници, ще събира прах.

От всички мерки излиза, че здравната каса е започнала да пести от всяка по-скъпа терапия и директно да налага условия, които да откажат пациентите от лечение. Това - в единствената държава в ЕС, в която допълнителните плащания от пациенти се равняват на плащаното от държавата. От самата каса коментираха, че нямат никакви ограничения върху изписването на иновативни продукти и са готови да обсъждат с пациентите всякакви мерки за това онези, които наистина имат нужда, да си получат терапията. "Надзорният съвет реши да наблюдаваме внимателно цялата биологична терапия и ако след 3 месеца има проблем, сме склонни да променим изискванията", казва д-р Галя Кондева.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов

И още: Масови стачки във Франция заради пенсионната реформа на Макрон, още по-строг воден режим в Перник

8 дек 2019, 591 прочитания

Единният стандарт за сградите в центъра ще е готов догодина Единният стандарт за сградите в центъра ще е готов догодина

Въведени са изисквания за "Графа" и още три улици в Наредбата за градската среда, която ще бъде гласувана през 2020 г.

8 дек 2019, 820 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Министри с оставка на шията

В правителството има няколко линии на напрежение, които ще продължат да предизвикват миникризи

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10